Според Абубакр Ену храната е общуване, магия и моменти на

Според Абубакр Ену храната е другарство, магия и моменти на споделеност. Той има освен красиво име, само че и забавна история. Бил е сценичен артист, учител по актьорско майсторство, работил е в авиолиниите. Mакар и млад, към този момент е натрупал дълготраен опит в първокласното хотелиерство, в хотели от веригата InterContinental  в Йордания, Марсилия и Лион и от веригата „ Феърмонт “ в Швейцария. Отскоро е общоприет управител и на наградения за „ Най-добър първокласен хотел в Източна Европа “ и „ Водещ хотел на България “ за шеста поредна година – хотел InterContinental Sofia.Вечеряме в прелестния ресторант ADOR, с цел да опитаме новото есенно-зимно меню, квалифицирано с безукорен усет и нюх към впечатляващата презентация от началник Димитър Бояджиев. Избирам да опитам хитовата салата Бурата с маринован патладжан с мисо, розов домат, печени чушки, отлежало балсамико, фелд салата и билков дресинг.А Абубакр Ену се стопира на салата с батат и горгонзола крем от рукола, фелд салата и бейби спанак с ябълка, мариновани червени боровинки, карамелизиран червен лук, глазиран пекан и дресинг с нар.Препоръчва ми F2F Совиньон Блан. Казваме си „ Наздраве “. Наслаждавам се не за първи път на аромата и мощния усет, напомнящ пешън фрут, киви, свежа зеленина и лайм.

Случва ли ви се да организирате вечери на свещи? В началото на Коронавирус бях на управителна позиция в хотел InterContinental Dieu в Лион. Не знам дали ви е прочут. И понеже  имаше възбрана за работата на заведенията за хранене, измислихме опция, която се оказа с wow резултат – организирахме вечеря на свещи за Свети Валентин на четирите тераси на хотела. Те са с вълшебна панорама към бара, който е в сърцето на постройката и съставлява затворено вътрешно пространство с таван на 33 метра. Можехме да действаме с румсървис и по този начин легално да дадем опция на ресторанта да работи. Получи се извънредно събитие. И до момента в който всички други заведения за хранене бяха затворени, ние имахме четири маси, които продавахме доста скъпо. А в InterContinental Sofia традицията за вечери на свещи я слагаме с вас. Не съм била в Лион, само че животът ми беше обвързван с Тулуза в продължение на четири години. Виж ти! Аз съм от Тулуза. Там съм роден, израснал и съвсем през целия си живот съм живял там. Хората са прелестни! Толкова южни, толкоз отворени за другарство! Знаете ли, че български режисьор е арт шеф на Националния спектакъл в Тулуза – Галин Стоев? Така ли?! Колко забавно! Аз се занимавах с спектакъл към 12 години. Учих в Консерваторията и даже съм преподавал на деца редом със следването ми. Живеех в един от трите региона на квартал Мирай – Рейнри. Имаше една театрална асоциация, която работеше с деца в кварталите. Създадохме си натрупа. Постепенно играта ни стартира да става по-професионална и един ден Националният спектакъл в Тулуза даже се свърза с нас. Предложиха ми да се запиша на образование в Консерваторията. Паралелно с това самият аз преподавах спектакъл. На 18-19-годишна възраст към този момент бях на равнището, на което можех да образовам и деца, и възрастни. Четири години преподавах в учебни заведения и в театрални работилници. Все още подкрепям връзка с асоциацията. И даже в България не преставам да съм неин ковчежник. Какво значи това? В състава на всяка асоциация във Франция има три наложителни лица – президент, ковчежник и секретар. Аз давам отговор за финансовата част на асоциацията. Доброволно е, само че оказвам помощ отдалечено. Каква е връзката на театъра и хотелиерството? Хотелът е една огромна сцена, на която излизаме пред клиентите. Хората идват, с цел да изживеят хубави моменти. И ние сме тук, с цел да ги композираме. Всичко към нас е по прелиминарен сюжет – униформите на сътрудниците от екипа, събитията, храната. Наша грижа е да създадем протичащото се на сцената ни. Зад кулисите можем да бъдем себе си, само че за клиентите би трябвало да изиграем спектакъла, да ги вдъхновим и да се почувстват в фантазиите си. Ние сме посланици на хотела, на страната, в която се намираме. Такава е нашата роля. И въпреки всичко какво ви въодушеви да учите туризъм? Пак беше шанс. Винаги съм се интересувал от пътувания и туризъм. Докато бях студент, на 20 години, имах шанса да работя като стюард за „ Еър Франс “. Беше стаж за три месеца. После ми ги удължиха на шест. И обиколих света. Много харесвах хотелите, пътницитe в самолета, с които говорехме за спектакъл. Влюбвах се в другите места, на които кацахме, другите аромати, другите хора. И когато стажът завърши и се върнах към следването, се трансферирах от стопанска система в туризъм. Най-доброто решение, което можех да взема. След това отпътувах на стаж в хотел в Йордания. Кариерата ми се разви бързо. В Марсилия станах шеф, първо краткотрайно изпълняващ длъжността, откакто ръководещият шеф напусна. И по-късно ми предложиха България. След осем години в Марсилия имах потребност от промени. Много забавно. Разговорът ни е цялостен с изненадващи обрати. Да. Ето още един – двамата ми родители са родени в Алжир, когато той е бил част от Франция. А аз съм роден във Франция. В този смисъл постоянно сме били французи, въпреки че татко ми взе участие във войната за освобождението на Алжир. Каква история! Да. Той е пристигнал да живеем във Франция. Така че имам алжирски генезис, само че моята просвета, моят език, литературата, която обичам и чета, са френски. Мечтая на френски.