Македония е българска... национална катастрофа
Спорът с Македония изкарва на напред във времето всички недостатъци на българския публичен разговор - не е ясно защо се караме със Скопие; има способени, само че няма ясни представители по темата; няма политическа класа, която да влезе в разговор с обществото; няма медии, които да дадат естрада на гледните точки, а оттова - няма никакъв публичен спор.
А тематиката е значима, сензитивна. Тя не е най-романтичната част от българската история, тя е най-трагичната й част - въпреки всичко България претърпя три национални произшествия през 20-и век и общото сред тях е едно - във всяка от тях губим Македония. След Междусъюзническата война губим Вардарска и Егейска Македония. След Ньой връщаме Струмица. След Втората международна война се изтегляме от анексираната Македония. Даже два пъти се изтегляме от Скопие. Въпреки че през днешния ден съвсем никой в България не се вълнува от договарянията с Македония /за разлика от Скопие, където тематиката е номер 1 от месеци/, е значимо да напомним, че за първи път без да водиме война може да влезем в четвърта злополука.
Липсата на разговор тук леко изкривява действителността
Мнозина неправилно считат, че този спор е за историята. Това не е по този начин. Дори за сръбската и съветската историографии е ясно, че през седми век в Керамисийско поле се заселват куберовите българи, а през 837 година хан Пресиян, бащата на Борис I, причислява региона Македония към България. Дори под византийското робството Скопие е център на византийската тематика България, в която влизат и Сердика и Видин, а не на тематика Македония.
Македония остава българска етническа територия през идващите 1200 година, а езикът се образува като западен, какъвто се приказва от Битоля до Враца. Затова няма спор за Кирил и Методий, няма спор за Климент Охридски, няма спор даже за родения в Сердика Самуил, който се опитваха да изкарат македонски бунтовник против неприятните българи.
Така, както Гърция не разреши на Скопие да присвои антична Македония, по този начин и София не разреши да македонците да си препишат някакво независимо средновековно минало. Имаме обща, а не споделена история, както вярно подсети Зоран Заев в това изявление пред БГНЕС. Обща е историята към Илинденското въстание, в което ефективно присъединяване вземат все хора, които или са служили в българската войска, или са приключили българската мъжка гимназия в Солун, или и двете дружно - като Гоце.
Спорът е за три години - 1941-1944
Съвременната страна Република Северна Македония, която ни беше известна като Социалистическа република Македония, а по-късно Бивша Югославска република Македония, е страна, която се образува на 2 август 1944 година като Демократична федерална Македония въз основата на антифашистката битка. Цялата страна е родена тогава с решение на АСНОМ - Антифашисткото заседание за национално избавление на Македония. Родена и сложена като " равноправна федерална еденица от демократична и федеративна Югославия ". Проблемът е там, че под “антифашистка битка “ македонската агитация, захранвана години наред от сръбската такава, схваща единствено едно - битката с България. България е фашисткият окупатор, който влиза на Великден 1941-а в Скопие. Българите са фашисти. Толкоз. За тях Македония е родена от огромната битка против българите.
Тук проблемите са доста и същински
Цялата македонска политическа и историческа защита е съсредоточена в тези години. Тук проличава в цялостна степен нежеланието на двете страни да реализират компромис, да спрат да се балканизират и да се схванат в името на европейското си бъдеще.
За България вторият Великден е значим, тъй като Македония се връща в границите на остаряла България. За Македония това е време на окупация от непозната, освен това фашистка мощ. Какъв площад за компромис може да има тук? Те ще поделят Гоце и Даме, само че няма да се схванат за фашизма.
Македонските неточности:
Гледайки на изток, към България, Македония не прави разлика сред 1941 и 2021 година В пропагандната машина на Скопие в последно време се виждат още по-безумни тези - че през днешния ден в София лявото се доубива, а фашистите прогресират. Цитират се Андрей Ковачев и Александър Йорданов като образци за фашизирани детайли..
В същото време не се е чуло Скопие да има искания към Германия или Италия - две страни, в които в действителност имаше фашизъм и които също имат директно отношение към въпросните години и към въпросните земи. Скопие към момента не упреква Меркел, че е наследничка на Хитлер, в противен случай - Скопие храни очаквания, че Берлин ще окаже нужното въздействие върху Бойко Борисов и ще го вкара в правия път.
Скопие непосредствено зачертава стотици години обща история, съсредоточавайки огъня във въпросните три години. Общата история няма значение, общият език няма значение, общите светци даже /половината от канонизираните от БПЦ светци са свързани с Македония/ нямат значение.
На процедура македонците, най-много македонската съпротива сега, не е мръднала от времето на сръбската пропагандна матрица, която с изключение на социализъм, интернационализъм и панславянство, насаждаше великосръбски национализъм и не на последно място - антибългаризъм. Всичко това се харесваше на Съюз на съветските социалистически републики и е надълбоко неясно в Европейски Съюз.
Българските неточности :
В същото време България настойчиво натъртва на формата, само че заобикаля да гледа наличието на тези години. Ние повтаряме, че в България не е имала действително фашистко ръководство по време на Втората международна война, акцентираме на това, че не може грешките на държавните управления да се преписват на народа и така нататък, само че влизането ни в Тристранната ос е реалност, за който просто би трябвало да се простим, а не да неглижираме неуместно. Това е като “спасяването на евреите ” - ние се хвалим, ние се гордеем, че сме избавили евреите си, само че замитаме под килима обстоятелството, че българската власт в Македония по това време изпраща евреите от новите територии с вагони на БДЖ към “Треблинка ” - когато става дума за това закононарушение, избираме да приказваме не за избавление на Македония, в която за нула време сме построили 1000 учебни заведения, а за немска окупационна зона, в която нищо не сме могли да създадем.
България влиза в Македония през 1941 и огромната неточност е, че това става без никакво интернационално самопризнание, включително от Германия и Италия, камо ли от антихитлеристката коалиция. Забележете - съвсем по същото време - през 1940 година с Крайовската конвенция България си връща Добруджа, само че този контракт е утвърден от всички велики сили. Затова Добруджа остава българска и след войната.
В прорез с историята и националните ни ползи българската страна кара българите от Пиринско да се пишат етнически македонци в паспортите си. Поне Българска социалистическа партия можеше да разяснява това през последните седмици.
Македонската агитация хваща с лекост един различен, по-голям проблем, който не е единствено български. В опита за продължение на блоковото опълчване евроатлантическата общественост, включително България, сякаш неглижира през последните десетилетия антифашистката битка, включително ролята на Русия. (Русия пък построява цялата си еднаквост към тази битка - тя-освободителката, против запада, който роди фашизма). По-разумните европейски политици през днешния ден слагат на една везна фашизма и комунизма, само че от време на време се чуват и гласове, съгласно които комунистите са били в пъти по-вредни в сравнение с фашистите, т.е. омаловажа се всичко, против което целият свят заедно се бореше в огромната война. Това е спор, който тук не се води - страхът да не те изкарат русофил очевидно постанова тежка автоцензура.
В обществените мрежи дебатът се върти към родената в антифашистката битка Македония, която някой желае да вкара в ново, европейско семейство, където е цялостно с някогашни фашисти. Та там липсват руснаците, липсват наследниците на Тито… Мъка? Дилема!
А тематиката е значима, сензитивна. Тя не е най-романтичната част от българската история, тя е най-трагичната й част - въпреки всичко България претърпя три национални произшествия през 20-и век и общото сред тях е едно - във всяка от тях губим Македония. След Междусъюзническата война губим Вардарска и Егейска Македония. След Ньой връщаме Струмица. След Втората международна война се изтегляме от анексираната Македония. Даже два пъти се изтегляме от Скопие. Въпреки че през днешния ден съвсем никой в България не се вълнува от договарянията с Македония /за разлика от Скопие, където тематиката е номер 1 от месеци/, е значимо да напомним, че за първи път без да водиме война може да влезем в четвърта злополука.
Липсата на разговор тук леко изкривява действителността
Мнозина неправилно считат, че този спор е за историята. Това не е по този начин. Дори за сръбската и съветската историографии е ясно, че през седми век в Керамисийско поле се заселват куберовите българи, а през 837 година хан Пресиян, бащата на Борис I, причислява региона Македония към България. Дори под византийското робството Скопие е център на византийската тематика България, в която влизат и Сердика и Видин, а не на тематика Македония.
Македония остава българска етническа територия през идващите 1200 година, а езикът се образува като западен, какъвто се приказва от Битоля до Враца. Затова няма спор за Кирил и Методий, няма спор за Климент Охридски, няма спор даже за родения в Сердика Самуил, който се опитваха да изкарат македонски бунтовник против неприятните българи.
Така, както Гърция не разреши на Скопие да присвои антична Македония, по този начин и София не разреши да македонците да си препишат някакво независимо средновековно минало. Имаме обща, а не споделена история, както вярно подсети Зоран Заев в това изявление пред БГНЕС. Обща е историята към Илинденското въстание, в което ефективно присъединяване вземат все хора, които или са служили в българската войска, или са приключили българската мъжка гимназия в Солун, или и двете дружно - като Гоце.
Спорът е за три години - 1941-1944
Съвременната страна Република Северна Македония, която ни беше известна като Социалистическа република Македония, а по-късно Бивша Югославска република Македония, е страна, която се образува на 2 август 1944 година като Демократична федерална Македония въз основата на антифашистката битка. Цялата страна е родена тогава с решение на АСНОМ - Антифашисткото заседание за национално избавление на Македония. Родена и сложена като " равноправна федерална еденица от демократична и федеративна Югославия ". Проблемът е там, че под “антифашистка битка “ македонската агитация, захранвана години наред от сръбската такава, схваща единствено едно - битката с България. България е фашисткият окупатор, който влиза на Великден 1941-а в Скопие. Българите са фашисти. Толкоз. За тях Македония е родена от огромната битка против българите.
Тук проблемите са доста и същински
Цялата македонска политическа и историческа защита е съсредоточена в тези години. Тук проличава в цялостна степен нежеланието на двете страни да реализират компромис, да спрат да се балканизират и да се схванат в името на европейското си бъдеще.
За България вторият Великден е значим, тъй като Македония се връща в границите на остаряла България. За Македония това е време на окупация от непозната, освен това фашистка мощ. Какъв площад за компромис може да има тук? Те ще поделят Гоце и Даме, само че няма да се схванат за фашизма.
Македонските неточности:
Гледайки на изток, към България, Македония не прави разлика сред 1941 и 2021 година В пропагандната машина на Скопие в последно време се виждат още по-безумни тези - че през днешния ден в София лявото се доубива, а фашистите прогресират. Цитират се Андрей Ковачев и Александър Йорданов като образци за фашизирани детайли..
В същото време не се е чуло Скопие да има искания към Германия или Италия - две страни, в които в действителност имаше фашизъм и които също имат директно отношение към въпросните години и към въпросните земи. Скопие към момента не упреква Меркел, че е наследничка на Хитлер, в противен случай - Скопие храни очаквания, че Берлин ще окаже нужното въздействие върху Бойко Борисов и ще го вкара в правия път.
Скопие непосредствено зачертава стотици години обща история, съсредоточавайки огъня във въпросните три години. Общата история няма значение, общият език няма значение, общите светци даже /половината от канонизираните от БПЦ светци са свързани с Македония/ нямат значение.
На процедура македонците, най-много македонската съпротива сега, не е мръднала от времето на сръбската пропагандна матрица, която с изключение на социализъм, интернационализъм и панславянство, насаждаше великосръбски национализъм и не на последно място - антибългаризъм. Всичко това се харесваше на Съюз на съветските социалистически републики и е надълбоко неясно в Европейски Съюз.
Българските неточности :
В същото време България настойчиво натъртва на формата, само че заобикаля да гледа наличието на тези години. Ние повтаряме, че в България не е имала действително фашистко ръководство по време на Втората международна война, акцентираме на това, че не може грешките на държавните управления да се преписват на народа и така нататък, само че влизането ни в Тристранната ос е реалност, за който просто би трябвало да се простим, а не да неглижираме неуместно. Това е като “спасяването на евреите ” - ние се хвалим, ние се гордеем, че сме избавили евреите си, само че замитаме под килима обстоятелството, че българската власт в Македония по това време изпраща евреите от новите територии с вагони на БДЖ към “Треблинка ” - когато става дума за това закононарушение, избираме да приказваме не за избавление на Македония, в която за нула време сме построили 1000 учебни заведения, а за немска окупационна зона, в която нищо не сме могли да създадем.
България влиза в Македония през 1941 и огромната неточност е, че това става без никакво интернационално самопризнание, включително от Германия и Италия, камо ли от антихитлеристката коалиция. Забележете - съвсем по същото време - през 1940 година с Крайовската конвенция България си връща Добруджа, само че този контракт е утвърден от всички велики сили. Затова Добруджа остава българска и след войната.
В прорез с историята и националните ни ползи българската страна кара българите от Пиринско да се пишат етнически македонци в паспортите си. Поне Българска социалистическа партия можеше да разяснява това през последните седмици.
Македонската агитация хваща с лекост един различен, по-голям проблем, който не е единствено български. В опита за продължение на блоковото опълчване евроатлантическата общественост, включително България, сякаш неглижира през последните десетилетия антифашистката битка, включително ролята на Русия. (Русия пък построява цялата си еднаквост към тази битка - тя-освободителката, против запада, който роди фашизма). По-разумните европейски политици през днешния ден слагат на една везна фашизма и комунизма, само че от време на време се чуват и гласове, съгласно които комунистите са били в пъти по-вредни в сравнение с фашистите, т.е. омаловажа се всичко, против което целият свят заедно се бореше в огромната война. Това е спор, който тук не се води - страхът да не те изкарат русофил очевидно постанова тежка автоцензура.
В обществените мрежи дебатът се върти към родената в антифашистката битка Македония, която някой желае да вкара в ново, европейско семейство, където е цялостно с някогашни фашисти. Та там липсват руснаците, липсват наследниците на Тито… Мъка? Дилема!
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ