Таньо Клисуров на 75
Спор с дама
" Ний спориме двама със дама... "
Н. Вапцаров
Насреща ми някаква дама, подема
напълно безпардонно след момент:
" За Вас любовта е обикната тематика,
само че Вие сте към този момент старик!
Представите Ваши в забравата тънат,
напълно старомодни са през днешния ден.
Във всичките области и в любовта ни
настъпи предстоящ напредък.
Признайте, това е на времето волята,
не внасяйте, апелирам, ерес!
Мъжът и дамата изгубват си ролята,
явява се третият пол. "
Аз рекох: " Безумно в този момент разсъждавате
с тоз антиприроден завой.
Да вземем да вземем за пример бика и кравата -
кой пол е третият, кой? "
" Това е пошло съпоставяне, вика ми,
не е на съвременен човек. "
Видях по лицето й нервните тикове
и желаех да стана по-мек,
въпреки изумено да слушах по какъв начин грачеше.
Все отново й изпратих стрела:
" Госпожо, и Вий по типичен метод
на белия свят сте пристигнала. "
Тя, бедната, в края изпадна в нервност,
предложих тогаз валидол,
съвсем уверен: тя е странна материя -
вероятно от третия пол.
- * * * -
Не, нямам доверие на гръмките речи,
в тях пулсира вода вместо кръв.
Те до корена собствен са подсечени -
ще се скършат при повея пръв.
Ти, така както народът кажи го,
без преиначаване, фира, неистини.
И тогава постави го във книга,
и неверника самичък накажи.
Зная, мъчно реализира се - почтено
да се слеят каузи и слова.
Всеки обществено може да кресне,
да се скрие откъм гърба по-късно.
Не, нямам доверие в оратори шумни,
а в тези - от редкия жанр,
защитавали своите думи
просто не със каузи, а с живот.
Да бъда въздържан
Да бъда въздържан - значи безучастен,
с несправедливостите да се съглася,
да бъда неосезаем, дисциплиниран
и да се изпаря като роса
от този свят, когато пристигна време.
И да останат тръни, треволяк...
Аз фамилен герб със надпис: " Не ми дреме! "
не съм избрал в живота си въпреки всичко.
Не мога да го сторя. Мен ми дреме
за всичките неправди наши през днешния ден.
Умът ми, вярвайте, не може да одобри
подлецът образец да ми е за чест,
простакът да ми преподава мъдрост,
предателят за честност да зове,
и да ми сочи някой бъдещето мътно
като бленувана фантазия от епохи...
Добре, добре - ще бъда към този момент въздържан,
река съм, безшумно нося сламки и листа.
Ала реката се трансформира бърже:
пороен дъжд и... става страшна тя.
Защита на животните
Нилските крокодили живеят до 90 години
Да защитим животните! Хуманно е.
Подкрепям този жест нужен.
А хората? Нима небесна манна
ще падне и по този начин ще се спасим?
За нас не знаем кой ще се загрижи.
Държавата? Тя няма кахър подобен.
Човеци, българите с вас сме ближни -
да бъдем дружно, нали сме своя кръв.
И откакто опровергахме Дарвин,
и за родител наш маймуната не щем,
взехме решение: Бог ни е основал.
Това ни вкарва
в възвишен проблем - да го назовем.
Незащитени сме. И божи чеда всички
живеем по-кратко от нилски крокодил?
Милея за животни и за птички,
но индивидът ми е, наблягам го,
по-мил.
Човекът с дарбата
В памет на художника Христо Танев
На този свят индивидът с дарбата е безконечният дневален,
будува чак додето тъмнината се източи,
завива зъзнещия със словесно одеяло,
само че отново от себе си не е удовлетворен - на всеки желае да е топло.
Ще затанцува с хромия - боязънта му ще надвие,
за тъжния мелодия по-весела ще изсвирука,
за жадния ще нарисува извор - с цел да се напие,
на изтощения пък ще рече: " Почивай тука,
във тази къща от фантазии, а сутринта ще те събудя -
да тръгнеш, в случай че искаш, по една от своите направления. "
Човекът с дарбата не прави нищо по насила,
подхожда към нещата с ентусиазъм и благост.
Не е богат благотворител, а на гладния предлага
от своя самун, забъркан с думи, и бои, и звуци.
Поискат ли му нещо - на сърцето му е драго,
въпреки че щедростта на другите накуцва.
С тръба понявга стряска позаспалите министри
(не се опасява за заплатата си, нищо, че е патил) -
изпраща им тревожните си и бодливи мисли,
като горчивото лекарство им е противен.
Той не за медал " Стара планина " го прави, не за популярност
и на държавното дърво не се катери за високи щатове.
Такъв е генът му. И в случай че всеки ден не се раздава,
индивидът с дарбата, повярвайте, е най-нещастният.
Към подлеца
Подлецо, мъчно се променяш, да.
Надявах се, даже ръка подадох.
Ти се направи, че не я видя
и в отговор сервира нова гнусота.
Е, по какъв начин да се съжителства с подобен?
С теб в два разнообразни свята сме наподобява.
Ти гледаш да ми пуснеш скрито кръв
и да отчаеш моята вяра.
Изпитваш дива наслада, щом раниш
достолепието ми и напоиш мълвата.
Събрал съм цялостен том с твоите несгоди,
и се възнамерявам към този момент за отплата.
Не заслужаваш мъжкия двубой,
словесният патрон се удря в ризница.
Не е във моя боеприпас, само че имам цел:
с ритник от своя ден ще те изгоня!
Свидетел
Не ни зачитаха, когато бяхме млади.
Какво се промени? Кажи, нов ден!
Раздават отново безсрамно награди
на кум и сват или на овластен.
Какъв морал? Пак нашенските нрави.
Не споделя никой, че е царят гол.
А мощният отново може да направи
бездарника да грее с ореол.
Е, хубаво. Навярно така ще бъде
за тоз живот или за епохи.
Съдът небесен заслужено щял да съди.
Дано очевидец да ме призове!
Продължение
Защо ли те обичам, старееща и бедна
измежду другите страни. А би било по-редно
да избера по-млада, по-силна, по-богата,
каквито има доста щастливи по земята.
Съдбата е такава: татковина не избираш,
така както се избира бутилка ледна бира,
не можеш да я купиш като първокласна вила
или да я поискаш, че Шекспир е родила.
Ти си татковина моя, тъй като си ми дала
преимуществото да имам и укор и хвалба
при всяка моя крачка от теб - като от мама...
Невидима на глобуса, за мене си огромна.
Потомството ми така в народа ти се влива
и словото ми непретенциозно с езика ти е живо.
Ще кажа най-сетне: На мен това ми стига -
на български да срича детенцето ми книга.
Че изживял живота си даже на половина:
индивидът удължен е, щом има си татковина.
Прелюбодейци
" Позор, срам! " - най-яростно крещят
в квартала ни най-грозните дами.
А блудницата неумело крие плът
до оня, с който нощес промени
на своя мъж, прегрешението с цел да опита.
И през днешния ден изправени пред съд нелек,
стоят, ще кажеш в седемнайсти век,
и Инквизицията ги разпитва...
Но има тук и разлика. Че той -
с проблеснала в очите му подигравка,
надали не се мисли за воин,
не виновник, обезпокоен с присъда тежка.
" Позор, срам "! - не стопират отново онез.
Дорде крещят от яростта замаяни,
подготвени са да жертват свойта чест,
в случай че любовникът ги пожелае.
Вината, запитвам, кой да понесе? -
чак от библейската градина е въпросът.
Грехът на Ева се приписва все
и тя до през днешния ден като дамга го носи.
" Позор! " - само че не за двамата - ечи.
около кварталната средновековна клада.
И боязън и позор - във нейните очи,
а в неговите - жадност за премия.
За любовта
За любовта научи ли ме нещо
животът, сред пръстите изминал?
Понякога скептично ме подсеща,
различен път рече: " Не съм библиотека,
там може в някой том и да намериш
съвета скъпоценен, постарай се... "
Живях във честност, в боязън от изневери
и отново необразован съм - както на шестнайсет.
Да, любовта си е просвета комплицирана -
по какъв начин ще я зубриш до последна писмен знак?
И сонди 100 на 100 места да сложиш,
отново няма като извор тя да рукне.
А най-внезапно може да те блъсне
с гърди и взор на завой инцидентен,
когато счел си: за обич е късно
и си подготвен за някой жест обезверен.
- * * * -
Помни ме дълго, апелирам те, помни ме,
додето съм във загатна ти жив,
не може да изчезне мойто име
като загубен в мрака апокриф.
Ако надълбоко съм в сърцето ти, в мозъка ти,
въпреки да знаеш: няма заден ход,
то времето с талази не ще размъти
транспарантния ни споделен живот.
Таньо Клисуров е роден на 23 май 1944 година. Живее и твори в Стара Загора. Автор е на четиринайсет стихосбирки. Неговата книга " Сказано глазами " е издадена в Русия, а стиховете му са превеждани на редица непознати езици. Член е на Съюза на българските писатели. Председател е на Дружеството на писателите в Стара Загора. Почетен жител е на своя град.
" Ний спориме двама със дама... "
Н. Вапцаров
Насреща ми някаква дама, подема
напълно безпардонно след момент:
" За Вас любовта е обикната тематика,
само че Вие сте към този момент старик!
Представите Ваши в забравата тънат,
напълно старомодни са през днешния ден.
Във всичките области и в любовта ни
настъпи предстоящ напредък.
Признайте, това е на времето волята,
не внасяйте, апелирам, ерес!
Мъжът и дамата изгубват си ролята,
явява се третият пол. "
Аз рекох: " Безумно в този момент разсъждавате
с тоз антиприроден завой.
Да вземем да вземем за пример бика и кравата -
кой пол е третият, кой? "
" Това е пошло съпоставяне, вика ми,
не е на съвременен човек. "
Видях по лицето й нервните тикове
и желаех да стана по-мек,
въпреки изумено да слушах по какъв начин грачеше.
Все отново й изпратих стрела:
" Госпожо, и Вий по типичен метод
на белия свят сте пристигнала. "
Тя, бедната, в края изпадна в нервност,
предложих тогаз валидол,
съвсем уверен: тя е странна материя -
вероятно от третия пол.
- * * * -
Не, нямам доверие на гръмките речи,
в тях пулсира вода вместо кръв.
Те до корена собствен са подсечени -
ще се скършат при повея пръв.
Ти, така както народът кажи го,
без преиначаване, фира, неистини.
И тогава постави го във книга,
и неверника самичък накажи.
Зная, мъчно реализира се - почтено
да се слеят каузи и слова.
Всеки обществено може да кресне,
да се скрие откъм гърба по-късно.
Не, нямам доверие в оратори шумни,
а в тези - от редкия жанр,
защитавали своите думи
просто не със каузи, а с живот.
Да бъда въздържан
Да бъда въздържан - значи безучастен,
с несправедливостите да се съглася,
да бъда неосезаем, дисциплиниран
и да се изпаря като роса
от този свят, когато пристигна време.
И да останат тръни, треволяк...
Аз фамилен герб със надпис: " Не ми дреме! "
не съм избрал в живота си въпреки всичко.
Не мога да го сторя. Мен ми дреме
за всичките неправди наши през днешния ден.
Умът ми, вярвайте, не може да одобри
подлецът образец да ми е за чест,
простакът да ми преподава мъдрост,
предателят за честност да зове,
и да ми сочи някой бъдещето мътно
като бленувана фантазия от епохи...
Добре, добре - ще бъда към този момент въздържан,
река съм, безшумно нося сламки и листа.
Ала реката се трансформира бърже:
пороен дъжд и... става страшна тя.
Защита на животните
Нилските крокодили живеят до 90 години
Да защитим животните! Хуманно е.
Подкрепям този жест нужен.
А хората? Нима небесна манна
ще падне и по този начин ще се спасим?
За нас не знаем кой ще се загрижи.
Държавата? Тя няма кахър подобен.
Човеци, българите с вас сме ближни -
да бъдем дружно, нали сме своя кръв.
И откакто опровергахме Дарвин,
и за родител наш маймуната не щем,
взехме решение: Бог ни е основал.
Това ни вкарва
в възвишен проблем - да го назовем.
Незащитени сме. И божи чеда всички
живеем по-кратко от нилски крокодил?
Милея за животни и за птички,
но индивидът ми е, наблягам го,
по-мил.
Човекът с дарбата
В памет на художника Христо Танев
На този свят индивидът с дарбата е безконечният дневален,
будува чак додето тъмнината се източи,
завива зъзнещия със словесно одеяло,
само че отново от себе си не е удовлетворен - на всеки желае да е топло.
Ще затанцува с хромия - боязънта му ще надвие,
за тъжния мелодия по-весела ще изсвирука,
за жадния ще нарисува извор - с цел да се напие,
на изтощения пък ще рече: " Почивай тука,
във тази къща от фантазии, а сутринта ще те събудя -
да тръгнеш, в случай че искаш, по една от своите направления. "
Човекът с дарбата не прави нищо по насила,
подхожда към нещата с ентусиазъм и благост.
Не е богат благотворител, а на гладния предлага
от своя самун, забъркан с думи, и бои, и звуци.
Поискат ли му нещо - на сърцето му е драго,
въпреки че щедростта на другите накуцва.
С тръба понявга стряска позаспалите министри
(не се опасява за заплатата си, нищо, че е патил) -
изпраща им тревожните си и бодливи мисли,
като горчивото лекарство им е противен.
Той не за медал " Стара планина " го прави, не за популярност
и на държавното дърво не се катери за високи щатове.
Такъв е генът му. И в случай че всеки ден не се раздава,
индивидът с дарбата, повярвайте, е най-нещастният.
Към подлеца
Подлецо, мъчно се променяш, да.
Надявах се, даже ръка подадох.
Ти се направи, че не я видя
и в отговор сервира нова гнусота.
Е, по какъв начин да се съжителства с подобен?
С теб в два разнообразни свята сме наподобява.
Ти гледаш да ми пуснеш скрито кръв
и да отчаеш моята вяра.
Изпитваш дива наслада, щом раниш
достолепието ми и напоиш мълвата.
Събрал съм цялостен том с твоите несгоди,
и се възнамерявам към този момент за отплата.
Не заслужаваш мъжкия двубой,
словесният патрон се удря в ризница.
Не е във моя боеприпас, само че имам цел:
с ритник от своя ден ще те изгоня!
Свидетел
Не ни зачитаха, когато бяхме млади.
Какво се промени? Кажи, нов ден!
Раздават отново безсрамно награди
на кум и сват или на овластен.
Какъв морал? Пак нашенските нрави.
Не споделя никой, че е царят гол.
А мощният отново може да направи
бездарника да грее с ореол.
Е, хубаво. Навярно така ще бъде
за тоз живот или за епохи.
Съдът небесен заслужено щял да съди.
Дано очевидец да ме призове!
Продължение
Защо ли те обичам, старееща и бедна
измежду другите страни. А би било по-редно
да избера по-млада, по-силна, по-богата,
каквито има доста щастливи по земята.
Съдбата е такава: татковина не избираш,
така както се избира бутилка ледна бира,
не можеш да я купиш като първокласна вила
или да я поискаш, че Шекспир е родила.
Ти си татковина моя, тъй като си ми дала
преимуществото да имам и укор и хвалба
при всяка моя крачка от теб - като от мама...
Невидима на глобуса, за мене си огромна.
Потомството ми така в народа ти се влива
и словото ми непретенциозно с езика ти е живо.
Ще кажа най-сетне: На мен това ми стига -
на български да срича детенцето ми книга.
Че изживял живота си даже на половина:
индивидът удължен е, щом има си татковина.
Прелюбодейци
" Позор, срам! " - най-яростно крещят
в квартала ни най-грозните дами.
А блудницата неумело крие плът
до оня, с който нощес промени
на своя мъж, прегрешението с цел да опита.
И през днешния ден изправени пред съд нелек,
стоят, ще кажеш в седемнайсти век,
и Инквизицията ги разпитва...
Но има тук и разлика. Че той -
с проблеснала в очите му подигравка,
надали не се мисли за воин,
не виновник, обезпокоен с присъда тежка.
" Позор, срам "! - не стопират отново онез.
Дорде крещят от яростта замаяни,
подготвени са да жертват свойта чест,
в случай че любовникът ги пожелае.
Вината, запитвам, кой да понесе? -
чак от библейската градина е въпросът.
Грехът на Ева се приписва все
и тя до през днешния ден като дамга го носи.
" Позор! " - само че не за двамата - ечи.
около кварталната средновековна клада.
И боязън и позор - във нейните очи,
а в неговите - жадност за премия.
За любовта
За любовта научи ли ме нещо
животът, сред пръстите изминал?
Понякога скептично ме подсеща,
различен път рече: " Не съм библиотека,
там може в някой том и да намериш
съвета скъпоценен, постарай се... "
Живях във честност, в боязън от изневери
и отново необразован съм - както на шестнайсет.
Да, любовта си е просвета комплицирана -
по какъв начин ще я зубриш до последна писмен знак?
И сонди 100 на 100 места да сложиш,
отново няма като извор тя да рукне.
А най-внезапно може да те блъсне
с гърди и взор на завой инцидентен,
когато счел си: за обич е късно
и си подготвен за някой жест обезверен.
- * * * -
Помни ме дълго, апелирам те, помни ме,
додето съм във загатна ти жив,
не може да изчезне мойто име
като загубен в мрака апокриф.
Ако надълбоко съм в сърцето ти, в мозъка ти,
въпреки да знаеш: няма заден ход,
то времето с талази не ще размъти
транспарантния ни споделен живот.
Таньо Клисуров е роден на 23 май 1944 година. Живее и твори в Стара Загора. Автор е на четиринайсет стихосбирки. Неговата книга " Сказано глазами " е издадена в Русия, а стиховете му са превеждани на редица непознати езици. Член е на Съюза на българските писатели. Председател е на Дружеството на писателите в Стара Загора. Почетен жител е на своя град.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ