Спомняте ли си сензацията около създаването на Адронния колайдър в

Спомняте ли си сензацията към основаването на Адронния колайдър в Церн, както и признанието, че с този способ ще се даде допустимо най-хубав късмет на учените да открият отговори за сътворяването на вселената, откриването на някои от първите детайли и още доста други. При откриването на адронния колайдър в Церн, редица учени по света останаха извънредно впечатлени от мащаба на самия план, както и желанието за основаването му. Освен това ще открием, че достъп се дава на всеки, който може да изясни какво тъкмо желае да търси с тази технология, а това е още едно рационално решение.

Само една страна не беше чак толкоз сюрпризирана от този градеж, прочее за всички от научния свят, построяването на колайдър или по този начин наименуван ускорител на обикновени частици, може да се счита за нещо изцяло обикновено. Бившият Съюз на съветските социалистически републики доста добре знае това и още по време на Студената война строи към 60 научни града, в които сходна технология се употребява, само че не за търсенето на отговора по отношение на сътворението на вселената, само че за основаването на по-мощно и дейно оръжие против врага. През 1990 година знаем, че съществуването на прословутия Съветски съюз завършва, а с него и доста други действия. Странно е, само че и до през днешния ден можем да сме сигурни, че страната с най-вече призрачни градове остава Русия. Какво се случва с някои от ускорителите?

Те не престават да работят, най-малко до момента в който има някаква форма на финансиране или най-малко, до момента в който същото не бъде изчерпано. Достатъчно е да си спомним, че в този безпорядък един от руски космонавт слага връх по полети в космоса, само че не тъй като не желае да се прибере или извършва някаква велика задача, а просто тъй като Русия не може да заплати дълга си, с цел да употребява площадката на Байконур и да прибере странстващия звезден странник. Това обаче не е тематиката на историята, желаеме да обърнем внимание на един различен човек, който най-вероятно и до през днешния ден остава с медицинския си картон като знамение. Неговото име е Анатоли Бугорски и той най-добре може да даде визия за придвижването на протоните и протичащото се по време на конфликт.

Най-често при подобен контакт с изключително висока скорост, протоните могат да се трансфорат мюони – това е нестабилна субатомна парченце, напомняща доста на електроните, само че с маса към 200 пъти по-висока. Обикновено тезе детайли се откриват в галактическата радиация, която може да доближи до земната повърхнина. Повечето физици разказват конфликта на два обекта като конфликт на две обикновени частици, които обаче могат да създадат нещо по-интересно. Във времето, в което Анатоли учи тъкмо физика, най-вероятно не е подозирал, че ще успее да изпита този развой не просто в лабораторна конюнктура, а с тялото си. През 1978 година ученият става жертва на протонен лъч, който минава през черепа му и е със стойност от почти 200 000 рада.

Запознатите с физиката знаят, че когато приказваме за протонен лъч, при конфликт той може да се увеличи и да освободи още повече сила, като в тази ситуация, главата на този откривател поема пряк удар на стойност от 300 000 рада. Обикновено човешкото тяло ще получи смъртоносна доза при 1000 рада, само че Бугорски освен съумява да издържи на това тестване, само че и до през днешния ден е жив. По време на случая, ученият е на 36 години и в случай че беше продал историята си на компании като Marvel, най-вероятно щеше да се трансформира в някой фиктивен супергерой, само че в неговия случай се предлага нещо надалеч по-добро – бъдеще лекуване на някои от най-коварните човешки заболявания. Нека стартираме през цялото време.

Анатоли работи в института по Високоенергийна Физика в Протвино и неговата работа е да ревизира разнообразни детайли на ускорителя, които в процеса на работа могат да спрат да работят вярно. Неговото обвързване е да калибрира множеството техника, с цел да дава допустимо най-точните резултати. Бурговски би трябвало да ревизира още веднъж машината след провеждането на тест, като декларира на техниците да приключат своя тест. Самата лаборатория се заключва херметически, тъй като множеството протони би трябвало да се движат в цялостен вакуум. Когато към момента не са се разрушили, помещението би трябвало да остане празно, тъй като самите протони нямат доста дълъг живот. Нещо повече, когато помещението не е стерилно, нормално свети алена лампа, която не разрешава влизането. В деня на следващите проби, физиците вършат опити с доста по-малко напрежение и тъкмо затова някой сътрудник взема решение да не заключва вратата, тъй като няма толкоз смисъл.

Освен това лампата, която демонстрира съществуването на протони в стаята, само че на практика свети извън, не работи. Достигнал до вратата, ученият се изненадва, че е отворена и има доста подозрения дали въобще да влиза или не – неверното решение ще го промени за цялостен живот. Веднъж откакто стартира да преглежда обектите, с най-голямата си нелепост поглежда сред пространството, където лъчите би трябвало да минават през ускорителната тръба и вижда една мълния, голяма и мощна, както той самият ще я опише: „ Светеща със силата на хиляди слънца. “. Какво е чувството? Никакво, индивидът не е изпитал безусловно никаква болежка. За страдание не можем да потвърдим версията – надали някой разполага с ускорител за обикновени частици вкъщи и Бугорски е единственият прочут човек до този миг, който е претърпял нещо сходно. Макар и уплашен, физикът се прибира вкъщи и отхвърля да споделя на сътрудниците си какво се е случило.

Вечерта не е изключително приятна, а на сутринта лицето му е подуто и неознаваемо. Имайте поради, че всичко това се случва във време, в което Съюз на съветските социалистически републики още не е претърпял нуклеарната злополука в Чернобил. Въпреки това ще открием, че години по-късно редица инженери и потърпевши от Припят ще бъдат докарани в Московската болница, която се занимава с лъчеви болести. Преди това никой не подозира, че такава съществува въобще. Бугорски е изпратен там, само че с една доста специфична задача – лекарите да могат да следят по какъв начин тъкмо ще почине. Не е една от най-красивите диагнози, които човек може да получи, само че въпреки всичко и това е просвета.

Лъчетерапия с протонен лъч за унищожаването на мозъчни тумори

В идващите няколко дни, до момента в който е на легло,  физикът стартира да демонстрира от кое място тъкмо е минал лъчът – задната част на главата му е с отлепена кожа – хирургически точна освен това, до момента в който лявата ноздра стартира да се разтапя. Става ясно, че дребна част от мозъка е била наранена, само че до момента в който външните рани се виждат, неведнъж се вършат фотоси, с цел да се види какво се случва във вътрешната част на главата. В рамките на две години, нервите на лицето на лявата страна се сковават. Бугорски не умира, обратно на упованията и даже известно време може да се счита за обикновено работещ човек, като даже продължава да се занимава с просвета. Интересното в този случай е, че през последните години се вижда какво тъкмо се случва с него – той е като двулик човек.

Едната страна на лицето му е замръзнала с към 19 години, до момента в който другата старае изцяло обикновено, както се чака. Само половината от челото му се сбръчква. Какво се случва, когато един човек стопира да действа обикновено, само че въпреки всичко би трябвало да се движи измежду хора? Тук идва огромната изненада, руснаците имат възбрана да приказват за този случай и крият няколко десетилетия случая. Анатоли е в заплаха, в случай че реши да показа какво се е случило с него и 2 пъти в годината върви в клиниката за лъчеви заболявания, с цел да бъде проучен и лекуван, като в неговото крило открива и доста други учени, които са попаднали под грешките на тази история. За страдание животът му остава в много сериозна загадка, само че пък потърпевшите споделят по какъв начин са се озовали в тази болница, до която доста малко хора имат достъп.

Докато съветската версия на кино лентата „ Чернобил “ споделя, че множеството потърпевши били лекувани в Швейцария, истината е, че всички потърпевши се озовават в Москва. В последните години този пациент оповестява за все по-често засилващи се епилептични пристъпи, като едвам в последните години е прието, че Анатоли е неработоспособен и би трябвало да бъде освободен от всички медицински такси. Известна информация за него е, че е предложил да се съобщи на западната медицина като човек за опити и проучвания. Единственият проблем е, че до този миг няма спонсор, който да го реалокира от научното градче.

Като един от дребното хора, претърпели сходен работен случай, той самият е повече от скъп кадър, който да разреши на науката да търси нови отговори. А и през днешния ден е разумно, че сходни опити влизат в изострен спор с етиката. Съдбата на такива научни градове и до през днешния ден е без някакъв забележим прогрес, там се ражда нужното оръжие за Студената война и до огромна част, към момента не е употребявано, което е положителната вест, само че всички такива територии остават скрити от картата и в никакъв случай не се разкриват, едвам след рухването на Съюз на съветските социалистически републики излиза наяве какво в действителност се е предписание там.

Повечето учени получавали допустимо най-високият стандарт на живот, което е била и добра отплата за прикритието им и заличаването им от картата. Техният край идва, когато просветителната стратегия на Съюз на съветските социалистически републики пада с към 90%. До 1993 година множеството градове даже не могат да си разрешат електричеството, с което да организират своите опити и половината от тях са замразени.

Оцеляват само военните градчета, които въпреки и да остават без работа, могат бързо да открият ново звено, в което да се пренасочат, в това време научните служащи са оставени на произвола и за тях шансът е да се ориентират в някаква друга промишленост, в случай че съумеят. Интересно е, че доста от учените съумяват да избягат на запад, с цел да открият работата като професори или най-малко това е формалната версия.

Положителната страна на този не толкоз издирван опит е, че по-късно медицината ще се пробва да унищожава мозъчни тумори благодарение на протонни лъчи, само че с доста по-ниска компактност за разлика от тези, които удрят учения.

Снимки: Wikipedia