Спомняте ли си Съвестин? Той продължава да стои някъде в

Спомняте ли си Съвестин? Той продължава да стои някъде в архивите на Министерство на вътрешните работи. Той е повода в средата на 90-те години да царуваше една суматоха и доста родители да вардеха своите деца като орли. Съвестин Деянов е име, което най-вероятно ще остане вечно в неопределеност. Неговото изгубване през 1997 година и до през днешния ден не може да откри никакви отговори. Ако имаме образец за безспорна тайнственост, то тази може да накара всеки един профайлър да изгуби живота си в търсене, тъкмо както направи татко му – Тодор Деянов.

Г-н Деянов и до през днешния ден счита, че има някакви по-сериозни сили, които са се постарали да оказват помощ за изгубването на детето му, прави няколко опита, с цел да съди страната в Европейския съд за правата на индивида, само че още веднъж без триумф, оставайки само единствено с облекчени такси за самото дело, само че без никакво обезщетение. Преди да помислите, че това е човек, който се пробва да завоюва пари и да живее е пищно, дано побързаме да спрем тази фикция. Бащата има потребност от средства, с цел да води частното си следствие и да се опита да открие сина си.

Странното е, че години наред няма никаква информация, единствените разкрити следи могат да бъдат открити единствено и само в някои остарели материали в интернет, както и серия от отворените му писма. Тодор Деянов просто счита, че светът, страната и тогавашните политици са го лишили от правото да бъде татко. Дали това е по този начин, не можем да знаем, само че ето какво показват обстоятелствата в този случай и какво можем да открием в последното дело, което показва, че бащата на Съвестин би трябвало да получи няколкостотин евро и няма право да предявява повече искове против страната.

Съвестин се ражда на 22 февруари 1988 година През 1992 година неговите родители се развеждат, като попечителството на детето е поделено сред двамата родители. В следобедните часове на 6 май 1997 година Съвестин напуща дома си, с цел да играе пред блока с друго момче. Съдът цензурира неговото име и употребява единствено инициал Б. Малкият Съвестин играе на двора, само че вечерта просто не се прибира. Бащата звъни в полицията, с цел да заяви, че детето му го няма, а по-късно отива до най-близкото полицейско ръководство, с цел да подаде сигнал, че момчето е изчезнало. На 7 май полицията ще посети учебното заведение на Съвестин и ще открие другото момче, с което отишъл да играе.

Тогава детето ще изясни, че предния ден двамата са играли с топка наоколо до малко езеро в квартала. Съвестин е паднал във водата и се е удавил. Полицията посещава мястото, само че открива толкоз малко вода, че просто няма никакъв вид човек, било то и дете, да се удави. Повторният разпит дава още едно забавно разобличаване. Двете деца се качват на рейс и са отишли до центъра, където са играли покрай огромен пазар. Играели са с топка наоколо до канал. Двете момчета стояли от двете страни на канала. Топката паднала във водата и Съвестин скочил да я взима, падайки, водата го повлича и Б. се прибира вкъщи, без да споделя нищо.

Един от минувачите признава, че вечерта на 6 май 1997 година е забелязал топка да се носи в канала по течението на водата, само че в никакъв случай не вижда тяло. На 7 и 8 май стартира претършуване на канала, посочен от очевидеца. Водата е с дълбочина от 60-70 сантиметра. Резервоарът, където водата се събира е претърсен от водолази. Цялата линия, която се ревизира и изследва не дава никакви резултати и тялото в никакъв случай не е намерено. Всяка една болница е тествана, както и прилежащата и моргите, само че тяло на дете не е одобрявано, не просто на дете с описанието на Съвестин, само че въобще на дете.

На 9 май детето е публично оповестено за изчезнало. На 15 май се пуска и фотография и изложение по националната телевизия, както и други медии. На идващия ден са разпитани и родителите на другото момче Б. Посетена е и майката на Съвестин, която по това време живее в Търговище. На 15 май разпитват и другар на фамилията, който признава, че е имало анонимно позвъняване до майката, засягащо Съвестин. Полицията прави разпечатка на всички телефонни позвънявания и открива най-малко още 5 анонимни позвънявания, които обаче не дават никаква информация, нито диря за изчезналото дете. Версията, че това са измами и опит за търсене на внимание е призната.

На 23 юли, след близо 2 месеца в търсенето, другар на второто момче ще опише, че Б. споделял по какъв начин Съвестин не се е удавил в канала, а е бил отведен от двама мъже в жълта кола. Твърди се, че Б. е повторил още веднъж тази версия, само че никой не знае под какви условия. През 1998 година или при започване на 1999 година (точно по този начин, приказваме за близо 2 години по-късно) Б. е разпитан още веднъж благодарение на психиатри и психолози от Министерство на вътрешните работи.

Съдът не получава в никакъв случай експертизата на експертите, които обаче твърдели, че Б. е излъгал и рухване в канала в никакъв случай не е имало. При втора инспекция ще има и други умозаключение, където Б. ще резервира остарялата си версия за изгубването на Съвестин и в този случай е казвал истината. Следи няма и никой не е виждал детето.

Между 17 януари и 21 декември 2000 година и още един път на 6 декември 2001 година Б. ще бъде разпитан по отношение на изгубването на Съвестин. Този път ще повтори още веднъж версията за канала, декларира, че е лъгал, когато е споделил за непознатите мъже и жълтата кола. Не са известни датите, в които полицията разпитва майката на единствения очевидец, както и бабата и други родственици на Съвестин.

Майката и бабата настояват, че единствената версия, която те знаят е, че Съвестин е паднал в канала. Полицията стартира да проверява и още една доктрина, в която се твърди, че Съвестин може да е похитен по простъпка или комплициран с Б. Причината за това умозаключение е, че доведеният татко на Б. е имал неплатени задължения. Дали е мъчно детето да бъде отвлечено с тази причина? Не можем да знаем.

Твърди се, че полицията е направила инспекция на версията и през 1998 година е направила опит в канала, с цел да ревизира дали Съвестин може да падне в канала и да се удави. Мнението на тогавашните специалисти на Министерство на вътрешните работи е, че това е допустима версия. През 1999 година Министерство на вътрешните работи и Национална сигурност ще ревизират същия случай и ще одобряват, че в действителност детето може да падне в канала и да се удави.

По гледище на Министерство на вътрешните работи и доста напън от страна на бащата, американски специалисти ще дават специфичен фоторобот, който да демонстрира каква тъкмо ще е прогресията на стареене, употребявайки съвременна техника. Същият портрет е качен през 2003 година на уеб страницата на Интерпол. С гледище на Министерство на външните работи, фотографията е оповестена и в задгранични медии. Министерството на финансите отхвърля спомагателни средства за издирването на Съвестин, въпреки и Държавната организация за отбрана на детето да счита, че това е дете под риск.

Отговорът на първото е, че няма такава процедура за събирането на финансова акция. През 2005 година се изготвя лист на всички деца, родени сред 1987 и 1989 година напуснали страната сред 6 май и 31 декември 1997 година и не са се завърнали. Дори и при инспекция на въпросните имена, няма никаква информация за местоположението на Съвестин. По същият метод се прави инспекция и на откритите тела в този интервал, както в България, по този начин и в чужбина, само че още веднъж няма никаква връзка със случая на Съвестин.

Няма никаква друга информация за направени старания по отношение на издирването на Съвестин или най-малко откриването на неговото тяло. Полицията е изслушала и събрала още свидетелски показания за интервала сред 2002 и 2006 година Случаят се гледа при закрити порти, с цел да не се разкриват методите на полицията. Докато управляващите работят, през 1998 година от препечатано британско издание в родната медия ще се покаже фотография на 8-9 годишно момченце, с железен шиш през бузите, което наподобява на Съвестин. Въпросното дете е показано като част от циркова натрупа, която демонстрира най-различни обичаи в Багдад.

С помощта на средства и помощи от другари, както и финанси от дарителски акции, Тодор отпътува за Багдад. Прекарва към 60 дни в търсене, разполагайки единствено и само със фотографията от вестника. Не съумява да открие сина си и се прибира назад в България. Следствието по този начин и не дава информация какво в действителност се случва. Майката също ще твърди, че на фотографията е сина ѝ.

Що се отнася до бащата, той споделя някои забавни версии и хрумвания и теории за изгубването на родния си наследник. По негови думи, Съвестин си играел с дете на иранец и родна продажница – двойката живеела на фамилни начала. Тези хора изчезват в същия интервал. По-късно се твърди, че иранецът е мъртъв, а по други клюки е отпътувал в чужбина. Тодор Деянов счита, че сумата за похищение коства нормално към 200 хиляди $. Парите се разпределят сред върховен екип от специалисти, които могат да приготвят подправени документи и да провеждат цялото деяние. Тодор е сигурен, че детето му е изведено от страната, като още тук е разполагало с нов паспорт.

Последната дейна и забавна диря ще дойда от Лион. Тамошните медии също популяризират портрета на Съвестин с цифрово състаряване. Жена в метрото ще забележи млад мъж, който поразително доста наподобява на изчезналия наследник на Тодор. Властите във Франция се засилват, само че бащата не получава информация по отношение на цялото следствие, нито от показанията. По това време към този момент няма никакви средства да пътува или да отиде и да търси сина си.

Последната диря и доктрина, която се появява в този случай е, че българин е бил част от пакистанските талибани и през 2013 година е умрял. Наричали го Анис Българина и по думите на Тодор, това също приличал доста на Съвестин, като чертите му отговаряли на цифровия портрет. Единственият портрет, който бащата има е на цифрово състарения Съвестин, който е някъде на 15-17-годишна възраст. Средствата за основаването на застарял модел на мъж на междинна възраст не са отпуснати. За 6 месеца през далечната 1998 година изчезват 24-ма души.

И тук идва най-важният въпрос в цялата мистерия: в случай че Съвестин се е удавил, то къде е тялото? Изобщо има вяра ли някой, че водата от канала покрай Лъвов мост може да е толкоз мощен и нападателен, че да разложи детско тяло в границите на няколко дни, заличавайки всяка една диря. Защо единственият очевидец от случката ще приказва за похищение, а след това за предоставяне и ще изчезнат първите данни за разпита му пред психолози? Как при вторите инспекции е несъмнено, че очевидецът към този момент споделя истината и жертвата се е удавила.

Владайска река се слива със Суходолска, като двете в следствие сплотяват своите води с Перловска река, която приключва своя път към река Искър. Последният излаз на водата, която води дирите си от Лъвов мост е до пречиствателната станция за боклуци в Кубратово. Да предположим, че до там доближава детски мъртвец, протоколът изисква автоматизираното прекъсване на станцията и кряскане на полиция. Дали такова е имало, в случай че формалните изказвания показват, че резервоарите и целият канал е бил претърсен?

Възможно е и полицейската версия да бъде достоверна и самият татко в отчаянието си да продължава да вижда сина си на всички места и да счита, че всеки идващ мъж на тази възраст е неговият наследник. Няма причина да не го прави, откакто толкоз години няма даже гроб, на който да оплаче сина си. Случаят на Съвестин Деянов остава отворен и до през днешния ден, въпреки и към този момент да не се води следствие. Неизвестният очевидец Б. не може да отговори и в никакъв случай повече не приказва за случая. Никой не го е потърсил за втори коментар. Никой не се интересува и от бащата, който продължава да живее със своите въпросителни.