Спомнете си – катастрофичните новини през последните месеци и години

Спомнете си – катастрофичните вести през последните месеци и години бяха повече в сравнение с човек може да понесе. Климатични промени, привършване на естествени запаси, заличаване на тропическите гори и на биоразнообразието, войни, бежански талази, хибридни войни, в които истината умира всеки ден, ден след ден. В същото време – невиждана до този миг глобализация на света, напредък на консуматорското общество, безумно ползване на ненужни движимости, централизация на властта и благосъстоянието в шепа хора, до момента в който, макар всички позитивни дейности в посока ограничение на бедността, милиони хора по света нямат достъп до обикновени витални запаси като вода и храна. Напрежението се трупаше, а чувството, че нещо неизбежно ще се случи, с цел да върне нещата в естественото им русло.

Един ден балонът се пукна.

Шокът е голям за нас, капризните рожби на постмодерния свят , привикнали да летят до Милано на шопинг, до Виена на оперна режисура и до Франция на ски. За дни животът ни се промени радикално, трансформирайки ни от господари на планетата в пленници на дома си. Нищо към този момент няма да е същото . Но в най-тежките моменти човек може да избере по какъв начин да гледа на обстановката – като на на половина цялостна или на половина празна чаша. Вече се обрисуват най-важните уроци, които ние, хората, можем да научим. Ето кои са най-оптимистичните сюжети:

Земята ще си почине от нас

Като едно голямо куче, цялото в бълхи, един ден Земята просто може да се отърси от нас, хората. Земята, която не почитаме, която експлоатираме необмислено, Земята, която не пазим от себе си и своята лакомия. Истината е, че в този момент Земята ни дава още един късмет! Можеше и да е доста по-зле, можеше този вирус да е доста по-опасен, доста по-смъртоносен. Можеше да не е вирус, а естествено злополучие, което не можем да спрем – нито с карантина, нито с ваксина.

Едно от най-вероятните аргументи за появяването на ковид е контактът с диви типове, с които до неотдавна индивидът не се е срещал. Но както джуджетата от Мория от „ Властелинът на пръстените “, заслепени от своята лакомия, копаят все по-дълбоко и надълбоко, до момента в който намерят гибелта си в недрата на земята, в своята самонадеяност хората превзеха и последните диви кътчета на нашата планета, с цел да се срещнат с един чужд зложелател.*

Според хипотезата „ Гая “, основана през 1970 година от химика Джеймс Лавлок и микробиоложката Лин Маргулис, всички органични и неорганични съставни елементи на нашата планета съставляват един взаимосвързан механизъм, който е в положение да се контролира независимо.** Може би пристигна времето да се замислим за въздействието, което нашият метод на живот оказва върху планетата. Урокът ни е явен – да ограничим потреблението и употребата на естествени запаси, да се върнем към по-отговорно и в случай че щете  –  по-скромно битие, тъй че нашият дом, Земята, да може да се възвърне. Междувременно тя стартира да го прави – в Китай и Италия въздухът се почисти, в София равнището на фини прахови частици внезапно се усъвършенства, водите на Венеция наподобяват по-чисти.

Неминуемо е, планетата ще си поеме мирис . Въпросът е какво ще е научило човечеството в това време и дали ще употребява уроците по най-мъдрия метод.

Ще осъзнаем какъв брой е значимо да си част от общността

Крайният индивидуализъм на актуалното общество е подложен през тестване. Сега, когато сме принудени да стоим у дома, отделени от сътрудници, другари, съседи и инцидентни минувачи, хората осъзнават, че другите човешки същества са нещо извънредно значимо! В Италия, а към този момент и в България, хората бързо осъзнаха какъв брой им липсва прегръдката, целувката, събиранията с другари, диалозите със съседи – простичките неща, които доскоро одобряваха за даденост. Чувството за обществена принадлежност, за взаимност и взаимопомощ се усили, неведнъж увеличено от обществените мрежи, които изобилстват от акции, жестове, благотворителни акции, групови актове на взаимност и поддръжка към медици, учители и доброволци.

Ще се ускори възприятието за национална принадлежност, поддръжката за родното произвеждане, ще се даде преимущество на локалното пред световното.

Има още...