Споделяме с вас какво се случва в младежките години на

Споделяме с вас какво се случва в младежките години на Карл Густав Юнг (1875 – 1961 г.) и какви мемоари има той от това време. Написаното е основано на неговата автобиографична книга „ Спомени, сънища, размишления “.

В детските си години Карл Густав Юнг постоянно се чувства уединен, неразбираем, изолиран от света и хората в него. Той постоянно си задава екзистенциални въпроси, чиито отговори по този начин и не успява да откри. Затова чете доста книги, търсейки познанието в тях. Тайно се промъква в кабинета на татко си (протестантски пастор) и чете неговите религиозни книги.

В младежките си години (така, както и в детските) Юнг изпитва дълбоки подозрения по отношение на това какво в реалност съставлява Бог и каква е истината за неговото съществуване. Недоверчив е към проповядваното от църквата и сам задълбочено търси отговори на своите въпроси. Когато е 17-годишен открива философията като просвета. За интервал от две години изчита значително количество писания на доста философи, свързани с различни течения в тази просвета. Юнг си спомня:

„ Преди всичко бях привлечен от мислите на Питагор, Хераклит, Емпедокъл и Платон. Идеите им бяха красиви и университетски като картини в изложба, само че някак си отвлечени. Едва у Майстер Екхарт почувствах дъха на живота – без да го разбирам изцяло “.

Но нито един от тези и други видни философи не доближава същински до младежа. Струва му се, че пишат за неща, които никога не са виждали, преживявали и не познават. Чете и трудовете на Хегел, само че е „ отхвърлен “ от неговия „ надменен и сложен език “. Докато се лута из дебрите на философията, най-сетне  попада на нещо, което истински да го развълнува.

„ Най-голямата находка в моите търсения за мен беше Шопенхауер. Той беше първият, който говореше за страданието на света, което очевидно и шокиращо ни заобикаля, за объркването, пристрастеността, злото – всички тези неща, които другите наподобява рядко виждаха “.

Мрачната картина на света, която Шопенхауер обрисува, среща утвърждението и съответствува с персоналните чувства на Карл Густав Юнг. Но все отново не напълно. Следващото огромно изобретение на Юнг е Имануел Кант. Спомня си, че с помощта на неговите трудове разкрил, че „ бедността не е кусур и надалеч не е главната причина за страданието; че синовете на богатите нямат никакви преимущества пред бедните и зле облечени момчета “, към чиято група принадлежи и той самият.

С порастването си Юнг изпитва увлечение към най-разнообразни области на науката, вярата, теологията, философията и живота в неговата цялост.

„ Интересите ми ме теглеха в разнообразни направления. От една страна, ме привличаха естествените науки с тяхната истина, основаваща се на обстоятелства. От друга страна, бях удивен от всичко, което имаше общо със сравнителната религия. “

Юнг е разпален основно по зоологията, палеонтологията, геологията, гръцко-романската, египетската и праисторическата археология. Но и по филантропичните науки и в частност  философията. Изборът му на специалност не е по никакъв начин елементарен. Баща му му споделя да стане какъвто пожелае, само че да стои надалеч от теологията, очевидно усетил противоречията в своя наследник по отношение на религията, без той да е говорил открито с него за тях. Факт е, че по това време Юнг все по-често стартира да пропуща църковните служби и постоянното взимане на причестяване.

„ Колкото по-далече бях от църквата, толкоз по-добре се усещах “ – написа той.   

В свободното си време стартира да основава разнообразни структури от подредени камъни, колекционира инсекти, фосили, минерали, кости от мамути и хора. Казва, че бил срещу събирането на изсушени цветя, тъй като вярвал, че те не трябва да се късат, тъй като в растежа и цъфтежа им се крие дълбока божествена загадка.

Независимо от все по-нарастващия му интерес към естествените науки, Юнг не загърбва и философията, в чиито дълбини на драго сърце продължава да се впуска. Въпросът за следването му обаче става все по-неотложен, тъй като настъпват последните му дни в учебно заведение. Много от специалностите, които го вълнуват, не може да си разреши финансово да учи, защото се преподават единствено в задгранични университети. Любопитният юноша трябва да се задоволи единствено с тези в университета в Базел. Хрумва му, че би могъл да следва медицина, защото се вълнува от устройството и функционирането на човешкото тяло.
През 1895 година се записва да учи медицина в университета в Базел и написа:

„ Единственият интервал в моя живот, през който се бях отегчавал – годините в гимназията - беше завършил и златните двери към целокупното познание и академичната независимост се отвориха и пред мен “.

В началото на идната година татко му си отива от този свят. Това донася освен горест на фамилията, само че и много съществени финансови усложнения. Следването на Юнг е под въпрос. Той е заставен да взима пари назаем, с цел да заплаща образованието си, а през свободното си време да работи крепко. Въпреки това дефинира студентските си години като хубаво време, изпълнено с нравствен живот и другарства.

В този интервал той съумява да изнесе няколко лекции на теологическа и философска тема. Запалва се по спиритизма, въпреки и да не е до дъно уверен в концепциите му, само че и не го отхвърля като опция. Идеята за прераждането и съществуването на духове му подхожда и той изчита огромна част от наличната литература по тези въпроси. Но близките са скептични към новата му пристрастеност.

„ Досега се бях сблъсквал само с тухлената стена на обичайните възгледи, но сега се изправих против стоманата на предубеждението на хората и пълната им некадърност да одобряват невероятните благоприятни условия. За тях всичко това беше надалеч по-лошо от заниманията ми с теология. Имах възприятието, че съм изтикан до ръба на света. Това, което най-живо ме интересуваше, за другите беше вятър и мъгла, и даже причина за боязън “.    

Всички, с които Юнг се пробва да приказва по тези странни тематики, подхождат с съмнение и боязън, отхвърлят възможността сходни хрумвания да са истина. Това кара студентът по медицина да изпитва възприятие на предимство по отношение на близките, заради което се държи „ високомерно “, става сериозен и даже нападателен към състудентите си, като по този метод си навлича тяхното отрицание.

„ Това в последна сметка събуждаше още веднъж старите подозрения, възприятието за малоценност и депресиите – един циничен кръг, който бях решил да разкъсам непременно. Не желаех повече да оставам отвън света, ползвайки се със съмнителната известност на чудак. “

Наближава моментът, в който Юнг би трябвало да реши какво ще специализира и в коя област на медицината ще продължи да се развива. Заинтригуван е от хирургията, вътрешните заболявания и патологиите като цяло. Посещава наложителните лекции по психиатрия, само че първоначално далеч не се усеща притеглен от тази компетентност. Той споделя:

„ … би трябвало да поясня, че по това време психиатрията като цяло беше презирана. В реалност никой не разбираше нищо от нея и нямаше психология, която да преглежда индивида като цяло, като включва в цялостната картинка и патологичните отклонения “.

Когато стартира да се готви за изпита по психиатрия, едвам хванал учебника на Крафт-Ебинг и четящ неговия увод, Юнг внезапно получава просветление, думите „ болести на личността “ го хващат за гърлото и той осъзнава, че за него няма по-подходяща компетентност и още в този момент взема решение, че желае да специализира точно психиатрия.

Как продължава животът и кариерата му по-късно съдбоносно решение четете в идващия текст, отдаден на швейцарския психиатър.