Време е за гняв
Споделяме превод от Дарина Бориславова от групата " Преводачки против патриархата ", с помощта на " Феминистка библиотека ", на този мъчителен, само че необходим текст на Роксан Гей, по отношение на изтеклия публично проектозакон за цялостна анулация на правото на аборт в Съединени американски щати. Предупреждаваме, че текстът визира чувствителни тематики като обезчестяване, полово и домашно принуждение. Изразяваме цялостна взаимност с нашите сестри, които са застрашени от проектозакона, и се надяваме на локално равнище постоянно да отстояваме това главно човешко право.
Заглавната фотография е на Susan Kotzur-Yang. На плаката написа “Законните аборти избавят животи ”. Оригиналът е оповестен на 3 май 2022г.
Доведеният татко на брачната половинка ми е почнал да я изнасилва, когато тя била на 11 години. Насилието траяло години наред, а с напредването на времето Деби непрекъснато се страхувала, че ще забременее. Тя нямала с кого да приказва и нямало към кого да се обърне.
Доведеният ѝ татко постоянно заплашвал, че ще убие по-малкия ѝ брат и майка ѝ, в случай че Деби каже на някого, по тази причина, когато страхът от бременност станал прекомерно тягостен, тя споделила на майка си, че е била нападната в учебно заведение. Майка ѝ завежда Деби на доктор, който споделя, че поради белезите ѝ тя очевидно е полово дейна и би трябвало да си има другар. Това е било при започване на 70-те години на предишния век.
По думите на Деби една бременност тогава е щяла да съсипе живота ѝ. Днес тя е на 60 години. Тя към момента се бори с последствията от тази контузия. Непонятно е да се мисли по какъв начин една насилствена бременност би трансформирала още повече траекторията на живота ѝ.
Когато бях на 12 години, бях полово насилена от няколко млади мъже. Разказвала съм тази история и ми е омръзнало да я описвам, само че не тя е най-важното. Все още не бях имала първия си менструален цикъл. И въпреки всичко, през седмиците и месеците по-късно, несъмнено, се притеснявах, че съм бременна. Притеснявах се, че няма да схвана кой е бащата.
Ако бях забременяла, не знам какво щях да направя. Тогава бях част от католическата черква. Абортът беше грях.
Но едно 12-годишно дете не е квалифицирано за раждане или родителство. Травмата, която претърпях, единствено щеше да се задълбочи от насилствената бременност. И пътят на живота ми щеше да се промени радикално.
Зашеметяващо е, че планът зад решението на Върховния съд, което ще анулира въпросът по делото “Роу против Уейд ”, е изминал обществено преди съдиите да възнамеряват да разгласят решението, евентуално идващия месец. Това е и показателно, тъй като този, който е пуснал тази информация на открито е желал да ни приготви.
Поне това си споделям. И популярност Богу, че някой го е направил, с цел да знаем. За да можем да се подготвим. За да можем да се разгневим.
Не би трябвало да живеем в свят, в който съществува полово принуждение, само че ние живеем в подобен. Като се има поради тази злополучна действителност, не трябва да живеем в свят, в който някой изнасилен е заставен да износи бременността си до дъно, тъй като малко на брой американци имат вяра, че неродените са по-важни от хората, които ги раждат.
И ние би трябвало да пазиме достъпа до аборт освен в случаите на полово принуждение. Всички, които желаят да създадат аборт, би трябвало да могат да се възползват от тази здравна процедура. Техните аргументи не са ничия работа. Не би трябвало да се постанова хората да отстояват моралите си, с цел да оправдаят персоналното си решение по какъв начин да се оправят с едно изменящо живота им събитие.
Не бива да живеем в страна, в която телесната автономност може да бъде предоставяна или отнемана от девет политически представители, множеството от които са мъже и не могат да забременеят. Всяко гражданско право, което зависи от политическите прищявки, в действителност не е гражданско право.
Без правото на аборт дамите са принудени да вършат извънредно тежки избори. Тази тежест се стоварва непропорционално върху бедните дами и дамите от работническата класа, които нямат средства да пътуват през границите на щата, с цел да получат нужната им здравна помощ. Въпреки обещанията на придвижването против абортите да поддържа бременните дами и децата, подкрепящите “за-живота ” ( “pro-life ”) наподобява влагат усилия единствено в неродените. Същите политици, най-вече мъже, които толкоз постоянно се опълчват на абортите, вършат всичко допустимо да не позволен правото на заплатен наставнически отпуск, субсидирани грижи за децата, единно здравно обезпечаване или какъвто и да е тип мрежа за обществена сигурност, която би могла да усъвършенства фамилния живот.
Изтеклият документ е план. Абортите към момента са законни, въпреки че в някои елементи на страната те са значително недостъпни. Върховният съд излезе с изказване, в което се акцентира, че планът, въпреки и достоверен, към момента може да се промени. Въпреки това той е предвестител на ужасни неща. Цели 25 щата са подготвени да забранят абортите сега, в който решението по делото “Роу против Уейд ” бъде анулирано.
В проекторешението, написано от арбитър Самюел Алито, има и други тревожни съображения. Някои показаха опасения, че при разширение на аргументацията на арбитър Алито могат да бъдат отхвърлени и други мъчно извоювани права – като правото на контрацептиви и равенството сред съпрузите. Това значи, че това решение отваря вратата за систематично унищожаване на обществения напредък и гражданските права под най-абсурден предлог.
И това не е теоретична опасност. Вече сме очевидци по какъв начин няколко щата се пробват да изкарат транс хората отвън закона като не разрешават достъпа до здравни грижи за деца, които удостоверяват пола им, а в щата Мисури препоръчаният закон може да разшири и до това отводът да важи и за възрастните.
Не знам до каква степен ще стигне това лишаване на цивилен права, само че знам, че то ще се запише катo прецедент в десетилетната акция на консерваторите да принудят страна с 330 милиона души да се преценява с фанатични идеологии. Това придвижване се стреми да ръководи посредством куха теокрация, макар конституционното разделяне на църквата и страната.
Продължава на идната страница...
Заглавната фотография е на Susan Kotzur-Yang. На плаката написа “Законните аборти избавят животи ”. Оригиналът е оповестен на 3 май 2022г.
Доведеният татко на брачната половинка ми е почнал да я изнасилва, когато тя била на 11 години. Насилието траяло години наред, а с напредването на времето Деби непрекъснато се страхувала, че ще забременее. Тя нямала с кого да приказва и нямало към кого да се обърне.
Доведеният ѝ татко постоянно заплашвал, че ще убие по-малкия ѝ брат и майка ѝ, в случай че Деби каже на някого, по тази причина, когато страхът от бременност станал прекомерно тягостен, тя споделила на майка си, че е била нападната в учебно заведение. Майка ѝ завежда Деби на доктор, който споделя, че поради белезите ѝ тя очевидно е полово дейна и би трябвало да си има другар. Това е било при започване на 70-те години на предишния век.
По думите на Деби една бременност тогава е щяла да съсипе живота ѝ. Днес тя е на 60 години. Тя към момента се бори с последствията от тази контузия. Непонятно е да се мисли по какъв начин една насилствена бременност би трансформирала още повече траекторията на живота ѝ.
Когато бях на 12 години, бях полово насилена от няколко млади мъже. Разказвала съм тази история и ми е омръзнало да я описвам, само че не тя е най-важното. Все още не бях имала първия си менструален цикъл. И въпреки всичко, през седмиците и месеците по-късно, несъмнено, се притеснявах, че съм бременна. Притеснявах се, че няма да схвана кой е бащата.
Ако бях забременяла, не знам какво щях да направя. Тогава бях част от католическата черква. Абортът беше грях.
Но едно 12-годишно дете не е квалифицирано за раждане или родителство. Травмата, която претърпях, единствено щеше да се задълбочи от насилствената бременност. И пътят на живота ми щеше да се промени радикално.
Зашеметяващо е, че планът зад решението на Върховния съд, което ще анулира въпросът по делото “Роу против Уейд ”, е изминал обществено преди съдиите да възнамеряват да разгласят решението, евентуално идващия месец. Това е и показателно, тъй като този, който е пуснал тази информация на открито е желал да ни приготви.
Поне това си споделям. И популярност Богу, че някой го е направил, с цел да знаем. За да можем да се подготвим. За да можем да се разгневим.
Не би трябвало да живеем в свят, в който съществува полово принуждение, само че ние живеем в подобен. Като се има поради тази злополучна действителност, не трябва да живеем в свят, в който някой изнасилен е заставен да износи бременността си до дъно, тъй като малко на брой американци имат вяра, че неродените са по-важни от хората, които ги раждат.
И ние би трябвало да пазиме достъпа до аборт освен в случаите на полово принуждение. Всички, които желаят да създадат аборт, би трябвало да могат да се възползват от тази здравна процедура. Техните аргументи не са ничия работа. Не би трябвало да се постанова хората да отстояват моралите си, с цел да оправдаят персоналното си решение по какъв начин да се оправят с едно изменящо живота им събитие.
Не бива да живеем в страна, в която телесната автономност може да бъде предоставяна или отнемана от девет политически представители, множеството от които са мъже и не могат да забременеят. Всяко гражданско право, което зависи от политическите прищявки, в действителност не е гражданско право.
Без правото на аборт дамите са принудени да вършат извънредно тежки избори. Тази тежест се стоварва непропорционално върху бедните дами и дамите от работническата класа, които нямат средства да пътуват през границите на щата, с цел да получат нужната им здравна помощ. Въпреки обещанията на придвижването против абортите да поддържа бременните дами и децата, подкрепящите “за-живота ” ( “pro-life ”) наподобява влагат усилия единствено в неродените. Същите политици, най-вече мъже, които толкоз постоянно се опълчват на абортите, вършат всичко допустимо да не позволен правото на заплатен наставнически отпуск, субсидирани грижи за децата, единно здравно обезпечаване или какъвто и да е тип мрежа за обществена сигурност, която би могла да усъвършенства фамилния живот.
Изтеклият документ е план. Абортите към момента са законни, въпреки че в някои елементи на страната те са значително недостъпни. Върховният съд излезе с изказване, в което се акцентира, че планът, въпреки и достоверен, към момента може да се промени. Въпреки това той е предвестител на ужасни неща. Цели 25 щата са подготвени да забранят абортите сега, в който решението по делото “Роу против Уейд ” бъде анулирано.
В проекторешението, написано от арбитър Самюел Алито, има и други тревожни съображения. Някои показаха опасения, че при разширение на аргументацията на арбитър Алито могат да бъдат отхвърлени и други мъчно извоювани права – като правото на контрацептиви и равенството сред съпрузите. Това значи, че това решение отваря вратата за систематично унищожаване на обществения напредък и гражданските права под най-абсурден предлог.
И това не е теоретична опасност. Вече сме очевидци по какъв начин няколко щата се пробват да изкарат транс хората отвън закона като не разрешават достъпа до здравни грижи за деца, които удостоверяват пола им, а в щата Мисури препоръчаният закон може да разшири и до това отводът да важи и за възрастните.
Не знам до каква степен ще стигне това лишаване на цивилен права, само че знам, че то ще се запише катo прецедент в десетилетната акция на консерваторите да принудят страна с 330 милиона души да се преценява с фанатични идеологии. Това придвижване се стреми да ръководи посредством куха теокрация, макар конституционното разделяне на църквата и страната.
Продължава на идната страница...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ