Калугер спасил жълтици от наш манастир, глухата Цока го скрили. Търсят имането до ден днешен
Сподели
У нас има доста храмове, чакащи своето Възкресение. Заради миграция на популацията през вековете или нападения на иноверци, през днешния ден тези свети места са надалеч от обитаеми места, в руини като грохнали стражи на вярата.
През почналия пролетен сезон забравените храмове се явяват и една добра дестинация за поклоннически туризъм, пък и за дарения за тяхното възобновяване. Интересно е, че с малко повече шанс човек може да откри и богатство, тъй като към тези храмове от епохи витаят митове за несметни благосъстояния, оповестява „ Телеграф “.
Осиковският (Осиковишкият) манастир „ Св. Богородица “ се намира в подножието на връх Острома, в местността Манастирски ливади, току сред родния град на Тодор Живков, Правец, и село Осиковица.
Все отново, в случай че сте в региона и решите да посетите святото място, има път, който стартира от площада на селото в южна посока. Първите 5-6 км са асфалт, а след това стартира пътека (черен път). Държи се курс единствено напряко, като ще видите и табела, указваща дистанцията оттова, което е 1 км.
Осиковишката обител датира от времето на Второто българско царство. Тук е имало античен манастир, като от него е оживяла единствено тази постройка. Тя е построена върху основите на светилище от трако-римския интервал. Прелюбопитен факт е, че обителта не е потърпевша по време на османското настъпление и е траяла да действа чак до края на ХVІІІ в.
Сред локалното население има непокътнато поверие, което реди, че в миналото тука е имало приказно хубав манастир. За съществуването му е открито удостоверение в една приписка от 1730 година В проучването за архитектурата на българските манастири Н. Тулешков също отбелязва Осиковишкия манастир, поставяйки го най-общо в интервала XII-ХIV в. Разрушаването се свързва с времето на кърджалийските безредици в края на XVIII в.
Имане
Разказ за поругаването е записан през 1930 година от Васил Маринов Владов (Робовешки), по описа на неговия дядо Петър Гешов: „ Като пристигнали турците на манастира, там имало двама калугери. Хванали по-стария калугер Давид и почнали да го бият и изтезават с нажежена верига да даде жълтиците.
През това време младият калугер Иван взел парите в котлето и с кон побегнал по пътя през Крушевец за към село Лъга и оттова за Етрополския манастир. Кърджалиите видели, че калугерът бяга, и се спуснали с конете да го догонят. Калугерът, като видял, че ще го стигнат и заловен, спрял в една изорана равнища в местността Милин бунар и заровил котлето с парите. Кърджалиите го настигнали в местността Барата и го съсекли.
Година по-късно синът на дядо Вълко Трифонов – Цако, отишъл да оре равнищата дружно с глухонямата си сестра Цока. Тя намерила парите и ги скрила някъде към кошарата без да каже на домашните си. По това време върлувала чума, Цока заболяла и за три дни умряла.
Дълги години иманяри обикаляли в близост да търсят скритите пари в избрани дни – през нощта против Гергьовден или Еньовден “ (Андонов 1980, 6; Данчев 1995, 61). Но по този начин и не намерили съкровището.
Столетник
За архитектурата на храма сочат спомените на столетника Йончо Вълков, записани през 1929 година Според този осведомител църквата е била в руини още през детството му. Стените обаче били по-високи, а над входа е имало завършен свод. Докъм средата на ХХ век вляво на входа е личал надпис „Картотека и архив" (служба в ПГУ) (последните букви на формулата IС ХС NНКА).
Според съхранения спомен, записан през 1935 година от свещеноиконом Иван Георгиев, манастирът е носил името “Св. Богородица ”(Донев 1985, 274). Освен църквата към манастирския комплекс са принадлежали разнообразни постройки. Следи от солидна каменна постройка личат на към 20 м източно от църквата.
Съществуват данни, че дървени здания със стопанско предопределение е имало и в западна посока, само че от тях към този момент няма следи.
Днес руините на църквата не престават да се почитат като свято място, на което се организира съборът на селото и се раздава курбан за здраве на празника Рождество Богородично. Престолният камък от църквата се употребява като оброк, а идващите поклонници палят свещи на него.
През 2004 година се организират археологически разкопки на архитектурните остатъци на църквата. При направения прелиминарен оглед се открило, че вътре и към храма има няколко иманярски изкопа. От тях локален гражданин е събрал и съхранява огромно количество фрагменти от стенописна декорация.
Ломени камъни
В архитектурен проект църквата съставлява еднокорабна едноапсидна постройка без притвор. В градежа са употребявани дялани и ломени камъни, споени с бял хоросан. Има единствено един вход от запад. Той е построен с добре обработени бигорови каменни блокчета.
За предел е употребен огромен полукръгъл камък. Формата и структурата му дават съображение да се допусна, че евентуално става въпрос за вграден воденичен камък, който в допълнение е обработен и функционално преадаптиран при градежа на църквата.
Търсачи на съкровища са разрушили изцяло и подовата настилка.
Фрески
Стените на църквата от вътрешната страна, а евентуално и на някои места извън, са били украсени с изящна стенописна декорация. От нея са непокътнати дребни сектори. Откриват се също обособени букви или елементи от думи, детайли от човешки изображения, а на някои фрагменти личат и врязани графитни надписи. Особен интерес съставляват частите от три човешки изображения.
Сред откритите фрески са и няколко фрагмента с изписани букви от кирилски надписи. Според направения палеографски разбор надписите са изписани със сигурна ръка от извънредно опитни зографи.
Съпоставка на буквите демонстрира огромна непосредственост с надписите от стенописите в църквите в Земен и в Беренде. Това е и едно от значимите учредения стенописната декорация на църквата при Осиковица да бъде датирана във втората половина на XIV в.
Кръстове
Сред руините на църквата, безсистемно нахвърляни и отчасти развалени, са открити също и надгробни кръстове, присъщи за интервала XVIII–XIX в. Те са направени от бигор и се считат за чудодейни.
Като цяло археологическите разкопки на архитектурните остатъци в местността Манастирски ливади демонстрират съществуването на два строителни интервала. Първият се отнася към трако-римската ера, а вторият се свързва с времето на Второто българско царство, когато тук е била издигната дребна по размери, само че солидна като строеж и богато стенописана черква.
Иманяри щурмуват „ Света Богородица “
Уникална е и късно средновековната българска черква „ Света Богородица “ (наричана още „ Покров Богородичен “) до село Пастух, община Невестино, край Дупница и Бобошево. Църквата (или каквото е останало от нея) е оповестена за монумент на културата.
Руините от храм Света Богородица над река Струма.
Двата върха
Руините й се белеят върху височина с два заоблени върха (северен и южен), оградени от три страни с река Струма. На южния връх са непокътнати остатъци от крепостен дувар. Църквата е издигната в североизточното подножие на северния връх, като през днешния ден е труднодостъпна, изложена на директното деяние на естествените стихии, а също така е мощно потърпевша от иманярските нападения.
Наоколо е като минно поле от ровове и в случай че човек не внимава, може да пропадне в някоя дупка.
Времето на пораждане на този древен храм не е известно.
Надписът
Въз основа на ктиторски надпис, който е бил непокътнат при визитата на мястото от българския академик Йордан Иванов през 1906 година, се схваща, че изписването на църквата е осъществено през 1557 година Според надписа ктитори на храма са селяни от прилежащото село Блато. Текстът е оповестен в книгата му „ Северна Македония “ и гласи:
„ Изволениемь отца и поспешениемь сина и сьвьршение Исуса Христа, изписа се святий божествений храмъ святие Богородице нашей Маріа в 7065 (1557) потоу ктитори село Блато, некто мало, некто доста … “
Иванов отбелязва още, че за надписите в църквата, които са изписани на старобългарски език, е употребена сръбска правописна редакция, която е присъща за писмените монументи от западните български земи сред XIV и XVI в. Това се изяснява от обстоятелството, че в края на XIII в. и през XIV в. земите западно от Пастух от време на време влизат в рамките на сръбската страна.
Крепостта
Oт ктиторския надпис се схваща единствено годината на изографисване на храма, а по кое време е била построена самата приказна черква, на този въпрос не може да се отговори с решителност. За насочна точка може да се вземе близката цитадела, в чието подножие се намира храмът.
Тя евентуално датира от времето на градове замъци и духовни средища като Долна Сътеска и Житомитск. На база на това може да се допусна, че „ Св. Богородица “ (или предхождал я храм) има доста по-стар генезис (вероятно от IX-X в.).
Римският град
Според локалните горе е имало светилище и римски град, чиито остатъци още личат. По-късно, когато идват османските завоеватели, не са разрушили тази църква, тъй като в съседство е имало и езическо светилище, а мюсюлманите доста са се плашили от тези паметни обекти.
Още по-рано, през III век, римските легиони са сменяли конете си в региона, също така е имало и ковачница за пари. Това дава съображение в региона да се търси огромно количество заровени златни пари.
Крепостта е впечатлила и именития откривател историк Константин Иречек. През 1883 година той написа: „ … Насреща се белеят основите на остаряло градище със зидове от остаряла църквичка… ” Но въпреки храмът да е бил опустошен, локалното население траяло да уважава светостта на мястото, което се трансформирало в оброчище.През 1969 година пастушката черква „ Св. Богородица “ е оповестена за монумент на културата от локално значение.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
У нас има доста храмове, чакащи своето Възкресение. Заради миграция на популацията през вековете или нападения на иноверци, през днешния ден тези свети места са надалеч от обитаеми места, в руини като грохнали стражи на вярата.
През почналия пролетен сезон забравените храмове се явяват и една добра дестинация за поклоннически туризъм, пък и за дарения за тяхното възобновяване. Интересно е, че с малко повече шанс човек може да откри и богатство, тъй като към тези храмове от епохи витаят митове за несметни благосъстояния, оповестява „ Телеграф “.
Осиковският (Осиковишкият) манастир „ Св. Богородица “ се намира в подножието на връх Острома, в местността Манастирски ливади, току сред родния град на Тодор Живков, Правец, и село Осиковица.
Все отново, в случай че сте в региона и решите да посетите святото място, има път, който стартира от площада на селото в южна посока. Първите 5-6 км са асфалт, а след това стартира пътека (черен път). Държи се курс единствено напряко, като ще видите и табела, указваща дистанцията оттова, което е 1 км.
Осиковишката обител датира от времето на Второто българско царство. Тук е имало античен манастир, като от него е оживяла единствено тази постройка. Тя е построена върху основите на светилище от трако-римския интервал. Прелюбопитен факт е, че обителта не е потърпевша по време на османското настъпление и е траяла да действа чак до края на ХVІІІ в.
Сред локалното население има непокътнато поверие, което реди, че в миналото тука е имало приказно хубав манастир. За съществуването му е открито удостоверение в една приписка от 1730 година В проучването за архитектурата на българските манастири Н. Тулешков също отбелязва Осиковишкия манастир, поставяйки го най-общо в интервала XII-ХIV в. Разрушаването се свързва с времето на кърджалийските безредици в края на XVIII в.
Имане
Разказ за поругаването е записан през 1930 година от Васил Маринов Владов (Робовешки), по описа на неговия дядо Петър Гешов: „ Като пристигнали турците на манастира, там имало двама калугери. Хванали по-стария калугер Давид и почнали да го бият и изтезават с нажежена верига да даде жълтиците.
През това време младият калугер Иван взел парите в котлето и с кон побегнал по пътя през Крушевец за към село Лъга и оттова за Етрополския манастир. Кърджалиите видели, че калугерът бяга, и се спуснали с конете да го догонят. Калугерът, като видял, че ще го стигнат и заловен, спрял в една изорана равнища в местността Милин бунар и заровил котлето с парите. Кърджалиите го настигнали в местността Барата и го съсекли.
Година по-късно синът на дядо Вълко Трифонов – Цако, отишъл да оре равнищата дружно с глухонямата си сестра Цока. Тя намерила парите и ги скрила някъде към кошарата без да каже на домашните си. По това време върлувала чума, Цока заболяла и за три дни умряла.
Дълги години иманяри обикаляли в близост да търсят скритите пари в избрани дни – през нощта против Гергьовден или Еньовден “ (Андонов 1980, 6; Данчев 1995, 61). Но по този начин и не намерили съкровището.
Столетник
За архитектурата на храма сочат спомените на столетника Йончо Вълков, записани през 1929 година Според този осведомител църквата е била в руини още през детството му. Стените обаче били по-високи, а над входа е имало завършен свод. Докъм средата на ХХ век вляво на входа е личал надпис „Картотека и архив" (служба в ПГУ) (последните букви на формулата IС ХС NНКА).
Според съхранения спомен, записан през 1935 година от свещеноиконом Иван Георгиев, манастирът е носил името “Св. Богородица ”(Донев 1985, 274). Освен църквата към манастирския комплекс са принадлежали разнообразни постройки. Следи от солидна каменна постройка личат на към 20 м източно от църквата.
Съществуват данни, че дървени здания със стопанско предопределение е имало и в западна посока, само че от тях към този момент няма следи.
Днес руините на църквата не престават да се почитат като свято място, на което се организира съборът на селото и се раздава курбан за здраве на празника Рождество Богородично. Престолният камък от църквата се употребява като оброк, а идващите поклонници палят свещи на него.
През 2004 година се организират археологически разкопки на архитектурните остатъци на църквата. При направения прелиминарен оглед се открило, че вътре и към храма има няколко иманярски изкопа. От тях локален гражданин е събрал и съхранява огромно количество фрагменти от стенописна декорация.
Ломени камъни
В архитектурен проект църквата съставлява еднокорабна едноапсидна постройка без притвор. В градежа са употребявани дялани и ломени камъни, споени с бял хоросан. Има единствено един вход от запад. Той е построен с добре обработени бигорови каменни блокчета.
За предел е употребен огромен полукръгъл камък. Формата и структурата му дават съображение да се допусна, че евентуално става въпрос за вграден воденичен камък, който в допълнение е обработен и функционално преадаптиран при градежа на църквата.
Търсачи на съкровища са разрушили изцяло и подовата настилка.
Фрески
Стените на църквата от вътрешната страна, а евентуално и на някои места извън, са били украсени с изящна стенописна декорация. От нея са непокътнати дребни сектори. Откриват се също обособени букви или елементи от думи, детайли от човешки изображения, а на някои фрагменти личат и врязани графитни надписи. Особен интерес съставляват частите от три човешки изображения.
Сред откритите фрески са и няколко фрагмента с изписани букви от кирилски надписи. Според направения палеографски разбор надписите са изписани със сигурна ръка от извънредно опитни зографи.
Съпоставка на буквите демонстрира огромна непосредственост с надписите от стенописите в църквите в Земен и в Беренде. Това е и едно от значимите учредения стенописната декорация на църквата при Осиковица да бъде датирана във втората половина на XIV в.
Кръстове
Сред руините на църквата, безсистемно нахвърляни и отчасти развалени, са открити също и надгробни кръстове, присъщи за интервала XVIII–XIX в. Те са направени от бигор и се считат за чудодейни.
Като цяло археологическите разкопки на архитектурните остатъци в местността Манастирски ливади демонстрират съществуването на два строителни интервала. Първият се отнася към трако-римската ера, а вторият се свързва с времето на Второто българско царство, когато тук е била издигната дребна по размери, само че солидна като строеж и богато стенописана черква.
Иманяри щурмуват „ Света Богородица “
Уникална е и късно средновековната българска черква „ Света Богородица “ (наричана още „ Покров Богородичен “) до село Пастух, община Невестино, край Дупница и Бобошево. Църквата (или каквото е останало от нея) е оповестена за монумент на културата.
Руините от храм Света Богородица над река Струма.
Двата върха
Руините й се белеят върху височина с два заоблени върха (северен и южен), оградени от три страни с река Струма. На южния връх са непокътнати остатъци от крепостен дувар. Църквата е издигната в североизточното подножие на северния връх, като през днешния ден е труднодостъпна, изложена на директното деяние на естествените стихии, а също така е мощно потърпевша от иманярските нападения.
Наоколо е като минно поле от ровове и в случай че човек не внимава, може да пропадне в някоя дупка.
Времето на пораждане на този древен храм не е известно.
Надписът
Въз основа на ктиторски надпис, който е бил непокътнат при визитата на мястото от българския академик Йордан Иванов през 1906 година, се схваща, че изписването на църквата е осъществено през 1557 година Според надписа ктитори на храма са селяни от прилежащото село Блато. Текстът е оповестен в книгата му „ Северна Македония “ и гласи:
„ Изволениемь отца и поспешениемь сина и сьвьршение Исуса Христа, изписа се святий божествений храмъ святие Богородице нашей Маріа в 7065 (1557) потоу ктитори село Блато, некто мало, некто доста … “
Иванов отбелязва още, че за надписите в църквата, които са изписани на старобългарски език, е употребена сръбска правописна редакция, която е присъща за писмените монументи от западните български земи сред XIV и XVI в. Това се изяснява от обстоятелството, че в края на XIII в. и през XIV в. земите западно от Пастух от време на време влизат в рамките на сръбската страна.
Крепостта
Oт ктиторския надпис се схваща единствено годината на изографисване на храма, а по кое време е била построена самата приказна черква, на този въпрос не може да се отговори с решителност. За насочна точка може да се вземе близката цитадела, в чието подножие се намира храмът.
Тя евентуално датира от времето на градове замъци и духовни средища като Долна Сътеска и Житомитск. На база на това може да се допусна, че „ Св. Богородица “ (или предхождал я храм) има доста по-стар генезис (вероятно от IX-X в.).
Римският град
Според локалните горе е имало светилище и римски град, чиито остатъци още личат. По-късно, когато идват османските завоеватели, не са разрушили тази църква, тъй като в съседство е имало и езическо светилище, а мюсюлманите доста са се плашили от тези паметни обекти.
Още по-рано, през III век, римските легиони са сменяли конете си в региона, също така е имало и ковачница за пари. Това дава съображение в региона да се търси огромно количество заровени златни пари.
Крепостта е впечатлила и именития откривател историк Константин Иречек. През 1883 година той написа: „ … Насреща се белеят основите на остаряло градище със зидове от остаряла църквичка… ” Но въпреки храмът да е бил опустошен, локалното население траяло да уважава светостта на мястото, което се трансформирало в оброчище.През 1969 година пастушката черква „ Св. Богородица “ е оповестена за монумент на културата от локално значение.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ