Държавното образование: Защо трябва да спрем с черната критика към училището
Сподели
Проф. Татяна Ангелова е дълготраен учител по методика на образованието по български език в Катедрата по методика на Факултета по славянски филологии в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Автор е на книгите „ Методика на образованието по български език. Съвременни проблеми “ (2005), „ Четенето и читателската просвета. PIRLS’2006 “ (2011), „ Оценяването в образованието по български език “ (2012). Научните ѝ ползи са свързани с проблемите на езиковото образование и неговата методика, учебниците и стратегиите по български език, образованието в писмена и в джука тирада на възпитаници, оценяването на училищен текстове, оценяването и измерването в езиковото образование и други
Ще стартира малко извънредно. Със запаметяващата се метафора на огромния академик Едуард де Боно, основателя на теорията за латералното (творческото) мислене.
Той приказва за шестте мислещи шапки (книгата е издадена и на български език в 2010 г.) Според Е. де Боно може да се приказва за шест аспекта на мисленето, показани метафорично посредством шапки.
Черната шапка символизира сериозното отношение, търсенето на недостатъци и неточности, бялата шапка въплъщава метода, при който се слага акцент върху обстоятелствата, върху информацията такава, каквато е, алената шапка се свързва с изложение на страсти и усеща, жълтата шапка разрешава да се ползва подобряването, усъвършенстването, зелената шапка символизира откривателското (евристичното) мислене, а синята шапка оказва помощ да се ръководят изброените подходи.
Защо приказвам за тази метафора на Е. де Боно. Черната шапка е единствената, която се употребява в общественото пространство във връзка с учебното обучение.
Напоследък се множат отрицателните мнения във връзка оценяване на резултатите от образованието в учебно заведение. Не единствено в медиите, само че и в обществените мрежи, вършат се безапелационни негативни констатации, изричат се даже неуместни изказвания, че националното външно оценяване е… закононарушение по отношение на децата (Ирина Манушева от Асоциация „ Родители “).
Няма да разясня речниковото значение на думата „ закононарушение “, няма и да изяснявам, че това е не хипербола, а отново ще повторя – неуместно изказване.
Изобилстват отрицателни мнения за националното външно оценяване, за матурите.
Ще направя конкретизиране, че матури или зрелостен изпит има САМО за приключен 12-и клас. С оценката от зрелостния изпит може да се кандидатства във висше образователно заведение както в България, по този начин и в чужбина. Национално външно оценяване се организира за приключен 4-ти клас, за приключен 7-и клас и за приключен 10-и клас.
Наредба №11 за оценяване на резултатите от образованието или Стандартът за оценяване уреждат в детайли функционалностите, наличието, форматите, критериите за оценяване на резултатите от образованието. Тази разпоредба ясно разписва организацията, методите, условията за оценяване на резултатите от образованието в учебно заведение.
Иска ми се да отбележа, че за пръв път в годините на преход има стандарт за оценяване, а освен стандарт за образователно наличие. Институционализирането на процеса на образование и установяването на резултатите от него имат основно значение за ръководство на системата.
Защо оценяването е значимо? То дава противоположна информация за работата на просветителната система, оказва помощ да се вземат управнически решения, да се подтикват достиженията на учениците, да се откриват сериозните места и те да бъдат отстранявани.
Оценяването покачва своята годност или изпълняването на предназначението си посредством включване на премерване. Измерването е приписване на количествени характерности на избрани критерии и индикатори за ранжиране на достиженията от образованието.
В специфичната литература се разграничава външно от вътрешно оценяване. При външното оценяване този, който образова, НЕ прави оценка достиженията, а има акредитиран специалист, който да го прави. Външното оценяване разрешава да се избегне по този начин наречения резултат на ореола, когато учащият познава обучавания и се въздейства от това.
При този вид оценяване няма значение кой е оцененият, а се регистрират неговите резултати от образованието. При вътрешното оценяване учащият прави оценка резултатите от образованието. Предимството е, че се наблюдава процесът на преодоляване на познания и умения, че се регистрира характерността на обучавания.
Съществуват и установяващо и формиращо оценяване. Предназначението на установяващото оценяване е да се направи срез на положението, в което се намира езиковата, литературната… подготовка на учениците в краен стадий на образованието им. Националното външно оценяване и зрелостните изпити са образец за установяващо оценяване. Формиращото оценяване е оценяване за по-добро учене.
Това е оценяване, посредством което ученикът се „ придвижва “ от по-ниско равнище на подготовка към по-високо, преодолява компликациите и грешките и това се регистрира като триумф.
Такова оценяване е уместно да се ползва в образованието, а не в изпитна обстановка, както считат някои (Нели Колева).
В профилираната литература се разграничават и нормативно насочено и критериално насочено оценяване. Нормативно насоченото оценяване разрешава да се съпоставят резултатите на един възпитаник с резултатите на останалите от множеството на оценените участници.
Това са нормите за слаб, междинен, добър, доста добър и отличен. Обикновено 25-ият процентил бележи границата сред слаб и междинен, медианата или 50-ият процентил е положителната оценка, модата – 75-ият процентил е доста добър и над него – отличен. Това е най-често прилаганото оценяване. То има значителен минус, че липсват прагове на достижения, разказани съгласно тестологичните условия.
Критериално насоченото оценяване операционализира ранжирането на резултати. То се ползва в интернационалните проучвания на грамотността, като се избира междинна стойност, статистически измерена, 500 т., и по отношение на нея се ранжират резултатите съгласно прагове за достижения. Сравняват се получените точки. Скалата за оценяване се базира на тези прагове.
В проучването PIRLS тя е четиристепенна, а в PISA – шестстепенна. И двете проучвания се занимават с грамотността, само че имат друга концептивна рамка за оценяване.
Имам привилегията да вземам участие в интернационалното проучване на грамотността като народен теоретичен координатор за PIRLS‘2006, взела участие съм и вземам участие в изпитни комисии както за учебното, по този начин и за висшето обучение, проверител и оценител съм повече от 30 години. От такава позиция се изговарям за напредъка в учебното обучение.
По-специално желая да приказвам за НВО в 4-ти клас. Още от 2007 година това оценяване минава през дълъг и систематичен развой на експертно разработване на изпитни стратегии, формати задания, скали за оценяване, спецификации, всичко, направено съгласно тестологичните условия.
То почива на най-хубавите достижения от интернационалното проучване на грамотността PIRLS, на най-хубавите резултати в страната, на тествани практики, а и е артикул на непрестанно рационализиране от 2007 година. То работи съгласно актуалните тестологични условия за годност и надеждност, има тестови формати, съответни на задачите на оценяване, минава през всички етапи – рамка за оценяване, спецификация, банка от задания, апробиране, оценка от специалисти и така нататък
Ето за какво не мога да приема отрицателните мнения за националното външно оценяване, тъй като са безпочвени. НВО предлага противоположна информация за положението, в което се намира системата в даден стадий от нейното развиване, а това разрешава да се вземат управнически решения, да се усъвършенства образованието.
Несъмнено е, че има проблеми с резултатите в дадени райони, в които езикът на образованието не съответствува с домашния език, само че образованието на тези деца изисква продължителна и самоотвержена работа.
Само съдействието и разговорът сред заинтересуваните страни ще ни докара до качествено образование и обучение. Много е значимо да използваме жълтата и зелената шапка на де Боно!
Иска ми се Неправителствени организации да вземат участие продуктивно в този разговор, да намерят своето място на сътрудници, а не на критикари. Иска ми се родителите вместо да пишат тъжби до МОН, да обръщат по-голямо внимание на децата си, да намират време да поддържат връзка с тях, а не да разпореждат възпитанието им САМО на учебното заведение. Иска ми се да си сътрудничим по този начин, както е било по време на будителите. Не съм идеалист, а боец за идея.
Вместо свършек ще разясня текста за четене с схващане от НВО за 4-ти клас от тази година.
За пръв път на децата беше препоръчан запаметяващ се текст, написан от Катя Антонова, в действителност особено за изпита. В него доста внимателно и умно се внушава на читателите, които са изпитвани, да имат вяра в себе си, да овладеят напрежението и напрежението, да се показват по най-хубавия метод. Нека изтъквам:
„ Принцеса Спокойствие бе пристигнала на помощ на децата. Тя прегърна всяко от тях, а по-притеснените целуна по челото. – Мили деца, без значение дали сте учили задоволително, или – не, от паниката изгода няма. Отпратете я, дано си върви. Ето по този начин: вдишайте надълбоко, издишайте постепенно, представете си нещо прелестно като обичан човек, домакински любим, уютно място; повикайте благ спомен. А след това погледнете още веднъж въпросите като че ли за първи път ги виждате. Ще се справите отлично! […] Принцеса Спокойствие остана при децата по време на целия изпит. Всички се постараха, усещаха се уверени и бяха в отлично въодушевление. А това е същински триумф! “
Текстът е в Портал „ Култура “. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Проф. Татяна Ангелова е дълготраен учител по методика на образованието по български език в Катедрата по методика на Факултета по славянски филологии в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Автор е на книгите „ Методика на образованието по български език. Съвременни проблеми “ (2005), „ Четенето и читателската просвета. PIRLS’2006 “ (2011), „ Оценяването в образованието по български език “ (2012). Научните ѝ ползи са свързани с проблемите на езиковото образование и неговата методика, учебниците и стратегиите по български език, образованието в писмена и в джука тирада на възпитаници, оценяването на училищен текстове, оценяването и измерването в езиковото образование и други
Ще стартира малко извънредно. Със запаметяващата се метафора на огромния академик Едуард де Боно, основателя на теорията за латералното (творческото) мислене.
Той приказва за шестте мислещи шапки (книгата е издадена и на български език в 2010 г.) Според Е. де Боно може да се приказва за шест аспекта на мисленето, показани метафорично посредством шапки.
Черната шапка символизира сериозното отношение, търсенето на недостатъци и неточности, бялата шапка въплъщава метода, при който се слага акцент върху обстоятелствата, върху информацията такава, каквато е, алената шапка се свързва с изложение на страсти и усеща, жълтата шапка разрешава да се ползва подобряването, усъвършенстването, зелената шапка символизира откривателското (евристичното) мислене, а синята шапка оказва помощ да се ръководят изброените подходи.
Защо приказвам за тази метафора на Е. де Боно. Черната шапка е единствената, която се употребява в общественото пространство във връзка с учебното обучение.
Напоследък се множат отрицателните мнения във връзка оценяване на резултатите от образованието в учебно заведение. Не единствено в медиите, само че и в обществените мрежи, вършат се безапелационни негативни констатации, изричат се даже неуместни изказвания, че националното външно оценяване е… закононарушение по отношение на децата (Ирина Манушева от Асоциация „ Родители “).
Няма да разясня речниковото значение на думата „ закононарушение “, няма и да изяснявам, че това е не хипербола, а отново ще повторя – неуместно изказване.
Изобилстват отрицателни мнения за националното външно оценяване, за матурите.
Ще направя конкретизиране, че матури или зрелостен изпит има САМО за приключен 12-и клас. С оценката от зрелостния изпит може да се кандидатства във висше образователно заведение както в България, по този начин и в чужбина. Национално външно оценяване се организира за приключен 4-ти клас, за приключен 7-и клас и за приключен 10-и клас.
Наредба №11 за оценяване на резултатите от образованието или Стандартът за оценяване уреждат в детайли функционалностите, наличието, форматите, критериите за оценяване на резултатите от образованието. Тази разпоредба ясно разписва организацията, методите, условията за оценяване на резултатите от образованието в учебно заведение.
Иска ми се да отбележа, че за пръв път в годините на преход има стандарт за оценяване, а освен стандарт за образователно наличие. Институционализирането на процеса на образование и установяването на резултатите от него имат основно значение за ръководство на системата.
Защо оценяването е значимо? То дава противоположна информация за работата на просветителната система, оказва помощ да се вземат управнически решения, да се подтикват достиженията на учениците, да се откриват сериозните места и те да бъдат отстранявани.
Оценяването покачва своята годност или изпълняването на предназначението си посредством включване на премерване. Измерването е приписване на количествени характерности на избрани критерии и индикатори за ранжиране на достиженията от образованието.
В специфичната литература се разграничава външно от вътрешно оценяване. При външното оценяване този, който образова, НЕ прави оценка достиженията, а има акредитиран специалист, който да го прави. Външното оценяване разрешава да се избегне по този начин наречения резултат на ореола, когато учащият познава обучавания и се въздейства от това.
При този вид оценяване няма значение кой е оцененият, а се регистрират неговите резултати от образованието. При вътрешното оценяване учащият прави оценка резултатите от образованието. Предимството е, че се наблюдава процесът на преодоляване на познания и умения, че се регистрира характерността на обучавания.
Съществуват и установяващо и формиращо оценяване. Предназначението на установяващото оценяване е да се направи срез на положението, в което се намира езиковата, литературната… подготовка на учениците в краен стадий на образованието им. Националното външно оценяване и зрелостните изпити са образец за установяващо оценяване. Формиращото оценяване е оценяване за по-добро учене.
Това е оценяване, посредством което ученикът се „ придвижва “ от по-ниско равнище на подготовка към по-високо, преодолява компликациите и грешките и това се регистрира като триумф.
Такова оценяване е уместно да се ползва в образованието, а не в изпитна обстановка, както считат някои (Нели Колева).
В профилираната литература се разграничават и нормативно насочено и критериално насочено оценяване. Нормативно насоченото оценяване разрешава да се съпоставят резултатите на един възпитаник с резултатите на останалите от множеството на оценените участници.
Това са нормите за слаб, междинен, добър, доста добър и отличен. Обикновено 25-ият процентил бележи границата сред слаб и междинен, медианата или 50-ият процентил е положителната оценка, модата – 75-ият процентил е доста добър и над него – отличен. Това е най-често прилаганото оценяване. То има значителен минус, че липсват прагове на достижения, разказани съгласно тестологичните условия.
Критериално насоченото оценяване операционализира ранжирането на резултати. То се ползва в интернационалните проучвания на грамотността, като се избира междинна стойност, статистически измерена, 500 т., и по отношение на нея се ранжират резултатите съгласно прагове за достижения. Сравняват се получените точки. Скалата за оценяване се базира на тези прагове.
В проучването PIRLS тя е четиристепенна, а в PISA – шестстепенна. И двете проучвания се занимават с грамотността, само че имат друга концептивна рамка за оценяване.
Имам привилегията да вземам участие в интернационалното проучване на грамотността като народен теоретичен координатор за PIRLS‘2006, взела участие съм и вземам участие в изпитни комисии както за учебното, по този начин и за висшето обучение, проверител и оценител съм повече от 30 години. От такава позиция се изговарям за напредъка в учебното обучение.
По-специално желая да приказвам за НВО в 4-ти клас. Още от 2007 година това оценяване минава през дълъг и систематичен развой на експертно разработване на изпитни стратегии, формати задания, скали за оценяване, спецификации, всичко, направено съгласно тестологичните условия.
То почива на най-хубавите достижения от интернационалното проучване на грамотността PIRLS, на най-хубавите резултати в страната, на тествани практики, а и е артикул на непрестанно рационализиране от 2007 година. То работи съгласно актуалните тестологични условия за годност и надеждност, има тестови формати, съответни на задачите на оценяване, минава през всички етапи – рамка за оценяване, спецификация, банка от задания, апробиране, оценка от специалисти и така нататък
Ето за какво не мога да приема отрицателните мнения за националното външно оценяване, тъй като са безпочвени. НВО предлага противоположна информация за положението, в което се намира системата в даден стадий от нейното развиване, а това разрешава да се вземат управнически решения, да се усъвършенства образованието.
Несъмнено е, че има проблеми с резултатите в дадени райони, в които езикът на образованието не съответствува с домашния език, само че образованието на тези деца изисква продължителна и самоотвержена работа.
Само съдействието и разговорът сред заинтересуваните страни ще ни докара до качествено образование и обучение. Много е значимо да използваме жълтата и зелената шапка на де Боно!
Иска ми се Неправителствени организации да вземат участие продуктивно в този разговор, да намерят своето място на сътрудници, а не на критикари. Иска ми се родителите вместо да пишат тъжби до МОН, да обръщат по-голямо внимание на децата си, да намират време да поддържат връзка с тях, а не да разпореждат възпитанието им САМО на учебното заведение. Иска ми се да си сътрудничим по този начин, както е било по време на будителите. Не съм идеалист, а боец за идея.
Вместо свършек ще разясня текста за четене с схващане от НВО за 4-ти клас от тази година.
За пръв път на децата беше препоръчан запаметяващ се текст, написан от Катя Антонова, в действителност особено за изпита. В него доста внимателно и умно се внушава на читателите, които са изпитвани, да имат вяра в себе си, да овладеят напрежението и напрежението, да се показват по най-хубавия метод. Нека изтъквам:
„ Принцеса Спокойствие бе пристигнала на помощ на децата. Тя прегърна всяко от тях, а по-притеснените целуна по челото. – Мили деца, без значение дали сте учили задоволително, или – не, от паниката изгода няма. Отпратете я, дано си върви. Ето по този начин: вдишайте надълбоко, издишайте постепенно, представете си нещо прелестно като обичан човек, домакински любим, уютно място; повикайте благ спомен. А след това погледнете още веднъж въпросите като че ли за първи път ги виждате. Ще се справите отлично! […] Принцеса Спокойствие остана при децата по време на целия изпит. Всички се постараха, усещаха се уверени и бяха в отлично въодушевление. А това е същински триумф! “
Текстът е в Портал „ Култура “. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ