Еврото в Хърватия не е повишило цените, според БНБ забавяне на влизане в еврозоната ще ни излезе скъпо
Сподели
Приемането на еврото в Хърватия не е довело до повишаване, като приноса на общоевропейската валута е съдействала към инфлацията едвам с 0,2 процентни пункта.
Това стана ясно от думите на шефа на Хърватската национална банка Борис Вуйчич, който е на посещаване у нас.
Той беше изслушан от депутатите в комисията по въпросите на Европейския съюз, шенгенското пространство и еврозоната в Народното събрание, която организира съвещание през днешния ден.
На срещата бяха поканени и депутатите от „ Възраждане “, които обаче отхвърлиха да изслушат Вуйчич за опита на Хърватия при въвеждане на еврото.
Партията на Костадин Костадинов изиска провеждането на референдум за отсрочване на въвеждането на еврото до 2024 година, който обаче.
На чуването не участваха и представители на левицата.
Пред българските депутати Вуйчич изясни, че резултатът от промяната на хърватската национална валута куна с еврото е довел до
минимално повишаване от 0,2 процентни пункта и то главно в областта на услугите.
При всички страни, в които е въведено еврото, има повишаване на цените с сред 0,2 и 0,4 процентни пункта, увери гуверньорът на Хърватската централна банка Борис Вуйчич, представен от БНР.
По думите му в Хърватия резултатът е бил доста стеснен, само че е изработен сериозен мониторинг и са въведени санкции за спекулативно повишаване измежду огромните магазини.
По данни на хърватската централна банка приходите са нарастнали с 5.7% над инфлацията през първата година, като през тази годин също се чака растеж от 3.6 процентни пункта.
Затова само при кафенетата и фризьорските услуги да вземем за пример е имало малко повишаване.
Вуйчич изясни, че стандартът на живот се е покачил и хората усещат това, тъй като приходите порастват с по-бърз ритъм. Той изясни, че инфлацията в Хърватия се е показала поради икономическия цикъл след пандемията, а не поради въвеждането на еврото.
Един от най-трудните критерии за нас при присъединението ни към еврозоната, както и за България, е обвързван с инфлацията и повода е, че се направи оценка за осъществяването на критериите, само че тъкмо към този миг стартира да пораства инфлацията в Европейския съюз, а с това се усили и инфлацията в еврозоната “, съобщи Борис Вуйчич.
От казаното от хърватския гуверньор стана ясно, че главните политически партии в страната са подкрепили приемането на еврото, а след въвеждането на валутата поддръжката за е повишена.
Една от изгодите след приемането на европейската валута е спадналите разноски по външния дълг, които са трупани поради превалутирането. Сред резултатите е било и покачването на кредитния рейтинг на страната, както е маркиран и спад в лихвите по заемите и транзакционните разноски за семействата.
По думите на Вуйчич Хърватия е станала по-малко уязвима на финансови рецесии, а дружно с това се е повишил и ползата на задграничните вложители.
В същото време в страната е имало доста интензивна осведомителна акция, каквато в България трябваше да стартира през януари.
„ Информационната ни акция подкани жителите да обменят своите куни в евро още преди да влезем в еврозоната. И постигнахме 60 на 100 изкупуване още преди 1 януари 2023 година “, уточни Борис Вуйчич.
В същото време българският министър на финансите Асен Василев изясни кои са покритите от страната критерии за влизането ни в еврозоната.
„ Вече имаме изцяло изпълнени 3 от 4 критерия и сега следим инфлацията, която при нас спада по-бързо, в сравнение с в еврозоната и моделите и на Европейската комисия, и Европейската централна банка, и нашите вътрешни модели. През 2024 година този аршин също ще бъде изпълнен и надлежно 2025 година се надявам да станем 21-ата страна в еврозоната “, изясни той.
На брифинг след срещата шефът на Българска народна банка Димитър Радев съобщи, че забавянето на влизането ни в еврозоната ще има висока цена.
Той подсети, че България и Хърватия са подхванали дружно съответни стъпки за кандидатстване в общия валутен съюз още през 2018 година Според него в този смисъл най-важни са политическите решения, които би трябвало да бъдат взети.
Законът за въвеждане на еврото още не е стигнал до Народното събрание, напомни той, като разясни, че сега тече текстовете се съгласуват с Европейската комисия и с Европейската централна банка.
По думите на Димитър Радев преди влизането на Хърватия в еврозоната България е била с по-висок кредитен рейтинг, а в този момент е тъкмо противоположното.
„ Хърватска направи един фактически незабравим политически демарш, откакто нашите валути се причислиха към европейския валутен механизъм, откакто станахме член на Банковия съюз, до момента в който ние влязоха в един да кажем непроизводителен политически цикъл след 2020 година “, сподели Радев.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Приемането на еврото в Хърватия не е довело до повишаване, като приноса на общоевропейската валута е съдействала към инфлацията едвам с 0,2 процентни пункта.
Това стана ясно от думите на шефа на Хърватската национална банка Борис Вуйчич, който е на посещаване у нас.
Той беше изслушан от депутатите в комисията по въпросите на Европейския съюз, шенгенското пространство и еврозоната в Народното събрание, която организира съвещание през днешния ден.
На срещата бяха поканени и депутатите от „ Възраждане “, които обаче отхвърлиха да изслушат Вуйчич за опита на Хърватия при въвеждане на еврото.
Партията на Костадин Костадинов изиска провеждането на референдум за отсрочване на въвеждането на еврото до 2024 година, който обаче.
На чуването не участваха и представители на левицата.
Пред българските депутати Вуйчич изясни, че резултатът от промяната на хърватската национална валута куна с еврото е довел до
минимално повишаване от 0,2 процентни пункта и то главно в областта на услугите.
При всички страни, в които е въведено еврото, има повишаване на цените с сред 0,2 и 0,4 процентни пункта, увери гуверньорът на Хърватската централна банка Борис Вуйчич, представен от БНР.
По думите му в Хърватия резултатът е бил доста стеснен, само че е изработен сериозен мониторинг и са въведени санкции за спекулативно повишаване измежду огромните магазини.
По данни на хърватската централна банка приходите са нарастнали с 5.7% над инфлацията през първата година, като през тази годин също се чака растеж от 3.6 процентни пункта.
Затова само при кафенетата и фризьорските услуги да вземем за пример е имало малко повишаване.
Вуйчич изясни, че стандартът на живот се е покачил и хората усещат това, тъй като приходите порастват с по-бърз ритъм. Той изясни, че инфлацията в Хърватия се е показала поради икономическия цикъл след пандемията, а не поради въвеждането на еврото.
Един от най-трудните критерии за нас при присъединението ни към еврозоната, както и за България, е обвързван с инфлацията и повода е, че се направи оценка за осъществяването на критериите, само че тъкмо към този миг стартира да пораства инфлацията в Европейския съюз, а с това се усили и инфлацията в еврозоната “, съобщи Борис Вуйчич.
От казаното от хърватския гуверньор стана ясно, че главните политически партии в страната са подкрепили приемането на еврото, а след въвеждането на валутата поддръжката за е повишена.
Една от изгодите след приемането на европейската валута е спадналите разноски по външния дълг, които са трупани поради превалутирането. Сред резултатите е било и покачването на кредитния рейтинг на страната, както е маркиран и спад в лихвите по заемите и транзакционните разноски за семействата.
По думите на Вуйчич Хърватия е станала по-малко уязвима на финансови рецесии, а дружно с това се е повишил и ползата на задграничните вложители.
В същото време в страната е имало доста интензивна осведомителна акция, каквато в България трябваше да стартира през януари.
„ Информационната ни акция подкани жителите да обменят своите куни в евро още преди да влезем в еврозоната. И постигнахме 60 на 100 изкупуване още преди 1 януари 2023 година “, уточни Борис Вуйчич.
В същото време българският министър на финансите Асен Василев изясни кои са покритите от страната критерии за влизането ни в еврозоната.
„ Вече имаме изцяло изпълнени 3 от 4 критерия и сега следим инфлацията, която при нас спада по-бързо, в сравнение с в еврозоната и моделите и на Европейската комисия, и Европейската централна банка, и нашите вътрешни модели. През 2024 година този аршин също ще бъде изпълнен и надлежно 2025 година се надявам да станем 21-ата страна в еврозоната “, изясни той.
На брифинг след срещата шефът на Българска народна банка Димитър Радев съобщи, че забавянето на влизането ни в еврозоната ще има висока цена.
Той подсети, че България и Хърватия са подхванали дружно съответни стъпки за кандидатстване в общия валутен съюз още през 2018 година Според него в този смисъл най-важни са политическите решения, които би трябвало да бъдат взети.
Законът за въвеждане на еврото още не е стигнал до Народното събрание, напомни той, като разясни, че сега тече текстовете се съгласуват с Европейската комисия и с Европейската централна банка.
По думите на Димитър Радев преди влизането на Хърватия в еврозоната България е била с по-висок кредитен рейтинг, а в този момент е тъкмо противоположното.
„ Хърватска направи един фактически незабравим политически демарш, откакто нашите валути се причислиха към европейския валутен механизъм, откакто станахме член на Банковия съюз, до момента в който ние влязоха в един да кажем непроизводителен политически цикъл след 2020 година “, сподели Радев.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ