Какво, освен корупцията, държеше заплатите ни ниски толкова време?
Сподели
Най-честата рецензия към сегашната икономическа политика е, че внезапното повдигане на приходите е административно и това ще затрудни работодателите и те ще закриват работни места или банкрутират.
Но е реалност, че за първи път през Прехода се води целенасочена политика на бързо увеличение на приходите. Но не на фона на опоскана стопанска система, както се мъчеше Жан Виденов (Станишев нямаше болшинство за такава политика), а на фона на стопанска система, която порасна 10 пъти в номинално и 3 пъти в действително изражение като Брутният вътрешен продукт от старта на пазарните промени през 1997 година
Но такава политика на преразпределение на ”пицата ” – най-много посредством пренасяне на откатите от джобовете на “нашите ” компании в джобовете на най-бедните – може единствено отчасти и краткотрайно да поправя насъбраните диабаланси. За трайно въодушевление е нужно преди всичко схващане какво е държало нашите приходи ниски, с изключение на корупцията:
1. Системата на валутния ръб „ внася ” всички валутни резултати на динамичността на еврото при интернационалните разплащания отвън Еврозоната. Така да вземем за пример, в интервали на неговото повишаване, единственият метод да останат експортьорите конкурентоспособни е да се „ поберат ” в интернационалната цена. И тъй като огромна част от материалите и силата в себестойността на стоките са вносни първични материали и енергоносители, главният метод това да се случи е с понижаване на фонд работна заплата или поддържането му на относително ниско равнище. Това е тъй наречените резултат на вътрешна обезценка, който компенсира неналичието на опция за обезценка на националната валута за по-голяма конкурентоспособност на нашия експорт.
2. В тази връзка е и втората причина за ниските заплати – невъзможността да диверсифицираме вноса на енергоизточници и по този начин купувайки от една страна съвсем целия размер горива, който използва страната. Като разследване, в интервали пък на поевтиняване на еврото, респективно вноса на горива, стопанската система не може да усети този удобен резултат, поради монополния темперамент на енергийните доставки. Ако имахме опция да купуваме горива от разнообразни достачици, експортьорите щяха да имат повече опция да резервират и усилват работните заплати.
3. Макар че износът с по-висока добавена стойност нараства през последните години, България като цяло е профилирана в произвеждане и експорт на артикули с ниска добавена стойност. С други думи, икономическата база за напредък на заплатата е лимитирана, тъй като по-голяма част от добавената стойност на крайния артикул отива в задгранични бизнес сътрудници на нашите експортьори. Същото важи в огромна степен и при услугите: туризъм, аутсорсинг и други
4. България е притегателна за задгранични вложители, точно тъй като предлага най-ниската цена за дипломиран труд, най-ниски разноски за строителство и най-ниски директни налози. Ако някой от тези съставни елементи се промени значително, това може да направи тяхната продукция неконкурентна, т.е. да се закрият и работни места.
5. Ниските заплати са артикул на ниската продуктивност на производствата, които работят за вътрешен пазар, както и на относително ниското ползване отвън най-големите градове. Голямата конкуренция сред дребните бизнеси за лимитирано ползване прави ниската цена и ниските заплати зад нея главен фактор за оцеляване на дребния и междинен бизнес.
6. Ниските заплати са сързани с непрекъснато увеличаващия се дял на неквалифицирани и деквалифицирани трудови ресури, в резултат на бързо изменящи се условия за подготовка, на които все по-малко хора дават отговор. Ерго, няма база за нарастване на работната им заплата.
7. За преобладаващия дял на стоките и услугите с ниска добавена стойност съществена отговорност имат и слабоквалифицираните бизнесмени, изключително тези, които стартираха своя бизнес през 90те година като възползване от държавни или локални политически подкрепи или слаба конкуренция – изключително в региона на търговията на всеобщи артикули, където маржовете, разследване точно на конкуренцията – непрекъснато понижават.
8. Слабата държавна политика за обучение и поощряване на предприемачеството във високотехнологични браншове, изключително остро си личат през днешния ден, когато липсват ИТ експерти, ерго, това е сериозна спънка към разгръщане на този и обвързваните с него браншове и по-висока заплата за по-голям брой хора.
9. Бизнесите, които стигнат несъмнено равнище на развиване като приблизително огромни – които би трябвало най-лесно да усилват заплатите – стартират да се сблъскват с нелоялни съперници с политически чадър или стават непосредствено обект на административен рекет, намаляващи техните вероятности, респективно опциите за растеж на заплатите.
10. Устойчивото нарастване на заплатите може да се случи единствено с растеж на продуктивността и увеличението на добавената стойност на продуктите. Това може да стане посредством нанагорнище на веригата на доставките до крайния клиент, посредством налагане на брандирани артикули, посредством съдружия с задгранични сътрудници, посредством нововъведения. И непрекъснато образование и преквалификация.
11. Най-голямата спънка за възстановяване на заплащането у нас е превзетата страна. Тя пречи за провеждането на смислени стопански промени, които да създадат България атрактивно място за вложения, труд и задържане на гениите.
Коментарът е оповестен във фейсбук профила на финансиста Евгений Кънев. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Най-честата рецензия към сегашната икономическа политика е, че внезапното повдигане на приходите е административно и това ще затрудни работодателите и те ще закриват работни места или банкрутират.
Но е реалност, че за първи път през Прехода се води целенасочена политика на бързо увеличение на приходите. Но не на фона на опоскана стопанска система, както се мъчеше Жан Виденов (Станишев нямаше болшинство за такава политика), а на фона на стопанска система, която порасна 10 пъти в номинално и 3 пъти в действително изражение като Брутният вътрешен продукт от старта на пазарните промени през 1997 година
Но такава политика на преразпределение на ”пицата ” – най-много посредством пренасяне на откатите от джобовете на “нашите ” компании в джобовете на най-бедните – може единствено отчасти и краткотрайно да поправя насъбраните диабаланси. За трайно въодушевление е нужно преди всичко схващане какво е държало нашите приходи ниски, с изключение на корупцията:
1. Системата на валутния ръб „ внася ” всички валутни резултати на динамичността на еврото при интернационалните разплащания отвън Еврозоната. Така да вземем за пример, в интервали на неговото повишаване, единственият метод да останат експортьорите конкурентоспособни е да се „ поберат ” в интернационалната цена. И тъй като огромна част от материалите и силата в себестойността на стоките са вносни първични материали и енергоносители, главният метод това да се случи е с понижаване на фонд работна заплата или поддържането му на относително ниско равнище. Това е тъй наречените резултат на вътрешна обезценка, който компенсира неналичието на опция за обезценка на националната валута за по-голяма конкурентоспособност на нашия експорт.
2. В тази връзка е и втората причина за ниските заплати – невъзможността да диверсифицираме вноса на енергоизточници и по този начин купувайки от една страна съвсем целия размер горива, който използва страната. Като разследване, в интервали пък на поевтиняване на еврото, респективно вноса на горива, стопанската система не може да усети този удобен резултат, поради монополния темперамент на енергийните доставки. Ако имахме опция да купуваме горива от разнообразни достачици, експортьорите щяха да имат повече опция да резервират и усилват работните заплати.
3. Макар че износът с по-висока добавена стойност нараства през последните години, България като цяло е профилирана в произвеждане и експорт на артикули с ниска добавена стойност. С други думи, икономическата база за напредък на заплатата е лимитирана, тъй като по-голяма част от добавената стойност на крайния артикул отива в задгранични бизнес сътрудници на нашите експортьори. Същото важи в огромна степен и при услугите: туризъм, аутсорсинг и други
4. България е притегателна за задгранични вложители, точно тъй като предлага най-ниската цена за дипломиран труд, най-ниски разноски за строителство и най-ниски директни налози. Ако някой от тези съставни елементи се промени значително, това може да направи тяхната продукция неконкурентна, т.е. да се закрият и работни места.
5. Ниските заплати са артикул на ниската продуктивност на производствата, които работят за вътрешен пазар, както и на относително ниското ползване отвън най-големите градове. Голямата конкуренция сред дребните бизнеси за лимитирано ползване прави ниската цена и ниските заплати зад нея главен фактор за оцеляване на дребния и междинен бизнес.
6. Ниските заплати са сързани с непрекъснато увеличаващия се дял на неквалифицирани и деквалифицирани трудови ресури, в резултат на бързо изменящи се условия за подготовка, на които все по-малко хора дават отговор. Ерго, няма база за нарастване на работната им заплата.
7. За преобладаващия дял на стоките и услугите с ниска добавена стойност съществена отговорност имат и слабоквалифицираните бизнесмени, изключително тези, които стартираха своя бизнес през 90те година като възползване от държавни или локални политически подкрепи или слаба конкуренция – изключително в региона на търговията на всеобщи артикули, където маржовете, разследване точно на конкуренцията – непрекъснато понижават.
8. Слабата държавна политика за обучение и поощряване на предприемачеството във високотехнологични браншове, изключително остро си личат през днешния ден, когато липсват ИТ експерти, ерго, това е сериозна спънка към разгръщане на този и обвързваните с него браншове и по-висока заплата за по-голям брой хора.
9. Бизнесите, които стигнат несъмнено равнище на развиване като приблизително огромни – които би трябвало най-лесно да усилват заплатите – стартират да се сблъскват с нелоялни съперници с политически чадър или стават непосредствено обект на административен рекет, намаляващи техните вероятности, респективно опциите за растеж на заплатите.
10. Устойчивото нарастване на заплатите може да се случи единствено с растеж на продуктивността и увеличението на добавената стойност на продуктите. Това може да стане посредством нанагорнище на веригата на доставките до крайния клиент, посредством налагане на брандирани артикули, посредством съдружия с задгранични сътрудници, посредством нововъведения. И непрекъснато образование и преквалификация.
11. Най-голямата спънка за възстановяване на заплащането у нас е превзетата страна. Тя пречи за провеждането на смислени стопански промени, които да създадат България атрактивно място за вложения, труд и задържане на гениите.
Коментарът е оповестен във фейсбук профила на финансиста Евгений Кънев. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ