„Стършел“ гостува на ДЕБАТИ: Може ли да е толкова калпаво родното правосъдие?
Сподели
Има каузи, които карат обществото да се пита: може ли да е толкоз калпаво родното правораздаване?
Едно от тях подсети за себе си на 7 декември 2023 година, когато Марио Николов осъди прокуратурата за 50 000 лв. обезщетение. През 2006-а той бе упрекнат, че е управлявал незаконна група, която сред 2002-2005-а е източила 14,5 млн. лв. по стратегия САПАРД. Сигналът беше подаден от Европейската работа за битка с измамите ОЛАФ, в който се описваше незаконната скица: прави се мним план, съгласно който 44 компании внасят скъпа нова техника за месопреработка от Германия и Швейцария, само че в България се вкарват евтини остарели машини. След сигнала управляващите в Германия упрекнаха двама немски предприемачи, които взели участие в бандитската скица, като съставяли подправени фактури по предписание на хора от България. През 2008-а те бяха наказани и от дълго време излежаха присъдите си. А у нас процесът против Марио Николов, един от спонсорите на президента Георги Първанов, забуксува през цялото време. Прокуратурата раздели делото на две, стартира да трансферира всякакви доказателства по всички страни и направи всичко допустимо обвинените да бъдат оправдани. Което и стана след 12 години реплика на правораздаване.
Което надали е чудно, откакто всичките 44 компании са били спонсори на Българска социалистическа партия и на „ Българската Коледа “ по времето на Георги Първанов. Накрая Апелативният профилиран съд публично приключи процеса заради отминалост през 2018 година Това провокира реакция у шефа на ОЛАФ Джовани Кеслер, който изрази своето неразбиране: по какъв начин при едни и същи доказателства има неоправдателни присъди за немските участници в аферата, а от българските нито един не получи присъда? Горкият, ще получи отговор от родната Темида, когато цъфнат налъмите.
Смъртта на Мартин Божанов обаче подсказва за какво след края на каузи като „ Аферата Сапард “ или откакто Христо Ковачки бе оневинен за неплатени 17 милиона Данък добавена стойност, тържествуват обвинените вместо справедливостта. Неговото ликвидиране освети като с прожекторен лъч проведена незаконна група от служители на реда, следователи, прокурори, съдии, юристи и политици, която получава заплати, с цел да пази държавността, само че вместо това я разрушава, като пази нарушители. Срещу големи пари.
Ще напомним, че единствено при „ Аферата Сапард “ са откраднати над 14 милиона, потънали в незнайни джобове, партийни офиси и президентски начинания. Правосъдието работи против себе си, тъй че вместо да осъжда нарушители, те да осъждат него. И по-късно да получават от страната милиони компенсации. По делото „ Октопод “ да вземем за пример прокуратурата и Министерство на вътрешните работи бяха наказани от Алексей Петров и неговата компания „ Лев Инс “ да му платят компенсации за 82 милиона и 300 хиляди лв.! Пари, с които може да се купи всеки магистрат, министър и политик. Може би е прав Борислав Сарафов да назовава своите подчинени от Софийска районна прокуратура „ шпиц команда за замитане на каузи “, тъй като държат на трупчета от 2004-а 25 висящи преписки против Нотариуса. А по 200 сигнала за имотни измами въобще не се работи. Смехотворно е обаче краткотрайният основен прокурор да ни внушава, че в продължение на 25 години не е чувал за този шарлатанин, който унищожава ориси посредством подкупване на негови сътрудници.
Както е смехотворно и президентското несъгласие на Румен Радев, който не желае следствието да се отделя от прокуратурата. Сякаш не знае, че то от дълго време е отделено и се намира в ресторанта на „ Осемте джуджета “, благосъстоятелност на някогашния началник на столичното разследване Пепи Еврото, в ресторанта „ Делвата “, благосъстоятелност на някогашния чиновник в ДАНС Алексей Петров-Трактора, в наличния единствено за магистрати, служители на реда и политици „ SS клуб “ на Мартин Божанов-Нотариуса. Заведения, които са употребени като следствени офиси, правни адвокатски фирми и правосъдни зали, където скрито от обществото ни са издавани недокументирани черно на бяло присъди, решавано е нарушители да бъдат оправдани, а почтени – наказани, и са си разпределяли милиони от изнудване, лишаване на бизнеси и компенсации, които са присъждани поради преднамерено протакани или неспособно провеждани от тях процеси.
Още по-смехотворни пък са напъните за промени в конституцията, които заобикалят най-важния проблем: имунитетната самостоятелност на магистратите. Имунитет, който ги прави недосегаеми за техните неточности, несръчност, корумпираност, партийни обвързаности, стопански зависимости, непросветеност и незаконно отношение към специалността, които раждат милиони компенсации. Плащани обаче не от магистратите, а от данъкоплатците. Заради тази безотговорност те ще не престават да работят не за богатството на обществото, а за своето лично.
Сергей Трайков
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Има каузи, които карат обществото да се пита: може ли да е толкоз калпаво родното правораздаване?
Едно от тях подсети за себе си на 7 декември 2023 година, когато Марио Николов осъди прокуратурата за 50 000 лв. обезщетение. През 2006-а той бе упрекнат, че е управлявал незаконна група, която сред 2002-2005-а е източила 14,5 млн. лв. по стратегия САПАРД. Сигналът беше подаден от Европейската работа за битка с измамите ОЛАФ, в който се описваше незаконната скица: прави се мним план, съгласно който 44 компании внасят скъпа нова техника за месопреработка от Германия и Швейцария, само че в България се вкарват евтини остарели машини. След сигнала управляващите в Германия упрекнаха двама немски предприемачи, които взели участие в бандитската скица, като съставяли подправени фактури по предписание на хора от България. През 2008-а те бяха наказани и от дълго време излежаха присъдите си. А у нас процесът против Марио Николов, един от спонсорите на президента Георги Първанов, забуксува през цялото време. Прокуратурата раздели делото на две, стартира да трансферира всякакви доказателства по всички страни и направи всичко допустимо обвинените да бъдат оправдани. Което и стана след 12 години реплика на правораздаване.
Което надали е чудно, откакто всичките 44 компании са били спонсори на Българска социалистическа партия и на „ Българската Коледа “ по времето на Георги Първанов. Накрая Апелативният профилиран съд публично приключи процеса заради отминалост през 2018 година Това провокира реакция у шефа на ОЛАФ Джовани Кеслер, който изрази своето неразбиране: по какъв начин при едни и същи доказателства има неоправдателни присъди за немските участници в аферата, а от българските нито един не получи присъда? Горкият, ще получи отговор от родната Темида, когато цъфнат налъмите.
Смъртта на Мартин Божанов обаче подсказва за какво след края на каузи като „ Аферата Сапард “ или откакто Христо Ковачки бе оневинен за неплатени 17 милиона Данък добавена стойност, тържествуват обвинените вместо справедливостта. Неговото ликвидиране освети като с прожекторен лъч проведена незаконна група от служители на реда, следователи, прокурори, съдии, юристи и политици, която получава заплати, с цел да пази държавността, само че вместо това я разрушава, като пази нарушители. Срещу големи пари.
Ще напомним, че единствено при „ Аферата Сапард “ са откраднати над 14 милиона, потънали в незнайни джобове, партийни офиси и президентски начинания. Правосъдието работи против себе си, тъй че вместо да осъжда нарушители, те да осъждат него. И по-късно да получават от страната милиони компенсации. По делото „ Октопод “ да вземем за пример прокуратурата и Министерство на вътрешните работи бяха наказани от Алексей Петров и неговата компания „ Лев Инс “ да му платят компенсации за 82 милиона и 300 хиляди лв.! Пари, с които може да се купи всеки магистрат, министър и политик. Може би е прав Борислав Сарафов да назовава своите подчинени от Софийска районна прокуратура „ шпиц команда за замитане на каузи “, тъй като държат на трупчета от 2004-а 25 висящи преписки против Нотариуса. А по 200 сигнала за имотни измами въобще не се работи. Смехотворно е обаче краткотрайният основен прокурор да ни внушава, че в продължение на 25 години не е чувал за този шарлатанин, който унищожава ориси посредством подкупване на негови сътрудници.
Както е смехотворно и президентското несъгласие на Румен Радев, който не желае следствието да се отделя от прокуратурата. Сякаш не знае, че то от дълго време е отделено и се намира в ресторанта на „ Осемте джуджета “, благосъстоятелност на някогашния началник на столичното разследване Пепи Еврото, в ресторанта „ Делвата “, благосъстоятелност на някогашния чиновник в ДАНС Алексей Петров-Трактора, в наличния единствено за магистрати, служители на реда и политици „ SS клуб “ на Мартин Божанов-Нотариуса. Заведения, които са употребени като следствени офиси, правни адвокатски фирми и правосъдни зали, където скрито от обществото ни са издавани недокументирани черно на бяло присъди, решавано е нарушители да бъдат оправдани, а почтени – наказани, и са си разпределяли милиони от изнудване, лишаване на бизнеси и компенсации, които са присъждани поради преднамерено протакани или неспособно провеждани от тях процеси.
Още по-смехотворни пък са напъните за промени в конституцията, които заобикалят най-важния проблем: имунитетната самостоятелност на магистратите. Имунитет, който ги прави недосегаеми за техните неточности, несръчност, корумпираност, партийни обвързаности, стопански зависимости, непросветеност и незаконно отношение към специалността, които раждат милиони компенсации. Плащани обаче не от магистратите, а от данъкоплатците. Заради тази безотговорност те ще не престават да работят не за богатството на обществото, а за своето лично.
Сергей Трайков
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ