„Алфа рисърч“: 40% от българите искат ротация, ГЕРБ-СДС с преднина пред ПП-ДБ при предсрочен вот
Сподели
40% от българите са на мнение, че ротация на държавното управление би трябвало да има. При сюжет на предварителни избори първа политическа мощ е ГЕРБ-СДС, за която биха дали своят вот 23.7% от гласоподавателите, а втори са ПП-ДБ с поддръжка от 19.2%.
Това сочи, извършено в интервала 27 февруари – 3 март 2024 година
През първите девет месеца на ръководството сглобката е запазила едно и също, релативно ниско ниво на публично доверие.
На фона на поддръжка на към една пета от българските жители, неубедителните дейности по заложените цели, както и напрежението в навечерието на предстоящата ротация, покачват сериозните оценки за активността на институции, партии и водачи, обобщават от организацията.
Същевременно, съперниците на ръководещите в лицето на
опозицията и президента не съумяват да привлекат по-високо доверие
и по този начин парламентарното болшинство се оказва в ролята и на най-силния си критик, и на опция на самото себе си.
Седмици преди първата по рода си ротация в изпълнителната власт, активността на кабинета се употребява с утвърждението на 21.1% от българите – колкото е била и стартовата му поддръжка от преди девет месеца.
По-значима е динамичността в неодобрението, което нараства от 37% при сформирането му до 52.9% все още.
Аналогична, въпреки и с по-малка амплитуда е наклонността в оценките за премиера Николай Денков: утвърждение от 23.6% (в съпоставяне с 26% при встъпването в длъжност) и растеж на неодобрението от 30% до 42.4% за същия интервал.
Мария Габриел, която се чака да поеме поста на министър-председател, е измежду дребното политически представители в страната с положителен рейтинг – 34.7% позитивни против 25.2% негативни оценки.
Очакванията за активността на кабинета „ Габриел “ са преобладаващо неутрални, само че с помощта на персоналното доверие към нея оптимизмът надвива над скептицизма:
20% считат, че държавното управление ще работи по-добре против 15% – че ще работи по-лошо.
Нарасналото през последните седмици напрежение сред участниците в ръководството поляризира отношението към кабинета „ Денков “ измежду личните им симпатизанти.
В началото на март преобладаващо утвърждение за него имат само последователите на ПП-ДБ. Сред гласоподавателите на ГЕРБ господства недоверието, а оценките на симпатизантите на Движение за права и свободи са в двете крайности.
По отношение на кабинета „ Габриел “, противоположното, само последователите на ГЕРБ се открояват с преобладаващо позитивни упования (59% против едвам 2%, че ще работи по-лошо).
Избирателите на ПП-ДБ са умерено сериозни, а тези на Движение за права и свободи заемат неутрална позиция.
Сред симпатизантите на останалите партии е налице самобитен консенсус: негативна оценка за работата на държавното управление досега и упования, че ръководството ще продължи по същия метод след ротацията.
Въпреки напрежението измежду ръководещите политически сътрудници, най-голяма част от обществото – 40%, е на мнение, че вярното решение за страната е ротацията да се състои.
Други 27%, главно гласоподаватели на Българска социалистическа партия, „ Възраждане “, само че и на Движение за права и свободи виждат по-добър излаз в избори 2 в 1 дружно с европейските.
Силно сериозна продължава да е и оценката за активността на главните институции в страната.
Доверието в Народното събрание е замръзнало на 7% утвърждение и 62% отрицание.
Отношението към сегашния му ръководител Росен Желязков е по-позитивно спрямо това към институцията – 21% позитивни, 52% неутрални и 27% негативни оценки.
По-сдържани са упованията към евентуалния идващ ръководител на Народно събрание Атанас Атанасов – 13% позитивни, 46% неутрални и 41% негативни.
Президентът Румен Радев резервира нивото си на доверие от края на 2023г.– 39% утвърждение
против 38% отрицание и 23% неутрално отношение.
За разлика от първия му мандат, когато ветрилото на социална поддръжка за него беше доста по-широко, все още тя идва главно от позиционирани вляво и споделящи проруски настройки гласоподаватели – на Българска социалистическа партия, Възраждане, Левицата, негласуващи.
Въпреки заявената от всички партии подготвеност да се изправят пред съда на гласоподавателите, последните не са склонни да ги кредитират с друго доверие, от това преди една година. Скандалите натрупат напрежение, което може да докара и до по-резки промени, само че все още тази протестна сила не намира явен изразител.
Делян Пеевски води класацията за политици, в които гласоподавателите имат минимум доверие. След него се подреждат Кирил Петков, Асен Василев, Костадин Костадинов, Корнелия Нинова, Слави Трифонов, Бойко Борисов и Христо Иванов.
Бойко Борисов – 51% съмнение
Христо Иванов – 49,7% съмнение
Костадин Костадинов – 57,2% съмнение
Асен Василев – 61,1% съмнение
Кирил Петков – 64,3% съмнение
Корнелия Нинова – 56,1% съмнение
Слави Трифонов – 51,6% съмнение
Джевдет Чакъров – 48,1% съмнение
Делян Пеевски – 74,4% съмнение
Лидер в желанията на твърдо решените да гласоподават в национални избори е ГЕРБ с 23.7% и преднина от 4.5 пункта пред актуалните си сътрудници ПП-ДБ (19.2%).
Бойко Борисов резервира позицията си на най-одобряван партиен водач с 21.6% доверие, само че и значителен дял съмнение – 51%. Съпредседателите на „ Продължаваме промяната “ обаче търпят имиджови вреди през последните месеци и все още Асен Василев има 13.8% доверие против 61.1% съмнение, а Кирил Петков – 13.1% доверие против 64.3% съмнение.
По-положително е отношението към съпредседателя на Демократична България Христо Иванов – 15.2% доверие против 49.7% съмнение.
Третата позиция в евентуален парламентарен избор е за „ Възраждане “ (12.8%), които също търпят известна ерозия в следствие от вътрешно-партийните разтърсвания, само че остават главните, които събират радикалния избор. Персоналното доверие в Костадин Костадинов все още е 15% утвърждение против 57.2% отрицание.
9.7% поддръжка за Движение за права и свободи и предизвикателство за създаване на персонален престиж от новите съпредседатели на Движението, които влизат в управлението на партията с поддръжката на към 50 на 100 от личните ѝ симпатизанти. На национално ниво, Джевдет Чакъров получава 8.7% доверие и 48.1% съмнение, а Делян Пеевски – 5% доверие и 74.4% съмнение.
Българска социалистическа партия резервира поддръжка от 9.6%, а водачът Корнелия Нинова – 12.2% утвърждение против 56.1% отрицание. Готови да дадат гласа си за Има Такъв Народ са 5.1%, а отношението към водача му Слави Трифонов е 12% позитивно против 51.6% негативно.
7.7% са решените да поддържат друга партия, а 12.2% – се двоумят за кого да гласоподават.
Изостреният политически звук сред ръководещите активизира най-твърдите им гласоподаватели, само че демотивира колебаещите се и по този начин стопира опцията за по-устойчива социална поддръжка за ротационните кабинети. Тази обстановка крие капацитет за изненади, на които можем да станем очевидци още на идните при започване на юни евроизбори.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
40% от българите са на мнение, че ротация на държавното управление би трябвало да има. При сюжет на предварителни избори първа политическа мощ е ГЕРБ-СДС, за която биха дали своят вот 23.7% от гласоподавателите, а втори са ПП-ДБ с поддръжка от 19.2%.
Това сочи, извършено в интервала 27 февруари – 3 март 2024 година
През първите девет месеца на ръководството сглобката е запазила едно и също, релативно ниско ниво на публично доверие.
На фона на поддръжка на към една пета от българските жители, неубедителните дейности по заложените цели, както и напрежението в навечерието на предстоящата ротация, покачват сериозните оценки за активността на институции, партии и водачи, обобщават от организацията.
Същевременно, съперниците на ръководещите в лицето на
опозицията и президента не съумяват да привлекат по-високо доверие
и по този начин парламентарното болшинство се оказва в ролята и на най-силния си критик, и на опция на самото себе си.
Седмици преди първата по рода си ротация в изпълнителната власт, активността на кабинета се употребява с утвърждението на 21.1% от българите – колкото е била и стартовата му поддръжка от преди девет месеца.
По-значима е динамичността в неодобрението, което нараства от 37% при сформирането му до 52.9% все още.
Аналогична, въпреки и с по-малка амплитуда е наклонността в оценките за премиера Николай Денков: утвърждение от 23.6% (в съпоставяне с 26% при встъпването в длъжност) и растеж на неодобрението от 30% до 42.4% за същия интервал.
Мария Габриел, която се чака да поеме поста на министър-председател, е измежду дребното политически представители в страната с положителен рейтинг – 34.7% позитивни против 25.2% негативни оценки.
Очакванията за активността на кабинета „ Габриел “ са преобладаващо неутрални, само че с помощта на персоналното доверие към нея оптимизмът надвива над скептицизма:
20% считат, че държавното управление ще работи по-добре против 15% – че ще работи по-лошо.
Нарасналото през последните седмици напрежение сред участниците в ръководството поляризира отношението към кабинета „ Денков “ измежду личните им симпатизанти.
В началото на март преобладаващо утвърждение за него имат само последователите на ПП-ДБ. Сред гласоподавателите на ГЕРБ господства недоверието, а оценките на симпатизантите на Движение за права и свободи са в двете крайности.
По отношение на кабинета „ Габриел “, противоположното, само последователите на ГЕРБ се открояват с преобладаващо позитивни упования (59% против едвам 2%, че ще работи по-лошо).
Избирателите на ПП-ДБ са умерено сериозни, а тези на Движение за права и свободи заемат неутрална позиция.
Сред симпатизантите на останалите партии е налице самобитен консенсус: негативна оценка за работата на държавното управление досега и упования, че ръководството ще продължи по същия метод след ротацията.
Въпреки напрежението измежду ръководещите политически сътрудници, най-голяма част от обществото – 40%, е на мнение, че вярното решение за страната е ротацията да се състои.
Други 27%, главно гласоподаватели на Българска социалистическа партия, „ Възраждане “, само че и на Движение за права и свободи виждат по-добър излаз в избори 2 в 1 дружно с европейските.
Силно сериозна продължава да е и оценката за активността на главните институции в страната.
Доверието в Народното събрание е замръзнало на 7% утвърждение и 62% отрицание.
Отношението към сегашния му ръководител Росен Желязков е по-позитивно спрямо това към институцията – 21% позитивни, 52% неутрални и 27% негативни оценки.
По-сдържани са упованията към евентуалния идващ ръководител на Народно събрание Атанас Атанасов – 13% позитивни, 46% неутрални и 41% негативни.
Президентът Румен Радев резервира нивото си на доверие от края на 2023г.– 39% утвърждение
против 38% отрицание и 23% неутрално отношение.
За разлика от първия му мандат, когато ветрилото на социална поддръжка за него беше доста по-широко, все още тя идва главно от позиционирани вляво и споделящи проруски настройки гласоподаватели – на Българска социалистическа партия, Възраждане, Левицата, негласуващи.
Въпреки заявената от всички партии подготвеност да се изправят пред съда на гласоподавателите, последните не са склонни да ги кредитират с друго доверие, от това преди една година. Скандалите натрупат напрежение, което може да докара и до по-резки промени, само че все още тази протестна сила не намира явен изразител.
Делян Пеевски води класацията за политици, в които гласоподавателите имат минимум доверие. След него се подреждат Кирил Петков, Асен Василев, Костадин Костадинов, Корнелия Нинова, Слави Трифонов, Бойко Борисов и Христо Иванов.
Бойко Борисов – 51% съмнение
Христо Иванов – 49,7% съмнение
Костадин Костадинов – 57,2% съмнение
Асен Василев – 61,1% съмнение
Кирил Петков – 64,3% съмнение
Корнелия Нинова – 56,1% съмнение
Слави Трифонов – 51,6% съмнение
Джевдет Чакъров – 48,1% съмнение
Делян Пеевски – 74,4% съмнение
Лидер в желанията на твърдо решените да гласоподават в национални избори е ГЕРБ с 23.7% и преднина от 4.5 пункта пред актуалните си сътрудници ПП-ДБ (19.2%).
Бойко Борисов резервира позицията си на най-одобряван партиен водач с 21.6% доверие, само че и значителен дял съмнение – 51%. Съпредседателите на „ Продължаваме промяната “ обаче търпят имиджови вреди през последните месеци и все още Асен Василев има 13.8% доверие против 61.1% съмнение, а Кирил Петков – 13.1% доверие против 64.3% съмнение.
По-положително е отношението към съпредседателя на Демократична България Христо Иванов – 15.2% доверие против 49.7% съмнение.
Третата позиция в евентуален парламентарен избор е за „ Възраждане “ (12.8%), които също търпят известна ерозия в следствие от вътрешно-партийните разтърсвания, само че остават главните, които събират радикалния избор. Персоналното доверие в Костадин Костадинов все още е 15% утвърждение против 57.2% отрицание.
9.7% поддръжка за Движение за права и свободи и предизвикателство за създаване на персонален престиж от новите съпредседатели на Движението, които влизат в управлението на партията с поддръжката на към 50 на 100 от личните ѝ симпатизанти. На национално ниво, Джевдет Чакъров получава 8.7% доверие и 48.1% съмнение, а Делян Пеевски – 5% доверие и 74.4% съмнение.
Българска социалистическа партия резервира поддръжка от 9.6%, а водачът Корнелия Нинова – 12.2% утвърждение против 56.1% отрицание. Готови да дадат гласа си за Има Такъв Народ са 5.1%, а отношението към водача му Слави Трифонов е 12% позитивно против 51.6% негативно.
7.7% са решените да поддържат друга партия, а 12.2% – се двоумят за кого да гласоподават.
Изостреният политически звук сред ръководещите активизира най-твърдите им гласоподаватели, само че демотивира колебаещите се и по този начин стопира опцията за по-устойчива социална поддръжка за ротационните кабинети. Тази обстановка крие капацитет за изненади, на които можем да станем очевидци още на идните при започване на юни евроизбори.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ