Специалният кореспондент на Meduza Маргарита Лютова разговаря с Ходорковски за

Специалният сътрудник на Meduza Маргарита Лютова беседва с Ходорковски за това по какъв начин и по кое време Путин може да напусне - и какво може да се случи по-късно.

 

- Трудно е да не схващам книгата ви като политически манифест. Многократно сте казвали, в това число и в изявление за Meduza през 2015 година, че за вас политическата активност не е самоцел, а средство за смяна на страната. Но в случай че се стигне до такава степен, че получите някаква лидерска позиция, вие сте подготвени да „ поемете този кръст “. Промени ли се нещо в този момент?

- Времето минава. Времето тече и, за жалост, е непреклонно. От позиция на моята оптимистично-реалистична прогноза режимът – в случай че не приказваме персонално за Путин, а за режима – надали ще се промени преди 2026 година Разбира се, може да се случи някакво знамение и то ще се случи на следващия ден. Или може би е противоположното: ще се случи знамение със знак минус и то ще продължи до 2035 година или даже повече. Моята прогноза, от която построявам практическата си активност, е насочена към 2026 година

Трябва да разберете, че аз не съм политик в смисъла, в който политиците са си политици. Аз не съм от хората, които биха желали или имат опит, имат предпочитание да преминат през някакви национални избори. Аз съм управител, това е моето умеене. И това, което бих могъл да направя, е да се оправя с спешните проблеми, които ще бъдат в националната стопанска система на страната, в политическия живот. На запад това се назовава " държавна работа ".

За мое надълбоко страдание – или за благополучие – за разлика от доста сътрудници, които нямат управнически опит, аз имам добра визия какво е да работиш в рецесия. По принцип съгласно моя опит и темперамент съм спешен управител. Работя, когато има рецесия. Това е денонощна работа - и за жалост човек изгаря доста по-бързо от всеки различен тип активност. Страхувам се, че до 2026 година просто физически няма да мога да правя такава работа. Ако рухването на режима се случи през вчерашния ден, през днешния ден или даже безусловно на следващия ден, щях да съм подготвен да свърша работата. Но въз основа на прогнозите, които имам, това, за жалост, към този момент няма да се прави от мен.

Въпреки това през днешния ден се оказва, че измежду хората, които са водачи в опозицията и в това време са на независимост, останах в случай че не самичък, то измежду доста малко. И от всички останали аз съм най-склонен и по опит, и по възраст да осъзная това, което е било - и да изградя това, което бих желал да видя.

Днес търсенето на визия за бъдещето не е толкоз огромно в съветското общество. Той е в опозиционна среда, стартира да се построява в политическия хайлайф, само че не го виждаме доста в необятните пластове на обществото, тъй като то в този момент е в леко истерично положение. В това истерично положение хората не са подготвени да възприемат огромни текстове.

Още по-голямо търсене има на Запад. И измежду хората, които са в заточение, и измежду западните съдружници, сътрудници и така нататък И това е значимо. По волята на ориста се оказва, че те ще имат доста важен глас - не решителен, само че доста важен - към какъв излаз да докара страната ни. В края на краищата промяната на режима евентуално ще настъпи вследствие на военно проваляне.

Освен това към този момент наложените наказания в действителност слагат под най-дълбоко подозрение (и бих споделил по-точно спират) опциите за софтуерно развиване на страната. Всяко държавно управление след Путин ще би трябвало да се оправи с този проблем. Така че е належащо авансово да се договорите по какъв начин да го разрешите. Западното общество не се съгласява незабавно с някои оферти - то узрява за тези оферти, като се има поради, че протичащото се в Русия, както постоянно, не му е доста ясно. За да узреят, би трябвало да предложат нещо.

И най-после, в случай че сте обърнали внимание на структурата на оповестената книга, то това по-скоро не е манифест, където всичко е дефинирано. По-скоро слага въпроси и дава моите визии за това по какъв начин те би трябвало да бъдат решени. Тези въпроси би трябвало да се разискват, тъй като би било доста по-полезно и прагматично, в случай че все още на измененията към този момент сме постигнали публичен консенсус най-малко по основните въпроси на бъдещето.

- Защо глобите към момента не са спрели войната? Могат ли въобще да са ефикасни? Говорите за 2026 година Защо подобен интервал? И вярно ли разбирам, че в твоята прогноза войната с Украйна продължава до 2026 година?

 

- Горещата война не е наложително да продължи, само че войната в смисъл на нерешени крайни въпроси може да продължи. Може би не - това не е безусловно определящ аршин за моята прогноза.

Вярвам, че поради обстановката - според мен в този момент това не е победа, а най-вероятно военно проваляне - Путин през 2024 година ще би трябвало да си тръгне. Подчертавам, че това е претеглено-оптимистична прогноза. Не че „ Ходорковски е твърдо уверен в това “, не.

В този случай през 2024 година Путин ще се трансформира в пасив за своите сътрудници и в случай че методите рационално към обстановката (въпреки че не съм сигурен, че той е кадърен на това), за него е по-безопасно да напусне.

В такава обстановка режимът ще продължи да съществува и без него. Защото, като си тръгне по този начин, той ще резервира опцията да сформира нов кабинет, който, несъмнено, ще продължи да организира политиката на режима. Но по-късно - още веднъж, междинната ми оптимистична прогноза е, че те ще запазят обстановката още две години, до 2026 година След това ще се сложи въпросът за действителна промяна на режима.

- Кремъл стартира подготовката за президентските избори през 2024 година Meduza разбра на какво разчитат управляващите. Твърди се, че войната ще завърши преди гласуването, няма да има съперници „ даже за външен тип “, а Путин ще получи „ цялостна поддръжка “. Подчертахте, че в случай че приказваме за 2026 година, то тази работа няма да бъде свършена от вас - макар че не сте на толкоз години. Във вашата книга има доста препоръки и трикове. Ако не виждате себе си като директен управител, тогава може би консултант?

- Без подозрение, в частта, в която ми е допустимо, бих желал да вземам участие. Да оказа помощ смяната да се случи тъкмо в посоката, която ми се коства вярна.

Друго нещо е да не съпоставяме обстановката в Русия със обстановката да вземем за пример в Америка, където Тръмп или Байдън на тяхната възраст могат да продължат да управляват страната. Две изцяло разнообразни обстановки, когато има работещи институции в страната и когато те би трябвало единствено да се изградят.

 

- Казахте, че в книгата се обръщате и към западната аудитория, към западните политици. Обсъждали ли сте концепциите си с тях? Ще бъде ли преведена книгата?

- Тази книга в началото е адресирана, несъмнено, до тези хора, които, както допускам, споделят или могат да споделят моите убеждения в Русия - по тази причина тя излиза за първи път и е написана на съветски. Току-що пуснах друга книга - и тя беше на британски - само че тази книга е ориентирана особено към покачване на въпроси пред съветска аудитория. Но, несъмнено, виждам и Запада като аудитория за тази книга.

В интерес на истината ще бъде преведен - въпреки и евентуално не във типа, в който го пущам за съветската аудитория. Вярвам, че тези западни експерти и специалисти, които надълбоко схващат съветската обстановка, ще го прочетат в оригинал. Но тези, които нямат достъп до съветски език и които ще би трябвало да превеждат, за тях тази обстановка би трябвало да бъде опростена по време на превода.

Да, западните политици са тази аудитория. И да, разисках с тях доста авансово както техните възгледи, по този начин и до каква степен са подготвени да одобряват тези мисли, които смятам за значими за бъдещето на Русия.

Един от основните въпроси, с които би трябвало да се боря, е въпросът за обществената администрация. На Запад - изключително в Съединени американски щати - има приоритет на концепцията за добър цар за Русия. Мисля, че това е безусловно неправилна концепция, само че против нея би трябвало да се борим не по-малко, в сравнение с в съветското общество. Ако в съветското общество през 25-те години, през които пазя концепцията за парламентарна република, е допустимо да се промени обстановката - да се реалокира концепцията в главите, то на Запад - отново приказвам съответно за Съединените щати - тази концепция се посреща много скептично.

- Защо? Страхуват ли се, че ще настане безпорядък, и че положителният цар сякаш ще държи всичко под надзор?

 

- Не приказвам за доста напреднали експерти. Говоря за хора, за които Русия е един от многото проблеми за решение. За тези хора моделът с един „ наш човек “ като президент, отговарящ за Русия, е доста по-лесен от задачата да се оправят с доста по-сложната политическа система, която идва с парламентарния модел. От тази позиция [те] са извънредно неохотни да се откажат от толкоз елементарен и обичаен за тях модел: Сталин, по-късно Хрушчов, по-късно Брежнев, по-късно Елцин. С някой се съгласиха, с някой не.

Вярвам, че в този момент сме стигнали до миг, в който известна спомагателна сдържаност може да приключи зле за човешката цивилизация. Виждаме това в образеца на Путин, който към този момент няколко пъти заплаши света с нуклеарно оръжие.

Ще се осмели ли Путин да употребява нуклеарно оръжие в Украйна? Този риск е дребен - само че не може да бъде изключен. Най-подробният разбор на най-лошия сюжет на война
преди месец

- Има ли доста ваши западни събеседници, които считат, че е по-добре Русия да се разпадне и да я няма?

- Труден въпрос. Хората, с които приказвам, не са напълно елементарни хора. Не постоянно мога да схвана къде тъкмо ми декларират позицията, която имат вътре, и къде просто желаят да се приспособяват към събеседника, с цел да не прекъсват разговора.

Усещането ми е, че въпреки всичко има такова малцинство, тъй като казусът с рухналата Русия като цяло е повече или по-малко аксиома за специалистите на евразийския континент. Мисля, че като цяло може би приказваме за 20-30% от тези, които се застъпват за разпадането на Русия.

В прилежащите страни има много такива хора - и те могат да бъдат разбрани. Когато ти, не дай си Боже, схванеш, че на следващия ден война ще пристигна в къщата ти, е доста мъчно да запазиш самообладание и да мислиш две-три стъпки напред. Има такива хора в други страни, само че те са хора, които неотдавна са навлезли в казуса, не са отделили задоволително време за него и по тази причина са склонни да имат елементарни решения.

- Вие самият смятате ли разпадането на Русия за реален сюжет?

- За страдание да. Смятам, че през днешния ден Путин към този момент докара обстановката до такава степен, че доста райони – няма да кажа, че болшинството, само че доста райони – могат да възприемат федералния център като пасив. И с отслабването на федералния център, което безспорно ще се случи при положение на военно проваляне или в хода на промяна на властта (което е неизбежно във всеки случай), тези хора могат да вземат преждевременно решение, съгласно мен, че страната би трябвало да се разпадне.

Защо считам, че това е преждевременно решение? Защото аз, сходно на тези западни експерти, които се занимават с проблемите на евразийския континент от много време, разбирам проблемите, които ще зародят вследствие на това. Един от проблемите е най-очевиден: когато Съветският съюз се разпадна, ни се струваше, че той се разпадна задоволително спокойно. Но все пак доста или съвсем всички от тези граници станаха горещи през последните 30 години. Ако Русия се разпадне, ще има голям брой административни граници, превърнати в държавни. И не виждам какъв брой е несъмнено, че няма да станат горещи през идващото десетилетие или две.

И ние разбираме, че нуклеарните оръжия ще бъдат от противоположните страни на тези граници, те няма да отидат на никое място. И освен нуклеарни.

Всъщност и аз, и всички специалисти сме ужасени от мисълта какво да вършим с този многостранен боен спор, който ще възникне на територията на някогашна Русия, в случай че се случи такава обстановка като разпадането на страната. Силно се надявам, че в районите, в елитите на районите към момента има задоволително умни глави, с цел да заключат, че това не би трябвало да се прави.

Кои райони могат да стартират да възприемат федералния център като пасив? Това са, не знам, кавказките републики или райони, които са самодостатъчни заради обезпечеността с запаси или други техни преимущества? кого имаш поради

Но това е мъчно да се планува, тъй като тук приказваме не толкоз за обезпечеността на района с запаси, а за неналичието на подготвеност на елита.

– Връщайки се към книгата и нейната аудитория – в този момент нейната съветска част. Казахте, че се обръщате към тези, които споделят вашите убеждения, т.е. евентуално към опозиционните политици. Смятате ли, че представителите на опозицията в този момент имат потребност от рекомендации? Защо решихте да се обърнете към тях по този метод?

 

- Не бих споделил, че се обръщам към политически деятели - няма значение дали са опозиционни или реакционни. Обикновено политическите деятели на много високо равнище имат лична визия за бъдещето и те безспорно са публиката на книгата - тези хора ще би трябвало да договарят или тези хора ще би трябвало да договарят между тях. Те би трябвало да схванат: до каква степен тяхната позиция се разграничава от позицията, за която приказвам, какъв брой хора поддържат позицията, за която приказвам, какъв брой хора поддържат позицията, на която са. Може би има смисъл да се преместите някъде, с цел да увеличите аудиторията си и вероятността да дойдете на власт.

Но деятелите не са главната аудитория. Основната аудитория е държавният и политически хайлайф, който ще построи Русия на бъдещето. Когато приказвам за политическия хайлайф, би трябвало да се разбере, че нямам поради някаква аристокрация на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), а хора, които желаят и могат да вземат участие в протичащите промени. Повечето от тези хора са администрация. Както държавната администрация, по този начин и софтуерната, корпоративната и други сходни. Тези хора са отлични експерти в своите области, само че не мислят толкоз постоянно за въпросите на държавното устройство. Но, както споделих при започване на изявлението, през днешния ден те съзряват съгласие: част от елита, който се занимава с държавна администрация, не се е справила с това

Тези хора, които по принцип се занимават със напълно други неща, в този момент излизат на пазара на хрумвания като купувачи. Сегашното държавно управление им предлага своята концепция, националпатриотите оферират своята. Естествено считам, че демократичната съпротива - и аз се смятам за една от тях - би трябвало да предложи своята концепция на този пазар, а търсенето за това е много огромно.

- Тоест, това е апел към условни междинни мениджъри или шефове на отдели?

 

- Съвсем вярно. Момчета, разбирате, че в този момент всички сме в неприятно състояние и вие, като мен, виждате, че има задънена улица по-нататък. Дали ще има задънена улица през 2024 година, задънена улица през 2026 година или задънена улица през 2042 година, няма значение. Задънена улица в живота ни. И би трябвало авансово да помислим по какъв начин или да излезем от тази невъзможност, или, в случай че имаме шанс, да не влезем в тази невъзможност. Ето моето предложение какво да върша. Прочетете го, помислете, дано обсъдим. Може би можете да обсъдите това във вашите групи. Но това ще бъде концепцията, която е на масата.

- Значи този апел не е към младите поданици на Русия? Този въпрос породи у мен и поради заглавието на книгата – „ Как да убием змей? “. С цялото ми почитание към пиесата на Шварц и кино лентата на Марк Захаров, „ Да убиеш дракона “ към момента е произведение, което е добре познато и резонира измежду хора на 40 и повече години. Вашата аудитория не е ли юноша?

 

-  Разбира се, измежду младите има доста напреднали хора, които към този момент са достигнали равнището, на което могат да вземат решения и от техните решения зависи нещо. И такива хора, апропо, не са толкоз малко. Но тези хора са много осведомени с творчеството на Шварц и сносно възприемат алегориите, които построявам в този текст.

Но държавният уред, апаратът на огромните корпорации и изобщо хората, които имат достъп до вземането на решения – това са приблизително 40 години, както се случи. Тази обстановка, апропо, не се е трансформирала от доста, доста десетилетия.

Това е междинното равнище, междинната възраст, която имам поради. Трябва да се означи, че книгата не е монументална творба, отлята в гранит от епохи. Това е материал, който ще бъде жив и оневинен съгласно мен през идващите 5-15 години. Тоест към момента е настоящ материал. И след 10 години, а може би даже след пет, ще би трябвало да се пренапише на напълно друг език.

- Оказва се, че намирате ниша, на която малко демократично настроени политици се обръщат. Алексей Навални наподобява се обръща повече към младежите.

 

- Разбира се. Вярвам, че всеки от нас има аудитория, с която работи, която е органична за нас. За мен тази аудитория е органична – публиката на мениджърите. Тези хора, за които политиката не е всекидневие. За тях това е нещо, което би трябвало да се направи. Относително казано, няма да съм боклукчия, само че когато се натрупат отпадъци у дома - добре, какво да върша? - би трябвало да извършите генерално разчистване, да го съберете в чували и да го изнесете някъде. Тук, уви, стигнахме до обстановка, в която боклукът ще би трябвало да бъде изнесен от тези, които нормално не биха желали да го създадат.

— Мислите ли, че тези хора са подготвени да се вслушат в сходни хрумвания? И по какъв начин смятате да достигнете до тази аудитория? В края на краищата вашият имидж в Русия е демонизиран в продължение на доста години от напъните на пропагандата и от самия Владимир Путин. Условният шеф на отдела може даже да се опасява да кликне върху връзката, където написа „ Ходорковски за бъдещето на Русия “, той също няма да може да разиска това в стая за пушачи с сътрудници.

- Все отново съм от Съветския съюз, а там системата за държавен надзор върху публичното мнение беше доста по-строга. Днес в съветските затвори има доста политически пандизчии, само че никога не толкоз, колкото беше по време на руската власт. Въпреки това хората, измежду които приказвах, напълно уединено обсъждаха както дисидентска литература, по този начин и хрумвания, произлизащи от безусловно враждебния към тях тогава западен лагер. Аз самият излязох от отбранителната промишленост и да, бяхме уверени, че Америка крои скрит план против нас и би трябвало да създадем всичко по силите си, с цел да им се противопоставим. Но това не попречи нито на мен, нито на сътрудниците ми да потърсим, в това число и в техните хрумвания, нещо, което да използван в нашите.

Така че, не се опасявам от това. Твърдо съм уверен, че хората няма да се опасяват да четат в мрежата тези материали, които им се костват или им се предлагат като забавни, основни. И фактът, че идват от човек, който Путин е считал за зложелател от доста години, единствено прави нещата по-интересни. Във всеки случай това не е графоман - това е зложелател.

- Сега болшинството от опозиционните политици, които не са затворени в Русия, живеят отвън страната. В същото време множеството от тези, които в този момент са в чужбина, се трансфораха в блогъри (без обиди за последните). Те приказват за нещо, печелят клиенти, гледания и лайкове, само че чувството, че най-малко в този момент това наподобява не въздейства на нищо. Как гледаje на това? Особено откакто вие самият сте в тази позиция от много време.

- Вижте, в действителност има, жестоко казано, три вероятни форми на въздействие върху обстановката.

 

Първа форма. Вие сте директен началник. Имате властта и вършиме това, което смятате за вярно - или това, което имате способността да вършиме. Ясно е, че съветската съпротива няма такава опция.

Втора обстановка. Вие непосредствено се борите за власт. Какво е " директна битка за власт "? В нашите условия с огромна степен на възможност това е въоръжена битка. Това е практическа битка за власт. Днес сходна битка за власт е извънредно мимолетна. Не може да отнеме години. Това са седмици, в най-лошия случай месеци, а може би даже дни. И е ясно, че всяка съпротива може да нанесе подобен удар единствено когато обстановката е назряла. Защото в случай че опозицията загуби, тогава обстановката ще бъде отрицателна още доста, доста години. Пример за това е Беларус. Ясно е, че обстановката в Русия към момента не е узряла за този пробив.

И най-после, третият. Можете да консолидирате поддръжници, да убедите съперници и съперници, да разширите обсега на хората, които са подготвени или интензивно да поддържат вашите възгледи, или във всеки случай ще бъдат подготвени да откажат да ви се опълчват. Това в действителност прави в този момент опозицията. И няма нищо друго.

 

- Тоест, това е работа, с цел да може сега, когато се смени властта, да има повече хора на страната на демократичните сили? Защото през цялото това време те нещо четяха, нещо слушаха и мислеха по избран метод.

Да, или с цел да има повече хора, които директно да работят от страна на демократичната съпротива, или във всеки случай има повече хора, които биха се съгласили, че идването на тези хора на власт не е злополука за тях. Трябва да убедим по-голямата част от обществото, че има място за тях в тази постпутинова Русия.

- Тоест в този момент главната роля на опозицията е увещание, влияние върху мозъците. Важно ли е това разбиране да преодолее прословутото „ разединение на опозицията ”? Имате ли потребност от обединен глас тук или дано всеки да свири своя лична мелодия?

 

- Знаете ли, няма толкоз огромно разединение измежду демократичната съпротива. Имаме единствено няколко опозиции - постоянно забравяме за това. Има национално-патриотична съпротива, има демократична, има още няколко типа. Ако приказваме за демократична съпротива, тук в действителност няма огромно разделяне.

 

Има група поддръжници на Навални и те имат добре артикулирана позиция, че не желаят да влизат в обединения. Вярват, че или си с тях, или не си с тях. Това е артикулирано, това е разбираемо, само че все пак постоянно ги каним да вземат участие в разнообразни взаимни събития. Освен това последната публикация на Навални към този момент беше за парламентарна република и аз откровено се веселя, че такава забележителна разлика във възгледите изчезна. Въпреки това тази група от демократична съпротива счита, че би трябвало да работи като по този начин наречения специфичен отряд. Всички останали са много координирани и си сътрудничат между тях. Тук няма основни несъгласия.

- Друг въпрос, който провокира доста разногласия, е злощастният „ паспорт на положителния руснак “. Спомням си какъв брой подигравателен беше в Туитър, когато те оповестиха за „ задграничен сътрудник “ – написаха, че е получен „ паспортът на добър руснак “. Как ви се коства тази концепция всъщност?

— Подхождам доста прагматично към този въпрос. Днес се разви сложна обстановка във връзка с жителите на Русия в света. В другите страни е друго, само че аз приказвам за западните страни, които, първо, разбирам по-добре и, второ, където мога да повлияя на обстановката. Това е в действителност сложна обстановка. Според мен е незаслужено, тъй като считам, че в границите на демократичните хуманистични полезности въпреки всичко всеки човек е персона, а страната е производно нещо. И не можете да прехвърлите това, което страната прави на индивида. Все отново индивидът е основата.

 

Казват, че на границата на Естония и Финландия руснаците почнали да анулират шенгенските визи - даже тези, издадени от други страни. Това въобще допустимо ли е?
Но вие сами разбирате: когато има война, е доста мъчно да се справите с страстите и политиците са принудени да реагират на тези страсти. В резултат на това получаваме това, което получаваме. Не е елементарно за съветските жители, които през днешния ден се озовават в чужбина.

 

Веднага би трябвало да кажа: това не ме визира персонално по една елементарна причина - аз съм доста известна персона и е ясно, че имам особено отношение. Но постоянно има съмнение към по-малко известни хора: кои сте вие, приятели? По-лесно е за хора, които имат някакъв тип висок обществен публичен профил. Те [като са напуснали Русия] ще покажат: ето аз писах срещу войната, ето моята позиция и така нататък А тези, които не знам инженери ли са или програмисти? Ще покажат ли програмния код, че в този миг са били срещу войната? Вероятно не. Възниква въпросът: по какъв начин да помогнем на тези хора?

 

Това е изкуството на вероятното. Разбирам с кого мога да се съглася и с кого просто не мога, добре, не работи. Не че не желая, не мога. И в този смисъл подписването на декларацията [ " паспорт на добър руснак " ] е аргументът, който можете да измислите. Ето един непубличен човек, той не е писал нищо в обществените мрежи против войната - само че, първо, беше в Русия, и второ, ами той не знае да написа, опасява се от камерата, не приказва. Но тук той подписа декларацията, изрази своето отношение. Нека да подходим към него като към естествен човек, а не като към жител на Русия, който съгласно вас – неправилно съгласно мен – по дифолт поддържа Путин и нападателна война.

 

- Но западните страни, както виждаме, към момента не са подготвени да създадат това.

 

- Това не е напълно правилно. Имах много практични диалози за съответни хора и някъде съумявам да разреша този проблем.

 

- Значи работи точково?

 

- Работи тъкмо. Вижте, аз не съм Господ Бог и даже не съм господин Байдън, мога да направя каквото мога. Мога да оказа помощ на 10, двадесет, петдесет души, върша го. Колкото мога, колкото мога. Помага ми в работата.

 

Но евентуално разбирате, че целият звук към фразата „ паспорти на положителни руснаци “ и като цяло самата същина на тази концепция се дължеше на обстоятелството, че всички незабавно си показаха някакво институционално решение, което да засегне всички десетки или стотици хиляди на съветски жители, оказали се отвън него.

 

Знам от позиция на практическата работа, че към момента сме стотици хора, които имат някакво въздействие в разнообразни страни, и всеки от нас може да помогне на десетки наши съграждани. И да, това няма да са институционални решения за всички. Но в случай че работим всички дружно – всички, които имат думата в чужбина – ще работим върху това, ще помогнем, в случай че не на всички, то на доста.

 

- Много публицисти, и тук аз приказвам за себе си, се опасяват да не изгубят връзка с действителността в Русия. Въпреки интернет, връзката с другари, познати и родственици и по този начин нататък, не можете да усетите въздуха. За един политик това евентуално е най-малко толкоз значимо, а може би даже и по-важно. Дълго време сте в чужбина: имате ли такива страхове за себе си, че не усещате обстановката вътре в страната? И имате ли подобен тип угриженост за други политици, които виждате в близост?

 

-  Много постоянно в моите полемики със съграждани има позиция: „ Вие нищо не разбирате, тъй като толкоз години сте били отрязани “. Добър мотив, като се изключи едно нещо: по какъв начин да ревизира нещо? И можете да ревизирате прогнозите. Тук човек написа, а след това става. Или написа по този начин, само че не става по този начин. Ако погледнете ретроспективно написаното от мен, тогава то е било по-често, плюс или минус, изпълнено, в сравнение с неизпълнено.

 

Познавам много такива хора измежду интелектуалците, занимаващи се с съветски проблеми. Но това изисква най-малко 10 часа дневно да се занимавате с съветски проблеми: да четете, да говорите, да анализирате и така нататък Ако не можете да си го позволите, в случай че имате други ползи и отделяте час или 10 минути дневно за съветската обстановка, тогава е разбираемо, че изпадате.

 

Но има едно преимущество, доста значително съгласно мен. Пропагандата на Путин е извънредно ефикасна. И когато човек е вътре, в допълнение към общите интелектуални заложби, се изисква безусловно характерно мислене и темперамент, което разрешава да се резервира независимостта на мисленето вътре в тази 3D пропагандна машина. Това не е обещано на всеки - бих споделил, надалеч не е обещано на всеки.

Затова не обичам да съдя хора, които са в Русия, които заемат някаква, както ни се коства отсам, странна позиция. Ами тъй като като си в същата обстановка ще се огледаш! Пуснете си съветската телевизия най-малко за месец, не гледайте и не четете нищо друго - и да забележим какво ще се случи в главата ви.

 

Откъсването от тази 3D пропагандна машина ви разрешава от време на време да видите обстановката даже по-добре, в сравнение с се вижда от вътрешната страна. Още един път, несъмнено, в случай че отделяте най-малко 10 часа дневно за схващане и информиране за съветската обстановка.

 

Интервю на Маргарита Лютова, Медуза
Превод Фрог нюз, със съкращения