Спецпрокуратурата отказа да отговаря пред парламента на въпроси за насилие и използване на СРС за протестиращи |
Специализираната прокуратура отхвърли чуване в парламентарната комисия, проверяваща насилието над протестиращи през 2020 година и потреблението на специфични разследващи средства (СРС).
Поканата за него насочи ръководителят ù адв. Николай Хаджигенов на съображение решение на комисията от 11 август. Според него на 18 август трябваше да има чуване на чиновници, взели участие в потреблението на СРС по отношение на протестиращи. Отправено е и искане на съвещанието да бъде обезпечено наличието на прокурора от Специализираната прокуратура, наблюдаващ досъдебното произвеждане по прокурорска кореспонденция 1425/2020 година
В отговора си до Хаджигенов прокурор Ангел Кънев написа буквално:
" Следва да посочиме, че органите на правосъдната власт не могат да вземат участие в никакви форми на парламентарен надзор. Този надзор има напълно различен предмет и цели, като е ориентиран най-вече към органите на изпълнителната власт. Нито един магистрат, в това число и наблюдаващ прокурор по съответно дело, не е измежду задължените лица по член 110, алинея 3, член 111 и член 113 от .
С оглед разделянето на управляващите, от кръга на лицата, които Народното събрание или съответната комисия могат да задължат да се явят и да дават отговор на сложени въпроси, са изключени президентът, вицепрезидентът, конституционните съдии и всички магистрати. Съгласно трайната процедура на Конституционния съд на Р. България магистратите са от кръга на лицата, по отношение на които не може да се реализира парламентарен надзор. Конституционният съд е постановил, че във връзка с органите на правосъдната власт, пълномощията на Народното събрание, свързани с наблюдаване и разбор на резултатите от държавната политика за противопоставяне на престъпността, не трябва да се приравняват с класическите форми на парламентарен надзор, присъщи за взаимоотношенията сред законодателна и изпълнителна власт, защото това би довело до интервенция, която трансформира основата, върху която е построен конституционният модел на страната. В тази връзка контролът, който може да се реализира върху неприключило досъдебно произвеждане, е само правосъден и/или инстанционен, сбъднат от горестояща прокуратура. "
" Съгласно Решение на Конституционен съд № 5 от 17.05.1995 година с оглед правилото за разделяне на управляващите по смисъла на член 8 от Конституцията на Република България от кръга на лицата, във връзка с които Народно събрание или съответна парламентарна комисия могат да задължат длъжностно лице да се яви и да отговори на сложени въпроси, следва категорично да отпаднат Президентът, Вицепрезидентът, Конституционните съдии и всички магистрати " - пишат от Специализираната прокуратура в прессъобщение.
Оттам допълват, че " Специализираната прокуратура пази убеждението, че разделянето на управляващите не значи, че те не могат да си взаимодействат и да действат в съгласие, както акцентира и Конституционният съд в редица свои решения, само че взаимоотношението сред управляващите следва да се реализира в границите на конституционно открития баланс без неприемлива интервенция в пълномощията на която и да е било от тях ".
Спецпрокуратурата твърди още, че " е в справедлива неспособност да обезпечи присъединяване в съвещание на Временната комисия на Народно събрание на наблюдаващите прокурори ", тъй като следствието по преписката не е завършило " и събраната информация в хода на същото съставлява следствена загадка ".
Поканата за него насочи ръководителят ù адв. Николай Хаджигенов на съображение решение на комисията от 11 август. Според него на 18 август трябваше да има чуване на чиновници, взели участие в потреблението на СРС по отношение на протестиращи. Отправено е и искане на съвещанието да бъде обезпечено наличието на прокурора от Специализираната прокуратура, наблюдаващ досъдебното произвеждане по прокурорска кореспонденция 1425/2020 година
В отговора си до Хаджигенов прокурор Ангел Кънев написа буквално:
" Следва да посочиме, че органите на правосъдната власт не могат да вземат участие в никакви форми на парламентарен надзор. Този надзор има напълно различен предмет и цели, като е ориентиран най-вече към органите на изпълнителната власт. Нито един магистрат, в това число и наблюдаващ прокурор по съответно дело, не е измежду задължените лица по член 110, алинея 3, член 111 и член 113 от .
С оглед разделянето на управляващите, от кръга на лицата, които Народното събрание или съответната комисия могат да задължат да се явят и да дават отговор на сложени въпроси, са изключени президентът, вицепрезидентът, конституционните съдии и всички магистрати. Съгласно трайната процедура на Конституционния съд на Р. България магистратите са от кръга на лицата, по отношение на които не може да се реализира парламентарен надзор. Конституционният съд е постановил, че във връзка с органите на правосъдната власт, пълномощията на Народното събрание, свързани с наблюдаване и разбор на резултатите от държавната политика за противопоставяне на престъпността, не трябва да се приравняват с класическите форми на парламентарен надзор, присъщи за взаимоотношенията сред законодателна и изпълнителна власт, защото това би довело до интервенция, която трансформира основата, върху която е построен конституционният модел на страната. В тази връзка контролът, който може да се реализира върху неприключило досъдебно произвеждане, е само правосъден и/или инстанционен, сбъднат от горестояща прокуратура. "
" Съгласно Решение на Конституционен съд № 5 от 17.05.1995 година с оглед правилото за разделяне на управляващите по смисъла на член 8 от Конституцията на Република България от кръга на лицата, във връзка с които Народно събрание или съответна парламентарна комисия могат да задължат длъжностно лице да се яви и да отговори на сложени въпроси, следва категорично да отпаднат Президентът, Вицепрезидентът, Конституционните съдии и всички магистрати " - пишат от Специализираната прокуратура в прессъобщение.
Оттам допълват, че " Специализираната прокуратура пази убеждението, че разделянето на управляващите не значи, че те не могат да си взаимодействат и да действат в съгласие, както акцентира и Конституционният съд в редица свои решения, само че взаимоотношението сред управляващите следва да се реализира в границите на конституционно открития баланс без неприемлива интервенция в пълномощията на която и да е било от тях ".
Спецпрокуратурата твърди още, че " е в справедлива неспособност да обезпечи присъединяване в съвещание на Временната комисия на Народно събрание на наблюдаващите прокурори ", тъй като следствието по преписката не е завършило " и събраната информация в хода на същото съставлява следствена загадка ".
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ