Защо няма живот на Венера? Отговарят учените от НАСА
Специалисти от Института за галактически проучвания на НАСА съпоставиха магмените райони на нашата планета и прилежащата Венера. И стигнаха до извода, че точно мощният вулканизъм е повода за всеобщите измирания на Земята. Новото проучване опровергава необятно публикуваното разбиране, че за огромните изгубвания са виновни астероиди.
Според специалистите на НАСА решаваща роля за това е изиграла вулканичната интензивност. Това се потвърждава от историята на образуването на огромни магмени провинции (Large igneous provinces, LIP) - великански скупчвания на вулканични скали. На Земята те се образуват, когато големи маси от магма се изливат през земната кора. В резултат на тези процеси старите континенти се разпадат и се появяват нови. Изучавайки магмените провинции, учените разкрили, че те съответстват във времето с минимум пет огромни измирания и с бързи промени в климата. На нашата планета тези промени не са били задоволителни, с цел да доведат до необратим парников резултат. Но Венера е имала по-малко шанс, съдейки по нейната повърхнина, 80% от която са втвърдени вулканични породи.
Анализът посочил, че продължаващи стотици хиляди години изригвания ще изведат толкоз доста разтопени породи на повърхността, че 800-метров пласт магма ще покрие площта на целия щат Тексас (неговата повърхност повече от шест пъти надвишава площта на България). Милион години такава интензивност ще са задоволителни за съдбовна смяна на климата. Екстремната мокрота би спряла кръговрата на летливи субстанции и би предизвикала гибелта на всичко живо. Тоест ще са нужни към милион години, с цел да се основат такива вулканични полета като на Венера.
Авторите допускат, че точно по този начин годната за живот съседка на Земята се е трансформирала в парещ и кисел парник. Днес междинната температура там е 460 градуса по Целзий, а налягането е 90 пъти по-високо от земното. Наскоро учените откриха, че единствено едно формиране на огромна магмена провинция на Земята може да докара до необратим парников резултат, което, наподобява, се е случило с Венера. Въз основа на геоложки данни откривателите са стигнали до заключението, че са евентуални голям брой възниквания на огромни магмени провинции. Някои от тях се случват с период от милион години и може да се припокриват.
На Венера са открити свидетелства за доста угаснали вулкани, само че още повече от тях може да са скрити от изветряне или от антична тектоника на плочите. Досега Земята е успявала да избегне ориста на Венера, само че съгласно проучването тези земни процеси по нищо не се разграничават от венерианските и налагането на няколко едновременни LIP може да трансформира Земята в сходство на Венера.
Неотдавна учени от университета „ Джон Хопкинс " издигнаха предлагането първата пилотирана задача да бъде изпратена до Венера, а не до Марс, заради обстоятелството, че тази планета е по-близо до нас. Всъщност съгласно учените най-хубавият вид би бил да се посети Венера на път към Марс. Въпреки че Венера е в противоположната посока, осъществяването на гравитационна маневра към Венера може да понижи времето за пътешестване и горивото, належащо за постигане до Червената планета. Това би направило пилотиран полет до Венера естествена стъпка към крайната цел на НАСА.
Според специалистите на НАСА решаваща роля за това е изиграла вулканичната интензивност. Това се потвърждава от историята на образуването на огромни магмени провинции (Large igneous provinces, LIP) - великански скупчвания на вулканични скали. На Земята те се образуват, когато големи маси от магма се изливат през земната кора. В резултат на тези процеси старите континенти се разпадат и се появяват нови. Изучавайки магмените провинции, учените разкрили, че те съответстват във времето с минимум пет огромни измирания и с бързи промени в климата. На нашата планета тези промени не са били задоволителни, с цел да доведат до необратим парников резултат. Но Венера е имала по-малко шанс, съдейки по нейната повърхнина, 80% от която са втвърдени вулканични породи.
Анализът посочил, че продължаващи стотици хиляди години изригвания ще изведат толкоз доста разтопени породи на повърхността, че 800-метров пласт магма ще покрие площта на целия щат Тексас (неговата повърхност повече от шест пъти надвишава площта на България). Милион години такава интензивност ще са задоволителни за съдбовна смяна на климата. Екстремната мокрота би спряла кръговрата на летливи субстанции и би предизвикала гибелта на всичко живо. Тоест ще са нужни към милион години, с цел да се основат такива вулканични полета като на Венера.
Авторите допускат, че точно по този начин годната за живот съседка на Земята се е трансформирала в парещ и кисел парник. Днес междинната температура там е 460 градуса по Целзий, а налягането е 90 пъти по-високо от земното. Наскоро учените откриха, че единствено едно формиране на огромна магмена провинция на Земята може да докара до необратим парников резултат, което, наподобява, се е случило с Венера. Въз основа на геоложки данни откривателите са стигнали до заключението, че са евентуални голям брой възниквания на огромни магмени провинции. Някои от тях се случват с период от милион години и може да се припокриват.
На Венера са открити свидетелства за доста угаснали вулкани, само че още повече от тях може да са скрити от изветряне или от антична тектоника на плочите. Досега Земята е успявала да избегне ориста на Венера, само че съгласно проучването тези земни процеси по нищо не се разграничават от венерианските и налагането на няколко едновременни LIP може да трансформира Земята в сходство на Венера.
Неотдавна учени от университета „ Джон Хопкинс " издигнаха предлагането първата пилотирана задача да бъде изпратена до Венера, а не до Марс, заради обстоятелството, че тази планета е по-близо до нас. Всъщност съгласно учените най-хубавият вид би бил да се посети Венера на път към Марс. Въпреки че Венера е в противоположната посока, осъществяването на гравитационна маневра към Венера може да понижи времето за пътешестване и горивото, належащо за постигане до Червената планета. Това би направило пилотиран полет до Венера естествена стъпка към крайната цел на НАСА.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ