Спешно приемане на законите, внесени в парламента от служебното правителство,

Спешно приемане на законите, импортирани в Народното събрание от служебното държавно управление, свързани с парите по Плана за възобновяване от Брюксел. Това е един от претекстовете, които президентът Румен Радев употребява, с цел да удължи с цяла седмица животът на 48-то Народно заседание. В действието на президента няма нарушаване, защото Конституцията не оказва съответни периоди, в които депутатите могат да продължат да работят, въпреки и трите опита за сформиране на държавни управления, да са завършили с крах. Мнозина адвокати обаче ясно подчертаха, че от дълго време изминаха всевъзможни рационални периоди, в които служебното държавно управление следваше да упражнява своите пълномощия. Все отново последните предварителни избори бяха преди близо четири месеца.

Докъде въпреки всичко се простират пълномощията на служебните държавни управления и какъв следва да е срокът на тяхното деяние?

На този въпрос дава отговор българският Конституционен съд още преди 30 години в свое решение № 20 от 23 декември 1992 година по к.д. № 30/92 година

През декември 1992 година, когато като към момента на власт е държавното управление на Филип Димитров, българският Конституционен съд се произнася с пояснение по отношение на пълномощията на служебните кабинети в страната. Конституционните съдии са сезирани от 51 народни представители от 36-ото Народно заседание, както и от тогавашния основен прокурор Иван Татарчев. Въпросите, които те слагат пред конституционните съдии са за съставянето на нов постоянен кабинет, за пълномощията и периода на служебното държавно управление и статута на Народното събрание, необуздано от президента, когато няма единодушие за сформиране на постоянен кабинет.

Така отговорите, които дават конституционните съдии, задавайки рамката на деяние на служебните държавни управления в българската политическа система, са няколко и можем да ги обобщим по този начин - служебното държавно управление има краткотраен темперамент и цел и има лимитирани пълномощия в законодателния развой, защото не може да понесе политическа и юридическа отговорност, в случай че предложи несъответствуващи закони.

„ Прието е да се смята, че компетентността на служебното държавно управление е лимитирана по време и цел. От самия парламентарен текст следва, че то има краткотраен темперамент. Без да е допустимо да се пресметна срокът на пълномощията му, могат да се дефинират началото и краят на този период. Началото се слага с указа на президента, с който това държавно управление се назначава (последица от този декрет е преустановяване пълномощията на намиращото се в оставка правителство). Краят се бележи от избирането на ново държавно управление по реда на член 99 от Конституцията от новоизбраното Народно заседание “, споделят конституционните съдии.

Те акцентират и, че служебното държавно управление не може напълно да се приравни на постоянното по пълномощия. „ До него се стига " в случай че не се реализира единодушие за формиране на държавно управление ". Общата формула " непостигане на единодушие " (чл. 99, алинея 5, изр. 1) отразява в последна сметка невъзможността да се образува парламентарно болшинство, което да послужи като постоянна основа на едно мощно държавно управление. В този смисъл държавното управление е " служебно ". " Служебно " е то, въпреки това, и тъй като би трябвало да извърши избрани функционалности до провеждането на нови избори (вкл. да провежда самите избори) “, написа в решението на Конституционен съд.

Според тогавашните конституционни съдии „ когато някои дейности на държавното управление подлежат на авансово утвърждение от Народното събрание (например подписване на контракти за държавни заеми - член 84, т. 9 от Конституцията), невъзможността да се получи такова единодушие лимитира компетентността на служебното държавно управление “.

Силно лимитирани са и опциите за деяние на служебните кабинети във връзка с законодателния развой, защото те не могат да понесат политическа отговорност за тях. „ Участието на служебното държавно управление в законодателния развой посредством практикуване на законодателна самодейност е лимитирано и заради това, че поначало то работи по време, когато Народното събрание е с прекъснати компетенции заради разпускането му. Съществува обаче опция служебното държавно управление да действа при настоящ парламент (хипотезата на член 99, алинея 7, след избирането на ново Народно заседание, до момента в който бъде формирано ново държавно управление и при обновяване пълномощията на разпуснатото Народно събрание). В тези случаи то се оказва обект и на парламентарен надзор, чиито рамки са стеснени от събитието, че не могат да имат за резултат реализирането на политическа отговорност пред Народното събрание. Служебното държавно управление се назначава от президента и съществува до избирането на държавно управление по реда, открит в член 99 от Конституцията. Ето за какво ориста му не може да бъде според от осъществена посредством средствата на парламентарния надзор политическа отговорност “, написа още в решението на Конституционен съд.

Така от отговорите на Конституционен съд излиза наяве, че краткотрайният режим на ръководство на служебните държавни управления задава някои съществени ограничавания, с които служебните министри са длъжни да се преценяват. Това единствено по себе си значи и, че държавната власт не може да се упражнява в цялостния размер и при нужните гаранции, както при постоянен кабинет. Дали петите следващи избори за последните две години ще доведат страната ни до край на серията служебни ръководства и ще възстановяват политическата конюнктура - следва да разберем през пролетта.

Конституционалистът проф. Пламен Киров обаче към този момент даде рационална концепция. Следващото 49-то Народно заседание да промени главния закон и да конкретизира периодите, в които служебната власт следва да ръководи.