От архивите на Метрополитън опера: „Граф Ори“ от Росини
Спектакълът, който ще имате опцията да наблюдавате, е на последната комична опера на Джоакино Росини, един рядко поставян шедьовър. Спектакълът от 2 февруари 2013 година, с изключение на шеметното осъществяване на Хуан Диего Флорес в коронната към този момент за него роля на рубрика бележи и още едно значимо и любопитно събитие – дебюта на сопраното Прити Йенде. Може да сте слушали надарената южноафриканска певица като Мари в „ Дъщерята на полка “ от Доницети през март 2019 в непосредствено лъчение от. Ще може да се докоснете и до нейното звездно изгряване там!
Йенде научава партията на Адела единствено за месец, откакто титулярката за ролята тогава Нино Мачаидзе се разболява. По-късно през август грузинката ражда момченце, тъй че, за такова щастливо „ разболяване “ приказваме. Щастливо и за Прити Йенде, която с изключение на извънреден глас, има и рядка благозвучност. Със своята Адела тя покорява публиката на Мет.
Режисьор на спектакъла е Бартлет Шер, носитен на „ Тони “ за продукция на Бродуей. Номиниран е 9 пъти за тази влиятелна премия. Любопитното е, че Шер дебютира в Мет през 2006 година с режисура на „ Севилския бръснар “ от Росини, трансформирала се в шлагер. В тази продукция вземат участие Хуан Диего Флорес, Джойс ди Донато и Диана Дамрау, звездите, които „ построиха “ и „ Граф Ори “ през 2011.
Определят последния смешен шедьовър на Росини като извънредно сложен за слагане. Много по-оргинално и в същото време рисково заглавие от известния „ Севилски бръснар “. Многопластово, еклектично, изобретателно и противоворечиво! Предизвикателство и за публиката за разбирането на скритото обръщение оттатък бутафорната фасада.
Операта се състои от две изцяло разнообразни на пръв взор дейности. Решението на Бартлет Шер е да сложи сцената в голяма дървена кутия, сходно на куклен спектакъл, в която се случва всичко. Около дървената рамка на тази кутия се виждат театрални машинарии от 18 и 19 век. Шер изобретява фиктивен персонаж без реплики на театрален служащ, който непрестанно „ снове “ и се грижи за подредбата на реквизита – реалокира декоративните храстчета, дървета и атрибути по сцената. Всичко това основава мощното чувство за спектакъл в театъра. Според някои критици – изцяло ненужно. Но съгласно други – хипертрофията на външната конвенционалност оказва помощ за възприемането на сюжета като заслон на сериозните вътрешни прекарвания и несъгласия на героите. Тоест, Бартлет Шер изважда на напред във времето спора сред формата и наличието, което е безусловно авторово, вложено изначално от Росини.
Драматургията на този искрено непристоен сюжет разкрива и слага въпроса за верността и копнежа. За войната, за цената на войнолюбството у мъжа, която заплаща и обичаната (ако възприемем условно кръстоносните походи като просто една военна авантюра). Вярност и блян, облечени в комична форма – сходна драматургия няма по какъв начин да се сложи линейно (смятат поддържниците на Бартлет Шер, и оправдават неговите противоречиви решения). За страдание, достолепията на постановката не са дооценени и главният „ препъни камък “ е сцената в спалнята на графинята от второто деяние. „ Пошла, арогантна... “, само че в случай че беше прочетена по-приемливо това би разрушило цялата провокативна стилистика на спектакъла и връзката ѝ с дълбоките смислови пластове на творбата, заключават почитателите.
В музикално отношение операта изобилства от „ луксозни мелодии, автентичен съпровод, остроумни резултати в оркестъра, изискана естетика, трагични обстановки цялостни със смисъл и духовитост “ – написа Берлиоз и дефинира „ Граф Ори “ като една от най-хубавите партитури на Росини. „ Никъде другаде с изключение на в „ Бръснаря “ композиторът не е толкоз проницателен и радостен. “
Съставите на Метрополитън дирижира Маурицио Бенини. В функциите: Хуан Диего Флорес, Прити Йенде, Карин Дейе, Натан Гън, Никола Уливиери, Ашли Емерсън, Сусан Ресмарк и други.
Съдържание на
Йенде научава партията на Адела единствено за месец, откакто титулярката за ролята тогава Нино Мачаидзе се разболява. По-късно през август грузинката ражда момченце, тъй че, за такова щастливо „ разболяване “ приказваме. Щастливо и за Прити Йенде, която с изключение на извънреден глас, има и рядка благозвучност. Със своята Адела тя покорява публиката на Мет.
Режисьор на спектакъла е Бартлет Шер, носитен на „ Тони “ за продукция на Бродуей. Номиниран е 9 пъти за тази влиятелна премия. Любопитното е, че Шер дебютира в Мет през 2006 година с режисура на „ Севилския бръснар “ от Росини, трансформирала се в шлагер. В тази продукция вземат участие Хуан Диего Флорес, Джойс ди Донато и Диана Дамрау, звездите, които „ построиха “ и „ Граф Ори “ през 2011.
Определят последния смешен шедьовър на Росини като извънредно сложен за слагане. Много по-оргинално и в същото време рисково заглавие от известния „ Севилски бръснар “. Многопластово, еклектично, изобретателно и противоворечиво! Предизвикателство и за публиката за разбирането на скритото обръщение оттатък бутафорната фасада.
Операта се състои от две изцяло разнообразни на пръв взор дейности. Решението на Бартлет Шер е да сложи сцената в голяма дървена кутия, сходно на куклен спектакъл, в която се случва всичко. Около дървената рамка на тази кутия се виждат театрални машинарии от 18 и 19 век. Шер изобретява фиктивен персонаж без реплики на театрален служащ, който непрестанно „ снове “ и се грижи за подредбата на реквизита – реалокира декоративните храстчета, дървета и атрибути по сцената. Всичко това основава мощното чувство за спектакъл в театъра. Според някои критици – изцяло ненужно. Но съгласно други – хипертрофията на външната конвенционалност оказва помощ за възприемането на сюжета като заслон на сериозните вътрешни прекарвания и несъгласия на героите. Тоест, Бартлет Шер изважда на напред във времето спора сред формата и наличието, което е безусловно авторово, вложено изначално от Росини.
Драматургията на този искрено непристоен сюжет разкрива и слага въпроса за верността и копнежа. За войната, за цената на войнолюбството у мъжа, която заплаща и обичаната (ако възприемем условно кръстоносните походи като просто една военна авантюра). Вярност и блян, облечени в комична форма – сходна драматургия няма по какъв начин да се сложи линейно (смятат поддържниците на Бартлет Шер, и оправдават неговите противоречиви решения). За страдание, достолепията на постановката не са дооценени и главният „ препъни камък “ е сцената в спалнята на графинята от второто деяние. „ Пошла, арогантна... “, само че в случай че беше прочетена по-приемливо това би разрушило цялата провокативна стилистика на спектакъла и връзката ѝ с дълбоките смислови пластове на творбата, заключават почитателите.
В музикално отношение операта изобилства от „ луксозни мелодии, автентичен съпровод, остроумни резултати в оркестъра, изискана естетика, трагични обстановки цялостни със смисъл и духовитост “ – написа Берлиоз и дефинира „ Граф Ори “ като една от най-хубавите партитури на Росини. „ Никъде другаде с изключение на в „ Бръснаря “ композиторът не е толкоз проницателен и радостен. “
Съставите на Метрополитън дирижира Маурицио Бенини. В функциите: Хуан Диего Флорес, Прити Йенде, Карин Дейе, Натан Гън, Никола Уливиери, Ашли Емерсън, Сусан Ресмарк и други.
Съдържание на
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ