Спадът на българския износ за Русия не се дължи на санкциите на ЕС
Спадът на износа от България за Русия в последните 3 – 4 години се дължи на проблемите на съветската стопанска система, а не на резултата от глобите. Това показва Веселин Илиев, шеф на Центъра за външноикономическо съдействие при Българската стопанска камара (БСК), в своя разбор на търговията сред България и Русия в интервала 2001-2016 година.
Илиев отбелязва, че Руската Федерация е значим търговски сътрудник, както във връзка с износа, по този начин и на вноса. Във вноса от Русия доминират енергоносители, на които се дължат 88% от вноса за 2016 година, а дружно с алуминий, мед и други първични материали – 93%.
Според Илиев казусът не е големият търговски недостиг с Русия, а фактът, че сме извънредно мощно подвластни от един снабдител на енергоносители. Той споделя, че на процедура това значи, че размерът на комерсиалния ни недостиг е мощно подвластен от цените на петрола (при непрекъснато ползване.
Износът на България за Русия нараства през годините, само че с много по-бавни темпове от общия ни експорт. Променя се и смисъла на съветския пазар. Ако през 2001 година Русия е била 13-та в експортната ни листа – след Румъния и преди Македония, то 2016 година е 19-та – след Унгария и преди Съединени американски щати. Износът през 2016 година е на половина от най-хубавите 2012 и 2013 години. За Русия не сме значителен снабдител: през 2016 година България заема 50-то място в съветската импортна листа, против 39-то място през 2001 година
Съществено се трансформира продуктовата конструкция на износа. Като цяло, има наклонност към увеличение износа на артикули с по-висока степен на преправка и по-висока добавена стойност, само че има и изключения.
България е на 17-то място измежду доставчиците на фармацевтични артикули в Русия, след Швеция и преди Беларус, и на 36-то място измежду доставчиците на машини и апарати, след Сингапур и преди Ирландия.
Много спада делът на консервирани плодове и зеленчуци и на питиета. Те към този момент са надалеч от водещите позиции в листата ни. И до момента в който износът на консерви варира през годините 20-30% (особено в следствие от съветското ембарго, само че не е надхвърлял 7,6 благ. евро и в най-хубавите години), то спадът при напитките е няколко пъти, а на вино – 30-40 пъти. Статистиката на равнище обособени артикули демонстрира още по-големи вариации – има не малко „ обичайни “ артикули, които са изчезнали от експортната ни листа за Русия (металообработващи машини, платнени чували, машини за покачване на товари), и назад – не малко новопоявили се (фуражи, тръби за транспорт на газ, хладилници).
2017 година бележи забележителен растеж на износа, само че от ниска начална точка и дължащ се главно на експорт на тръби за транспорт на газ, стартирал през май.
Вносът на Русия от целия свят се е нараснал 4 пъти от 2001 година до 2016 година, даже отчитайки спада след 2012 година
Измежду по-съществените стокови групи в съветския импорт огромни растежи – над 10 пъти, бележат конфекция, трикотаж и маслодайни семена. Под 2 пъти е повишен вносът на неорганични химикали и на месо и месни артикули.
Санкциите на Европейски Съюз по отношение на Русия наподобява не засягат българския експорт. Ако има наранени артикули, то техният дял е толкоз дребен, че не може да се улови от статистиката. Ефектът от глобите на Русия против Европейски Съюз също не е забележителен, въпреки, че е допустимо да се пресметна. В най-хубавите за българския експорт години, износът на артикули, обект на актуалните наказания, е бил 11-12 благ. евро, до момента в който през 2016 – 5,2 благ. евро. Сумарно за времето на глобите директните български загуби от експорт на артикули надали надвишават 20 благ. евро. Вероятно косвените загуби са по-големи – главно от пренасочване на артикули на други държави-членки от Русия към България, като по този начин в допълнение притискат българските производители на националния им пазар. Министерство на стопанската система и Българо-руската ТПП не са отбелязали на интернет страниците си съществуването на наказания на Европейски Съюз към Русия и на Русия към Европейски Съюз. Също по този начин, няма статистически данни за резултата от глобите.
По експертна оценка българските снабдители не осъществят капацитета на съветския пазар по няколко съществени аргументи:
– Условията за достъп до пазара и работа с локални сътрудници доста се разграничават от тези в Европейски Съюз. Пазарните принадлежности, където съществуват, са подчинени на непознати за нас причинно-следствени връзки и нови български експортьори съвсем не могат да пробият.
– Вече съумелите български компании ревностно пазят завоюваното и употребяват характерните за Русия механизми, с цел да не позволяват нови съперници. Същото се отнася и за към този момент присъстващите снабдители от други страни. Сравнително елементарно е да се стимулират локални контролни органи да пречат на едни и да оказват помощ на други.
– Голяма част от нашите бизнесмени не регистрират огромните промени, настъпили във действието на пазара през последните 10-12 години. Освен свирепата конкуренция, би трябвало да се преценяват и със забогателите и все по-взискателни съветски консуматори. Вече не можем да продаваме нискокачествените си артикули в Съветския Съюз, както едно време. Както не можем да ги продаваме и в България.
– Взаимното признание оценките на сходство изостава от актуалните практики. Необходимо е увеличение на броя на упълномощените за съветския пазар български лаборатории.
– Констатира се дефицит на надеждна информация по отношение на съветските условия и упълномощени лаборатории. По настоящем най-надеждната такава е на Европейска комисия, само че тя е много систематизирана.
– Променящи се (и разнообразни за другите митнически пунктове) процедури, включително минимални цени по импорт.
– Сигурност на доставките.
– Входящият туризъм страда от непоследователната ни визова политика.
– Държавните чиновници, виновни за разнообразни аспекти на търговско-икономическите връзки с Руската Федерация, работят реактивно и не са в положение да формулират независими позиции по обособени въпроси. Няма дефинирани търговско-икономически ползи и политики, които да подкрепят износа ни. На процедура – следва се заложен от Русия дневен ред.
България има търговски служби в Москва (търговската работа към посолството в Москва е с най-вече личен състав от всички страни по света), Санкт Петербург и Център по индустрията в Москва. Тези задгранични чиновници – над 20, дружно с локалния личен състав, не схващат за какво българските данъкоплатци заплащат издръжката им и изясняват функционалностите си с „ увеличение на двустранния стокообмен “. А някои искрено и обществено декларират, че би трябвало да се работи и по вноса от Русия в България. Една от вероятните аргументи е във значимостта на Русия като сътрудник: там се изпращат някогашни политици и кметове, само че не и специалисти, споделя Илиев.
Илиев отбелязва, че Руската Федерация е значим търговски сътрудник, както във връзка с износа, по този начин и на вноса. Във вноса от Русия доминират енергоносители, на които се дължат 88% от вноса за 2016 година, а дружно с алуминий, мед и други първични материали – 93%.
Според Илиев казусът не е големият търговски недостиг с Русия, а фактът, че сме извънредно мощно подвластни от един снабдител на енергоносители. Той споделя, че на процедура това значи, че размерът на комерсиалния ни недостиг е мощно подвластен от цените на петрола (при непрекъснато ползване.
Износът на България за Русия нараства през годините, само че с много по-бавни темпове от общия ни експорт. Променя се и смисъла на съветския пазар. Ако през 2001 година Русия е била 13-та в експортната ни листа – след Румъния и преди Македония, то 2016 година е 19-та – след Унгария и преди Съединени американски щати. Износът през 2016 година е на половина от най-хубавите 2012 и 2013 години. За Русия не сме значителен снабдител: през 2016 година България заема 50-то място в съветската импортна листа, против 39-то място през 2001 година
Съществено се трансформира продуктовата конструкция на износа. Като цяло, има наклонност към увеличение износа на артикули с по-висока степен на преправка и по-висока добавена стойност, само че има и изключения.
България е на 17-то място измежду доставчиците на фармацевтични артикули в Русия, след Швеция и преди Беларус, и на 36-то място измежду доставчиците на машини и апарати, след Сингапур и преди Ирландия.
Много спада делът на консервирани плодове и зеленчуци и на питиета. Те към този момент са надалеч от водещите позиции в листата ни. И до момента в който износът на консерви варира през годините 20-30% (особено в следствие от съветското ембарго, само че не е надхвърлял 7,6 благ. евро и в най-хубавите години), то спадът при напитките е няколко пъти, а на вино – 30-40 пъти. Статистиката на равнище обособени артикули демонстрира още по-големи вариации – има не малко „ обичайни “ артикули, които са изчезнали от експортната ни листа за Русия (металообработващи машини, платнени чували, машини за покачване на товари), и назад – не малко новопоявили се (фуражи, тръби за транспорт на газ, хладилници).
2017 година бележи забележителен растеж на износа, само че от ниска начална точка и дължащ се главно на експорт на тръби за транспорт на газ, стартирал през май.
Вносът на Русия от целия свят се е нараснал 4 пъти от 2001 година до 2016 година, даже отчитайки спада след 2012 година
Измежду по-съществените стокови групи в съветския импорт огромни растежи – над 10 пъти, бележат конфекция, трикотаж и маслодайни семена. Под 2 пъти е повишен вносът на неорганични химикали и на месо и месни артикули.
Санкциите на Европейски Съюз по отношение на Русия наподобява не засягат българския експорт. Ако има наранени артикули, то техният дял е толкоз дребен, че не може да се улови от статистиката. Ефектът от глобите на Русия против Европейски Съюз също не е забележителен, въпреки, че е допустимо да се пресметна. В най-хубавите за българския експорт години, износът на артикули, обект на актуалните наказания, е бил 11-12 благ. евро, до момента в който през 2016 – 5,2 благ. евро. Сумарно за времето на глобите директните български загуби от експорт на артикули надали надвишават 20 благ. евро. Вероятно косвените загуби са по-големи – главно от пренасочване на артикули на други държави-членки от Русия към България, като по този начин в допълнение притискат българските производители на националния им пазар. Министерство на стопанската система и Българо-руската ТПП не са отбелязали на интернет страниците си съществуването на наказания на Европейски Съюз към Русия и на Русия към Европейски Съюз. Също по този начин, няма статистически данни за резултата от глобите.
По експертна оценка българските снабдители не осъществят капацитета на съветския пазар по няколко съществени аргументи:
– Условията за достъп до пазара и работа с локални сътрудници доста се разграничават от тези в Европейски Съюз. Пазарните принадлежности, където съществуват, са подчинени на непознати за нас причинно-следствени връзки и нови български експортьори съвсем не могат да пробият.
– Вече съумелите български компании ревностно пазят завоюваното и употребяват характерните за Русия механизми, с цел да не позволяват нови съперници. Същото се отнася и за към този момент присъстващите снабдители от други страни. Сравнително елементарно е да се стимулират локални контролни органи да пречат на едни и да оказват помощ на други.
– Голяма част от нашите бизнесмени не регистрират огромните промени, настъпили във действието на пазара през последните 10-12 години. Освен свирепата конкуренция, би трябвало да се преценяват и със забогателите и все по-взискателни съветски консуматори. Вече не можем да продаваме нискокачествените си артикули в Съветския Съюз, както едно време. Както не можем да ги продаваме и в България.
– Взаимното признание оценките на сходство изостава от актуалните практики. Необходимо е увеличение на броя на упълномощените за съветския пазар български лаборатории.
– Констатира се дефицит на надеждна информация по отношение на съветските условия и упълномощени лаборатории. По настоящем най-надеждната такава е на Европейска комисия, само че тя е много систематизирана.
– Променящи се (и разнообразни за другите митнически пунктове) процедури, включително минимални цени по импорт.
– Сигурност на доставките.
– Входящият туризъм страда от непоследователната ни визова политика.
– Държавните чиновници, виновни за разнообразни аспекти на търговско-икономическите връзки с Руската Федерация, работят реактивно и не са в положение да формулират независими позиции по обособени въпроси. Няма дефинирани търговско-икономически ползи и политики, които да подкрепят износа ни. На процедура – следва се заложен от Русия дневен ред.
България има търговски служби в Москва (търговската работа към посолството в Москва е с най-вече личен състав от всички страни по света), Санкт Петербург и Център по индустрията в Москва. Тези задгранични чиновници – над 20, дружно с локалния личен състав, не схващат за какво българските данъкоплатци заплащат издръжката им и изясняват функционалностите си с „ увеличение на двустранния стокообмен “. А някои искрено и обществено декларират, че би трябвало да се работи и по вноса от Русия в България. Една от вероятните аргументи е във значимостта на Русия като сътрудник: там се изпращат някогашни политици и кметове, само че не и специалисти, споделя Илиев.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ