Откритие на Меркурий: Полярните сияния са възможни без атмосфера
Сонда, изпратена да изследва малко подценяваната най-вътрешна планета на Слънчевата система, най-сетне разкри аврорални процеси, които се случват макар на практика несъществуващата атмосфера .
През октомври 2021 година сондата BepiColombo направи измервания на електрони и йони на Меркурий и откри доказателства за тяхното ускоряване . Анализът сподели, че това е резултат от аврорални процеси, включващи магнитното поле на Меркурий, което провокира едва рентгеново лъчение .
The third Mercury flyby by the ESA’s BepiColombo probe… interesting video and surface details!
Wonderful!… and waiting for more when this probe will be in a stable orbit around Mercury!
— Xavi Bros (@Xavi_Bros)
Това значи, че полярните сияния могат да се следят на всяка една планета , от което може да се допусна, че механизмът за основаване на полярни сияния може да е повсеместен в цялата Слънчева система, макар големите разлики сред планетите.
„ Тук демонстрираме доказателството, което мощно поддържа мнението, че енергийните електрони се форсират в региона покрай опашката на магнитосферата на Меркурий, като те бързо се движат към зората и след това се включват в магнитно поле на нощната страна на планетата “, написа екип, управителен от астрофизика Сае Айваза от университета в Пиза в Италия.
„ Тези наблюдения разкриват, че включването на електрони и последващото енергийно подвластно отклоняване, следено към този момент в цялата Слънчева система, е повсеместен механизъм, който генерира полярни сияния макар разликите в структурата и динамичността на планетарните магнитосфери. “
Planet Mercury
— Carolina (@BuenoAndica)
Като цяло се счита, че са нужни две неща с цел да се получи този тип зарево - магнитно поле и атмосфера. Частиците се форсират по линиите на магнитното поле до момента в който доближат до полярен район, където падат в атмосферата. Там при взаимоотношението на заредените частици с други атоми и молекули се освобождава електромагнитно лъчение, което можем да следим като цветно зарево.
Заредените частици идват най-вече от слънчевия вятър, макар че мощните, непрекъснати полярни сияния на Юпитер се зареждат най-вече от електрони от неговата вулканична луна Йо .
На Сатурн както и Уран също има полярни сияния, захранвани от слънчевия вятър. Авроралните характерности са видяни на Нептун от Вояджър 2 през 1989 година, само че няма спомагателни открития и няма задоволително ясна характерност за тях.
На Марс и Венера не би трябвало да има полярни сияния , защото им липсват световни магнитни полета, само че и двете планети ни изненадаха. Марс има петна от магнетизъм на повърхността си, които създават локализирани полярни сияния в небето. А на Венера наподобява магнитните полета от Слънцето оказват помощ за задействането на атмосферните сияния.
NASA Mercury dazzles in a new snap by Europe's BepiColombo probe
(Image credit: ESA)
The BepiColombo space probe took its second look at Mercury on Thursday, June 23, during a gravity-assist flyby designed to adjust the spacecraft's trajectory
— Black Hole (@konstructivizm)
Меркурий има световно магнитно поле, само че то е много едва. Освен това, тъй като Меркурий е доста покрай Слънцето, той непрекъснато е връхлитан от радиация и безоблачен вятър . Така че планетата няма същинска атмосфера, за която да приказваме, а по-скоро тънка екзосфера, издигната от слънчевия вятър и обстрела с микрометеорити. Тази екзосфера е гравитационно обвързвана с планетата, само че прекомерно дифузна, с цел да се държи като газ.
Поради това се счита, че е малко евентуално Меркурий да има полярно зарево. Учените разкрили, че има повърхнина, която от време на време флуоресцира в рентгеновите лъчи.
Айзава и нейните сътрудници употребявали BepiColombo за следене на електрони наоколо до Меркурий и разкрили доказателства за ускоряване в линиите на магнитното поле на планетата, утаяване към повърхността в области, които са в сходство с следената рентгенова флуоресценция. Те също откриха, че флуоресценцията е в сходство с този дъжд от електрони.
BepiColombo probe links electron precipitation to stunning auroras on Mercury's surface via JavaWales
— Java Wales (@JavaWales)
И по този начин, даже без атмосфера и с едва магнитно поле, Меркурий наподобява е намерил метод да сътвори странни сияния , напълно лични, в минерали, флуоресциращи рентгенови лъчения на повърхността.
Изследването е оповестено в Nature Communications.
По темата
През октомври 2021 година сондата BepiColombo направи измервания на електрони и йони на Меркурий и откри доказателства за тяхното ускоряване . Анализът сподели, че това е резултат от аврорални процеси, включващи магнитното поле на Меркурий, което провокира едва рентгеново лъчение .
The third Mercury flyby by the ESA’s BepiColombo probe… interesting video and surface details!
Wonderful!… and waiting for more when this probe will be in a stable orbit around Mercury!
— Xavi Bros (@Xavi_Bros)
Това значи, че полярните сияния могат да се следят на всяка една планета , от което може да се допусна, че механизмът за основаване на полярни сияния може да е повсеместен в цялата Слънчева система, макар големите разлики сред планетите.
„ Тук демонстрираме доказателството, което мощно поддържа мнението, че енергийните електрони се форсират в региона покрай опашката на магнитосферата на Меркурий, като те бързо се движат към зората и след това се включват в магнитно поле на нощната страна на планетата “, написа екип, управителен от астрофизика Сае Айваза от университета в Пиза в Италия.
„ Тези наблюдения разкриват, че включването на електрони и последващото енергийно подвластно отклоняване, следено към този момент в цялата Слънчева система, е повсеместен механизъм, който генерира полярни сияния макар разликите в структурата и динамичността на планетарните магнитосфери. “
Planet Mercury
— Carolina (@BuenoAndica)
Като цяло се счита, че са нужни две неща с цел да се получи този тип зарево - магнитно поле и атмосфера. Частиците се форсират по линиите на магнитното поле до момента в който доближат до полярен район, където падат в атмосферата. Там при взаимоотношението на заредените частици с други атоми и молекули се освобождава електромагнитно лъчение, което можем да следим като цветно зарево.
Заредените частици идват най-вече от слънчевия вятър, макар че мощните, непрекъснати полярни сияния на Юпитер се зареждат най-вече от електрони от неговата вулканична луна Йо .
На Сатурн както и Уран също има полярни сияния, захранвани от слънчевия вятър. Авроралните характерности са видяни на Нептун от Вояджър 2 през 1989 година, само че няма спомагателни открития и няма задоволително ясна характерност за тях.
На Марс и Венера не би трябвало да има полярни сияния , защото им липсват световни магнитни полета, само че и двете планети ни изненадаха. Марс има петна от магнетизъм на повърхността си, които създават локализирани полярни сияния в небето. А на Венера наподобява магнитните полета от Слънцето оказват помощ за задействането на атмосферните сияния.
NASA Mercury dazzles in a new snap by Europe's BepiColombo probe
(Image credit: ESA)
The BepiColombo space probe took its second look at Mercury on Thursday, June 23, during a gravity-assist flyby designed to adjust the spacecraft's trajectory
— Black Hole (@konstructivizm)
Меркурий има световно магнитно поле, само че то е много едва. Освен това, тъй като Меркурий е доста покрай Слънцето, той непрекъснато е връхлитан от радиация и безоблачен вятър . Така че планетата няма същинска атмосфера, за която да приказваме, а по-скоро тънка екзосфера, издигната от слънчевия вятър и обстрела с микрометеорити. Тази екзосфера е гравитационно обвързвана с планетата, само че прекомерно дифузна, с цел да се държи като газ.
Поради това се счита, че е малко евентуално Меркурий да има полярно зарево. Учените разкрили, че има повърхнина, която от време на време флуоресцира в рентгеновите лъчи.
Айзава и нейните сътрудници употребявали BepiColombo за следене на електрони наоколо до Меркурий и разкрили доказателства за ускоряване в линиите на магнитното поле на планетата, утаяване към повърхността в области, които са в сходство с следената рентгенова флуоресценция. Те също откриха, че флуоресценцията е в сходство с този дъжд от електрони.
BepiColombo probe links electron precipitation to stunning auroras on Mercury's surface via JavaWales
— Java Wales (@JavaWales)
И по този начин, даже без атмосфера и с едва магнитно поле, Меркурий наподобява е намерил метод да сътвори странни сияния , напълно лични, в минерали, флуоресциращи рентгенови лъчения на повърхността.
Изследването е оповестено в Nature Communications.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ