Живот и след края на соларните панели
Соларните централи навлизат все по-масово и с това порастват и проблемите, които се нуждаят от надеждни решения. Два екипа от студенти с възторг, само че и с доста познания вършат разработки за разчистване на фотоволтаици и за преработването на излезлите от приложимост панели.
Системата за разчистване на слънчеви панели SolarReviver се създава от Алекс Новков и Теодора Савчева, студенти от Технически университет в София. През декември те станаха спечелили в състезанието „ Предприемач в науката “ на Фондация „ Карол Знание “ и получиха чек за 30 хиляди лева По плана работи и Александър Хаджидимитров. Този
робот се грижи за почистването
на повърхността на слънчевите панели, с цел да усили тяхното КПД за произвеждане на електрическа енергия, защото успеваемостта им пада с до 35% в резултат на замърсеност. Системата разполага с помпа за вода, поделение за препарат и специфична четка за разчистване, благодарение на които се прави почистването. Хардуерната част е построена от микроконтролер, мотори и набор от датчици за разнообразни положения. Разработено е уеб приложение, което разрешава на потребителя да следи за положението на робота.
Идеята се ражда около пролетния сезон на PARA Robotics Incubator през 2023, тогава се заемат с създаването. „ Соларните панели навлизат доста бързо, само че липсват ефикасни решения за тяхното разчистване, към този момент то се прави ръчно “, изяснява Теодора Савчева.
Предстоят полеви проби
в слънчев парк, след което ще усъвършенстват робота. Надяват се в границите на интервал от една година да имат усъвършенстваната версия, подготвена за пазара. Финансирането към този момент става с парите от премията. Ще търсят спомагателна поддръжка, с цел да създадат повече роботи, с които да влязат допълнително фотоволтаични паркове. Предстои да записват компания, посредством която да става производството и пазарната реализация на SolarReviver. Потребители на системата за разчистване ще са оператори на слънчеви паркове и притежатели на фотоволтаици. „ Този план е с огромна вероятност и ние ще продължим да го развиваме “, твърдят тримата. Мотото на екипа е „ Смело напред и нагоре! “.
„ Основен проблем при слънчевите системи е, че откакто панелите станат негодни за приложимост, те биват изхвърляни и се трансформират в голям замърсител.
Рециклирането
ще разреши да се извлекат първични материали и метали като мед и алуминий, които още веднъж да се употребяват “, показва Божидар Върбанов. Затова негова огромна цел става да сътвори поточна линия за цялостна преправка на слънчеви системи, наречена Solar Panel Recycling Machine. Той е едвам на 20 година и е студент в първи курс на Минно-геоложкия университет „ Св. Иван Рилски “ – компетентност „ Информационна и ръководеща техника “. Завършил е Професионалната гимназия по превоз и енергетика „ Хенри Форд “. В момента работи като механик монтьор и тази специалност му дава опция да натрупа опит и потребни познания. Интересът му към преработването на слънчеви системи и акумулаторни акумулатори се демонстрира още в десети клас. Задава си въпроса какво става с тези материали, откакто свърши виталният им цикъл, и се заема да откри новаторски способ за тяхното 100-процентно преработване. Преподавателят от МГУ доктор Росен Иванов го насочва към програмата на „ Карол Знание “ и той се включва. Вече всичко е готово за основаване на прототипа на машината за преработване, само че към момента липсва финансиране за неговото правене.
Божидар Върбанов - Снимка Личен списък
Нужни са сред 60 и 120 хиляди лева
Когато се откри, че прототипът работи, ще се премине към следващо финансиране на машината за поточните линии. Божидар разчита на бизнес ангели и компании, които да влагат в това екологично начинание. Машината работи на пневматично-хидравличен принцип. Засега у нас няма способ за добиване на литий и силиций от слънчевите панели, само че Божидар е основал изцяло безотпадна технология за оползотворяване.
Проучванията на Божидар сочат, че в Азия се вършат машини за преработване, само че те са на различен принцип. В Европа на този стадий няма такава технология. Виждането на младия откривател е заводът да е новаторски и съвременен и в него да работят български инженери. С неговия сътрудник Мирослав Иванов, който също е студент в София, имат вяра, че заводът не е фантазия, а скорошна действителност. Двамата интензивно търсят финансиране за прототипа и последващото
създаване на завода
Стъпка към реализирането на огромната концепция е включването им в South East European Innovators Program - новата инкубационна и акселераторска програма на София Тех Парк, което е премия за тяхното сполучливо присъединяване в предприемаческата стратегия на фондация „ Карол Знание “. Очакванията на двамата е достъпът до софтуерната инфраструктура на София Тех Парк да ги улесни в изработката и тестванията на прототипа на машината.
Да си визионер, който е единствено на 20 години – това е опцията да опровергаеш всички скептици, които споделят, че твоята концепция няма по какъв начин да се осъществя. За Божидар Върбанов няма невъзможни неща, той просто обича да се потвърждава: „ Когато не се отказваш макар всички невярващи от твоето обграждане, в един миг ориста ти дава ключ към затворената врата. После идват и хора, които намират за новаторско това, което правиш “.
Желанието на Божидар и Мирослав е машината да проработи
първо в България
Рециклирането изисква логистика. Планът е да се работи с компании подизпълнители, които да демонтират и да транспортират излезлите от приложимост слънчеви панели до завода за преработване. Засега плановете сочат, че този предстоящ цех ще е заслужен представител на кръговата стопанска система, той ще е нещо като перпетуум мобиле, защото няма да има потребност от в допълнение финансиране, което да движи целият този безценен развой на логистика и преправка. Навярно може да се вкара и съставния елемент „ Замърсителят заплаща “, с цел да може да се подсигурява, че преработването ще е по най-високи стандарти на организация и поддръжка. За тях е фантазия да създадат пробив и да изкачат този „ непроходим “ за други връх. Страхът от неуспеха ги кара да намират метод и той към този момент е мощен мотор.
Текстът е част от бр. 119 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Системата за разчистване на слънчеви панели SolarReviver се създава от Алекс Новков и Теодора Савчева, студенти от Технически университет в София. През декември те станаха спечелили в състезанието „ Предприемач в науката “ на Фондация „ Карол Знание “ и получиха чек за 30 хиляди лева По плана работи и Александър Хаджидимитров. Този
робот се грижи за почистването
на повърхността на слънчевите панели, с цел да усили тяхното КПД за произвеждане на електрическа енергия, защото успеваемостта им пада с до 35% в резултат на замърсеност. Системата разполага с помпа за вода, поделение за препарат и специфична четка за разчистване, благодарение на които се прави почистването. Хардуерната част е построена от микроконтролер, мотори и набор от датчици за разнообразни положения. Разработено е уеб приложение, което разрешава на потребителя да следи за положението на робота.
Идеята се ражда около пролетния сезон на PARA Robotics Incubator през 2023, тогава се заемат с създаването. „ Соларните панели навлизат доста бързо, само че липсват ефикасни решения за тяхното разчистване, към този момент то се прави ръчно “, изяснява Теодора Савчева.
Предстоят полеви проби
в слънчев парк, след което ще усъвършенстват робота. Надяват се в границите на интервал от една година да имат усъвършенстваната версия, подготвена за пазара. Финансирането към този момент става с парите от премията. Ще търсят спомагателна поддръжка, с цел да създадат повече роботи, с които да влязат допълнително фотоволтаични паркове. Предстои да записват компания, посредством която да става производството и пазарната реализация на SolarReviver. Потребители на системата за разчистване ще са оператори на слънчеви паркове и притежатели на фотоволтаици. „ Този план е с огромна вероятност и ние ще продължим да го развиваме “, твърдят тримата. Мотото на екипа е „ Смело напред и нагоре! “.
„ Основен проблем при слънчевите системи е, че откакто панелите станат негодни за приложимост, те биват изхвърляни и се трансформират в голям замърсител.
Рециклирането
ще разреши да се извлекат първични материали и метали като мед и алуминий, които още веднъж да се употребяват “, показва Божидар Върбанов. Затова негова огромна цел става да сътвори поточна линия за цялостна преправка на слънчеви системи, наречена Solar Panel Recycling Machine. Той е едвам на 20 година и е студент в първи курс на Минно-геоложкия университет „ Св. Иван Рилски “ – компетентност „ Информационна и ръководеща техника “. Завършил е Професионалната гимназия по превоз и енергетика „ Хенри Форд “. В момента работи като механик монтьор и тази специалност му дава опция да натрупа опит и потребни познания. Интересът му към преработването на слънчеви системи и акумулаторни акумулатори се демонстрира още в десети клас. Задава си въпроса какво става с тези материали, откакто свърши виталният им цикъл, и се заема да откри новаторски способ за тяхното 100-процентно преработване. Преподавателят от МГУ доктор Росен Иванов го насочва към програмата на „ Карол Знание “ и той се включва. Вече всичко е готово за основаване на прототипа на машината за преработване, само че към момента липсва финансиране за неговото правене.
Божидар Върбанов - Снимка Личен списък Нужни са сред 60 и 120 хиляди лева
Когато се откри, че прототипът работи, ще се премине към следващо финансиране на машината за поточните линии. Божидар разчита на бизнес ангели и компании, които да влагат в това екологично начинание. Машината работи на пневматично-хидравличен принцип. Засега у нас няма способ за добиване на литий и силиций от слънчевите панели, само че Божидар е основал изцяло безотпадна технология за оползотворяване.
Проучванията на Божидар сочат, че в Азия се вършат машини за преработване, само че те са на различен принцип. В Европа на този стадий няма такава технология. Виждането на младия откривател е заводът да е новаторски и съвременен и в него да работят български инженери. С неговия сътрудник Мирослав Иванов, който също е студент в София, имат вяра, че заводът не е фантазия, а скорошна действителност. Двамата интензивно търсят финансиране за прототипа и последващото
създаване на завода
Стъпка към реализирането на огромната концепция е включването им в South East European Innovators Program - новата инкубационна и акселераторска програма на София Тех Парк, което е премия за тяхното сполучливо присъединяване в предприемаческата стратегия на фондация „ Карол Знание “. Очакванията на двамата е достъпът до софтуерната инфраструктура на София Тех Парк да ги улесни в изработката и тестванията на прототипа на машината.
Да си визионер, който е единствено на 20 години – това е опцията да опровергаеш всички скептици, които споделят, че твоята концепция няма по какъв начин да се осъществя. За Божидар Върбанов няма невъзможни неща, той просто обича да се потвърждава: „ Когато не се отказваш макар всички невярващи от твоето обграждане, в един миг ориста ти дава ключ към затворената врата. После идват и хора, които намират за новаторско това, което правиш “.
Желанието на Божидар и Мирослав е машината да проработи
първо в България
Рециклирането изисква логистика. Планът е да се работи с компании подизпълнители, които да демонтират и да транспортират излезлите от приложимост слънчеви панели до завода за преработване. Засега плановете сочат, че този предстоящ цех ще е заслужен представител на кръговата стопанска система, той ще е нещо като перпетуум мобиле, защото няма да има потребност от в допълнение финансиране, което да движи целият този безценен развой на логистика и преправка. Навярно може да се вкара и съставния елемент „ Замърсителят заплаща “, с цел да може да се подсигурява, че преработването ще е по най-високи стандарти на организация и поддръжка. За тях е фантазия да създадат пробив и да изкачат този „ непроходим “ за други връх. Страхът от неуспеха ги кара да намират метод и той към този момент е мощен мотор.
Текстът е част от бр. 119 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ