Тайните на Епископската базилика в Пловдив
В България има доста музеи, само че измежду тези, които не трябва да се пропусне да бъдат посетени, несъмнено е Епископската базилика на античния Филипопол, наричана още Голямата базилика. Тази забележителност на Пловдив е открита за гости през април 2021 година
Това е най-голямата раннохристиянска черква в България, датираща от IV-VI в. Този архитектурен монумент е освен от национално значение, а Градът под тепетата може да се гордее с античния комплекс, трансфорат в музей от международна големина. Всеки клиент става част от хилядолетната история на Пловдив и бива удивен от пъстроцветните шедьоври на римското мозаечно завещание. Възхита обаче буди и методът, по който музеят е основан. Реставраторите и консерваторите на античните полезности са показали забележителен професионализъм, както и всички останали, които са съдействали за построяването на този актуален музей.
Древно и модерно
Мозайките с декоративни и естествени картини, които са по целия под на впечатляващата с мащабите и замаха си постройка, нямат аналог в България, а в случай че някъде по света има нещо сходно, то по-скоро е необичайност. Когато посетите Базиликата, обърнете особено внимание на две забележителни неща – мозайките, както и метода на тяхното експониране за публиката. Очевидно планът, финансиран главно от Община Пловдив и Фондация „ Америка за България “, си е сложил амбициозни цели и резултатът е, че когато има мощно предпочитание и добра визия, то се намират и експерти, които да ги трансфорат в действителност. Всичко тук е направено с добър естетически усет, схващане и отношение към детайла. Интерактивният метод на предаване на информацията способства за цялостното разбиране на историческите обстоятелства, намерили заслон в този музей.
Забрава
От IV до VI в. Епископската базилика била център на живота на късноантичния Филипопол. Богомолци се стичали в нея. Може би в нея е заседавал и така наречен Антисъбор на епископите ариани в контраст на църковния събор в Сердика, който осъдил учението им като разкол. Но пристигнал миг, в който тя била изоставена, останките – затрупани, а времето погълнало спомените за нея. Забравата траяла до 80-те години на предишния век, когато при планувано благоустройство на мястото се появяват отломки от величествена постройка, украсена с мозайки с геометрични орнаменти и птици. В интервала 1982-1986 година екип от Регионалния археологически музей - Пловдив, отпред с Елена Кесякова, изследва близо половината от базиликата. Част от мозайките са прибрани в музея. Над руините е издигнато защитно покритие, само че непроучената част остава под улицата. През 1995 година обектът е разгласен за монумент на културата от национално значение, но през 1999 година защитното покритие се срутва и положението на скъпите мозайки се утежнява. През идващите години базиликата още веднъж потъва в давност.
Камъче по камъче
Ситуацията се трансформира с помощта на самодейността и финансирането на Фондация „ Америка за България “, Община Пловдив и Министерството на културата. През 2016-2017 година Епископската базилика бива напълно проучена от екип на Регионалния археологически музей в Пловдив, воден от Жени Танкова, и реставратори под управлението на доцент Елена Кантарева-Дечева. Всички те, камъче по камъче, постепенно, с самообладание и внимание разпростират пластовете история, с цел да може да се разкрият в новия си искра.
Още и още
Епископската базилика на Филипопол е един най-големите културно-исторически планове в последните десетилетия и съчетава по най-съвременен софтуерен метод античните мозайки и артефакти с интерактивни модули, 3D визуализации и добавена действителност. Има детски ъгъл с просветителни игри, магазин за сувенири, работилница за реставратори, конферентна зала и галерийно пространство. Инсталирани са екрани, информационни табла, има преливане на експозиция и информация, основана е и прелестна графична еднаквост, дело на Николай Тонков от Formschlag. И още - книжарница на изхода и функционално външно пространство. Проявени са мисъл и грижи, почтени за наследниците на тези, които в миналото са съградили този храм на духовността. Всички, които са работили по основаването на музея, и тези, които го стопанисват, показват, че може още и още.
Липсващият паун
Когато мозайката „ Изворът на живота “ е открита при започване на 1980-те, изображението с пауни към извора било съвсем непокътнато. В този интервал мозайката е оставена на място и покрита със предпазен пласт пясък. Реставраторите разкриват отново мозайките през първото десетилетие на XXI век и откриват, че един от пауните липсва. Има догатки, че е резултат от интереса на частен колекционер. Мултимедийната възстановка на втория етаж на посетителския център в Епископската базилика е отлична илюстрация по какъв начин би изглеждал този превъзходен откъс. Тя е и увещание, че всички дружно споделяме отговорността за запазване на нашето културно-историческо завещание.
Приятели с идея
Заслужава за насочим фокуса и към обстоятелството, че от началото на плана през 2015 година стотици доброволци са подкрепили за разкриването и съхранението на мозайките от Базиликата. През 2018 година жители и представители на бизнеса в Пловдив сплотяват старания във Фондация „ Приятели на базиликата – Пловдив “. Тяхната обща идея е да трансфорат Епископската базилика в многолюден културен център, привлекателно място за деца и възрастни освен от Пловдив, само че от страната и чужбина. Една от самодейностите е акцията „ Подари си птица “. Всеки може да избере всред близо 100 мозайки на птици, за които да се „ грижи “ като подари най-малко 5 хиляди лева Така се подкрепя активността на музейния комплекс на Базиликата, с цел да предлага той по-наситено и разнообразно културно наличие – изложения, концерти, представления, детски стратегии, научни конференции. Този модел се ползва и в други културно-исторически обекти и атракциони и в действителност се оказва работещ.
Технологии в музея
Пълният тур в Епископската базилика лишава най-малко час, само че тук може незабелязано да прекарате много повече време. На територията на комплекса човек не помни за часовника и за уговорките, защото влиза в друга действителност. Той се връща епохи обратно във времената и визиите, в същото време технологиите дават чувството, че са преодолими границите сред предишното, сегашното и бъдещето. Информацията е поднесена по комфортен и наличен актуален метод. Епископската базилика на античния Филипопол демонстрира образно по какъв начин технологиите и актуалните достижения намират място в музея и по какъв начин музеят може да е в крайник с най-новото.
Под пластовете на времето са заровени доста секрети. И историята на Епископската базилика ни дава знак, че имаме отговорност към това, което времето е съхранило и е достигнало до нас. Наша грижа е по най-хубав метод да го опазим за идващите генерации.
Текстът е част от бр. 123 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
епископска базилика базилика културно завещание културен туризъм
Това е най-голямата раннохристиянска черква в България, датираща от IV-VI в. Този архитектурен монумент е освен от национално значение, а Градът под тепетата може да се гордее с античния комплекс, трансфорат в музей от международна големина. Всеки клиент става част от хилядолетната история на Пловдив и бива удивен от пъстроцветните шедьоври на римското мозаечно завещание. Възхита обаче буди и методът, по който музеят е основан. Реставраторите и консерваторите на античните полезности са показали забележителен професионализъм, както и всички останали, които са съдействали за построяването на този актуален музей.
Древно и модерно
Мозайките с декоративни и естествени картини, които са по целия под на впечатляващата с мащабите и замаха си постройка, нямат аналог в България, а в случай че някъде по света има нещо сходно, то по-скоро е необичайност. Когато посетите Базиликата, обърнете особено внимание на две забележителни неща – мозайките, както и метода на тяхното експониране за публиката. Очевидно планът, финансиран главно от Община Пловдив и Фондация „ Америка за България “, си е сложил амбициозни цели и резултатът е, че когато има мощно предпочитание и добра визия, то се намират и експерти, които да ги трансфорат в действителност. Всичко тук е направено с добър естетически усет, схващане и отношение към детайла. Интерактивният метод на предаване на информацията способства за цялостното разбиране на историческите обстоятелства, намерили заслон в този музей.
Забрава
От IV до VI в. Епископската базилика била център на живота на късноантичния Филипопол. Богомолци се стичали в нея. Може би в нея е заседавал и така наречен Антисъбор на епископите ариани в контраст на църковния събор в Сердика, който осъдил учението им като разкол. Но пристигнал миг, в който тя била изоставена, останките – затрупани, а времето погълнало спомените за нея. Забравата траяла до 80-те години на предишния век, когато при планувано благоустройство на мястото се появяват отломки от величествена постройка, украсена с мозайки с геометрични орнаменти и птици. В интервала 1982-1986 година екип от Регионалния археологически музей - Пловдив, отпред с Елена Кесякова, изследва близо половината от базиликата. Част от мозайките са прибрани в музея. Над руините е издигнато защитно покритие, само че непроучената част остава под улицата. През 1995 година обектът е разгласен за монумент на културата от национално значение, но през 1999 година защитното покритие се срутва и положението на скъпите мозайки се утежнява. През идващите години базиликата още веднъж потъва в давност.
Камъче по камъче
Ситуацията се трансформира с помощта на самодейността и финансирането на Фондация „ Америка за България “, Община Пловдив и Министерството на културата. През 2016-2017 година Епископската базилика бива напълно проучена от екип на Регионалния археологически музей в Пловдив, воден от Жени Танкова, и реставратори под управлението на доцент Елена Кантарева-Дечева. Всички те, камъче по камъче, постепенно, с самообладание и внимание разпростират пластовете история, с цел да може да се разкрият в новия си искра.
Още и още
Епископската базилика на Филипопол е един най-големите културно-исторически планове в последните десетилетия и съчетава по най-съвременен софтуерен метод античните мозайки и артефакти с интерактивни модули, 3D визуализации и добавена действителност. Има детски ъгъл с просветителни игри, магазин за сувенири, работилница за реставратори, конферентна зала и галерийно пространство. Инсталирани са екрани, информационни табла, има преливане на експозиция и информация, основана е и прелестна графична еднаквост, дело на Николай Тонков от Formschlag. И още - книжарница на изхода и функционално външно пространство. Проявени са мисъл и грижи, почтени за наследниците на тези, които в миналото са съградили този храм на духовността. Всички, които са работили по основаването на музея, и тези, които го стопанисват, показват, че може още и още.
Липсващият паун
Когато мозайката „ Изворът на живота “ е открита при започване на 1980-те, изображението с пауни към извора било съвсем непокътнато. В този интервал мозайката е оставена на място и покрита със предпазен пласт пясък. Реставраторите разкриват отново мозайките през първото десетилетие на XXI век и откриват, че един от пауните липсва. Има догатки, че е резултат от интереса на частен колекционер. Мултимедийната възстановка на втория етаж на посетителския център в Епископската базилика е отлична илюстрация по какъв начин би изглеждал този превъзходен откъс. Тя е и увещание, че всички дружно споделяме отговорността за запазване на нашето културно-историческо завещание.
Приятели с идея
Заслужава за насочим фокуса и към обстоятелството, че от началото на плана през 2015 година стотици доброволци са подкрепили за разкриването и съхранението на мозайките от Базиликата. През 2018 година жители и представители на бизнеса в Пловдив сплотяват старания във Фондация „ Приятели на базиликата – Пловдив “. Тяхната обща идея е да трансфорат Епископската базилика в многолюден културен център, привлекателно място за деца и възрастни освен от Пловдив, само че от страната и чужбина. Една от самодейностите е акцията „ Подари си птица “. Всеки може да избере всред близо 100 мозайки на птици, за които да се „ грижи “ като подари най-малко 5 хиляди лева Така се подкрепя активността на музейния комплекс на Базиликата, с цел да предлага той по-наситено и разнообразно културно наличие – изложения, концерти, представления, детски стратегии, научни конференции. Този модел се ползва и в други културно-исторически обекти и атракциони и в действителност се оказва работещ.
Технологии в музея
Пълният тур в Епископската базилика лишава най-малко час, само че тук може незабелязано да прекарате много повече време. На територията на комплекса човек не помни за часовника и за уговорките, защото влиза в друга действителност. Той се връща епохи обратно във времената и визиите, в същото време технологиите дават чувството, че са преодолими границите сред предишното, сегашното и бъдещето. Информацията е поднесена по комфортен и наличен актуален метод. Епископската базилика на античния Филипопол демонстрира образно по какъв начин технологиите и актуалните достижения намират място в музея и по какъв начин музеят може да е в крайник с най-новото.
Под пластовете на времето са заровени доста секрети. И историята на Епископската базилика ни дава знак, че имаме отговорност към това, което времето е съхранило и е достигнало до нас. Наша грижа е по най-хубав метод да го опазим за идващите генерации.
Текстът е част от бр. 123 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
епископска базилика базилика културно завещание културен туризъм
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ