Мисия „Благосъстояние“
Проф. доктор Надя Миронова е декан на факултет „ Управление и администрация “ в Университета на национално и международно стопанство (УНСС). Тя е шеф и на Регионалния център за отдалечено образование на УНСС в Хасково. Член е на Съвета на шефовете на „ НДК Конгресен център София “ ЕАД. Проф. Миронова е дълготраен учител в УНСС и бизнес съветник по общ мениджмънт, ръководство на хора, бизнес връзки и ПР.
Участвала е в голям брой научни и бизнес планове. Автор е на повече от 100 учебници и изявления в страната и чужбина. Има регистриран потребен модел за образование в основни пълномощия. Вдъхновител е на известната социална самодейност „ Мисия 100 “ и има собствен „ професорски “ подкаст. Нейно занимание е аурометрията. „ The Secret “ е първият и уникален център за благоденствие в България, в който тя е началник и наставник.
Проф. Миронова, във всичко, което вършиме, работите все с доста хора. Какво ви носи това?
Възможността да влияеш върху доста хора е отдаване, голяма отговорност, само че и задоволство. Като учител имам повече от 30 000 студенти, приели най-малко по едно умеене, разбиране или полезност от мен. Тези хора са част от управническия и от бизнес елита на страната, животът на всички ни зависи от тях. Затова в никакъв случай не не помня, че преди всичко е отговорността. Опитвам се да предам на колкото може повече хора чувството за осъзната съгласуваност: Всяко решение и всяко деяние имат разследване върху живота на другите. Затова би трябвало да сме извънредно прецизни и виновни в ръководството, пък и в персоналния си живот. Удовлетворението идва от признанието. И от резултатите.
Преподавател сте. Каква задача и предопределение е тази специалност за вас?
Много е елементарно, когато специалността ти съвпадне с призванието. Между учител и преподавател има разлика. Аз постоянно съм се чувствала преподавател. Израснала съм в семейство на учители, за които специалността беше всекидневно ентусиазъм. А както знаем, за всеки човек е най-важно това, което чува на масата у дома. Оттогава още съм приела, че няма нищо по-отговорно и по-благодатно от това да помагаш на другите хора да усъвършенстват мозъка и духа си. Така схващам задачата си професионално и житейски.
От години измененията на българското обучение са непрекъсната тематика. Кое би го направило по-адекватно към динамичността на пазара и потребностите на бизнеса?
Системните връзки и прогностичните модели на търсене и предложение, тъй като образованието не се трансформира от през вчерашния ден за през днешния ден. Нямаме такива динамични модели, има статична карта на образованието. Проблемът е в клишетата и в непрекъснатото мрънкане по тематиката. В последните години УНСС сподели удобен модел на тези връзки и броят на кандидат-студентите набъбна осезаемо. Базовата причина за разминаването съгласно мен е безучастието. Бизнесът търси подготвени фрагменти, само че по предписание не желае да финансира целево образование и платени стажове, не желае да взе участие в образованието и да реализира взаимни планове с учебни заведения и университети, не е подготвен да заплаща за по-висока подготовка. Е, по какъв начин да се реализира тази адекватност тогава? Разбира се, има изключения. Но те към момента са бели лястовици.
Има обилие от рецензии към просветителната система в България. Каква е вашата позиция по тази тематика?
Ние сме царе на рецензиите. Но нямаме нова, съвременна идеологическа основа за образованието, върху която да създадем функционалности, структури, връзки и надзор. Старата система беше построена върху концепцията за всестранно развити персони. Нова концепция няма. Аз мисля, че това би трябвало да е идеологията за сериозно мислещите хора с високо равнище на механически и обществени пълномощия. И на тази база да изградим критерии и индикатори за другите равнища на тези пълномощия, да надстроим просто, налично и житейски използвано образователно наличие, да свържем „ вход “ и „ излаз “ на просветителните степени, в това число към главните специалности, да обучим учители и родители... Това не е лесна работа, само че е наложителна.
Защо да изберем висше обучение в България и в УНСС?
Защото с нищо не отстъпва на образованието във всеки международен университет. И има главно преимущество - учиш на родния си език. Доказателство са възходящият брой победи на нашите академични тимове в международни надпревари. Доказателство е големият брой студенти, които не престават в последващи просветителни степени в чужбина и се връщат в България. УНСС е органична част от Европейския университет ENGAGE и от европейското просветително пространство посредством стратегиите за подвижност на стотици студенти и преподаватели. УНСС има извънредно натоварен научен живот и мощна академична просвета. Дипломата е приета на всички места. Какво повече от това?
Причини, заради които младежите към момента всеобщо отиват да следват в чужбина?
Основно поради недоверието и лисата на авторитет във всяко нещо „ Произведено в България “. Родителите търсят знак за по-висок веществен и обществен статус, като изпращат децата си да учат в чужбина. Когато младежите вземат решение, те желаят да избягат по- надалеч, да имат достъп до непознати култури и до по-добре платени работни места в вероятност. От всичко по малко. Но това не е неприятно.
Да ги задържаме ли? Как?
Не и административно! Няма смисъл, в случай че не създадем конкурентни условия. Просто би трябвало да се грижим професионално за усъвършенстването и за имиджа на нашата просветителна система. Всяко висше учебно заведение има своя отговорност за това. Ако то не може да си притегли студенти, никой не може да му помогне с административни ограничения. А учещите в чужбина са главно средство за трансфер на информация и на позитивен опит. Да ги използваме!
Имате ли виждане по какъв начин да се взема решение въпросът с хроничния дефицит на фрагменти? Но и с остатъка на хора в избрани моменти в обособени компании и браншове?
Няма съвършена система за контролиране на пазара на труда. Но има симулационни модели, които демонстрират дълготрайно тези процеси. Националното стопанство е инерционна система. Това, което става през днешния ден, ще даде резултат след месеци и години. Хроничният дефицит на фрагменти в едни специалности и браншове е резултат от безредни промени в просветителната система, от заплащането, от изискванията на труд, от държанието на работодателите, от престижа на специалностите. Същите са факторите на остатъка от работна ръка. Решението е систематична съгласуваност на образованието, науката, пазара на труда и работодателите. При това равнище на осведомителните технологии сходна съгласуваност е изцяло допустима. Въпрос на разбиране и деяние.
Кой е основният метод в положителното ръководство на хората, за който акцентирате във вашите лекции, пред представители на бизнеса?
Аз съм уверен почитател на метода Wellbeing и образовам студенти, мениджъри и експерти по него. Същността е: Мениджърите би трябвало да бъдат професионално, физически и душевен все по-добре и да се грижат и хората им да се усещат по същия метод. Имам регистриран потребен модел за образование в основни пълномощия по този способ. Имам и център, в който работим по самостоятелни стратегии за това.
Вие сте дълготраен учител по ръководство. Вашият неутрален взор към ръководството на страната в последните години?
Управлението има измерители за качество. Ето моите оценки по тези измерители в обобщение:
Ниско дейно от позиция на публичните цели - приоритет имат персоналните и групови ползи на тези, които вземат решения. Първо, време е за нещо като Закон за благосъстоянието на бъдещите генерации, в който всеки нов закон и решение на високо равнище да се правят оценка през дълготрайните му резултати върху качеството на живота на младежите. Второ, нужна е дълбока промяна в институциите. Те се разрушават пред очите ни, тъй като по формулировка би трябвало да обслужват общите, държавните цели и не са основани, с цел да работят за персонални ползи.
Ниско ефикасно - никой не следи с какъв разход на запаси какъв резултат се реализира. Примери? Коментарите за Държавния бюджет. Спорят за доходи, разноски, недостиг и дълг, само че за изгоди няма и дума. Във Франция съществува така наречен Зелен бюджет - оценка за изгодата от разноските за устойчивото развиване. Използването на информационните и осведомителните технологии в ръководството също е сериозно ниско на база вложените средства.
Псевдодемократично – в обстановка сме на сериозно ниска представителност на властта. Демокрацията е учредена на представителната власт. При нас от години все по-малки групи от хора излъчват няколко водачи, които вземат решения за предписание с всички запаси на страната. Тази дисторция разумно води към очевиден или прикрит олигархизъм и към властническо ръководство.
И още доста елементи има в тази оценка. Добрата вест е, че всичко това е поправимо в страна с нашата величина. Можем релативно бързо да станем „ предпазена земя “- добре проведена страна, която извършва своите функционалности в интерес на сигурността на хората и благосъстоянието на нацията. Такава страна не се занимава с бизнес и с рекет. Това е земя на свободни, виновни и просветени нови генерации, възпитавани в духа на традициите и християнския морал. Има няколко целта и няколко промени, с които проведено и бързо можем да вървим в тази посока и да живеем все по-добре. Ако цифровите услуги за жителите и бизнеса станат приоритет в страната, считам, че единствено за 4 години ще имаме качествено нова среда за живеене.
Навярно имате рекомендации и за по-доброто ръководство на общините?
Привърженик съм на цялостната децентрализация на функционалности, запаси и решения. Няма хора, които по-добре от общинските съветници да познават опциите и проблемите на общините. Няма човек, който да работи за хората по-оперативно от кмета. Тях ги срещат на улицата, държат им сметка, поправят ги. Затова моят модел е: „ Парите и решенията да са колкото може по-близо до хората “. Такава смяна е значима и следва да е планувана и добре ръководена. Поне корупцията по високите етажи на властта внезапно ще намалее. А контролът на равнище община става по-лесен.
Какъв най-съществен акцент ще откроите по тематиката Регионално развиване?
Без подозрение това е равномерното развиване на районите - икономическо, обществено и демографско. Акцентът върху качеството на живот в междинните и дребните обитаеми места е основен за бъдещето на нацията ни. Младите генерации доста държат на екологичната среда и страната и общините би трябвало да ги привлекат с обезпечена инфраструктура, работни места, достъп до обучение и опазване на здравето, с бърз интернет и връзки. И в случай че имаме напълно цифрови административни услуги, доста млади фамилии по натурален метод биха избрали селата и дребните градове като място за живеене.
Аурометрията е област, в която също работите. Какви са опциите на този способ и за какво го практикувате?
Аурометрията е холистичен способ за установяване на физическо, психологично и прочувствено здраве и обвързваните поведенчески модели. Нашата аура съдържа цялата информация за нас, въпреки че умеем да четем единствено част от нея. Моментното положение на индивида в тези области е основа за осъществяване на стратегия за рационализиране, за повишение на персоналната успеваемост, за възстановяване на здравето и на общуването. Тези резултати са използвани в ръководството, само че и в персонален проект. На мен този способ ми оказва помощ за диагностика, в образованието и за следене на напредъка в работата ми като наставник.
Вашият съвет, „ тайната “ по какъв начин да поддържаме положително здраве?
Наблюдавайте себе си, без да се вторачвате - от горната страна, в профил и със самоирония. Вашето тяло и вашето лично осведомително поле знаят всичко. Каквото и да видите, излекувайте го преди да се прояви. Ако не виждате, намерете виждащи.
Вашата персонална формула, събрана в чуждицата Wellbeing, която може да преведем като благоденствие в положително здраве…
Благополучието е естествената цел на персоналния ни живот, а благосъстоянието за нацията е смисленият приоритет на професионалната ни изява и на публичната ни интензивност.
УНСС богатство българска икономика
Участвала е в голям брой научни и бизнес планове. Автор е на повече от 100 учебници и изявления в страната и чужбина. Има регистриран потребен модел за образование в основни пълномощия. Вдъхновител е на известната социална самодейност „ Мисия 100 “ и има собствен „ професорски “ подкаст. Нейно занимание е аурометрията. „ The Secret “ е първият и уникален център за благоденствие в България, в който тя е началник и наставник.
Проф. Миронова, във всичко, което вършиме, работите все с доста хора. Какво ви носи това?
Възможността да влияеш върху доста хора е отдаване, голяма отговорност, само че и задоволство. Като учител имам повече от 30 000 студенти, приели най-малко по едно умеене, разбиране или полезност от мен. Тези хора са част от управническия и от бизнес елита на страната, животът на всички ни зависи от тях. Затова в никакъв случай не не помня, че преди всичко е отговорността. Опитвам се да предам на колкото може повече хора чувството за осъзната съгласуваност: Всяко решение и всяко деяние имат разследване върху живота на другите. Затова би трябвало да сме извънредно прецизни и виновни в ръководството, пък и в персоналния си живот. Удовлетворението идва от признанието. И от резултатите.
Преподавател сте. Каква задача и предопределение е тази специалност за вас?
Много е елементарно, когато специалността ти съвпадне с призванието. Между учител и преподавател има разлика. Аз постоянно съм се чувствала преподавател. Израснала съм в семейство на учители, за които специалността беше всекидневно ентусиазъм. А както знаем, за всеки човек е най-важно това, което чува на масата у дома. Оттогава още съм приела, че няма нищо по-отговорно и по-благодатно от това да помагаш на другите хора да усъвършенстват мозъка и духа си. Така схващам задачата си професионално и житейски.
От години измененията на българското обучение са непрекъсната тематика. Кое би го направило по-адекватно към динамичността на пазара и потребностите на бизнеса?
Системните връзки и прогностичните модели на търсене и предложение, тъй като образованието не се трансформира от през вчерашния ден за през днешния ден. Нямаме такива динамични модели, има статична карта на образованието. Проблемът е в клишетата и в непрекъснатото мрънкане по тематиката. В последните години УНСС сподели удобен модел на тези връзки и броят на кандидат-студентите набъбна осезаемо. Базовата причина за разминаването съгласно мен е безучастието. Бизнесът търси подготвени фрагменти, само че по предписание не желае да финансира целево образование и платени стажове, не желае да взе участие в образованието и да реализира взаимни планове с учебни заведения и университети, не е подготвен да заплаща за по-висока подготовка. Е, по какъв начин да се реализира тази адекватност тогава? Разбира се, има изключения. Но те към момента са бели лястовици.
Има обилие от рецензии към просветителната система в България. Каква е вашата позиция по тази тематика?
Ние сме царе на рецензиите. Но нямаме нова, съвременна идеологическа основа за образованието, върху която да създадем функционалности, структури, връзки и надзор. Старата система беше построена върху концепцията за всестранно развити персони. Нова концепция няма. Аз мисля, че това би трябвало да е идеологията за сериозно мислещите хора с високо равнище на механически и обществени пълномощия. И на тази база да изградим критерии и индикатори за другите равнища на тези пълномощия, да надстроим просто, налично и житейски използвано образователно наличие, да свържем „ вход “ и „ излаз “ на просветителните степени, в това число към главните специалности, да обучим учители и родители... Това не е лесна работа, само че е наложителна.
Защо да изберем висше обучение в България и в УНСС?
Защото с нищо не отстъпва на образованието във всеки международен университет. И има главно преимущество - учиш на родния си език. Доказателство са възходящият брой победи на нашите академични тимове в международни надпревари. Доказателство е големият брой студенти, които не престават в последващи просветителни степени в чужбина и се връщат в България. УНСС е органична част от Европейския университет ENGAGE и от европейското просветително пространство посредством стратегиите за подвижност на стотици студенти и преподаватели. УНСС има извънредно натоварен научен живот и мощна академична просвета. Дипломата е приета на всички места. Какво повече от това?
Причини, заради които младежите към момента всеобщо отиват да следват в чужбина?
Основно поради недоверието и лисата на авторитет във всяко нещо „ Произведено в България “. Родителите търсят знак за по-висок веществен и обществен статус, като изпращат децата си да учат в чужбина. Когато младежите вземат решение, те желаят да избягат по- надалеч, да имат достъп до непознати култури и до по-добре платени работни места в вероятност. От всичко по малко. Но това не е неприятно.
Да ги задържаме ли? Как?
Не и административно! Няма смисъл, в случай че не създадем конкурентни условия. Просто би трябвало да се грижим професионално за усъвършенстването и за имиджа на нашата просветителна система. Всяко висше учебно заведение има своя отговорност за това. Ако то не може да си притегли студенти, никой не може да му помогне с административни ограничения. А учещите в чужбина са главно средство за трансфер на информация и на позитивен опит. Да ги използваме!
Имате ли виждане по какъв начин да се взема решение въпросът с хроничния дефицит на фрагменти? Но и с остатъка на хора в избрани моменти в обособени компании и браншове?
Няма съвършена система за контролиране на пазара на труда. Но има симулационни модели, които демонстрират дълготрайно тези процеси. Националното стопанство е инерционна система. Това, което става през днешния ден, ще даде резултат след месеци и години. Хроничният дефицит на фрагменти в едни специалности и браншове е резултат от безредни промени в просветителната система, от заплащането, от изискванията на труд, от държанието на работодателите, от престижа на специалностите. Същите са факторите на остатъка от работна ръка. Решението е систематична съгласуваност на образованието, науката, пазара на труда и работодателите. При това равнище на осведомителните технологии сходна съгласуваност е изцяло допустима. Въпрос на разбиране и деяние.
Кой е основният метод в положителното ръководство на хората, за който акцентирате във вашите лекции, пред представители на бизнеса?
Аз съм уверен почитател на метода Wellbeing и образовам студенти, мениджъри и експерти по него. Същността е: Мениджърите би трябвало да бъдат професионално, физически и душевен все по-добре и да се грижат и хората им да се усещат по същия метод. Имам регистриран потребен модел за образование в основни пълномощия по този способ. Имам и център, в който работим по самостоятелни стратегии за това.
Вие сте дълготраен учител по ръководство. Вашият неутрален взор към ръководството на страната в последните години?
Управлението има измерители за качество. Ето моите оценки по тези измерители в обобщение:
Ниско дейно от позиция на публичните цели - приоритет имат персоналните и групови ползи на тези, които вземат решения. Първо, време е за нещо като Закон за благосъстоянието на бъдещите генерации, в който всеки нов закон и решение на високо равнище да се правят оценка през дълготрайните му резултати върху качеството на живота на младежите. Второ, нужна е дълбока промяна в институциите. Те се разрушават пред очите ни, тъй като по формулировка би трябвало да обслужват общите, държавните цели и не са основани, с цел да работят за персонални ползи.
Ниско ефикасно - никой не следи с какъв разход на запаси какъв резултат се реализира. Примери? Коментарите за Държавния бюджет. Спорят за доходи, разноски, недостиг и дълг, само че за изгоди няма и дума. Във Франция съществува така наречен Зелен бюджет - оценка за изгодата от разноските за устойчивото развиване. Използването на информационните и осведомителните технологии в ръководството също е сериозно ниско на база вложените средства.
Псевдодемократично – в обстановка сме на сериозно ниска представителност на властта. Демокрацията е учредена на представителната власт. При нас от години все по-малки групи от хора излъчват няколко водачи, които вземат решения за предписание с всички запаси на страната. Тази дисторция разумно води към очевиден или прикрит олигархизъм и към властническо ръководство.
И още доста елементи има в тази оценка. Добрата вест е, че всичко това е поправимо в страна с нашата величина. Можем релативно бързо да станем „ предпазена земя “- добре проведена страна, която извършва своите функционалности в интерес на сигурността на хората и благосъстоянието на нацията. Такава страна не се занимава с бизнес и с рекет. Това е земя на свободни, виновни и просветени нови генерации, възпитавани в духа на традициите и християнския морал. Има няколко целта и няколко промени, с които проведено и бързо можем да вървим в тази посока и да живеем все по-добре. Ако цифровите услуги за жителите и бизнеса станат приоритет в страната, считам, че единствено за 4 години ще имаме качествено нова среда за живеене.
Навярно имате рекомендации и за по-доброто ръководство на общините?
Привърженик съм на цялостната децентрализация на функционалности, запаси и решения. Няма хора, които по-добре от общинските съветници да познават опциите и проблемите на общините. Няма човек, който да работи за хората по-оперативно от кмета. Тях ги срещат на улицата, държат им сметка, поправят ги. Затова моят модел е: „ Парите и решенията да са колкото може по-близо до хората “. Такава смяна е значима и следва да е планувана и добре ръководена. Поне корупцията по високите етажи на властта внезапно ще намалее. А контролът на равнище община става по-лесен.
Какъв най-съществен акцент ще откроите по тематиката Регионално развиване?
Без подозрение това е равномерното развиване на районите - икономическо, обществено и демографско. Акцентът върху качеството на живот в междинните и дребните обитаеми места е основен за бъдещето на нацията ни. Младите генерации доста държат на екологичната среда и страната и общините би трябвало да ги привлекат с обезпечена инфраструктура, работни места, достъп до обучение и опазване на здравето, с бърз интернет и връзки. И в случай че имаме напълно цифрови административни услуги, доста млади фамилии по натурален метод биха избрали селата и дребните градове като място за живеене.
Аурометрията е област, в която също работите. Какви са опциите на този способ и за какво го практикувате?
Аурометрията е холистичен способ за установяване на физическо, психологично и прочувствено здраве и обвързваните поведенчески модели. Нашата аура съдържа цялата информация за нас, въпреки че умеем да четем единствено част от нея. Моментното положение на индивида в тези области е основа за осъществяване на стратегия за рационализиране, за повишение на персоналната успеваемост, за възстановяване на здравето и на общуването. Тези резултати са използвани в ръководството, само че и в персонален проект. На мен този способ ми оказва помощ за диагностика, в образованието и за следене на напредъка в работата ми като наставник.
Вашият съвет, „ тайната “ по какъв начин да поддържаме положително здраве?
Наблюдавайте себе си, без да се вторачвате - от горната страна, в профил и със самоирония. Вашето тяло и вашето лично осведомително поле знаят всичко. Каквото и да видите, излекувайте го преди да се прояви. Ако не виждате, намерете виждащи.
Вашата персонална формула, събрана в чуждицата Wellbeing, която може да преведем като благоденствие в положително здраве…
Благополучието е естествената цел на персоналния ни живот, а благосъстоянието за нацията е смисленият приоритет на професионалната ни изява и на публичната ни интензивност.
УНСС богатство българска икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ