Сократ е древногръцки философ, един от най-важните символи на западната

Сократ е древногръцки мъдрец, един от най-важните знаци на западната философска традиция. Чрез изследвания и задаване на въпроси той основава нов клон на философията, която до тогава е лимитирана от рамките на теориите за природата, отнасящ се до морала и моралното обучение. Този нов аспект на философската просвета се назовава нравственос (от гръцки: етос – присъщото за обособения човек, това, което го разграничава от другите и му придава самостоятелни черти). За Сократ моралното развиване е най-важната човешка задача. За него философията не е единствено куп от учения и канони, а и метод на живот. Живеейки съгласно своите метафизичен правила, Сократ няма време да живее „ за себе си “, отхвърля да взема и пари за преподавателската си активност.

 Вероятно доста мислители, писатели и политици биха дали всичко за един диалог с великия мъдрец. „ Бих разменил всичките си технологии за един следобяд със Сократ. ", споделя Стив Джобс.

 Наричан „ най-мъдрият от всички мъдреци ", древногръцкият мъдрец е една от най-интересните и ярки фигури на древността. Повече от две хилядолетия неговата завладяваща персона и метафизичен размишления са ентусиазъм и мистерия за човечеството. Неговата мъдрост и възгледи за живота са достигнали до нас само с помощта на неговите съвременници. Известно е, че Сократ не е записал нито една своя мисъл, считайки, че същинското познание и мъдрост са в живия разговор и полемиката с съперника. Той е първият, който разсъждава за метода на живот и твърди, че философията не е канони, а методът, по който живеем.

 Благодарение на изключителното си омагьосване и мъдрост, Сократ имал въздействие над хора от разнообразни възрасти и с друго публично състояние. А фамозните му беседи и разговори предизвиквали удивление измежду неговите другари и възпитаници, само че и злост и неприязън у съперниците му. Всеки, който влизал в разговор с мъдреца, се явявал на " изпит на душата си ". Според свидетелства на Платон, всеки запалянко бил подлаган на безмилостната му подигравка и на безкрайните му въпроси, и нямал късмет да приключи полемиката, до момента в който не си даде сметка кой е и по какъв начин живее. Всеки, който влизал в разговор с мъдреца, се явявал на " изпит на душата си ". Според свидетелства на Платон, всеки запалянко бил подлаган на безмилостната му подигравка и на безкрайните му въпроси, и нямал късмет да приключи полемиката, до момента в който не си даде сметка кой е и по какъв начин живее.

Скромен и безвъзмезден в своя живот, той считал, че благосъстоянието носи зло.

Когато Алкивиад поискал да подари на философа огромен сектор земя, с цел да си построи къща, Сократ отвърнал:
- Ако се нуждаех от сандали и ти ми дадеше цяла кожа за тази цел, не бих ли станал за смях, в случай че я вземех?

Човек е същински умен тогава, когато знае, че не знае нищо.

Именно на Сократ принадлежи фамозната фраза " Аз знам, че нищо не знам ". Той е считал, че положителното начало стартира от дребните неща и че има едно само положително – знанието. И едно само зло - незнанието. „ Хората си фантазират, че знаят нещо, а се оказва, че нищо не знаят. И се получава, че знаейки за своето неведение, аз знам повече от всички останали. "

Не живей, с цел да ядеш, а яж, с цел да живееш.

Мъдрецът се надсмивал над тези, които се грижели единствено за материалните си потребности с думите: „ Аз хапвам, с цел да пребивавам. А някои хора живеят, с цел да ядат. "

На света има така доста неща, които не са ми нужни.

Ходейки из пазара, Сократ казвал: „ Колко доста неща има на света. Хората на пазара си купуват скъпи удоволствия, а аз гратис си създавам свои лични удоволствия от душата си. "

Причината за положителното въодушевление.

Веднъж един възпитаник на Сократ го попитал:
- Обясни ми, учителю, за какво ти си постоянно в положително въодушевление?
- Защото не владея нищо, за което бих страдал, в случай че го изгубя. – дал отговор мъдрецът.

Какво е добродетел?

- Какво е добродетел? - попитал го един възпитаник.
- Нищо отвън мярка. - дал отговор Сократ.

Защо да вървиш в съда?

По време на някакъв спор, съперникът на Сократ не се стърпял и го блъснал. Изплашен от това, което се случило, той почнал да увещава философа да не подава недоволство в съда.
- Ако ме ритне едно магаре, дали ще вървя да се окайвам в съда? - дал отговор Сократ.

Слизането е по-лесно от изкачването.

Хетерата Калисто един път с подигравка декларирала на Сократ, че единствено в случай че изиска, може да притегли всички негови другари и възпитаници, до момента в който той не би могъл да направи същото с нейните.
- Разбира се, - дал отговор философът. - Твоята задача ще е по-лесна - в случай че ти призовеш моите почитатели да създадат това, те ще слизат надолу, а в случай че аз прикани твоите – те ще би трябвало да се изкачват.

Вземи от себе си.

Веднъж един прочут на Сократ, прочут със своето разточителство, попитал, кой би могъл да му заеме известна сума пари.
- Вземи на заем от себе си – споделил Сократ – просто си редуцира разноските.

Да се жениш или да не се жениш?

„ Женен или неженен, постоянно ще съжаляваш. Ако би се давало в брака време за проба, то целият свят би се лимитирал единствено с тестът. "

Към Сократ се обърнал един от неговите възпитаници:
- Наумил съм да се оженя. Какво ще ме посъветваш?
- Гледай да не си като риба, която, попадайки в мрежата, се стреми да бъде свободна, а когато е на независимост, се стреми да попадне в мрежата. Но както и да постъпиш, постоянно след това ще съжаляваш.

Какво е гибелта?

Осъден на гибел, преди да изпие чашата с отрова, философът споделил: „ Щом не знаем какво е гибелта, не е разумно да ни е боязън. "

Смъртта може да е и най-голямата берекет за индивида.

В съда, чувайки своята присъда, Сократ дал отговор:
- Е, аз отивам, с цел да умра. Вие оставате, с цел да живеете. А кое от двете е по-добро, на човек не е известно.

Аз не съм Атинянин или Грък, аз съм жител на света. (думи на Сократ, представени от Плутарх)

Висшата мъдрост е да различаваш положителното от злото.

Говори, че да те видя.

Доброто начало не е без значение, въпреки че се стартира от незначителното.

Животът е единствено един момент сред две вечности.

Знам единствено, че нищо не знам. Но знам това, което другите не знаят, че аз знам.

Има единствено едно положително - знанието и едно зло - незнанието. (думи на Сократ, представени от Диоген Лаерций)

Лошите хора живеят, с цел да ядат и пият, до момента в който положителните ядат и пият, с цел да живеят.

На хората им е по-лесно да държат на езика си парещ въглен, в сравнение с загадка.

Най-богат е този, който се задоволява с минимум, защото това е благосъстоянието на природата.

Най-добрата фалшификация към храната е гладът.

Не животът, а положителният живот си коства да бъде скъп.

Не изисквай от другите това, което ти самичък не можеш да изпълниш.

Не прави на другите нещо, което те ядосва, когато го вършат на теб.

Непременно се ожени — в случай че вземеш добра жена ще си щастлив; в случай че вземеш неприятна — ще станеш мъдрец.

Никога не предпочитай персоналната си нелепост пред потребния съвет.

Обучение, получено с пари, е по-лошо от никакво образование.

Обучението е запалване на пламък, а не пълнене на съд.

Онези, които желаят минимум, са най-близо до боговете.

Познай себе си! Cognosce te ipsum!

По-добре неудовлетворен човек, в сравнение с предостатъчно прасе.

Щом не знаем какво е гибелта, не е разумно да ни е боязън.

Инфо: www.obekti.bg