Европейски ъперкът за гражданската конфискация
Софийският градски съд е спрял делото за конфискацията на имущество с рекордна стойност (над 2 милиарда лева), което се води против Цветан Василев, фамилията му и обвързваните с тях компании. На 23 март правосъдният състав е отправил шест въпроса към Съда на Европейския съюз в Люксембург, чиито отговори ще изчака, преди да продължи с разглеждането на процеса.
Най-важният от въпросите е дали европейското право изобщо позволява да бъде отнемано имущество, което сякаш е било добито вследствие на закононарушение, откакто няма четена присъда за това закононарушение?
В преюдициалното питане магистратите категорично цитират текстове от Директива 2014/42/ЕС за застраховане и конфискация на средствата от незаконна активност, съгласно която страните членки би трябвало да подхващат ограничения за конфискация "при изискване, че има влезнала в действие неоправдателна присъда за осъществено закононарушение, в това число и вследствие на неприсъствено произвеждане ". И питат: дава ли директивата право на страните да одобряват правила за конфискация без присъда, възможно ли е изобщо това и задоволително ли е единствено образуването на наказателно произвеждане, с цел да се прибегне до такава мярка?
Това са въпроси, които слагат под подозрение логиката на признатите към този момент двукратно от ГЕРБ правила за конфискация на нелегално благосъстояние. Първо, през 2012-а в остарелия закон за лишаване на имущество ръководещите прокараха тезата, че за гражданската конфискация няма никакво значение дали съответният човек е наказан, или не за закононарушение - значимо е дали е явен произходът на това, което има. Така на процедура бяха реанимирани разпоредбите за конфискация, прилагани по времето на Тодор Живков. А след това същите тези правила залегнаха и в новоприетия антикорупционен "мегазакон ", по който в действителност ще се прави конфискацията отсега нататък.
Именно спирането на връзката сред наказателните производства и конфискацията даде опция още през 2016-а в Софийския градски съд да стартира делото за 2 милиарда лева против Цветан Василев, без още изобщо да е ясно дали той ще бъде съден, по кое време и защо закононарушение.
Същите въпроси обаче "тежат " и по още едно знаково дело за конфискация - против някогашния "втори " в Движение за права и свободи и някогашен замесник-председател на Народното събрание Христо Бисеров. Той пък освен към този момент не е обвиняем за закононарушенията, в които го упрекна прокуратурата, само че бе и напълно оневинен за тях - освен това с влезнала в действие присъда, минала през три правосъдни инстанции. При все това делото за лишаване на имущество от него и фамилията му, заведено от Комисията за лишаване на нелегално добито имущество (КОНПИ), към момента продължава. Поредното съвещание трябваше да се състои пред различен правосъден състав на Софийски градски съд на 26 март, само че се провали поради неявяването на ответниците.
На 29 март Върховният касационен съд събра съдиите от гражданската си гилдия, с цел да избистрят може ли да се желае конфискация на имущество от жители, делата против които изобщо няма да бъдат гледани, тъй като са били прекъснати по една или друга причина. Тълкувателното дело по този въпрос е формирано още през 2016-а по искане на съдии от Върховен касационен съд поради несъгласия в мненията на магистратите.
Колко време ще отнеме на Съда на Европейски Съюз и Върховен касационен съд "изчистването " на противоречивите въпроси за използването на българската гражданска конфискация, е мъчно да се предвижда. Но до момента в който не се получат ясни отговори, нито делото против Цветан Василев ще продължи, нито се чака да има дефинитивно решение по проблема "Бисеров ", нито по който и да било различен сходен случай.
Най-важният от въпросите е дали европейското право изобщо позволява да бъде отнемано имущество, което сякаш е било добито вследствие на закононарушение, откакто няма четена присъда за това закононарушение?
В преюдициалното питане магистратите категорично цитират текстове от Директива 2014/42/ЕС за застраховане и конфискация на средствата от незаконна активност, съгласно която страните членки би трябвало да подхващат ограничения за конфискация "при изискване, че има влезнала в действие неоправдателна присъда за осъществено закононарушение, в това число и вследствие на неприсъствено произвеждане ". И питат: дава ли директивата право на страните да одобряват правила за конфискация без присъда, възможно ли е изобщо това и задоволително ли е единствено образуването на наказателно произвеждане, с цел да се прибегне до такава мярка?
Това са въпроси, които слагат под подозрение логиката на признатите към този момент двукратно от ГЕРБ правила за конфискация на нелегално благосъстояние. Първо, през 2012-а в остарелия закон за лишаване на имущество ръководещите прокараха тезата, че за гражданската конфискация няма никакво значение дали съответният човек е наказан, или не за закононарушение - значимо е дали е явен произходът на това, което има. Така на процедура бяха реанимирани разпоредбите за конфискация, прилагани по времето на Тодор Живков. А след това същите тези правила залегнаха и в новоприетия антикорупционен "мегазакон ", по който в действителност ще се прави конфискацията отсега нататък.
Именно спирането на връзката сред наказателните производства и конфискацията даде опция още през 2016-а в Софийския градски съд да стартира делото за 2 милиарда лева против Цветан Василев, без още изобщо да е ясно дали той ще бъде съден, по кое време и защо закононарушение.
Същите въпроси обаче "тежат " и по още едно знаково дело за конфискация - против някогашния "втори " в Движение за права и свободи и някогашен замесник-председател на Народното събрание Христо Бисеров. Той пък освен към този момент не е обвиняем за закононарушенията, в които го упрекна прокуратурата, само че бе и напълно оневинен за тях - освен това с влезнала в действие присъда, минала през три правосъдни инстанции. При все това делото за лишаване на имущество от него и фамилията му, заведено от Комисията за лишаване на нелегално добито имущество (КОНПИ), към момента продължава. Поредното съвещание трябваше да се състои пред различен правосъден състав на Софийски градски съд на 26 март, само че се провали поради неявяването на ответниците.
На 29 март Върховният касационен съд събра съдиите от гражданската си гилдия, с цел да избистрят може ли да се желае конфискация на имущество от жители, делата против които изобщо няма да бъдат гледани, тъй като са били прекъснати по една или друга причина. Тълкувателното дело по този въпрос е формирано още през 2016-а по искане на съдии от Върховен касационен съд поради несъгласия в мненията на магистратите.
Колко време ще отнеме на Съда на Европейски Съюз и Върховен касационен съд "изчистването " на противоречивите въпроси за използването на българската гражданска конфискация, е мъчно да се предвижда. Но до момента в който не се получат ясни отговори, нито делото против Цветан Василев ще продължи, нито се чака да има дефинитивно решение по проблема "Бисеров ", нито по който и да било различен сходен случай.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ