Н. В. Цар Симеон II е автор на предговора към луксозното издание Орденът за храброст сред отличията на Царство България
София. В навечерието на 6-ти май – Деня на храбростта и празника на Българската войска на книжния пазар излезе първокласното издание „ Орденът за смелост измежду оценките на Царство България “. Автор на книгата е господин Юли Грънчаров. Това оповестиха от пресофиса на Н. В. Цар Симеон II.
Юли Грънчаров е правист, профилиран във финансовите покупко-продажби. Магистър по право от Юридическия факултет на Софийския университет. Завършил е мениджмънт в Парижкото Висше Училище по търговия (HEC Paris) и история в Нов български университет. Понастоящем работи в едно от най-големите сдружения за ръководство на капиталови фондове в Европа. Увлича се от историята и фалеристиката и неотдавна е член на „ Царското Историческо Общество “.
В продължение на 8 години той черпи информация и опит от авторитетни откриватели и колекционери. В подготовката на труда си среща поддръжката на задгранични аукционни къщи и публични институции, измежду които Музея на ордена на Почетния легион (Париж, Франция), Българския монетен двор и Фонда за запазване на историческото завещание „ Цар Борис и Царица Йоанна “.
По-голямата част от актуалните български държавни оценки са исторически свързани с наградната система на Царство България.
Увлекателният текст и богатият снимков материал разкриват пред читателя по какъв начин са основани и развивани българските отличия; каква е разликата сред медал, орден и почетен знак; къде са били изработвани през годините; кои персони и за какви заслуги са награждавани.
Предговорът към албума е на Н.В. Цар Симеон II – Велик магистър на българските ордени.
Прилагаме цялостния текст на предговора:
„ Уважаеми читатели,
На 16 април 1879 година в постройката на Великото национално заседание в Търново е призната Конституцията на Българското княжество, наречена “Търновска конституция ”. Освен всичко останало, посредством нея се учредява и един “Знак за отличие и то единствено във време на война ”. На съображение тази наредба и в смисъла на член 58 и член 59, на 1 януари 1880 година Княз Александър І издава декрет за учредяването на Ордена “За Храброст ”.
Постепенно Княз Александър основава още няколко оценки. Измежду тях по значителност се откроява учреденият на 25 декември 1881 година в чест на княжеския и на Царя Освободител Император Александър ІІ небесен настойник медал “Свети Александър ” в шест степни и Голямо огърлие, по право принадлежащо на царстващия държател.
Възкачването на Княз Фердинанд на българския трон през 1887 година заварва една до някъде построена Орденна система при Княжеския замък, която тогава носи името Канцелария на Българския княжески медал, изцяло в духа на член 59 от Търновската конституция, допускащ едно военно отличие. След 1887 година Княз Фердинанд стартира доизграждането на българската наградна система, като вплита във външния тип на оценките най-изящните мостри на европейската фалеристика, както и родова и национална хералдика и символика. Част от основаните от Него оценки в този интервал са Народен медал “За гражданска заслуга ” и Народен медал “За военна заслуга ”.
След провъзгласяването на Независимостта на България и приемането на изконната купа Цар на Българите ситуацията на орденската система придобива цялостна комплектност. На идната 1909 година Цар Фердинанд учредява Орден, който заема най-високо място в наградната система и който да увековечава историческия акт на възобновяване на Българското Царство. Това е Орденът “Свети Свети равноапостоли Кирил и Методий ”, който е одобрен на 21 февруари 1910 година от ХІV Обикновено национално заседание с необикновен закон.
Канцеларията на българските ордени е основана по сходство на европейските Капитули на ордени. Владетелят е Велик магистър на българските царски оценки и като подобен той има правото и по собствен избор да награждава български и непознати жители.
Така построената орденна система резервира образа си и по време на царуването на моят татко Цар Борис ІІІ, продължава по този начин откритата традиция.
Въпреки насилственото ни овакантяване на България, освен това в резултат на един нелегитимен плебисцит, нося историческата отговорност като Велик магистър на Българските ордени и до ден сегашен “.
Юли Грънчаров е правист, профилиран във финансовите покупко-продажби. Магистър по право от Юридическия факултет на Софийския университет. Завършил е мениджмънт в Парижкото Висше Училище по търговия (HEC Paris) и история в Нов български университет. Понастоящем работи в едно от най-големите сдружения за ръководство на капиталови фондове в Европа. Увлича се от историята и фалеристиката и неотдавна е член на „ Царското Историческо Общество “.
В продължение на 8 години той черпи информация и опит от авторитетни откриватели и колекционери. В подготовката на труда си среща поддръжката на задгранични аукционни къщи и публични институции, измежду които Музея на ордена на Почетния легион (Париж, Франция), Българския монетен двор и Фонда за запазване на историческото завещание „ Цар Борис и Царица Йоанна “.
По-голямата част от актуалните български държавни оценки са исторически свързани с наградната система на Царство България.
Увлекателният текст и богатият снимков материал разкриват пред читателя по какъв начин са основани и развивани българските отличия; каква е разликата сред медал, орден и почетен знак; къде са били изработвани през годините; кои персони и за какви заслуги са награждавани.
Предговорът към албума е на Н.В. Цар Симеон II – Велик магистър на българските ордени.
Прилагаме цялостния текст на предговора:
„ Уважаеми читатели,
На 16 април 1879 година в постройката на Великото национално заседание в Търново е призната Конституцията на Българското княжество, наречена “Търновска конституция ”. Освен всичко останало, посредством нея се учредява и един “Знак за отличие и то единствено във време на война ”. На съображение тази наредба и в смисъла на член 58 и член 59, на 1 януари 1880 година Княз Александър І издава декрет за учредяването на Ордена “За Храброст ”.
Постепенно Княз Александър основава още няколко оценки. Измежду тях по значителност се откроява учреденият на 25 декември 1881 година в чест на княжеския и на Царя Освободител Император Александър ІІ небесен настойник медал “Свети Александър ” в шест степни и Голямо огърлие, по право принадлежащо на царстващия държател.
Възкачването на Княз Фердинанд на българския трон през 1887 година заварва една до някъде построена Орденна система при Княжеския замък, която тогава носи името Канцелария на Българския княжески медал, изцяло в духа на член 59 от Търновската конституция, допускащ едно военно отличие. След 1887 година Княз Фердинанд стартира доизграждането на българската наградна система, като вплита във външния тип на оценките най-изящните мостри на европейската фалеристика, както и родова и национална хералдика и символика. Част от основаните от Него оценки в този интервал са Народен медал “За гражданска заслуга ” и Народен медал “За военна заслуга ”.
След провъзгласяването на Независимостта на България и приемането на изконната купа Цар на Българите ситуацията на орденската система придобива цялостна комплектност. На идната 1909 година Цар Фердинанд учредява Орден, който заема най-високо място в наградната система и който да увековечава историческия акт на възобновяване на Българското Царство. Това е Орденът “Свети Свети равноапостоли Кирил и Методий ”, който е одобрен на 21 февруари 1910 година от ХІV Обикновено национално заседание с необикновен закон.
Канцеларията на българските ордени е основана по сходство на европейските Капитули на ордени. Владетелят е Велик магистър на българските царски оценки и като подобен той има правото и по собствен избор да награждава български и непознати жители.
Така построената орденна система резервира образа си и по време на царуването на моят татко Цар Борис ІІІ, продължава по този начин откритата традиция.
Въпреки насилственото ни овакантяване на България, освен това в резултат на един нелегитимен плебисцит, нося историческата отговорност като Велик магистър на Българските ордени и до ден сегашен “.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ