Медицинска сестра от ковид отделението в Пирогов: Обичам родината си, искам да работя тук!
София Стаменова е на 28 години и откогато е приключила образованието си за здравна сестра в Плевен, е част от екипа на " Пирогов ". Преди месец и половина се озовава в коронавирус отделението на болничното заведение след позитивен резултат. Преди да се разболее, е част от Клиниката по гнойно-септичната хирургия на болничното заведение. „ Имаше много пациенти и огромна възможност някой болен от Covid-19 да попадне измежду нас. По принцип на всички заболели им вършат проби за ковид, само че резултатът е подготвен едвам на идващия ден “, споделя София.
Едновременно с нея се заразяват още 15 души от екипа на клиниката и няколко пациенти. „ Но от кое място беше тръгнала болестта, не знам. “ Налага се да затворят клиниката, а София е настанена в " изолатора на " Пирогов ", както назовават коронавирус отделението там.
„ Не бях в тежко положение, по-скоро в начален етап. Имах леки промени в белия дроб в следствие от скенера, и при лабораторните резултати също имах леки промени. Лечението в болница е най-хубавото, тъй като си под непрекъснато наблюдаване, може да се реши положението и всяко едно изменение да се хване в точния момент. Защото е малко подло – всеки ден е нещо ново, появява се нов признак. И в случай че се хване в точния момент, а при мен мисля, че беше по този начин, мисля, че изходът е удобен. “
Още до момента в който е пациент в отделението, София непринудено оказва помощ с каквото може на сестрите. Остава доброволец и откакто я изписват, и вместо да прекара 14 дни карантина вкъщи, тя избира да работи точно там. „ Много бързо се приспособих към тази среда. Чувствах се като вкъщи си, тъй като на мен половината ми живот минава в болничното заведение. И тъй като виждах, че сътрудниците са доста натоварени, а аз имах опцията да го върша, взех решение да им оказвам помощ с каквото мога. Най-малко като включват системи, аз по-късно да ги изключвам. Самите заболели също привикнаха с мен. Създаде се една другарска среда сред нас. Доставяше ми наслаждение да го върша, да оказвам помощ на останалите “, споделя София, с която съумявам да приказвам сред тежките смени и откакто към този момент публично работи в коронавирус отделението на " Пирогов " като здравна сестра.
„ По-скоро командирована. Самият доцент Атанасов, който е шеф на клиниката, както и останалите лекари и сестри, имат потребност от медицински личен състав и самите те ми предложиха да се върна. Естествено аз се съгласих “, споделя София и чувствам усмивката й в телефонната слушалка. В момента не престават да имат доста пациенти, само че не са толкоз тежко болните, добавя тя – дали поради ограниченията, дали поради намаляването на тежестта на болестта. „ Но не желая да звучи успокоително и хората да се отпускат. Искам да се съблюдават ограниченията. “
Въпреки всичко личният състав не доближава. „ При нас клиниката е на три етажа и за тези три етажа сега отговаряме две сестри, а пациентите са към 70 – 80. Ние нямаме физическата опция. Времето не ни стига и постоянно оставаме след работа или идваме по-рано. По време на промяна нямаме време даже да се храним “, споделя София, която сега работи сред 60 и 70 часа на седмица, само че нейни колежки са стигали до 30 часа ексклузивен труд. Защото въпреки всичко „ пациентите имат потребност от грижи. “
За нея проблемът с неналичието на медицински сестри е от години, а в този момент една част от тях са заболели. „ Липсата е голяма. Проблемът естествено идва от ниското възнаграждение. Няма вероятност. Учиш нещо четири години, а по-късно заплащането е покрай една минимална работна заплата. Особено в по-малките градове. Няма тласък. “
Но какво стимулира едно 28-годишно момиче, което без значение от това всеки ден се връща в " Пирогов " и работи от заран до вечер?
„ Обичам провокациите. Обичам да има тръпка. Работата в Пирогов е доста динамична и по тази причина я избирам. Там не ми е скучно. Понякога – макар дребното заплащане– е значимо да си задоволен освен от финансова позиция . Понякога едно „ Благодаря “ от пациент е задоволително . Да знаеш, че си оказал помощ на някого, който има потребност, от време на време е всичко. Това ми вдъхва кураж и мощ да се боря “, откровена е София и е безапелационна, че в никакъв случай не би отпътувала да работи в чужбина.
„ Аз съм родолюбец! Обичам си страната, желая да работя тук и да съм сред околните и фамилията си. Да, в чужбина като възнаграждение ще е по-добро, изискванията на работа ще са по-добри, само че първоначално ще ми е доста мъчно. Искам да си работя в страната. Да се усещам в свои води “, споделя момичето, което не се опасява да бъде на първа линия. Да оказва помощ е това, което й дава смисъл. Всеки ден.
Героите на първа линия в отделенията за Covid-19 са " Човек на годината "
Едновременно с нея се заразяват още 15 души от екипа на клиниката и няколко пациенти. „ Но от кое място беше тръгнала болестта, не знам. “ Налага се да затворят клиниката, а София е настанена в " изолатора на " Пирогов ", както назовават коронавирус отделението там.
„ Не бях в тежко положение, по-скоро в начален етап. Имах леки промени в белия дроб в следствие от скенера, и при лабораторните резултати също имах леки промени. Лечението в болница е най-хубавото, тъй като си под непрекъснато наблюдаване, може да се реши положението и всяко едно изменение да се хване в точния момент. Защото е малко подло – всеки ден е нещо ново, появява се нов признак. И в случай че се хване в точния момент, а при мен мисля, че беше по този начин, мисля, че изходът е удобен. “
Още до момента в който е пациент в отделението, София непринудено оказва помощ с каквото може на сестрите. Остава доброволец и откакто я изписват, и вместо да прекара 14 дни карантина вкъщи, тя избира да работи точно там. „ Много бързо се приспособих към тази среда. Чувствах се като вкъщи си, тъй като на мен половината ми живот минава в болничното заведение. И тъй като виждах, че сътрудниците са доста натоварени, а аз имах опцията да го върша, взех решение да им оказвам помощ с каквото мога. Най-малко като включват системи, аз по-късно да ги изключвам. Самите заболели също привикнаха с мен. Създаде се една другарска среда сред нас. Доставяше ми наслаждение да го върша, да оказвам помощ на останалите “, споделя София, с която съумявам да приказвам сред тежките смени и откакто към този момент публично работи в коронавирус отделението на " Пирогов " като здравна сестра.
„ По-скоро командирована. Самият доцент Атанасов, който е шеф на клиниката, както и останалите лекари и сестри, имат потребност от медицински личен състав и самите те ми предложиха да се върна. Естествено аз се съгласих “, споделя София и чувствам усмивката й в телефонната слушалка. В момента не престават да имат доста пациенти, само че не са толкоз тежко болните, добавя тя – дали поради ограниченията, дали поради намаляването на тежестта на болестта. „ Но не желая да звучи успокоително и хората да се отпускат. Искам да се съблюдават ограниченията. “
Въпреки всичко личният състав не доближава. „ При нас клиниката е на три етажа и за тези три етажа сега отговаряме две сестри, а пациентите са към 70 – 80. Ние нямаме физическата опция. Времето не ни стига и постоянно оставаме след работа или идваме по-рано. По време на промяна нямаме време даже да се храним “, споделя София, която сега работи сред 60 и 70 часа на седмица, само че нейни колежки са стигали до 30 часа ексклузивен труд. Защото въпреки всичко „ пациентите имат потребност от грижи. “
За нея проблемът с неналичието на медицински сестри е от години, а в този момент една част от тях са заболели. „ Липсата е голяма. Проблемът естествено идва от ниското възнаграждение. Няма вероятност. Учиш нещо четири години, а по-късно заплащането е покрай една минимална работна заплата. Особено в по-малките градове. Няма тласък. “
Но какво стимулира едно 28-годишно момиче, което без значение от това всеки ден се връща в " Пирогов " и работи от заран до вечер?
„ Обичам провокациите. Обичам да има тръпка. Работата в Пирогов е доста динамична и по тази причина я избирам. Там не ми е скучно. Понякога – макар дребното заплащане– е значимо да си задоволен освен от финансова позиция . Понякога едно „ Благодаря “ от пациент е задоволително . Да знаеш, че си оказал помощ на някого, който има потребност, от време на време е всичко. Това ми вдъхва кураж и мощ да се боря “, откровена е София и е безапелационна, че в никакъв случай не би отпътувала да работи в чужбина.
„ Аз съм родолюбец! Обичам си страната, желая да работя тук и да съм сред околните и фамилията си. Да, в чужбина като възнаграждение ще е по-добро, изискванията на работа ще са по-добри, само че първоначално ще ми е доста мъчно. Искам да си работя в страната. Да се усещам в свои води “, споделя момичето, което не се опасява да бъде на първа линия. Да оказва помощ е това, което й дава смисъл. Всеки ден.
Героите на първа линия в отделенията за Covid-19 са " Човек на годината "
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ