Пет неща, които трябваше да се случат на срещата ЕС-Западни Балкани, но не се – според сръбската редакция на BBC
София. Срещата на 28-те държавни и държавни водачи на страните от Европейския съюз с техните сътрудници от шестте страни от Западните Балкани, които копнеят за участие в Общността - Сърбия, Черна гора, Македония, Босна и Херцеговина, Албания и Косово - трябваше да даде нов подтик в процеса на разширение.
Срещата се организира три месеца, откакто Европейската комисия разгласи амбициозна тактика за разширение, която съдържа заричане, че Сърбия и Черна гора, като „ отличници “ в договарянията за присъединение, доста бързо могат да станат пълноправни членки.
През юли в Лондон, в границите на Берлинския развой, ще се организира още една среща на същата тематика. Изглежда като че ли събирането в София е идеална подготовка за него.
Сръбската редакция на BBC показва пет неща, които трябваше да се случат на срещата в София, само че въпреки всичко не се, предава македонската електронна медия „ Маркукуле “.
1. Не всички участваха: водачът на кабинета в Мадрид Мариано Рахой бойкотира срещата в София в символ на митинг против поканата на представители на Косово, която Испания не признава. През последните месеци в Мадрид втърдиха позицията си във връзка с Косово, опасявайки се, че то може да се трансформира в модел за разединение на Каталуния. Отсъствието на един от 28-те европейски водачи не наподобява толкоз неприятно, в случай че не се вземе поради обстоятелството, че за разширението на Европейски Съюз се изисква консенсус. С оглед на това протестът е неприятен сигнал.
2.Балканите не са център на внимание: Оттеглянето на Съединени американски щати от нуклеарния контракт с Иран и насилието в Ивицата Газа бяха измежду преобладаващите тематики на срещата на върха. Това бе неофициално събиране без твърда стратегия.
3. Не става въпрос за разширение: Испания настоя от заключителната декларация да бъде заличена думата „ разширение “ и сменена с „ европейска вероятност “. Освен това, още веднъж поради Мадрид, вместо „ страните от Западните Балкани ", се приказва за „ сътрудници от Западните Балкани ", тъй като Косово не е страна съгласно испанците. Декларацията не загатва обособените страни, нито периодите за разширението. Това е най-малко две стъпки обратно от Стратегията на Европейска комисия, оповестена през февруари.
4. Македония и Албания ще останат блокирани: В очите на срещата на върха се смяташе, че през цялото време ще има компромис в разногласието за името сред Гърция и Македония. Това не се случи. А Албания, която през последните месеци извърши радикални промени в правосъдната система, се надяваше на началото на договарянията.
5.Няма прогрес и към Косово: Имаше вяра, че до срещата на върха или на нея може да се стигне до прогрес във връзка със основаването на Общността на сръбските общини, което би размразила брюкселския разговор за нормализиране на двустранните връзки сред Белград и Прищина. Но това по този начин и не се случи.
Превод и редакция: Тереза Герова
Срещата се организира три месеца, откакто Европейската комисия разгласи амбициозна тактика за разширение, която съдържа заричане, че Сърбия и Черна гора, като „ отличници “ в договарянията за присъединение, доста бързо могат да станат пълноправни членки.
През юли в Лондон, в границите на Берлинския развой, ще се организира още една среща на същата тематика. Изглежда като че ли събирането в София е идеална подготовка за него.
Сръбската редакция на BBC показва пет неща, които трябваше да се случат на срещата в София, само че въпреки всичко не се, предава македонската електронна медия „ Маркукуле “.
1. Не всички участваха: водачът на кабинета в Мадрид Мариано Рахой бойкотира срещата в София в символ на митинг против поканата на представители на Косово, която Испания не признава. През последните месеци в Мадрид втърдиха позицията си във връзка с Косово, опасявайки се, че то може да се трансформира в модел за разединение на Каталуния. Отсъствието на един от 28-те европейски водачи не наподобява толкоз неприятно, в случай че не се вземе поради обстоятелството, че за разширението на Европейски Съюз се изисква консенсус. С оглед на това протестът е неприятен сигнал.
2.Балканите не са център на внимание: Оттеглянето на Съединени американски щати от нуклеарния контракт с Иран и насилието в Ивицата Газа бяха измежду преобладаващите тематики на срещата на върха. Това бе неофициално събиране без твърда стратегия.
3. Не става въпрос за разширение: Испания настоя от заключителната декларация да бъде заличена думата „ разширение “ и сменена с „ европейска вероятност “. Освен това, още веднъж поради Мадрид, вместо „ страните от Западните Балкани ", се приказва за „ сътрудници от Западните Балкани ", тъй като Косово не е страна съгласно испанците. Декларацията не загатва обособените страни, нито периодите за разширението. Това е най-малко две стъпки обратно от Стратегията на Европейска комисия, оповестена през февруари.
4. Македония и Албания ще останат блокирани: В очите на срещата на върха се смяташе, че през цялото време ще има компромис в разногласието за името сред Гърция и Македония. Това не се случи. А Албания, която през последните месеци извърши радикални промени в правосъдната система, се надяваше на началото на договарянията.
5.Няма прогрес и към Косово: Имаше вяра, че до срещата на върха или на нея може да се стигне до прогрес във връзка със основаването на Общността на сръбските общини, което би размразила брюкселския разговор за нормализиране на двустранните връзки сред Белград и Прищина. Но това по този начин и не се случи.
Превод и редакция: Тереза Герова
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ