Около 3 млрд. на година общо от еврофондове и от

Около 3 милиарда на година общо от еврофондове и от националния ни бюджет потъват като че ли като вода в пясъците на родното земеделие. Като пресметнете 17 години обратно, откогато членуваме в Европейски Съюз, ще се хванете за главата от равносметката - какъв брой доста пари са дадени за продоволствието ни, което дума да няма е най-важният детайл за националната ни сигурност. Да де, но за какво тогава до производителите стигат някакви жълти стотинки на фона на тези милиарди? Защо ядем пластмасовите безвкусни плодове и зеленчуци, импорт от под дърво и камък? И какви за Бога са тези основани през тези години над 200 НПО-та, земеделски най-разнообразни асоциации, от които каква изгода има, с изключение на да усвояват едни пари по едни стратегии и планове?!

Аз не знам. Но знам, че години наред един съзнателен аграрни производител и агроконсултант с над 40 години стаж на полето - Красимир Кумчев, не е спрял да разяснява, в това число и пред медиите, за проблемите в земеделския бранш. Особено за безконтролните обири от така наречен " схемаджии ". Неотдавна Краси Кумчев беше заставен да изкорени дългогодишните си ябълкови насаждания в Пловдивско, поради недалновидната земеделска политика в този бранш, която НЕ Е направена в интерес на родните производители. Той незабавно стартира да отглежда зеленчуци, дружно със синовете си. Така е, когато човек е работлив, е за цялостен живот. Ако е ленив, също. Мързеливците обаче си вършат схеми по какъв начин да точат пари от всякъде и напряко обезкостиха страната в годините обратно и не престават. Защото

политиците могат да спрат това, само че не желаят.

Съвестните, почтените хора, които си изкарват парите с труд обаче желаят и един от тях е Краси Кумчев, който споделя:

„ Преди към този момент 10 години патентовах методика за самостоятелно систематизиране на дотациите в селското стопанство, политиците знаят за нея, утвърждават я, само че не я ползват. Разговарял съм с представители от всички политически партии у нас, както и с доста началници в министерствата.

Философията на моята методика е да ограничи кражбите и корупцията в селското стопанство .

Засега не виждам индикация за превъзмогването на пороците в целокупност в нашата стопанска система – продължава да се работи на парче, запушват се пробойни, само че се отварят други, дават се пари на порции и се дават обещание права и привилегии на тези производители, които спорадично се подвигат на митинги. Потушава се публичното напрежение, където възникне и по този начин си я караме към този момент над 30 години. А аз, както споделят моите другари, съм като един Дон Кихот и се боря с вятърни мелници. Но не мога да обществено да не споделям своята визия за развиване на селското ни стопанство. Тя е плод на познания и опит, насъбрани през над 40-годишната ми активност в земеделския бранш. Какво? Да я държа за себе си ли? Затова споделям, не спирам да приказвам, те чуват, само че не вършат нищо.
Вече съм податлив в действителност да имам вяра, че не я одобряват, тъй като тя не позволява обири. Ако политиците ни имат нещо по-добро от нея, което да докара до прекъсване на кражбите и увеличение на българската продукция, то дано да го покажат и приложат.
Няма такова нещо.
Сега системата е направена по този начин, че да устояваме едни хора в министерството, които нищо не схващат от земеделие, но могат да пишат планове и този циничен кръг от години се върти в една посока - погрешната.
Твърдя уверено, че земеделска промяна може и би трябвало да се направи. Моето ноу- хау, което съм сигурен, че ни би трябвало, обаче очевидно плаши хората от властта, има един „ минус ”, че, в случай че се приложи, никой няма да може да краде. И по тази причина към този момент близо две петилетки отлежава в прашни чекмеджета. А в същото време българите ядем скъпи, пластмасови плодове и зеленчуци и сме най-болната нация в Европа ”.

Припомням всичко това и няма да спра да го върша,

тъй като е срамотия бог да ни е " целунал " с такава земя, природа, климат, а ние да я трансформираме в пустиня,

поради ниските пристрастености на шарлатаните в земеделието, в политиката, в институциите, и по този начин ще я оставим за децата и внуците си. Ако не се спрат един път вечно кранчетата за далаверите в селското стопанство. Методиката на Красимир Кумчев предлага тъкмо това и нека се явят родолюбци и патриоти, които да се опрат на нея, да се доверят на хората, които създават, които знаят по кое време се копае и по кое време се сади. Баста към този момент с порочните тертипи партиите да си пробутват  пластмасовите протежета, които наподобяват съвсем на пластмасовите зеленчуци и плодове, които ни обезпечават за трапезата.