След Янчулев, Софиянски, Борисов и Фандъкова , Терзиев е провал - може да стане кмет с малко над 100 000 гласа
София пораства, само че гласоподава все по-малко.Това сочат данните от провеждането на локални избори от демократичните промени насам.
Александър Янчулев е първият кмет на София след измененията, който ръководи столицата от 1991 година до 1995 година Местните избори през октомври 1991 година съответстват с парламентарните за XXXVI Народно събрание, а изборната интензивност е 83,87 %. През същата година за първи път в историята на Софийската община кметът е определен с директно гласуване. Възстановява се гербът на София в първичния му тип от 1900 година, направено е знамето на столицата, на което е изобразен възобновеният герб, а 17 – ти септември – денят на великомъчениците Вяра, Надежда и Любов и тяхната майка София – е разгласен за Ден на София. Статистиката на ЦИК, обаче, стартира едвам от 2003-та година в сегашният й тип, а данните в остарелия им формат не демонстрират с какъв брой гласа е определен Янчулев.
На 29-и октомври 1995 година Стефан Софиянски, повдигнат от Обединена Демократична съпротива – Съюз на демократичните сили, БСДП, ХАП, БНДП, ДП-КС, получава 215 673 гласа на първи тур, а на втори печели изборите против Венцислав Йосифов, повдигнат от предприемчив комитет. Софиянски получава 284 001 гласа, а Йосифов получава 209 154 гласа. Така общо гласувалите за кмет на София приближават съвсем половин милион души.
През 1999 година още веднъж за кмет на София е определен Стефан Софиянски от коалиция ОДС с 279 476 гласа, който печели на първи тур.
През 2003 година за трети път Стефан Софиянски печели позицията кмет на София, този път повдигнат от ССД, като получава 114 530 гласа на първи тур, а на втори тур - 246 161 гласа. Тогава изборната интензивност освен в София, само че и в страната, също е висока – 57, 45 %.
През 2005 година се организират още веднъж локални избори в България. Тогава за кмет на София бива определен Бойко Борисов, който печели 68 % против съперника си Татяна Дончева, която взима едвам 31% от вота на софиянци. Така Борисов печели кметския си мандат с 222 577 гласа.
През 2007 година печели още веднъж Бойко Борисов, който става кмет на София с 53,68% поддръжка или 203 364 при изборна интензивност 36.51 % в София.
През 2009-та година София се снабдява с най-дълго управлявалият кмет до момента – Йорданка Фандъкова, която печели още на първи тур изборите с 67 % при изборна интензивност от 24%. През 2011 година Йорданка Фандъкова печели изборите още веднъж от раз с 53.31 % или 247 140 гласа поддръжка. През 2015 година печели доверието на софиянци за трети път, като събира 60.17% поддръжка, или 238 500 гласа. На локалните избори през 2019 година печели на втория тур, събирайки 49,98 % поддръжка или 209 542 гласа.
Разногласията сред партиите, сложното съставяне на държавно управление, множеството политически рецесии доведоха до съвсем двоен спад в искащите да гласоподават на Местни избори 2023 година На първия тур на изборите в София, оспорвани сред Васил Терзиев, повдигнат от ПП–ДБ, и Ваня Григорова, издигната от Българска социалистическа партия и „ Обединена Левица “, спадът е двоен: Терзиев е получил поддръжката на 119 121 софиянци, а Григорова – на 80 875 души.
Така от 1991 година до 2023 година софиянци от ден на ден губят мотивация да гласоподават: от близо 84% изборна интензивност през 1991 година, и кметове, определени с над 200 хиляди гласа, стигаме до днешната изборна интензивност от малко над 30% с на половина гласа поддръжка – към 100 хиляди. /БГНЕС
Александър Янчулев е първият кмет на София след измененията, който ръководи столицата от 1991 година до 1995 година Местните избори през октомври 1991 година съответстват с парламентарните за XXXVI Народно събрание, а изборната интензивност е 83,87 %. През същата година за първи път в историята на Софийската община кметът е определен с директно гласуване. Възстановява се гербът на София в първичния му тип от 1900 година, направено е знамето на столицата, на което е изобразен възобновеният герб, а 17 – ти септември – денят на великомъчениците Вяра, Надежда и Любов и тяхната майка София – е разгласен за Ден на София. Статистиката на ЦИК, обаче, стартира едвам от 2003-та година в сегашният й тип, а данните в остарелия им формат не демонстрират с какъв брой гласа е определен Янчулев.
На 29-и октомври 1995 година Стефан Софиянски, повдигнат от Обединена Демократична съпротива – Съюз на демократичните сили, БСДП, ХАП, БНДП, ДП-КС, получава 215 673 гласа на първи тур, а на втори печели изборите против Венцислав Йосифов, повдигнат от предприемчив комитет. Софиянски получава 284 001 гласа, а Йосифов получава 209 154 гласа. Така общо гласувалите за кмет на София приближават съвсем половин милион души.
През 1999 година още веднъж за кмет на София е определен Стефан Софиянски от коалиция ОДС с 279 476 гласа, който печели на първи тур.
През 2003 година за трети път Стефан Софиянски печели позицията кмет на София, този път повдигнат от ССД, като получава 114 530 гласа на първи тур, а на втори тур - 246 161 гласа. Тогава изборната интензивност освен в София, само че и в страната, също е висока – 57, 45 %.
През 2005 година се организират още веднъж локални избори в България. Тогава за кмет на София бива определен Бойко Борисов, който печели 68 % против съперника си Татяна Дончева, която взима едвам 31% от вота на софиянци. Така Борисов печели кметския си мандат с 222 577 гласа.
През 2007 година печели още веднъж Бойко Борисов, който става кмет на София с 53,68% поддръжка или 203 364 при изборна интензивност 36.51 % в София.
През 2009-та година София се снабдява с най-дълго управлявалият кмет до момента – Йорданка Фандъкова, която печели още на първи тур изборите с 67 % при изборна интензивност от 24%. През 2011 година Йорданка Фандъкова печели изборите още веднъж от раз с 53.31 % или 247 140 гласа поддръжка. През 2015 година печели доверието на софиянци за трети път, като събира 60.17% поддръжка, или 238 500 гласа. На локалните избори през 2019 година печели на втория тур, събирайки 49,98 % поддръжка или 209 542 гласа.
Разногласията сред партиите, сложното съставяне на държавно управление, множеството политически рецесии доведоха до съвсем двоен спад в искащите да гласоподават на Местни избори 2023 година На първия тур на изборите в София, оспорвани сред Васил Терзиев, повдигнат от ПП–ДБ, и Ваня Григорова, издигната от Българска социалистическа партия и „ Обединена Левица “, спадът е двоен: Терзиев е получил поддръжката на 119 121 софиянци, а Григорова – на 80 875 души.
Така от 1991 година до 2023 година софиянци от ден на ден губят мотивация да гласоподават: от близо 84% изборна интензивност през 1991 година, и кметове, определени с над 200 хиляди гласа, стигаме до днешната изборна интензивност от малко над 30% с на половина гласа поддръжка – към 100 хиляди. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ