Национално обединение на десницата: Да помним и следваме герои като полк. Дрангов, дали живота си за България, а не за чужди армии
София. На 3 март, когато се навършват 150 гoдини от рождението на именития бунтовник и боен възпитател полк. Борис Дрангов, Националното обединяване на десницата уважи паметта му и сервира венец на паметника му във Военна академия „ Г.С. Раковски “, оповестиха от пресцентъра на Национално обединяване на десницата . Пра-пра внукът на полк. Дрангов - Ангел Георгиев е измежду членовете на КОД и е извънредно благополучен, че е потомък на великия и уважаван българин и има опцията да отстоява демократичните идеали. „ Личността на полковник Борис Дрангов разсънва духа и вярата и пред нея само може единствено да мълчим. Той е пример за всеки български родолюбец “, съобщи Ангел Георгиев и добави, че „ Полк. Борис Дрангов безстрашно се бори с съветските войски, бранейки Добруджа в Първата международна война.
Да уважи паметта на дядо си бе и внучката на полковника Райна Дрангова.
Председателят на Републиканци за България Цветан Цветанов напомни, че на 2 март 2018 година по самодейност на Красимир Узунов във Военна академия, в София беше открит построеният боен монумент на полк. Борис Дрангов.
Именно той написа и книгата „ Азъ служих при Дранговъ “ през май 2017 година, която е отдадена на Скопската школа за запасни подпоручици, живота и делото на подполковник Борис Дрангов, който дава живота си за България и героичен умира на Кота 1050 на завоя на река Черна на 26 май 1917 година
„ Вечна популярност на героите починали за свободата на България. Поклон пред паметта на полк. Борис Дрангов и безконечна памет на Краси Узунов, който беше най-големият откривател на живота и военното дело на полковника, без който нямаше да имаме опцията да се поклоним пред този монумент.
Той ще остане за нашите деца и идните генерации, ще припомня какъв брой почтени са били предците ни и че би трябвало да ги помним и славим, както и в никакъв случай да не забравяме историята си “, съобщи Цветан Цветанов след поднасянето на венеца.
„ България през днешния ден най-вече има потребност от персони и герои, които да сплотяват, а не да разделят. Полковник Дрангов е бил същински татко за своите бойци. Той е „ грабвал “ хората и всички са вървели след него, без да се преценяват, че непосредствено се излагат на противниковите снаряди и патрони. Дрангов е един високо честен човек и това най-добре личи от писмото, което изпраща до своята брачна половинка тогава, когато отпътува за Македония, с цел да взе участие в Илинденско-Преображенското въстание. За да спасиш личността, би трябвало да спасиш обществото “, споделя Дрангов и това звучи доста настоящо и през днешния ден, както са настоящи и думите от защитната му тирада пред военния арбитражен съд по един скърпен и безрезултатен развой против него: „ За да просперира България на нея са ѝ нужни нравствени великани, мъже волни, предприемчиви, храбри, упорити, възторжени идеалисти, смели до безумие, влюбени в Отечеството до фанатизъм “, напомни историкът Горан Благоев, член на Републиканци за България.
Национално обединяване на десницата сме безапелационни, че полк. Борис Дрангов би трябвало да бъде включен във всички учебници по история. А поклонението пред паметта му по случай неговата 150-годишнина е изява на националното ни достолепие.
Кой е Борис Дрангов?
Подполковник Борис Стоянов Дрангов е роден в Скопие на 3 март 1872 година
Завършва Военното учебно заведение през 1895 година с XVI-ти Випуск. Негови съвипускници са Георги (Гоце) Делчев от Кукуш, Петър Стаматов и други видни дейци на национално-освободителното придвижване на българите от Македония и Одринско. По време на Илинденско-Преображенското въстание
(1903) води чета в Плавица планина, Султан-Тепе и Кратовско, подполковник Борис Дрангов е пълководец и предподавател във Военното на Негово Величество Училище. През Балканската война (1912-1913) служи като началник-щаб на 1-ва пехотна Софийска бригада (1-ви Софийски и 6-ти Търновски пехотни полкове). Сражава се в боевете при Селиолу, Гечкенли и Чаталджа. По време на Междусъюзническата война (1913) се бори против сръбските войски при Бубляк и Бела паланка. По време на Първата международна война (1914-1918) е пълководец на 5-ти пехотен Македонски полк в боевете при Криволак, Чичовските височини, Удово, Богданци и Гевгели. През 1916 година е назначен за шеф на Школата за запасни подпоручици в Скопие, подготвила над 1200 офицерски претенденти, измежду които цвета на българската интелигенция, социална и политическа мисъл през идващите пет десетилетия от историята на България. През септември 1916 година е назначен за началник-щаб на 1-ва пехотна Софийска дивизия по време на акцията в Добруджа и Румъния. На 25 февруари 1917 година е назначен за пълководец на 9-ти пехотен Пловдивски полк. Загива на 26 май 1917 година на Битолския фронт, в сектора на Завоя на река Черна.
Подполковник Борис Дрангов оставя след себе си десетки военно-педагогически творби, отдадени на духа на армията и на правилата на възпитанието на българските офицери и бойци, измежду които и военния катехизис на строевите офицери „ Помни войната! ”, както и „ Юнаци, изпълнете клетвата! ”, „ Подробна стратегия за образованието на младите бойци и канонири ” и други.. В памет на подполковник Борис Дрангов три български села носят неговото име - Дрангово, Петричко, Дрангово, Пловдивско и Дрангово, Кърджалийско, а по вековните буки и канари на Беласица и до през днешния ден може да се прочете войнишката благодарност, изсечена с военен нож: „ Аз служих при Дрангов!... ”
Да уважи паметта на дядо си бе и внучката на полковника Райна Дрангова.
Председателят на Републиканци за България Цветан Цветанов напомни, че на 2 март 2018 година по самодейност на Красимир Узунов във Военна академия, в София беше открит построеният боен монумент на полк. Борис Дрангов.
Именно той написа и книгата „ Азъ служих при Дранговъ “ през май 2017 година, която е отдадена на Скопската школа за запасни подпоручици, живота и делото на подполковник Борис Дрангов, който дава живота си за България и героичен умира на Кота 1050 на завоя на река Черна на 26 май 1917 година
„ Вечна популярност на героите починали за свободата на България. Поклон пред паметта на полк. Борис Дрангов и безконечна памет на Краси Узунов, който беше най-големият откривател на живота и военното дело на полковника, без който нямаше да имаме опцията да се поклоним пред този монумент.
Той ще остане за нашите деца и идните генерации, ще припомня какъв брой почтени са били предците ни и че би трябвало да ги помним и славим, както и в никакъв случай да не забравяме историята си “, съобщи Цветан Цветанов след поднасянето на венеца.
„ България през днешния ден най-вече има потребност от персони и герои, които да сплотяват, а не да разделят. Полковник Дрангов е бил същински татко за своите бойци. Той е „ грабвал “ хората и всички са вървели след него, без да се преценяват, че непосредствено се излагат на противниковите снаряди и патрони. Дрангов е един високо честен човек и това най-добре личи от писмото, което изпраща до своята брачна половинка тогава, когато отпътува за Македония, с цел да взе участие в Илинденско-Преображенското въстание. За да спасиш личността, би трябвало да спасиш обществото “, споделя Дрангов и това звучи доста настоящо и през днешния ден, както са настоящи и думите от защитната му тирада пред военния арбитражен съд по един скърпен и безрезултатен развой против него: „ За да просперира България на нея са ѝ нужни нравствени великани, мъже волни, предприемчиви, храбри, упорити, възторжени идеалисти, смели до безумие, влюбени в Отечеството до фанатизъм “, напомни историкът Горан Благоев, член на Републиканци за България.
Национално обединяване на десницата сме безапелационни, че полк. Борис Дрангов би трябвало да бъде включен във всички учебници по история. А поклонението пред паметта му по случай неговата 150-годишнина е изява на националното ни достолепие.
Кой е Борис Дрангов?
Подполковник Борис Стоянов Дрангов е роден в Скопие на 3 март 1872 година
Завършва Военното учебно заведение през 1895 година с XVI-ти Випуск. Негови съвипускници са Георги (Гоце) Делчев от Кукуш, Петър Стаматов и други видни дейци на национално-освободителното придвижване на българите от Македония и Одринско. По време на Илинденско-Преображенското въстание
(1903) води чета в Плавица планина, Султан-Тепе и Кратовско, подполковник Борис Дрангов е пълководец и предподавател във Военното на Негово Величество Училище. През Балканската война (1912-1913) служи като началник-щаб на 1-ва пехотна Софийска бригада (1-ви Софийски и 6-ти Търновски пехотни полкове). Сражава се в боевете при Селиолу, Гечкенли и Чаталджа. По време на Междусъюзническата война (1913) се бори против сръбските войски при Бубляк и Бела паланка. По време на Първата международна война (1914-1918) е пълководец на 5-ти пехотен Македонски полк в боевете при Криволак, Чичовските височини, Удово, Богданци и Гевгели. През 1916 година е назначен за шеф на Школата за запасни подпоручици в Скопие, подготвила над 1200 офицерски претенденти, измежду които цвета на българската интелигенция, социална и политическа мисъл през идващите пет десетилетия от историята на България. През септември 1916 година е назначен за началник-щаб на 1-ва пехотна Софийска дивизия по време на акцията в Добруджа и Румъния. На 25 февруари 1917 година е назначен за пълководец на 9-ти пехотен Пловдивски полк. Загива на 26 май 1917 година на Битолския фронт, в сектора на Завоя на река Черна.
Подполковник Борис Дрангов оставя след себе си десетки военно-педагогически творби, отдадени на духа на армията и на правилата на възпитанието на българските офицери и бойци, измежду които и военния катехизис на строевите офицери „ Помни войната! ”, както и „ Юнаци, изпълнете клетвата! ”, „ Подробна стратегия за образованието на младите бойци и канонири ” и други.. В памет на подполковник Борис Дрангов три български села носят неговото име - Дрангово, Петричко, Дрангово, Пловдивско и Дрангово, Кърджалийско, а по вековните буки и канари на Беласица и до през днешния ден може да се прочете войнишката благодарност, изсечена с военен нож: „ Аз служих при Дрангов!... ”
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ