София. Красимир Узунов беше много всеотдаен патриот, който искаше ние

София. Красимир Узунов беше доста безрезервен родолюбец, който искаше ние да знаем нашата история и боевете на нашата войска. Той беше и човек, който не жалеше сили и средства, с цел да възкреси тези моменти преди 100 и повече години, където са се сражавали нашите предци и прародители. Това сподели за Радио „ Фокус “ Никола Христов, внук на командващия 11-ти пехотен Сливенски полк, взел участие в борбата на Каймак-Чалан, оживял след бомбардировките над София. „ Той беше човек, на който доста хора се чудеха – на неговия възторг, на неговата цел – хората, българите да се възпитават от патриотизма на тези, които към този момент от дълго време ги няма. За мен нашата страна губи доста в лицето на господин Красимир Узунов. Просто доста е тъжна загубата. Какво да ви кажа, безрезервен човек, защото аз съм внук на военачалник Никола Христов, и беше направил всевъзможни старания да ме изнамери, да ме намери още преди няколко години, когато започваше да написа книгата за Каймак-Чалан. И като я написа, ми даде да я прочета още в електронен тип. И някак си полагаше огромно усърдие, не жалеше сили и средства, с цел да се получи този негов исторически труд. И освен това ", уточни Христов. По думите му с помощта на Красимир Узунов и представянията на книгата в другите елементи на страната, в провинцията, в София и във Военното учебно заведение, доста хора са научили за нашата история, която е била прикривана по времето на социализма и се е считало, че не са патриотични тези войни, които са водили нашите предци. „ С него сме ходили в Сливен – имаше показване на книгата там. Също по този начин ослепителен спомен ми е във Военното учебно заведение, когато в наличието тогава на президента, на царя и други, се показа книгата. Той беше там, несъмнено. Имам подпис на неговата книга. За мен беше човек, който ще преживее още най-малко 30 - 40 години. Той беше за мен младеж и аз по тази причина му се възхищавах – младеж, който искаше да възкреси нашата история в региона на военните науки, изобщо на военната история. Той постоянно ме канеше да отида в офиса, само че аз все не намирах време. Аз чаках втория том, няколко пъти съм го питал. Той сподели: „ Имам още време “. Може би е бил обезпокоен здравословно. Защото тя трябваше да съдържа биографии и данни на доста участници във войната, които са починали на Каймак-Чалан “, разяснява Никола Христов.
Йоланда ПЕЛОВА