БСК: Неприлично високите цени на ел. енергията не са проблем само на небитовите потребители, а на цялото общество, тъй като генерират инфлация и обедняване на всеки български гражданин
София. Както към този момент сте осведомени, късно нощес (30 юни 2022 г.) с 203 гласа „ за “, 1 „ срещу “ и 20 „ въздържал се “ Народното събрание одобри на второ четене в пленарна зала предлагането обезщетенията за бизнеса против високите цени на ел.енергията да са 100% над цена от 250 лева за мегаватчас. Компенсациите ще се ползват от 1 юли до 31 декември 2022 година Решението в действителност сплоти всички парламентарни групи, които след дълги диспути въпреки всичко преодоляха разликите си и си припомниха, че са определени, с цел да пазят интереса на българските жители и, в частност – на българската стопанска система. Това заслужава нашата позитивна оценка, а тези, които не съумяха да преодолеят дребнавостта и тесногръдието, нито поставиха задоволително старания да вникнат във значимостта на решението, да послужат за отрицателен образец на бъдещи членове на Народното събрание. Това се споделя в прессъобщение на БСК, изпратено до медиите.
Длъжни сме да напомним историята на това изстрадано решение, тъй като историята би трябвало да се помни, с цел да не се повтаря. Още повече, че занапред сме наясно, че същата тази история ще ни се наложи да преживеем през есента, когато стартират дебатите по Държавния бюджет за 2023 година и когато още веднъж ще би трябвало да обясняваме на народните представители за какво е належащо да бъде обезпечена ел.енергия на налична и обективна цена и за какво непристойно високите цени на ел. силата не са проблем единствено на небитовите консуматори, а на цялото общество, защото генерират инфлация и обедняване на всеки български жител. И, не на последно място, вършат българската стопанска система неконкурентоспособна, защото интернационалните ни съперници употребяват по-евтина сила, респективно – продукцията им е с по-ниска себестойност, а това прави българското произвеждане непродаваемо.
За казуса с високите цени на ел.енергията Асоциацията на организациите на българските шеф (АОБР), сплотяваща национално представителните работодателски организации АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, сигнализира от лятото на 2021 година Трудно е да бъдат изброени изпратените мнения и писма, и извършените официални и неофициални срещи с виновните институции, и изключителните старания, които през тази една година АОБР постави, с цел да бъде обезпечена предвидимост и непоклатимост на енергийния пазар.
През пролетта на 2022 година два пъти АОБР провежда и анулира ефикасни протестни дейности след поети от страна на Правителството задължения за решение на казуса с обезщетенията за небитовите консуматори. И двата пъти поетите задължения не бяха изпълнени, а се наложи да чакаме до последния миг решение на Народното събрание, няколко часа преди да изтече крайният период за компенсиране на ел.енергията.
Поради очевидното недоумение на казуса, длъжни сме още един път да поясним следното:
1. Компенсациите за небитовите консуматори не са за сметка на държавния бюджет (т.е. на данъкоплатците), а са за сметка на така наречен непредвидени облаги на производителите на ел.енергия и се поемат от Фонда за сигурност на енергийната система (ФСЕС), средствата в който се акумулират в последна сметка от пари на бизнеса.
2. В групата на небитовите консуматори попадат освен индустриални предприятия, само че и публични институции като общини, лечебни заведения, учебни заведения, детски градини, обществени заведения, религиозни храмове, музеи, театри, читалища и други
3. Средната цена на енергийния микс в България, по данни на Министерството на енергетиката, е 250 лева за мегаватчас. В тази междинна цена влиза субсидираната евтина сила за бита (82 лева.). По данни на КЕВР и калкулации на АОБР, цената на микса на държавните производители, който покрива цялото ползване на небитовите консуматори в България, е под 200 лв. за мегаватчас. За съпоставяне, междинната цена на ел.енергията в Европа за МСП е 201 лева, за енергийноинтензивната промишленост е 135 лева, а за бита е 296 лева за мегаватчас.
4. Ако Народното събрание не беше гласувало обезщетения, от 1 юли 633 000 небитови консуматори на ел.енергия трябваше да заплащат цени в размер над 600 лева, като към този момент има прогнози за постигане през зимата на идната година на цени от порядъка на 1000-1500 лева Тези стойности неизбежно щяха да бъдат начислени в себестойността и в крайната цена на създаваните артикули и услуги, което от своя страна значи инфлация, обедняване, закриване на производства и работни места! Ето за какво, казусът визира всеки български жител!
5. Бизнесът не желае помощи и подаяния, а възобновяване на надвзетото, и то – отчасти! Бизнесът желае прогнозируем енергиен пазар на налични цени, с цел да може продукцията му да е конкурентоспособна, да не се натрупа инфлация, да поддържа качествени работни места, стопанската система и обществото да се развиват възходящо, а не спешно.
Длъжни сме да напомним историята на това изстрадано решение, тъй като историята би трябвало да се помни, с цел да не се повтаря. Още повече, че занапред сме наясно, че същата тази история ще ни се наложи да преживеем през есента, когато стартират дебатите по Държавния бюджет за 2023 година и когато още веднъж ще би трябвало да обясняваме на народните представители за какво е належащо да бъде обезпечена ел.енергия на налична и обективна цена и за какво непристойно високите цени на ел. силата не са проблем единствено на небитовите консуматори, а на цялото общество, защото генерират инфлация и обедняване на всеки български жител. И, не на последно място, вършат българската стопанска система неконкурентоспособна, защото интернационалните ни съперници употребяват по-евтина сила, респективно – продукцията им е с по-ниска себестойност, а това прави българското произвеждане непродаваемо.
За казуса с високите цени на ел.енергията Асоциацията на организациите на българските шеф (АОБР), сплотяваща национално представителните работодателски организации АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, сигнализира от лятото на 2021 година Трудно е да бъдат изброени изпратените мнения и писма, и извършените официални и неофициални срещи с виновните институции, и изключителните старания, които през тази една година АОБР постави, с цел да бъде обезпечена предвидимост и непоклатимост на енергийния пазар.
През пролетта на 2022 година два пъти АОБР провежда и анулира ефикасни протестни дейности след поети от страна на Правителството задължения за решение на казуса с обезщетенията за небитовите консуматори. И двата пъти поетите задължения не бяха изпълнени, а се наложи да чакаме до последния миг решение на Народното събрание, няколко часа преди да изтече крайният период за компенсиране на ел.енергията.
Поради очевидното недоумение на казуса, длъжни сме още един път да поясним следното:
1. Компенсациите за небитовите консуматори не са за сметка на държавния бюджет (т.е. на данъкоплатците), а са за сметка на така наречен непредвидени облаги на производителите на ел.енергия и се поемат от Фонда за сигурност на енергийната система (ФСЕС), средствата в който се акумулират в последна сметка от пари на бизнеса.
2. В групата на небитовите консуматори попадат освен индустриални предприятия, само че и публични институции като общини, лечебни заведения, учебни заведения, детски градини, обществени заведения, религиозни храмове, музеи, театри, читалища и други
3. Средната цена на енергийния микс в България, по данни на Министерството на енергетиката, е 250 лева за мегаватчас. В тази междинна цена влиза субсидираната евтина сила за бита (82 лева.). По данни на КЕВР и калкулации на АОБР, цената на микса на държавните производители, който покрива цялото ползване на небитовите консуматори в България, е под 200 лв. за мегаватчас. За съпоставяне, междинната цена на ел.енергията в Европа за МСП е 201 лева, за енергийноинтензивната промишленост е 135 лева, а за бита е 296 лева за мегаватчас.
4. Ако Народното събрание не беше гласувало обезщетения, от 1 юли 633 000 небитови консуматори на ел.енергия трябваше да заплащат цени в размер над 600 лева, като към този момент има прогнози за постигане през зимата на идната година на цени от порядъка на 1000-1500 лева Тези стойности неизбежно щяха да бъдат начислени в себестойността и в крайната цена на създаваните артикули и услуги, което от своя страна значи инфлация, обедняване, закриване на производства и работни места! Ето за какво, казусът визира всеки български жител!
5. Бизнесът не желае помощи и подаяния, а възобновяване на надвзетото, и то – отчасти! Бизнесът желае прогнозируем енергиен пазар на налични цени, с цел да може продукцията му да е конкурентоспособна, да не се натрупа инфлация, да поддържа качествени работни места, стопанската система и обществото да се развиват възходящо, а не спешно.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ