Новата книга на Елена Алексиева ще бъде представена в галерия „Средец” на Министерство на културата
София. Издателство „ Факел експрес “ ще показа новата книга на Елена Алексиева „ Приказките на господин Кабода “ на 29 ноември, сряда, от 18.00 часа в изложба „ Средец ” на Министерство на културата. Водещ на събитието ще бъде Георги Борисов, а Алек Попов ще показа изданието, художник на което е Кирил Златков. Гостите ще имат опцията да чуят самата авторка, която ще прочете приказките. Това оповестиха от пресцентъра на министерството .
„ Приказките на господин Кабода “ са роман за един възрастен и едно дете, които потеглят по пътя на самотата си и потребността от любов, с цел да изградят едно от тези другарства, които – даже когато се разтварят в неумолимия ход на времето – оставят диря вечно и трансформират индивида в по-силно и по-сложно създание. Техният свят, дребен, елементарен, само че и приказен, е предвестител на другия, огромния, където нищо не е спестено и където страшното не е безусловно толкоз ужасно, а на мястото на изчезващото постоянно идва нова вяра и ново порастване. Общуването е най-голямото премеждие, то в никакъв случай не стопира, движено от въображението, от време на време спъвано от гордостта и недоверието, само че постоянно живо, постоянно подвластно на силата на сърцето, която изтръгва болката от предишното и храни незнайното бъдеще. За загадъчния господин Кабода, който живее в пещера, отглежда домати в саксии, работи като професионален мъдрец и не всеки път е самият себе си, това премеждие е не по-малко значимо в сравнение с за детето, изгубило своята майка.
По думите на рецензия Бойко Пенчев „ това е книга, показваща по какъв начин живеенето с другите и живеенето в самотност са не противоположности, а комплицирано преплетени, мъчно разграничими понятия. “ Детето трансформира елементарния живот на господин Кабода в низ от изключителни прекарвания. А господин Кабода на собствен ред му демонстрира по какъв начин обичта приема всичко и когато я има, просто няма какво да се прости. „ По-добре да имаш за зложелател някой, който те обича, в сравнение с за другар подобен, който те ненавижда, “ заключава той.
Тези приказки са родени там, където огромният и дребният човек се срещат като равни. Ето за какво те не са единствено за дребния четец, нито единствено за огромния. Те са за всеки, тръгнал по пътя към другия човек – път, който в никакъв случай не е елементарен, само че постоянно си коства.
„ Приказките на господин Кабода “ са роман за един възрастен и едно дете, които потеглят по пътя на самотата си и потребността от любов, с цел да изградят едно от тези другарства, които – даже когато се разтварят в неумолимия ход на времето – оставят диря вечно и трансформират индивида в по-силно и по-сложно създание. Техният свят, дребен, елементарен, само че и приказен, е предвестител на другия, огромния, където нищо не е спестено и където страшното не е безусловно толкоз ужасно, а на мястото на изчезващото постоянно идва нова вяра и ново порастване. Общуването е най-голямото премеждие, то в никакъв случай не стопира, движено от въображението, от време на време спъвано от гордостта и недоверието, само че постоянно живо, постоянно подвластно на силата на сърцето, която изтръгва болката от предишното и храни незнайното бъдеще. За загадъчния господин Кабода, който живее в пещера, отглежда домати в саксии, работи като професионален мъдрец и не всеки път е самият себе си, това премеждие е не по-малко значимо в сравнение с за детето, изгубило своята майка.
По думите на рецензия Бойко Пенчев „ това е книга, показваща по какъв начин живеенето с другите и живеенето в самотност са не противоположности, а комплицирано преплетени, мъчно разграничими понятия. “ Детето трансформира елементарния живот на господин Кабода в низ от изключителни прекарвания. А господин Кабода на собствен ред му демонстрира по какъв начин обичта приема всичко и когато я има, просто няма какво да се прости. „ По-добре да имаш за зложелател някой, който те обича, в сравнение с за другар подобен, който те ненавижда, “ заключава той.
Тези приказки са родени там, където огромният и дребният човек се срещат като равни. Ето за какво те не са единствено за дребния четец, нито единствено за огромния. Те са за всеки, тръгнал по пътя към другия човек – път, който в никакъв случай не е елементарен, само че постоянно си коства.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ