БЕНОВСКА ПИТА: Илиян Терзиев: На правителството КСБ дава 30 дни за индексация на строителните договори и 10 месеца за промени в ЗОП и ЗУТ
София.
.
инж. Илиян Терзиев, ръководител на УС на КСБ, министър на образованието и науката, в „ Беновска пита “ във и в и по Радио К2 на 93.9MHz на 12-ти март 2022 година, съобщи позиции по следните тематики:
Конференция „ Строителството като промишленост на бъдещето – нововъведения и цифровизация “.
„ В петък направихте една голяма конференция „ Строителството като промишленост на бъдещето – нововъведения и цифровизация “. Бяхте поканили хора, които са виновни да оказват помощ в този отрасъл. Кой пристигна и кой какво сподели? “, попита Беновска. Илиян Терзиев отговори, че това е едно събитие, което се случва всяка година и това е бъдещето. Той изясни, че в строителния отрасъл в Европа тече развой на цифровизация и компютъризация на строителството. Следят се непрестанно цените на строителните материали, в действително време се проектира и всичко това се слага в една платформа. На самата конференция са участвали Мария Габриел, Искра Михайлова, Йордан Караджов, Даниел Лорер, арх Здравко Здравков. „ Но в Европа към този момент са по средата на писмеността, а ние сме в самото начало! Ако ние не го създадем съответно и в точния момент ще се случи по този начин, както беше при започване на 90-те години в България. Ще дойдат огромните компании от Европа, само че те ще дойдат като мениджмънт без нито един служащ! “. Водещата означи, че всички облаги тогава ще отидат в чужбина. Събеседникът ѝ отговори: „ Не мога да ви кажа, само че ще дам образец – преди 25 години се направи едно летище в България, пристигна една компания, даде съответните банкови гаранции, което е щекотливия въпрос, и съответните задатъци, наеха десетина петнайсет компании. Накрая цената на обекта, който беше направен, пристигна на половината цена, на която го създадоха българските компании. Фирмата си взе парите, стана и си отиде и в този момент е една от най-големите на пазара в България! “.
Искането на КСБ за индексация на договорите в строителството с обществени възложители.
„ Озаглавила съм нашия диалог „ Може ли да се строи в рецесия? “. Вие строите, КСБ, а рецесията просто ви обезкървява! “, попита Беновска. Илиян Терзиев отговори: „ Хубав въпрос, само че ще Ви кажа по какъв начин госпожа Меркел реши рецесията преди време в Германия. Извади едни пари, даде 150 милиарда на строителния бизнес и тогава направиха най-крупните техни градежи. В такава рецесия – колкото по-бързо строиш, толкоз по-бързо ще реализираш неща, които след това ще можеш да ползваш. Да, рецесия има, само че това не би трябвало да стопира строителството, въпреки че обстоятелствата демонстрират, че то понижава с много сериозен ритъм! “.
„ КСБ започнахте срещи с партиите в Народното събрание. Целта е да се даде информация за целите на сектора с акцент върху нуждата от съответна индексация на договорите в строителството с обществени вложители и нуждата от законови промени. Вече сте говорили с Има Такъв Народ и „ Възраждане “, по какъв начин ще се развият диалозите и какъв резултат очаквате да постигнете? “, попита Беновска. Терзиев отговори, че диалози са извършени и с МФ и Министерство на регионалното развитие.
„ След срещата ви през вчерашния ден излезе събитие, че Министерство на регионалното развитие създава Стратегия за реформиране на строителния бранш. Това едно от следващите успокоителни дейности ли е, или очаквате съответен резултат? В известието написа – стратегическият документ обгръща няколко предпочитани области, електронното ръководство на капиталовия развой, обучение, умени, стабилно строителство, нововъведения и научно-изследователска активност. Гарантирането на осведоменост и интензивно присъединяване на строителния отрасъл в държавните проекти за реформиране на строителството също са заложени в стратегическия документ! Вашето мнение? “, попита Беновска. Терзиев отговори, че това е част от програмата на Европа, която желае да цифровизира всички браншове. Ние също работим в тази посока. Той продължи: „ Всеки има краткосрочни и дълготрайни стратегии. В момента най-краткосрочната стратегия пред държавното управление и бизнеса е по какъв начин да се компенсират цените на строителните материали, цените на горива и електрическа енергия. Това е най-бързата краткосрочна стратегия. Ние сега работим доста близко с МФ, тъй като то би трябвало да тръгне оттова. През Министерство на регионалното развитие, които би трябвало да го извършват, тъй че да се получи правдива отплата, само че това а краткосрочно. То би трябвало да се случи доста бързо! А в дълготраен проект би трябвало да създадем подобен механизъм, който да бъде непрекъснат и да работи по този начин, че когато тръгнат цените нагоре, да има отплата, а когато цените паднат, тъй като има и такива случаи, те да тръгнат надолу! Сиреч на всеки един стадий всеки вложител и консуматор да знае каква е действителната цена и да бъде сигурен, че получава верния артикул! “.
„ Но по какъв начин ще преодолеете, виждате, че се компенсират хотели, заведения за хранене, общини и детски заведения поради тока, само че по какъв начин ще преодолеете това фрапантно повишаване на цените на строителните матераили? Вие желаете незабавна индексация на цените по договорите за строителство. Как ще стане това нещо във времето? “, попита Беновска. Илиян Терзиев отговори, че преди към 15 дни КСБ са провели среща със Сдружението на общините в Република България. Станало е ясно, че на огромна част от оповестените търгове не се явява нито един претендент. Той изясни: „ Има два метода. Ако парите са тези, то би трябвало да го направиш по-малко, само че като хората, или би трябвало да увеличиш парите. Друг вид няма, няма по какъв начин да стане! “.
„ Теорията е тази, само че по какъв начин ще стане на процедура? Питам Ви, тъй като Вие сте човек, който гради, не унищожава. Къде е ролята на страната като съдия при тези катализирани от разнообразни рецесии процеси? Цените на строителството би трябвало да бъдат контролирани, овладяни! “, попита Беновска. Илиян Терзиев отговори, че това може да стане при съществуване на политическа воля и при строги правила при установяване на цените. Той продължи: „ В момента пари има колкото желаете. И тук задавам въпроса – дайте да поработим в публично-частното партньорство. Смятате ли, че няма хора, които да желаят да изградят паркинг или пречиствателна станция? Има! Просто би трябвало да изградят правила в играта и когато застанем от двете страни на контракта, всеки да си извършва частта, която визира него! Държавата би трябвало да сътвори правила и да си извършва изискванията, които са дадени “.
„ Вие оферирате промени в Закона за публичните поръчки и в Закона за устройство на територията. Но това не са ли едни процеси с дълъг инерционен миг, мудни? “, продължи Беновска. Илиян Терзиев отговори, че това е по този начин и тъкмо по тази причина споделя, че има краткосрочни и дълготрайни цели. Краткосрочно би трябвало да има обезщетения, а в дълготраен проект да се построи работещ механизъм за всеки един стадий от строителството.
Цените на парцелите в България.
„ Аз ту чета, че сме столицата с най-високите цени на парцели в Европа, ту че сме паднали на дъното, за няколко дни две изцяло противоположни неща! “, продължи Беновска. Илиян Терзиев отговори, че цените на парцелите вълнуват много хората и би трябвало да се отговори на този въпрос, тъй като бизнесмените са част от строителния бизнес. Той изясни, че когато един бизнесмен е построил дадена постройка, за нея той би трябвало да вземе пари, с които да може да стартира градежа на идната постройка. Това е проблем за огромна част от бизнесмените сега, тъй като не знаят – дали да продадат постройката, да вземат парите и да ги влагат още веднъж, или да изчакат. Терзиев изясни: „ Това е частен бизнес и всеки си преценя, тъй като има и естествени цени, има и цени, които са „ на небето “. Но това си е решение на всеки един бизнесмен. При нас битката е да приказваме с държавното управление по какъв начин да се ръководят публичните поръчки! “. Той добави, че за предходната година има тъждество сред публичните поръчки и частния бизнес.
Илиян Терзиев съобщи: „ Знаете ли кой е първият човек в България, който е работил инженеринг? Уста Кольо Фичето! Защото той е споделил – аз ще ти направя моста с толкоз служащи за толкоз гроша, в случай че не – моята гаранция е да ми вземеш главата! И аз мога да Ви кажа – инженерингът е прелестно нещо, стига да се прави вярно! Защото всичко това, което се работи в частния бизнес, е чист тип инженеринг. Купуваш земята, изпълняваш постройката и я продаваш. Ако си я направил добре – ще я продадеш! “.
Подозренията в обществото за злоупотреби при публичните поръчки.
„ Но вас, строителите, постоянно ви подозират, че присвоявате нещо, надписвате. Особено неприятна реклама беше това с инхауса за автомагистралите и изнасянето на 58 милиона в торби! Хората се увличат към тази вест и си споделят – „ остави го този Терзиев, в този момент тук ми приказва всякакви работи, лъже! “! “, продължи Беновска. Илиян Терзиев отговори, че този скандал в действителност е противен, а истината рано или късно ще излезе нескрито. Той продължи: „ Преди години една евродепутатка сподели, че крадем по 40%. Аз мога да Ви кажа, че в случай че това е по този начин, мога да се подпиша, че 50% от хората ще вземат поръчката, ще кажат на този, на който са дали обещание – довиждане! Ще вземат парите и повече няма да пипнат работа! Това са невъзможни неща – да дадеш 40%, да остане и за теб, че и да свършиш работа! “.
Беновска означи: „ Но виждаме и много некачествено строителство – и поправки, и пътища! “. Терзиев отговори: „ Ще Ви кажа по този случай един виц. Един си направил сервиз и написал – ние ще изчукаме вашата кола бързо, качествено и на ниска цена! Но би трябвало да си изберете единствено 2 от тези неща. Защото няма по какъв начин да строим на ниска цена, само че да бъде качествено и бързо и по този начин нататък! Вие говорите за публични поръчки – става по този начин, тъй като няма механизъм, който да каже, че това коства толкоз и би трябвало да се направи по този метод. Когато кажете, че би трябвало ди произведа самун за едно левче, само че единствено брашното коства едно левче – тогава какво очаквате да получите! И Вие имате продукция и в случай че Ви кажат, че би трябвало да я извършите 2 лв.? Ами тогава няма по какъв начин да си платите единствено за онази лампа! Нещата имат себестойност и би трябвало да остане да си платиш налозите, да платиш на хората, да ти остане нещо за развиване! “.
Какви периоди дава КСБ за индексации на договорите с обществени възложители и измененията в Закон за обществените поръчки и Закон за устройство на територията?
„ Надявате ли се, че това държавно управление ще направи нещо? “, попита Беновска. Илиян Терзиев отговори: „ Поне демонстрират предпочитание. Когато бяха краткотрайните държавни управления не се получаваха нещата, само че в този момент работят, има предпочитание. Допуснати сме във всички стадии по диалозите по дадени неща. Поне чуват какво желаеме да създадем! “.
„ Какъв период си поставяте за решаването на тези проблеми? Не желая да влизаме в тематиката Украйна, Русия, Европейски Съюз, Съединени американски щати, само че в този момент тук виждате някаква нервност – олио няма, на хляба се покачват цените! Вероятно е по този начин, само че повода да не я търсим в Украйна или Русия. Може би има някакви вътрешни дейности на търговци и така нататък Какъв период си поставяте КСБ за решение на вашите въпроси? “, попита Беновска. Илиян Терзиев отговори, че във връзка с индексацията нещата би трябвало да се решат доста бързо, тъй като към този момент в сектора има доста отрицателно отношение дали това въобще ще се случи. Ако има гаранция, че това ще се случи бързо, има хора, които могат да вземат заеми и да си довършат обектите.
„ Какъв % желаете индексация на договорите, може би би трябвало да е гъвкаво според от развоя? “, попита Беновска. Терзиев отговори, че плановете са сред 15% и 30%. Не може всичкото строителство да се постави под общ знаменател, тъй като има разнообразни видове. КСБ са определили 6-7 групи. Той продължи: „ Има още един миг, строителна продукция в България се създава не повече от 15%-20%, всичко останало е импорт. Тук към този момент идва въпросът кой каква надценка ще си постави. Стойността на строителството като проценти горе долу е идентична в Европа - и в Германия е 20%, и у нас е 20%. Но при тях, нагледно казано, цената е 1000 евро, а при нас е 1000 лв.! “.
„ Кой ще поеме индексацията? Сега се мъча да се сетя дали съм видяла такова перо в бюджета на България! “, попита Беновска. Терзиев отговори, че в случай че няма от кое място да се вземат пари, тогава би трябвало да се понижи размера на вложенията. Водещата попита какво ще парви КСБ, в случай че им кажат, че би трябвало да чакат актуализацията на държавния бюджет през лятото, ще спрат строителството ли? Председателят на КСБ отговори: „ Ами какво да вършим? Вижте, това не е Вашата или моята кола, когато просто вадим ключа и я стопираме! Имаме машини, те се разрушават. Вчера на конференцията ни споделиха, че по „ зелената договорка “ и Планът за възобновяване има стратегия за реставрация. Знаете ли какъв брой Испания ще вложи за реставрация на домове? 14 милиарда! И знаете ли къде ще отидат нашите служащи? И тогава ние какво ще вършим? Ще имаме пари, само че няма да има кой да работи! “.
„ Ако няма индексация в обозрим период – какъв брой плана ще спрат да се строят? “, попита Беновска. Илиян Терзиев отговори, че що се отнася до плановете на общините, за 70% няма искащи компании да ги строят. А от тези, които се строят, при огромна част е спряна работата, тъй като още не се знае ще има ли индексации.
„ Това сега не опасност за митинг или нещо друго? “, попита Беновска. Терзиев отговори: „ Не бих споделил! “. Беновска продължи: „ На е едно културно предизвестие, че страната, в случай че не се гради, ще стартира да се разрушава, мога ли по този начин да го кажа? “. Събеседникът ѝ отговори: „ Може! Вижте, ние имаме връзка с държавното управление и имаме заричане, че краткосрочната стратегия за индексациите би трябвало да се случи още този месец или до началото на другия, в границите на тридесетина дни! Но и другите неща, които са краткосрочни, би трябвало също да се създадат! “. Водещата попита в какви периоди би трябвало да се трансформират Закона за публичните поръчки и Закон за устройство на територията? Събеседникът ѝ отговори, че тук става дума за законотворчество и процесът е по-бавен, само че би трябвало до края на годината и това да се случи. Той изясни, че да вземем за пример в Германия позволение за градеж се получава за към 60 работни дни, а в България за 230 дни. Терзиев съобщи: „ Ако дойдете и питате за какъв брой време ще получите право на градеж и ви кажат за година и половина, тогава ще кажете сбогом и ще отидете в Албания. А Албания са много по-близо до тези 60 работни дни. Както се споделя – парите не спят! “.
„ Благодаря Ви за този диалог! Ще следим тематиката и Ви апелирам самодейно да информирате, тъй като това не е тематика, която визира единствено строителния отрасъл. Това визира цялата страна! Строителството също е част от националната сигурност! “, приключи Беновска. Гостът ѝ отговори: „ Определено! Все отново произвеждаме сред 12% и 14% от Брутният вътрешен продукт и 250 000 индивида са заети в този отрасъл! Да не ги създадем 50 000 като нашата войска, не е неприятно! “. Така приключи диалогът сред Илиян Терзиев и Илиана Беновска в „ Беновска пита “ във и в и по Радио К2 на 93.9MHz на 12-ти март 2022 година
.
инж. Илиян Терзиев, ръководител на УС на КСБ, министър на образованието и науката, в „ Беновска пита “ във и в и по Радио К2 на 93.9MHz на 12-ти март 2022 година, съобщи позиции по следните тематики:
Конференция „ Строителството като промишленост на бъдещето – нововъведения и цифровизация “.
„ В петък направихте една голяма конференция „ Строителството като промишленост на бъдещето – нововъведения и цифровизация “. Бяхте поканили хора, които са виновни да оказват помощ в този отрасъл. Кой пристигна и кой какво сподели? “, попита Беновска. Илиян Терзиев отговори, че това е едно събитие, което се случва всяка година и това е бъдещето. Той изясни, че в строителния отрасъл в Европа тече развой на цифровизация и компютъризация на строителството. Следят се непрестанно цените на строителните материали, в действително време се проектира и всичко това се слага в една платформа. На самата конференция са участвали Мария Габриел, Искра Михайлова, Йордан Караджов, Даниел Лорер, арх Здравко Здравков. „ Но в Европа към този момент са по средата на писмеността, а ние сме в самото начало! Ако ние не го създадем съответно и в точния момент ще се случи по този начин, както беше при започване на 90-те години в България. Ще дойдат огромните компании от Европа, само че те ще дойдат като мениджмънт без нито един служащ! “. Водещата означи, че всички облаги тогава ще отидат в чужбина. Събеседникът ѝ отговори: „ Не мога да ви кажа, само че ще дам образец – преди 25 години се направи едно летище в България, пристигна една компания, даде съответните банкови гаранции, което е щекотливия въпрос, и съответните задатъци, наеха десетина петнайсет компании. Накрая цената на обекта, който беше направен, пристигна на половината цена, на която го създадоха българските компании. Фирмата си взе парите, стана и си отиде и в този момент е една от най-големите на пазара в България! “.
Искането на КСБ за индексация на договорите в строителството с обществени възложители.
„ Озаглавила съм нашия диалог „ Може ли да се строи в рецесия? “. Вие строите, КСБ, а рецесията просто ви обезкървява! “, попита Беновска. Илиян Терзиев отговори: „ Хубав въпрос, само че ще Ви кажа по какъв начин госпожа Меркел реши рецесията преди време в Германия. Извади едни пари, даде 150 милиарда на строителния бизнес и тогава направиха най-крупните техни градежи. В такава рецесия – колкото по-бързо строиш, толкоз по-бързо ще реализираш неща, които след това ще можеш да ползваш. Да, рецесия има, само че това не би трябвало да стопира строителството, въпреки че обстоятелствата демонстрират, че то понижава с много сериозен ритъм! “.
„ КСБ започнахте срещи с партиите в Народното събрание. Целта е да се даде информация за целите на сектора с акцент върху нуждата от съответна индексация на договорите в строителството с обществени вложители и нуждата от законови промени. Вече сте говорили с Има Такъв Народ и „ Възраждане “, по какъв начин ще се развият диалозите и какъв резултат очаквате да постигнете? “, попита Беновска. Терзиев отговори, че диалози са извършени и с МФ и Министерство на регионалното развитие.
„ След срещата ви през вчерашния ден излезе събитие, че Министерство на регионалното развитие създава Стратегия за реформиране на строителния бранш. Това едно от следващите успокоителни дейности ли е, или очаквате съответен резултат? В известието написа – стратегическият документ обгръща няколко предпочитани области, електронното ръководство на капиталовия развой, обучение, умени, стабилно строителство, нововъведения и научно-изследователска активност. Гарантирането на осведоменост и интензивно присъединяване на строителния отрасъл в държавните проекти за реформиране на строителството също са заложени в стратегическия документ! Вашето мнение? “, попита Беновска. Терзиев отговори, че това е част от програмата на Европа, която желае да цифровизира всички браншове. Ние също работим в тази посока. Той продължи: „ Всеки има краткосрочни и дълготрайни стратегии. В момента най-краткосрочната стратегия пред държавното управление и бизнеса е по какъв начин да се компенсират цените на строителните материали, цените на горива и електрическа енергия. Това е най-бързата краткосрочна стратегия. Ние сега работим доста близко с МФ, тъй като то би трябвало да тръгне оттова. През Министерство на регионалното развитие, които би трябвало да го извършват, тъй че да се получи правдива отплата, само че това а краткосрочно. То би трябвало да се случи доста бързо! А в дълготраен проект би трябвало да създадем подобен механизъм, който да бъде непрекъснат и да работи по този начин, че когато тръгнат цените нагоре, да има отплата, а когато цените паднат, тъй като има и такива случаи, те да тръгнат надолу! Сиреч на всеки един стадий всеки вложител и консуматор да знае каква е действителната цена и да бъде сигурен, че получава верния артикул! “.
„ Но по какъв начин ще преодолеете, виждате, че се компенсират хотели, заведения за хранене, общини и детски заведения поради тока, само че по какъв начин ще преодолеете това фрапантно повишаване на цените на строителните матераили? Вие желаете незабавна индексация на цените по договорите за строителство. Как ще стане това нещо във времето? “, попита Беновска. Илиян Терзиев отговори, че преди към 15 дни КСБ са провели среща със Сдружението на общините в Република България. Станало е ясно, че на огромна част от оповестените търгове не се явява нито един претендент. Той изясни: „ Има два метода. Ако парите са тези, то би трябвало да го направиш по-малко, само че като хората, или би трябвало да увеличиш парите. Друг вид няма, няма по какъв начин да стане! “.
„ Теорията е тази, само че по какъв начин ще стане на процедура? Питам Ви, тъй като Вие сте човек, който гради, не унищожава. Къде е ролята на страната като съдия при тези катализирани от разнообразни рецесии процеси? Цените на строителството би трябвало да бъдат контролирани, овладяни! “, попита Беновска. Илиян Терзиев отговори, че това може да стане при съществуване на политическа воля и при строги правила при установяване на цените. Той продължи: „ В момента пари има колкото желаете. И тук задавам въпроса – дайте да поработим в публично-частното партньорство. Смятате ли, че няма хора, които да желаят да изградят паркинг или пречиствателна станция? Има! Просто би трябвало да изградят правила в играта и когато застанем от двете страни на контракта, всеки да си извършва частта, която визира него! Държавата би трябвало да сътвори правила и да си извършва изискванията, които са дадени “.
„ Вие оферирате промени в Закона за публичните поръчки и в Закона за устройство на територията. Но това не са ли едни процеси с дълъг инерционен миг, мудни? “, продължи Беновска. Илиян Терзиев отговори, че това е по този начин и тъкмо по тази причина споделя, че има краткосрочни и дълготрайни цели. Краткосрочно би трябвало да има обезщетения, а в дълготраен проект да се построи работещ механизъм за всеки един стадий от строителството.
Цените на парцелите в България.
„ Аз ту чета, че сме столицата с най-високите цени на парцели в Европа, ту че сме паднали на дъното, за няколко дни две изцяло противоположни неща! “, продължи Беновска. Илиян Терзиев отговори, че цените на парцелите вълнуват много хората и би трябвало да се отговори на този въпрос, тъй като бизнесмените са част от строителния бизнес. Той изясни, че когато един бизнесмен е построил дадена постройка, за нея той би трябвало да вземе пари, с които да може да стартира градежа на идната постройка. Това е проблем за огромна част от бизнесмените сега, тъй като не знаят – дали да продадат постройката, да вземат парите и да ги влагат още веднъж, или да изчакат. Терзиев изясни: „ Това е частен бизнес и всеки си преценя, тъй като има и естествени цени, има и цени, които са „ на небето “. Но това си е решение на всеки един бизнесмен. При нас битката е да приказваме с държавното управление по какъв начин да се ръководят публичните поръчки! “. Той добави, че за предходната година има тъждество сред публичните поръчки и частния бизнес.
Илиян Терзиев съобщи: „ Знаете ли кой е първият човек в България, който е работил инженеринг? Уста Кольо Фичето! Защото той е споделил – аз ще ти направя моста с толкоз служащи за толкоз гроша, в случай че не – моята гаранция е да ми вземеш главата! И аз мога да Ви кажа – инженерингът е прелестно нещо, стига да се прави вярно! Защото всичко това, което се работи в частния бизнес, е чист тип инженеринг. Купуваш земята, изпълняваш постройката и я продаваш. Ако си я направил добре – ще я продадеш! “.
Подозренията в обществото за злоупотреби при публичните поръчки.
„ Но вас, строителите, постоянно ви подозират, че присвоявате нещо, надписвате. Особено неприятна реклама беше това с инхауса за автомагистралите и изнасянето на 58 милиона в торби! Хората се увличат към тази вест и си споделят – „ остави го този Терзиев, в този момент тук ми приказва всякакви работи, лъже! “! “, продължи Беновска. Илиян Терзиев отговори, че този скандал в действителност е противен, а истината рано или късно ще излезе нескрито. Той продължи: „ Преди години една евродепутатка сподели, че крадем по 40%. Аз мога да Ви кажа, че в случай че това е по този начин, мога да се подпиша, че 50% от хората ще вземат поръчката, ще кажат на този, на който са дали обещание – довиждане! Ще вземат парите и повече няма да пипнат работа! Това са невъзможни неща – да дадеш 40%, да остане и за теб, че и да свършиш работа! “.
Беновска означи: „ Но виждаме и много некачествено строителство – и поправки, и пътища! “. Терзиев отговори: „ Ще Ви кажа по този случай един виц. Един си направил сервиз и написал – ние ще изчукаме вашата кола бързо, качествено и на ниска цена! Но би трябвало да си изберете единствено 2 от тези неща. Защото няма по какъв начин да строим на ниска цена, само че да бъде качествено и бързо и по този начин нататък! Вие говорите за публични поръчки – става по този начин, тъй като няма механизъм, който да каже, че това коства толкоз и би трябвало да се направи по този метод. Когато кажете, че би трябвало ди произведа самун за едно левче, само че единствено брашното коства едно левче – тогава какво очаквате да получите! И Вие имате продукция и в случай че Ви кажат, че би трябвало да я извършите 2 лв.? Ами тогава няма по какъв начин да си платите единствено за онази лампа! Нещата имат себестойност и би трябвало да остане да си платиш налозите, да платиш на хората, да ти остане нещо за развиване! “.
Какви периоди дава КСБ за индексации на договорите с обществени възложители и измененията в Закон за обществените поръчки и Закон за устройство на територията?
„ Надявате ли се, че това държавно управление ще направи нещо? “, попита Беновска. Илиян Терзиев отговори: „ Поне демонстрират предпочитание. Когато бяха краткотрайните държавни управления не се получаваха нещата, само че в този момент работят, има предпочитание. Допуснати сме във всички стадии по диалозите по дадени неща. Поне чуват какво желаеме да създадем! “.
„ Какъв период си поставяте за решаването на тези проблеми? Не желая да влизаме в тематиката Украйна, Русия, Европейски Съюз, Съединени американски щати, само че в този момент тук виждате някаква нервност – олио няма, на хляба се покачват цените! Вероятно е по този начин, само че повода да не я търсим в Украйна или Русия. Може би има някакви вътрешни дейности на търговци и така нататък Какъв период си поставяте КСБ за решение на вашите въпроси? “, попита Беновска. Илиян Терзиев отговори, че във връзка с индексацията нещата би трябвало да се решат доста бързо, тъй като към този момент в сектора има доста отрицателно отношение дали това въобще ще се случи. Ако има гаранция, че това ще се случи бързо, има хора, които могат да вземат заеми и да си довършат обектите.
„ Какъв % желаете индексация на договорите, може би би трябвало да е гъвкаво според от развоя? “, попита Беновска. Терзиев отговори, че плановете са сред 15% и 30%. Не може всичкото строителство да се постави под общ знаменател, тъй като има разнообразни видове. КСБ са определили 6-7 групи. Той продължи: „ Има още един миг, строителна продукция в България се създава не повече от 15%-20%, всичко останало е импорт. Тук към този момент идва въпросът кой каква надценка ще си постави. Стойността на строителството като проценти горе долу е идентична в Европа - и в Германия е 20%, и у нас е 20%. Но при тях, нагледно казано, цената е 1000 евро, а при нас е 1000 лв.! “.
„ Кой ще поеме индексацията? Сега се мъча да се сетя дали съм видяла такова перо в бюджета на България! “, попита Беновска. Терзиев отговори, че в случай че няма от кое място да се вземат пари, тогава би трябвало да се понижи размера на вложенията. Водещата попита какво ще парви КСБ, в случай че им кажат, че би трябвало да чакат актуализацията на държавния бюджет през лятото, ще спрат строителството ли? Председателят на КСБ отговори: „ Ами какво да вършим? Вижте, това не е Вашата или моята кола, когато просто вадим ключа и я стопираме! Имаме машини, те се разрушават. Вчера на конференцията ни споделиха, че по „ зелената договорка “ и Планът за възобновяване има стратегия за реставрация. Знаете ли какъв брой Испания ще вложи за реставрация на домове? 14 милиарда! И знаете ли къде ще отидат нашите служащи? И тогава ние какво ще вършим? Ще имаме пари, само че няма да има кой да работи! “.
„ Ако няма индексация в обозрим период – какъв брой плана ще спрат да се строят? “, попита Беновска. Илиян Терзиев отговори, че що се отнася до плановете на общините, за 70% няма искащи компании да ги строят. А от тези, които се строят, при огромна част е спряна работата, тъй като още не се знае ще има ли индексации.
„ Това сега не опасност за митинг или нещо друго? “, попита Беновска. Терзиев отговори: „ Не бих споделил! “. Беновска продължи: „ На е едно културно предизвестие, че страната, в случай че не се гради, ще стартира да се разрушава, мога ли по този начин да го кажа? “. Събеседникът ѝ отговори: „ Може! Вижте, ние имаме връзка с държавното управление и имаме заричане, че краткосрочната стратегия за индексациите би трябвало да се случи още този месец или до началото на другия, в границите на тридесетина дни! Но и другите неща, които са краткосрочни, би трябвало също да се създадат! “. Водещата попита в какви периоди би трябвало да се трансформират Закона за публичните поръчки и Закон за устройство на територията? Събеседникът ѝ отговори, че тук става дума за законотворчество и процесът е по-бавен, само че би трябвало до края на годината и това да се случи. Той изясни, че да вземем за пример в Германия позволение за градеж се получава за към 60 работни дни, а в България за 230 дни. Терзиев съобщи: „ Ако дойдете и питате за какъв брой време ще получите право на градеж и ви кажат за година и половина, тогава ще кажете сбогом и ще отидете в Албания. А Албания са много по-близо до тези 60 работни дни. Както се споделя – парите не спят! “.
„ Благодаря Ви за този диалог! Ще следим тематиката и Ви апелирам самодейно да информирате, тъй като това не е тематика, която визира единствено строителния отрасъл. Това визира цялата страна! Строителството също е част от националната сигурност! “, приключи Беновска. Гостът ѝ отговори: „ Определено! Все отново произвеждаме сред 12% и 14% от Брутният вътрешен продукт и 250 000 индивида са заети в този отрасъл! Да не ги създадем 50 000 като нашата войска, не е неприятно! “. Така приключи диалогът сред Илиян Терзиев и Илиана Беновска в „ Беновска пита “ във и в и по Радио К2 на 93.9MHz на 12-ти март 2022 година
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ