Изненадващите ликове на познатата София
София има и значително привлекателни места, стига да имаш око да ги съзреш. Каквото безспорно има именитият ни дизайнер Велизар Димитров, който открива през днешния ден от 18 ч. галерия на художествена цифрова снимка в галериите при Триъгълната кула на Сердика. Експозицията носи наслова " София - 140 години столица на България " и принос за реализирането й има Регионалният исторически музей-София.
Ценителите могат да видят 34 платна на актуалната ни столица и 6 на остаряла София, в това число още от края на XIX век. Тези 34 платна са основани посредством бездънен щемпел върху текстилен материал (канаваца). За разлика от нормалните фотоизложби Велизар Димитров майсторски употребява цифрови технологии и по този начин извайва цвета, светлината, светлосенките и контрастите, по този начин сортира ракурса и вероятността, че фотокомпозииците му звучат като живописни платна, без да са художествена небивалица. Благодарение на това постройките " цъфват " и не стоят " сухи " като на елементарни снимки. Те изпъкват било с монументалността си, било с очарованието и одухотвореността си, които ние, столичани, по разнообразни аргументи не виждаме, минавайки около тях.
Навсякъде проличава майсторството на естета да хване художествения ъгъл. Заснетите изпод кули на " Милениум център " зад НДК в композиция с съвременни прилежащи здания звучат като от световен финансов център - като че ли не са от София. Подобни са ракурсите за катедралата " Александър Невски ", Руската черква и Синагогата, които се извисяват към Бога и вечността на духа, в това число поради подсиления наследник декор на небето.
Това, че Велизар Димитров е на " ти " с цветността, се вижда и в други платна. Примерно в засилената брикова боя на столичното архитектурно украшение - някогашния Тетевенски хан на " Дондуков ". Заради нея то не просто се откроява, само че и " се запечатва " в съзнанието. Вещата му пък " игра " със светлини и светлосенки се усеща от фотосите на сниманите вечер бул. " Витоша " и пространството пред НДК, метростанцията при Централната гара или новите здания по бул. " Тодор Александров ".
Композицията също е стихията на този създател. Сградата на профсъюзите и модерният остъклен бизнес център в съседство са хванати по този начин, че като че ли са леко наклонени една към друга и търсят непосредственост, въпреки да са от разнообразни столетия. Заснетият откъм централната банка замък припомня лайнер, който тържествено дебаркира в еклектичната другояче архитектура на българската столица.
Уникалността на експозицията е, че за пръв път е подредена галерия на напълно цифрова художествена снимка. Подобен вид снимка има в обособени реклами, само че не и в такава целокупност на естетическото оформление.
79-годишният Велизар Димитров е включен в сборника " Живите митове " на Международния биографичен център в Кеймбридж и в сборника за изявени персони на Американския биографичен институт. През годините твори в градската естетизация, промишления дизайн, музейното дело, логота и запазените марки.
Ценителите могат да видят 34 платна на актуалната ни столица и 6 на остаряла София, в това число още от края на XIX век. Тези 34 платна са основани посредством бездънен щемпел върху текстилен материал (канаваца). За разлика от нормалните фотоизложби Велизар Димитров майсторски употребява цифрови технологии и по този начин извайва цвета, светлината, светлосенките и контрастите, по този начин сортира ракурса и вероятността, че фотокомпозииците му звучат като живописни платна, без да са художествена небивалица. Благодарение на това постройките " цъфват " и не стоят " сухи " като на елементарни снимки. Те изпъкват било с монументалността си, било с очарованието и одухотвореността си, които ние, столичани, по разнообразни аргументи не виждаме, минавайки около тях.
Навсякъде проличава майсторството на естета да хване художествения ъгъл. Заснетите изпод кули на " Милениум център " зад НДК в композиция с съвременни прилежащи здания звучат като от световен финансов център - като че ли не са от София. Подобни са ракурсите за катедралата " Александър Невски ", Руската черква и Синагогата, които се извисяват към Бога и вечността на духа, в това число поради подсиления наследник декор на небето.
Това, че Велизар Димитров е на " ти " с цветността, се вижда и в други платна. Примерно в засилената брикова боя на столичното архитектурно украшение - някогашния Тетевенски хан на " Дондуков ". Заради нея то не просто се откроява, само че и " се запечатва " в съзнанието. Вещата му пък " игра " със светлини и светлосенки се усеща от фотосите на сниманите вечер бул. " Витоша " и пространството пред НДК, метростанцията при Централната гара или новите здания по бул. " Тодор Александров ".
Композицията също е стихията на този създател. Сградата на профсъюзите и модерният остъклен бизнес център в съседство са хванати по този начин, че като че ли са леко наклонени една към друга и търсят непосредственост, въпреки да са от разнообразни столетия. Заснетият откъм централната банка замък припомня лайнер, който тържествено дебаркира в еклектичната другояче архитектура на българската столица.
Уникалността на експозицията е, че за пръв път е подредена галерия на напълно цифрова художествена снимка. Подобен вид снимка има в обособени реклами, само че не и в такава целокупност на естетическото оформление.
79-годишният Велизар Димитров е включен в сборника " Живите митове " на Международния биографичен център в Кеймбридж и в сборника за изявени персони на Американския биографичен институт. През годините твори в градската естетизация, промишления дизайн, музейното дело, логота и запазените марки.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ