Филмът Ваклуш на София филм фест - почит към философа, учител и духовен водач Ваклуш Толев
„ София филм фест “ отдава респект пред паметта на Ваклуш Толев – мъдрец, теолог, нравствен лидер и преподавател. Антикомунист, минал през Голготата на комунистическите затвори и лагери.
На 7 януари 1923 година се навършиха 100 години от рождението му.
На 25 февруари в кино „ Люмиер “ ще бъде излъчен филмът „ Ваклуш “ на режисьора Николай Василев. Документалната творба е плод на дълготраен труд – тя е снимана сред 1994 година и 2022 година
“Този филм, като се изключи че демонстрира Ваклуш като нравствен преподавател, го демонстрира и като елементарен човек ”, споделя Николай Василев.
“Ще забележим по какъв начин духът може да бъде действителен - че няма потребност от знамение, с цел да възприемем светлината на духа ”, добавя режисьорът.
Филмът към този момент има предложения да гостува в доста градове у нас, както и в Съединените щати, Нидерландия, Франция, Англия, Италия. В него са включени непоказвани архивни фрагменти от живота Ваклуш Толев.
Свои усещания и мемоари за него споделят пред камерата Петър Стоянов – президент на България в интервала 1997–2002 година, доктор Илко Семерджиев – министър на опазването на здравето в интервала 1999–2001 година, проф. доктор Мария Славова – правист и учител в СУ „ Св. Кл. Охридски “, Огнян Минчев – политолог и лекар на социологическите науки, проф. Иван Желев – богослов, доцент доктор Иван Бъчваров – физик и учител в СУ „ Св. Кл. Охридски “.
Филмът „ Ваклуш “ ще бъде показан и във Варна – във Фестивалния комплекс, на 8 април, от 19:00 ч., както и в Бургас – на 7 юни. Предстои и още една прожекция в София – на 10 април, в Дома на киното.
Ваклуш Толев е роден на 7 януари 1923 година, в деня на Рождество Христово по тогавашния календар, в пловдивското село Поповица. Бил е извънредно будно дете - по свое предпочитание потегля по-рано на учебно заведение, а на 14 години изнася първото си обществено слово в локалната църква - на тематика: “Има ли Бог? ”.
В младежките си години е деен антикомунист и родолюбец. Записва право в Софийския университет, само че e изключен по идеологически аргументи след 9 септември 1944 година Изправен е пред Народния съд поради възгледите си и офицерския си чин в българската царска войска. Пред съдниците си декларира, че до момента в който е жив, с всички сили ще се бори за цялостното заличаване на комунистическата идеология. За тази смелост е наказан на пожизнен затвор - тоталитарната власт предпочитала да пречупва такива хора за наставление, вместо просто да ги отстранява. Изпратен е за няколко години в лагера в Белене, престоява в съвсем всички затвори в страната, където си печели прозвището „ безвъзвратен “.
На 28 години, в Кърджалийския затвор, претърпява духовно събуждане, за което по-късно ще каже, че “не е пресилване, че можеш да държиш Земята в ръката си ”. Също по този начин намира способи да учи разнообразни езици, да написа лирика, драми, метафизичен есета. Освободен е след признатата прошка за политически пандизчии през 1956 година Излиза не с оскърбление и предпочитание за възмездие, а с хрумвания като няма страдалчество, има развиване и няма зло, има нееволюирало положително.
След освобождението си е в чести конфликти с репресивния уред на Държавна сигурност. Следен е и е арестуван неведнъж, мъчно съумява да си откри работа и да се задържи на нея за повече от няколко месеца. Въпреки това съумява да кандидатства и приключва богословие в Духовната академия в София единствено за 18 месеца. След това работи като библиотекар в Пловдивската митрополия..
След 10 ноември 1989 година Ваклуш Толев получава покана от страна на демократичните сили да стане народен представител, само че отхвърля, тъй като има осъзната духовна задача. “Проблемът не е в демокрацията, а в свободата. А свободата не е въпрос на измерение, а на търпимост! ”, споделя по този мотив по-късно той.
Започва да изнася обществени лекции в цялата страна, в продължение на няколко години води курс по История на религиите в Пловдивския и Софийския университети. Основава своя школа, наречена “Път на Мъдростта ”.
Издава няколко книги – “История и доктрина на религиите ”, “Духовните блага на България ”, “Седемте Лъча на еволюцията ”, “Беззаветен Завет ”, стихосбирката “Разпилени бисери ” и други
Ваклуш Толев завършва земния си път на 27 ноември 2013 година, на 90-годишна възраст.
Как самият той би желал да бъде запомнен, разбираме от следния стих-епитафия, оповестен в стихосбирката му " Разпилени бисери ":
" Тогава дано моят гробен камък,
където пасажерът ще желае да чете,
да няма надпис, щото дух и пламък,
е бил моят път и мойто съществуване. "
Режисьорът Николай Василев и част от неговия екип
На 7 януари 1923 година се навършиха 100 години от рождението му.
На 25 февруари в кино „ Люмиер “ ще бъде излъчен филмът „ Ваклуш “ на режисьора Николай Василев. Документалната творба е плод на дълготраен труд – тя е снимана сред 1994 година и 2022 година
“Този филм, като се изключи че демонстрира Ваклуш като нравствен преподавател, го демонстрира и като елементарен човек ”, споделя Николай Василев.
“Ще забележим по какъв начин духът може да бъде действителен - че няма потребност от знамение, с цел да възприемем светлината на духа ”, добавя режисьорът.
Филмът към този момент има предложения да гостува в доста градове у нас, както и в Съединените щати, Нидерландия, Франция, Англия, Италия. В него са включени непоказвани архивни фрагменти от живота Ваклуш Толев.
Свои усещания и мемоари за него споделят пред камерата Петър Стоянов – президент на България в интервала 1997–2002 година, доктор Илко Семерджиев – министър на опазването на здравето в интервала 1999–2001 година, проф. доктор Мария Славова – правист и учител в СУ „ Св. Кл. Охридски “, Огнян Минчев – политолог и лекар на социологическите науки, проф. Иван Желев – богослов, доцент доктор Иван Бъчваров – физик и учител в СУ „ Св. Кл. Охридски “.
Филмът „ Ваклуш “ ще бъде показан и във Варна – във Фестивалния комплекс, на 8 април, от 19:00 ч., както и в Бургас – на 7 юни. Предстои и още една прожекция в София – на 10 април, в Дома на киното.
Ваклуш Толев е роден на 7 януари 1923 година, в деня на Рождество Христово по тогавашния календар, в пловдивското село Поповица. Бил е извънредно будно дете - по свое предпочитание потегля по-рано на учебно заведение, а на 14 години изнася първото си обществено слово в локалната църква - на тематика: “Има ли Бог? ”.
В младежките си години е деен антикомунист и родолюбец. Записва право в Софийския университет, само че e изключен по идеологически аргументи след 9 септември 1944 година Изправен е пред Народния съд поради възгледите си и офицерския си чин в българската царска войска. Пред съдниците си декларира, че до момента в който е жив, с всички сили ще се бори за цялостното заличаване на комунистическата идеология. За тази смелост е наказан на пожизнен затвор - тоталитарната власт предпочитала да пречупва такива хора за наставление, вместо просто да ги отстранява. Изпратен е за няколко години в лагера в Белене, престоява в съвсем всички затвори в страната, където си печели прозвището „ безвъзвратен “.
На 28 години, в Кърджалийския затвор, претърпява духовно събуждане, за което по-късно ще каже, че “не е пресилване, че можеш да държиш Земята в ръката си ”. Също по този начин намира способи да учи разнообразни езици, да написа лирика, драми, метафизичен есета. Освободен е след признатата прошка за политически пандизчии през 1956 година Излиза не с оскърбление и предпочитание за възмездие, а с хрумвания като няма страдалчество, има развиване и няма зло, има нееволюирало положително.
След освобождението си е в чести конфликти с репресивния уред на Държавна сигурност. Следен е и е арестуван неведнъж, мъчно съумява да си откри работа и да се задържи на нея за повече от няколко месеца. Въпреки това съумява да кандидатства и приключва богословие в Духовната академия в София единствено за 18 месеца. След това работи като библиотекар в Пловдивската митрополия..
След 10 ноември 1989 година Ваклуш Толев получава покана от страна на демократичните сили да стане народен представител, само че отхвърля, тъй като има осъзната духовна задача. “Проблемът не е в демокрацията, а в свободата. А свободата не е въпрос на измерение, а на търпимост! ”, споделя по този мотив по-късно той.
Започва да изнася обществени лекции в цялата страна, в продължение на няколко години води курс по История на религиите в Пловдивския и Софийския университети. Основава своя школа, наречена “Път на Мъдростта ”.
Издава няколко книги – “История и доктрина на религиите ”, “Духовните блага на България ”, “Седемте Лъча на еволюцията ”, “Беззаветен Завет ”, стихосбирката “Разпилени бисери ” и други
Ваклуш Толев завършва земния си път на 27 ноември 2013 година, на 90-годишна възраст.
Как самият той би желал да бъде запомнен, разбираме от следния стих-епитафия, оповестен в стихосбирката му " Разпилени бисери ":
" Тогава дано моят гробен камък,
където пасажерът ще желае да чете,
да няма надпис, щото дух и пламък,
е бил моят път и мойто съществуване. "
Режисьорът Николай Василев и част от неговия екип
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ