Софийската филхармония – Кварто квартет, ще представи програма, вдъхновена от страстните ритми на Испания и Аржентина
София. Днес от 18:30 ч. в атриума на Квадрат 500 един от най-атрактивните камерни сформира на Софийската филхармония – Кварто квартет , ще показа стратегия, въодушевена от буйните ритми на Испания и Аржентина. Концертът, наименуван „ На юг “ включва „ Танго балет “ от Астор Пиацола, „ Молитвата на Тореадора “ опус 24 от Хоакин Турина и “Grand Quartetto ” от Николо Паганини.
Концертът е част от летния сезон „ Споделете музиката “ - подсилен от Календара на културните събития на Столична община.
Аржентинското танго е музика, танц, жанр, просвета и, може би, метод на живот, който се е родил в долнопробните питейни заведения и обществени домове на Буенос Айрес в края на 19 век. Оттам той бързо мигрира по света, изкачвайки се по обществената подчиненост в кабарета, бални зали, кино и концертни зали, с цел да се трансформира в интернационално известна метафора на предпочитание, спор, разрушено сърце и самотна носталгия.
Астор Пиацола еосновополагащата фигура в Танго нуево -движение, което той стартира през 50-те години, в което тангото се трансформира в по-абстрактна музикална сензитивност и високо изкуство, обогатено от сложността на джаза и класическата музика. Пиацола е роден в Аржентина, само че прекарва доста време в Ню Йорк и Париж, където с държавна стипендия учи при именитата Надя Буланже. Именно тя разпознава музикалния му талант точно в езика на тангото и желае от него да остане правилен на себе си.
Пиацола е занаятчия на бандонеона, акордеон с копчета от немски генезис, който до 20-те години на предишния век дефинира присъщия тон на тангото. Той уголемява обичайния танго секстет (два бандонеона, две цигулки, бас и пиано), с цел да включи виолончело и електрическа китара и образува Октето Буенос Айрес през 1955 година Именно за Октето през 1956 година Пиацола композира своя Танго балет – буйна сюита, която след това е транскрибирана за оркестър, както и за струнен квартет. Музиката провокира трогателната същина на тангото в роман от шест подиуми: Въведение, Улицата, Среща/Забрава, Кабаре, Самота, Отново улицата.
„ Молитвата на Тореадора “ опус 24 от Хоакин Турина е написана в началото за квартет за четири инструмента „ laúd “. Преведено безусловно това би означавало „ квартет от четири лютни “, само че композиторът не е имал поради лютните от епохата на Ренесанса или Барока, а испански фолклорни принадлежности, които със своите крушовидни тела и удвоени струни наподобяват по-скоро мандолини. Като отбор те обгръщат доста по-широк диапазон и имат по-богати благоприятни условия, като бандурията и лаудетата извършват високите партии в квартета, а „ теноровият „ лауд “ и „ лаудон “-ът покриват тенора и баса. От 31 март до 6 май 1925 година Турина преработва творбата за струнен квартет и я посвещава на квартет „ Aguilar “, с който си сътрудничи в процеса на писане, а през 1926 прави акомодация и за струнен оркестър. Премиерата на „ Молитвата на Тореадора “ е на 3 януари 1927 в в Teatro de la Comedia – Мадрид. Изпълнението е на Мадридския филхармоничен оркестър под диригентството на Бартоломе Перес Касас, а на 28 октомври 1927 тя е показана и в Барселона. В програмата на концерта е представено следното изявление на самия Турина: „ Един следобяд, по време на битката с бикове на Плаза де Мадрид, този остарял, съразмерен и занимателен площад, „ видях “ своята творба. Бях край конюшните и там, зад една дребна врата, се намираше параклисът, цялостен с тамян, където тореадорите идваха да се помолят в мига, преди да се изправят пред гибелта. Тогава, в цялата му цялост, ми се показа оня субективно музикален и ослепителен контрастност сред далечния звук на площада, на публиката, която чака зрелището, и отдадеността на тези, които идват пред бедния олтар, изпълнени с трогателна лирика. Те се молят на Бог за живота си, може би и за душата си; за илюзията и за вярата, с цялостното схващане, че може би ще си тръгнат вечно след няколко минути, на тази сцена, цялостна със смях, музика и слънце… “
Николо Паганини (1762-1840) сигурно e най-известният виртуоз на цигулката. Въпреки това, цигулката не е първият инструмент на Паганини. Първоначално той запова да се образова да свири на мандолина. През целия си живот Паганини резервира пристрастието си към този инструмент, като по-късно написа доста музика за китара, в това число 15 квартета за цигулка, виола, виолончело и китара.
“Grand Quartetto ” на Паганини въобще не стартира живота си като струнен квартет, а по-скоро е седмият от квартетите на Паганини за цигулка, виола, виолончело и китара. Той е композиран през 1818 година и показан на концерт, на който известният виртуоз на цигулката Карел Липински свири на цигулка, а Паганини свири на китара. След това изчезва и не е оповестен, за разлика от множеството от другите му 15 китарни квартета, доникъде на 20 век. Публикувана е в Лайпциг през 1831 година и в Париж почти по същото време. Първите шест китарни квартета са написани за дилетанти, само че “Grand Quartetto ” е написан за експерти и за виртуозен цигулар.
Билети за концерта са налични на касата на зала България и в Ивентим.
Концертът е част от летния сезон „ Споделете музиката “ - подсилен от Календара на културните събития на Столична община.
Аржентинското танго е музика, танц, жанр, просвета и, може би, метод на живот, който се е родил в долнопробните питейни заведения и обществени домове на Буенос Айрес в края на 19 век. Оттам той бързо мигрира по света, изкачвайки се по обществената подчиненост в кабарета, бални зали, кино и концертни зали, с цел да се трансформира в интернационално известна метафора на предпочитание, спор, разрушено сърце и самотна носталгия.
Астор Пиацола еосновополагащата фигура в Танго нуево -движение, което той стартира през 50-те години, в което тангото се трансформира в по-абстрактна музикална сензитивност и високо изкуство, обогатено от сложността на джаза и класическата музика. Пиацола е роден в Аржентина, само че прекарва доста време в Ню Йорк и Париж, където с държавна стипендия учи при именитата Надя Буланже. Именно тя разпознава музикалния му талант точно в езика на тангото и желае от него да остане правилен на себе си.
Пиацола е занаятчия на бандонеона, акордеон с копчета от немски генезис, който до 20-те години на предишния век дефинира присъщия тон на тангото. Той уголемява обичайния танго секстет (два бандонеона, две цигулки, бас и пиано), с цел да включи виолончело и електрическа китара и образува Октето Буенос Айрес през 1955 година Именно за Октето през 1956 година Пиацола композира своя Танго балет – буйна сюита, която след това е транскрибирана за оркестър, както и за струнен квартет. Музиката провокира трогателната същина на тангото в роман от шест подиуми: Въведение, Улицата, Среща/Забрава, Кабаре, Самота, Отново улицата.
„ Молитвата на Тореадора “ опус 24 от Хоакин Турина е написана в началото за квартет за четири инструмента „ laúd “. Преведено безусловно това би означавало „ квартет от четири лютни “, само че композиторът не е имал поради лютните от епохата на Ренесанса или Барока, а испански фолклорни принадлежности, които със своите крушовидни тела и удвоени струни наподобяват по-скоро мандолини. Като отбор те обгръщат доста по-широк диапазон и имат по-богати благоприятни условия, като бандурията и лаудетата извършват високите партии в квартета, а „ теноровият „ лауд “ и „ лаудон “-ът покриват тенора и баса. От 31 март до 6 май 1925 година Турина преработва творбата за струнен квартет и я посвещава на квартет „ Aguilar “, с който си сътрудничи в процеса на писане, а през 1926 прави акомодация и за струнен оркестър. Премиерата на „ Молитвата на Тореадора “ е на 3 януари 1927 в в Teatro de la Comedia – Мадрид. Изпълнението е на Мадридския филхармоничен оркестър под диригентството на Бартоломе Перес Касас, а на 28 октомври 1927 тя е показана и в Барселона. В програмата на концерта е представено следното изявление на самия Турина: „ Един следобяд, по време на битката с бикове на Плаза де Мадрид, този остарял, съразмерен и занимателен площад, „ видях “ своята творба. Бях край конюшните и там, зад една дребна врата, се намираше параклисът, цялостен с тамян, където тореадорите идваха да се помолят в мига, преди да се изправят пред гибелта. Тогава, в цялата му цялост, ми се показа оня субективно музикален и ослепителен контрастност сред далечния звук на площада, на публиката, която чака зрелището, и отдадеността на тези, които идват пред бедния олтар, изпълнени с трогателна лирика. Те се молят на Бог за живота си, може би и за душата си; за илюзията и за вярата, с цялостното схващане, че може би ще си тръгнат вечно след няколко минути, на тази сцена, цялостна със смях, музика и слънце… “
Николо Паганини (1762-1840) сигурно e най-известният виртуоз на цигулката. Въпреки това, цигулката не е първият инструмент на Паганини. Първоначално той запова да се образова да свири на мандолина. През целия си живот Паганини резервира пристрастието си към този инструмент, като по-късно написа доста музика за китара, в това число 15 квартета за цигулка, виола, виолончело и китара.
“Grand Quartetto ” на Паганини въобще не стартира живота си като струнен квартет, а по-скоро е седмият от квартетите на Паганини за цигулка, виола, виолончело и китара. Той е композиран през 1818 година и показан на концерт, на който известният виртуоз на цигулката Карел Липински свири на цигулка, а Паганини свири на китара. След това изчезва и не е оповестен, за разлика от множеството от другите му 15 китарни квартета, доникъде на 20 век. Публикувана е в Лайпциг през 1831 година и в Париж почти по същото време. Първите шест китарни квартета са написани за дилетанти, само че “Grand Quartetto ” е написан за експерти и за виртуозен цигулар.
Билети за концерта са налични на касата на зала България и в Ивентим.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ