Най-развитият икономически център: „София – Перник – Ботевград“
„ София – Перник – Ботевград “ е центърът с най-високо ниво на икономическо развиване в страната. Двигатели на стопанската система в столичния град са търговията, ИКТ и други услуги, а в периферните общини – промишлеността, превозът и логистиката. Чуждестранните вложения са високи, а предприятията регистрират обилни доходи от експорт. Пазарът на труда се характеризира с ниска безработица, висока претовареност и заплати, изключително във високотехнологичния бранш.
Въпреки отрицателния натурален прираст демографските индикатори на центъра са удобни заради ниското застаряване, високия дял на трудоспособните и позитивната миграция. Високият дял на работната мощ с висше обучение е основно преимущество за капацитета за напредък на столицата.
Състав и трудова миграция
Икономическият център се състои от три ядра – Столична община, Перник и Ботевград, като в периферията на София попадат общо 29 общини, в това число двете по-малки ядра и техните периферии. Ежедневната трудова миграция от периферните общини към столицата е общо 42,2 хиляди души, като с най-голяма тежест са Перник (13,1 хиляди души), Своге (4,1 хиляди души) и Костинброд (3,4 хиляди души). Работата в столицата основава максимален дял в заетостта на Своге – 49% от всички заети от община Своге пътуват към работни места в София, в Божурище са 47% и в Костинброд – 40%.
В съпоставяне с предходното издание на проучването (2017 г.) броят на общините в центъра е повишен с 1/3, като те са част от състава на административните области София, София (област), Перник, Кюстендил, Враца и Ловеч. В други десетина общини делът на всекидневно пътуващите към ядрата също приближава 10%, което ги трансформира в евентуална външна страна на центъра в близко бъдеще.
Икономика и вложения
„ София-Перник-Ботевград “ е центърът с най-голяма стойност на създадената продукция в страната – 89,7 милиарда лева за 2021 година, или 53 хиляди лева на човек от популацията и към 50% от общата продукция на всички 16 центъра. Ръстът на добавената стойност през последните 10 години е 104%, като по-бързо се развиват само центровете към Пловдив и Кърджали. Независимо от големия брой общини в състава на центъра добавената стойност е мощно съсредоточена в столицата (92,5%), като обилни дялове имат само Перник (1,6%), логистичният център Елин Пелин (1,3%) и индустриалният център Ботевград (1,1%). Водещият бранш е търговията с дял от 25% от добавената стойност, а на второ място се подрежда бързо растящият ИКТ бранш (24%).
Значима роля има и преработващата индустрия, развита в периферните общини – дял от 12%, както и професионалните действия (9%), в които се регистрира аутсорсингът на разнородни бизнес услуги. В центъра попадат най-големите работодатели в страната – НКЖИ с 11 хиляди служащи, „ Български пощи “ с 8,3 хиляди наети, „ Кауфланд България “ с 5,8 хиляди чиновници, БДЖ-ПП с 5,3 хиляди служащи, само че е значимо да уточним, че забележителен дял отчетените в тези предприятия са наети разпределени на работни места из цялата страна.
Центърът се подрежда преди всичко и по размер на задграничните вложения, които към края на 2021 година доближават 16 милиарда евро с натрупване. Чуждите капитали са ориентирани съвсем напълно към предприятия в Столична община – 14,7 милиарда евро, а обилни ПЧИ са привлечени в Елин Пелин (430 млн. евро), Ботевград (278 млн. евро) и Божурище (263 млн. евро). Разпределението на непознатите вложения в столицата е релативно уравновесено сред браншовете, като водещи са търговията, превозът и туризмът (4,5 милиарда евро), а в по-малките общини те се насочват по-скоро към промишлеността и логистиката. Центърът има най-високата капиталова активност в страната, като разноските за ДМА са приблизително 6,5 хиляди лева на човек от популацията през 2021 година, съсредоточени най-много в търговията, транспорта и туризма.
Приходите от експорт през 2021 година са 47 милиарда лева, осъществени от търговията, ИКТ и преработващата индустрия. Центърът има третата най-висока междинна продуктивност на труда в страната – 23,9 хиляди лева добавена стойност на един нает годишно.
Пазар на труда
„ София-Перник-Ботевград “ се отличава с най-ниската безработица измежду центровете – 2,5% съгласно данните на Агенцията по заетостта за 2022 година Най- ниска е безработицата в Столична община (1,5%), 15, само че в някои отдалечени дребни общини коефициентът остава висок – до 21% в Трън и 14% в Трекляно. В множеството общини, изключително в столицата и прилежащите ѝ, съвсем отсъстват трайно безработни с регистрация в бюрата по труда над година, като по-значителен е делът им в дребните общини край Перник, най-много в Трън, където те са 10,2%. Относително високи спрямо водачите са дяловете на безработните младежи, като в множеството дребни общини на центъра безработни са сред 2 и 3% от популацията на 15 – 29-годишна възраст, а в столицата този дял е 0,6%.
Коефициентът на претовареност за възрастовата група от 15 до 64 години в центъра е 71,8%, само че с големи разлики сред общините – до момента в който в Столична община заетостта е 75%, то в множеството дребни общини варира сред 55 и 65%. Общият брой на заетите надвишава 786 хиляди души, като от тях 629 хиляди души са в столицата, а 35 хиляди – в Перник. С над 10 хиляди заети са и Ботевград, Елин Пелин, Дупница и Самоков. Център „ София – Перник – Ботевград “ е измежду дребното, в които общият брой наети лица през последните години отбелязва растеж, въпреки и относително невисок – 2,2% за интервала от 2017 година Най-висок дял са наетите лица в търговията (23%), ИКТ бранша (13%) и преработващата индустрия (12%).
За интервала от 2017 до 2021 година междинната заплата в центъра нараства с 49% до 1917 лева приблизително месечно най-много поради преобладаващия дял на пазара на труда в Столична община, където междинната заплата е 2144 лева на месец. Най-високите заплати в София към 2021 година са в бранша на ИКТ (4101 лева на месец), професионалните действия (2743 лева на месец) и опазването на здравето (2235 лева на месец).
Човешки запас и работна мощ
Между преброяванията от 2011 и 2021 година общините в център „ София-Перник-Ботевград “ губят 3,9% от популацията си, а в него живеят 1,69 млн. души – над 1/5 от цялото население на България. Центърът има най-високия дял на трудоспособното население от всички центрове в страната – 64,8%, като броят на работоспособните в столицата е 838 хиляди души, в Перник – 53 хиляди, в Дупница – 23 хиляди Делът на възрастното население е релативно невисок по отношение на междинното за страната, като на 65 и повече години са 20,8% от популацията, а индикаторите за демографско заменяне удостоверяват относително по-бавния развой на застаряване. Районът към столицата е измежду главните притегателни точки за миграция, като междинният механичен приръст за центъра е 6,1‰ през 2022 година Коефициентът обаче е негативен в по-голямата част на центъра – множеството заселващи се избират едно от трите ядра и най-много София и Перник. Естественият приръст е релативно благоприятен (–6,1‰) по отношение на междинното за страната, само че варира доста сред обособените общини: от – 3.4‰ в столицата до цели –51‰ в Ковачевци.
Център „ София-Перник-Ботевград “ има най-благоприятната просветителна конструкция с дял на лицата с висше обучение от популацията на възраст 7 и повече години от 37,6%, до момента в който делът на популацията с главно и по-ниско образование е едвам 18,3%. В столицата висшистите са доста повече – 43,6%, само че в по-голямата част от периферните общини този дял е в диапазона 15 – 20%, а водещ дял има междинното обучение. Делът на необразованите е най-ниският в страната – 0,5%, като изключение тук вършат общините Трън (4,2% неграмотни), Правец (2,5%) и Ихтиман (2%). Резултатите на учениците са измежду най-високите в страната – на зрелостния изпит през 2022 година междинната оценка по БЕЛ е „ Добър “ 4,24, а средният брой точки на изпита по математика след VII клас е 42,6 от 100 вероятни. На територията на центъра са ситуирани множеството от сполучливите и водещите междинни и висши учебни заведения в страната.
Източник: Института за пазарна стопанска система (ИПИ)
Въпреки отрицателния натурален прираст демографските индикатори на центъра са удобни заради ниското застаряване, високия дял на трудоспособните и позитивната миграция. Високият дял на работната мощ с висше обучение е основно преимущество за капацитета за напредък на столицата.
Състав и трудова миграция
Икономическият център се състои от три ядра – Столична община, Перник и Ботевград, като в периферията на София попадат общо 29 общини, в това число двете по-малки ядра и техните периферии. Ежедневната трудова миграция от периферните общини към столицата е общо 42,2 хиляди души, като с най-голяма тежест са Перник (13,1 хиляди души), Своге (4,1 хиляди души) и Костинброд (3,4 хиляди души). Работата в столицата основава максимален дял в заетостта на Своге – 49% от всички заети от община Своге пътуват към работни места в София, в Божурище са 47% и в Костинброд – 40%.
В съпоставяне с предходното издание на проучването (2017 г.) броят на общините в центъра е повишен с 1/3, като те са част от състава на административните области София, София (област), Перник, Кюстендил, Враца и Ловеч. В други десетина общини делът на всекидневно пътуващите към ядрата също приближава 10%, което ги трансформира в евентуална външна страна на центъра в близко бъдеще.
Икономика и вложения
„ София-Перник-Ботевград “ е центърът с най-голяма стойност на създадената продукция в страната – 89,7 милиарда лева за 2021 година, или 53 хиляди лева на човек от популацията и към 50% от общата продукция на всички 16 центъра. Ръстът на добавената стойност през последните 10 години е 104%, като по-бързо се развиват само центровете към Пловдив и Кърджали. Независимо от големия брой общини в състава на центъра добавената стойност е мощно съсредоточена в столицата (92,5%), като обилни дялове имат само Перник (1,6%), логистичният център Елин Пелин (1,3%) и индустриалният център Ботевград (1,1%). Водещият бранш е търговията с дял от 25% от добавената стойност, а на второ място се подрежда бързо растящият ИКТ бранш (24%).
Значима роля има и преработващата индустрия, развита в периферните общини – дял от 12%, както и професионалните действия (9%), в които се регистрира аутсорсингът на разнородни бизнес услуги. В центъра попадат най-големите работодатели в страната – НКЖИ с 11 хиляди служащи, „ Български пощи “ с 8,3 хиляди наети, „ Кауфланд България “ с 5,8 хиляди чиновници, БДЖ-ПП с 5,3 хиляди служащи, само че е значимо да уточним, че забележителен дял отчетените в тези предприятия са наети разпределени на работни места из цялата страна.
Центърът се подрежда преди всичко и по размер на задграничните вложения, които към края на 2021 година доближават 16 милиарда евро с натрупване. Чуждите капитали са ориентирани съвсем напълно към предприятия в Столична община – 14,7 милиарда евро, а обилни ПЧИ са привлечени в Елин Пелин (430 млн. евро), Ботевград (278 млн. евро) и Божурище (263 млн. евро). Разпределението на непознатите вложения в столицата е релативно уравновесено сред браншовете, като водещи са търговията, превозът и туризмът (4,5 милиарда евро), а в по-малките общини те се насочват по-скоро към промишлеността и логистиката. Центърът има най-високата капиталова активност в страната, като разноските за ДМА са приблизително 6,5 хиляди лева на човек от популацията през 2021 година, съсредоточени най-много в търговията, транспорта и туризма.
Приходите от експорт през 2021 година са 47 милиарда лева, осъществени от търговията, ИКТ и преработващата индустрия. Центърът има третата най-висока междинна продуктивност на труда в страната – 23,9 хиляди лева добавена стойност на един нает годишно.
Пазар на труда
„ София-Перник-Ботевград “ се отличава с най-ниската безработица измежду центровете – 2,5% съгласно данните на Агенцията по заетостта за 2022 година Най- ниска е безработицата в Столична община (1,5%), 15, само че в някои отдалечени дребни общини коефициентът остава висок – до 21% в Трън и 14% в Трекляно. В множеството общини, изключително в столицата и прилежащите ѝ, съвсем отсъстват трайно безработни с регистрация в бюрата по труда над година, като по-значителен е делът им в дребните общини край Перник, най-много в Трън, където те са 10,2%. Относително високи спрямо водачите са дяловете на безработните младежи, като в множеството дребни общини на центъра безработни са сред 2 и 3% от популацията на 15 – 29-годишна възраст, а в столицата този дял е 0,6%.
Коефициентът на претовареност за възрастовата група от 15 до 64 години в центъра е 71,8%, само че с големи разлики сред общините – до момента в който в Столична община заетостта е 75%, то в множеството дребни общини варира сред 55 и 65%. Общият брой на заетите надвишава 786 хиляди души, като от тях 629 хиляди души са в столицата, а 35 хиляди – в Перник. С над 10 хиляди заети са и Ботевград, Елин Пелин, Дупница и Самоков. Център „ София – Перник – Ботевград “ е измежду дребното, в които общият брой наети лица през последните години отбелязва растеж, въпреки и относително невисок – 2,2% за интервала от 2017 година Най-висок дял са наетите лица в търговията (23%), ИКТ бранша (13%) и преработващата индустрия (12%).
За интервала от 2017 до 2021 година междинната заплата в центъра нараства с 49% до 1917 лева приблизително месечно най-много поради преобладаващия дял на пазара на труда в Столична община, където междинната заплата е 2144 лева на месец. Най-високите заплати в София към 2021 година са в бранша на ИКТ (4101 лева на месец), професионалните действия (2743 лева на месец) и опазването на здравето (2235 лева на месец).
Човешки запас и работна мощ
Между преброяванията от 2011 и 2021 година общините в център „ София-Перник-Ботевград “ губят 3,9% от популацията си, а в него живеят 1,69 млн. души – над 1/5 от цялото население на България. Центърът има най-високия дял на трудоспособното население от всички центрове в страната – 64,8%, като броят на работоспособните в столицата е 838 хиляди души, в Перник – 53 хиляди, в Дупница – 23 хиляди Делът на възрастното население е релативно невисок по отношение на междинното за страната, като на 65 и повече години са 20,8% от популацията, а индикаторите за демографско заменяне удостоверяват относително по-бавния развой на застаряване. Районът към столицата е измежду главните притегателни точки за миграция, като междинният механичен приръст за центъра е 6,1‰ през 2022 година Коефициентът обаче е негативен в по-голямата част на центъра – множеството заселващи се избират едно от трите ядра и най-много София и Перник. Естественият приръст е релативно благоприятен (–6,1‰) по отношение на междинното за страната, само че варира доста сред обособените общини: от – 3.4‰ в столицата до цели –51‰ в Ковачевци.
Център „ София-Перник-Ботевград “ има най-благоприятната просветителна конструкция с дял на лицата с висше обучение от популацията на възраст 7 и повече години от 37,6%, до момента в който делът на популацията с главно и по-ниско образование е едвам 18,3%. В столицата висшистите са доста повече – 43,6%, само че в по-голямата част от периферните общини този дял е в диапазона 15 – 20%, а водещ дял има междинното обучение. Делът на необразованите е най-ниският в страната – 0,5%, като изключение тук вършат общините Трън (4,2% неграмотни), Правец (2,5%) и Ихтиман (2%). Резултатите на учениците са измежду най-високите в страната – на зрелостния изпит през 2022 година междинната оценка по БЕЛ е „ Добър “ 4,24, а средният брой точки на изпита по математика след VII клас е 42,6 от 100 вероятни. На територията на центъра са ситуирани множеството от сполучливите и водещите междинни и висши учебни заведения в страната.
Източник: Института за пазарна стопанска система (ИПИ)
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ