Този плод, известен като кактусова смокиня и бодлива круша, е много полезен за кожата, косата и ноктите
Sofia24.bg ще ви опише през днешния ден за кактусовата смокиня, която може да срещнете и под наименованието бодлива круша. Това е плод, който пораства върху кактуси от фамилията на опунции. Има овална форма, сочно месо с дребни ядливи семки и сладостен, леко кисел усет, напомнящ примес от любеница, круша и ягода. Външната кожа е покрита с дребни бодли, тъй че изисква внимание при белене.
Плодовете са богати на витамини С, Е, А, К, както и витамини В2 и В6. Също по този начин съдържа минерали като калций, магнезий, калий, желязо, мед, антиоксиданти и фибри. Бодливите круши са нискокалорични и умерено могат да бъдат включени в хранителен режим с понижено наличие на калории.
Цветът на кактусовата смокиня варира от тъмнозелено до светлозелено, а по-късно става жълтеникав и приключва в червеникав цвят, когато доближи цялостната си зрялост. Плодът има дебела, бодлива кора и пулп, богат на семена. Плодът предлага прелестен и ободрителен усет.
Бодливата круша е най-вкусна в чиста форма за изгребване с лъжица. Обелката е бодлива и не е годна за консумация.
Консумира се като пресни плодове, сокове, десерти, консерви и коктейли.
От тях може да се подготви и мармалад.
Преди консумация бодливата круша може да се съхранява в ледник няколко дни. Кората на бодливата круша е покрита с фини бодли с едвам забележими кукички. Затова е целесъобразно да се носят гумени ръкавици.
Как се отстраняват бодлите на бодливата круша?
Бодлите могат да се отстранят със самозалепваща лента, която се притиска към кората, само че без да се натискат бодлите в плода, след което се издърпва. Тази интервенция се повтаря колкото пъти е належащо. Може да отстраните бодлите и пинцета. Третият вид е с хартия, с която да изтъркате плодовете.
Дори бодлите да са били отстранени деликатно, те са мъчно забележими и някои могат да бъдат пропуснати. Двата края на бодливата круша се отрязват с изострен нож. Това улеснява процеса на белене и дава визия от кое място да се стартира. Бодливата круша се разрязва по дължина с ножа и кората се отстранява с пръсти. Добре е да се внимава, с цел да не се стигне до пострадвания. Накрая бодливата круша се нарязва на късчета и може да се сервира.
Семките на бодливата круша също са ядливи. Съдържат доста потребни хранителни субстанции, да вземем за пример омега-3 мастни киселини, баластни субстанции и протеини. Вкусът на бодливата круша е сладко-кисел и припомня този на круша или смокиня. Плодът се комбинира изключително добре с ястия от дивеч и птици.
Бодливата круша има отлични хидратиращи свойства, а точно поради това е доста потребна за кожата, защото стимулира механизмите й за отбрана и самовъзстановяване. Полезен е и за косата, както и за ноктите. Плодът се употребява за изработката на кремовете за лице. Маслото от плода се добива доста мъчно, защото се създава от семките на му, а наличието им е едвам 5%.
За да се направи 1 литър масло са нужни 30 кг семки и 1 звук плодове. Затова и цената му е толкоз висока. Плодът има и спазмолитични, диуретичнии успокояващи свойства. Използва се при скорбут, тъй като съдържа доста вит. C. Консумацията на семената на растението би трябвало да се заобикаля, изключително от хора с храносмилателни разстройства. Растението дава положителни резултати при битката с рака и левкемията.
В България кактусовата смокиня може да бъде открита в огромните вериги за хранителни артикули.
Плодовете са богати на витамини С, Е, А, К, както и витамини В2 и В6. Също по този начин съдържа минерали като калций, магнезий, калий, желязо, мед, антиоксиданти и фибри. Бодливите круши са нискокалорични и умерено могат да бъдат включени в хранителен режим с понижено наличие на калории.
Цветът на кактусовата смокиня варира от тъмнозелено до светлозелено, а по-късно става жълтеникав и приключва в червеникав цвят, когато доближи цялостната си зрялост. Плодът има дебела, бодлива кора и пулп, богат на семена. Плодът предлага прелестен и ободрителен усет.
Бодливата круша е най-вкусна в чиста форма за изгребване с лъжица. Обелката е бодлива и не е годна за консумация.
Консумира се като пресни плодове, сокове, десерти, консерви и коктейли.
От тях може да се подготви и мармалад.
Преди консумация бодливата круша може да се съхранява в ледник няколко дни. Кората на бодливата круша е покрита с фини бодли с едвам забележими кукички. Затова е целесъобразно да се носят гумени ръкавици.
Как се отстраняват бодлите на бодливата круша?
Бодлите могат да се отстранят със самозалепваща лента, която се притиска към кората, само че без да се натискат бодлите в плода, след което се издърпва. Тази интервенция се повтаря колкото пъти е належащо. Може да отстраните бодлите и пинцета. Третият вид е с хартия, с която да изтъркате плодовете.
Дори бодлите да са били отстранени деликатно, те са мъчно забележими и някои могат да бъдат пропуснати. Двата края на бодливата круша се отрязват с изострен нож. Това улеснява процеса на белене и дава визия от кое място да се стартира. Бодливата круша се разрязва по дължина с ножа и кората се отстранява с пръсти. Добре е да се внимава, с цел да не се стигне до пострадвания. Накрая бодливата круша се нарязва на късчета и може да се сервира.
Семките на бодливата круша също са ядливи. Съдържат доста потребни хранителни субстанции, да вземем за пример омега-3 мастни киселини, баластни субстанции и протеини. Вкусът на бодливата круша е сладко-кисел и припомня този на круша или смокиня. Плодът се комбинира изключително добре с ястия от дивеч и птици.
Бодливата круша има отлични хидратиращи свойства, а точно поради това е доста потребна за кожата, защото стимулира механизмите й за отбрана и самовъзстановяване. Полезен е и за косата, както и за ноктите. Плодът се употребява за изработката на кремовете за лице. Маслото от плода се добива доста мъчно, защото се създава от семките на му, а наличието им е едвам 5%.
За да се направи 1 литър масло са нужни 30 кг семки и 1 звук плодове. Затова и цената му е толкоз висока. Плодът има и спазмолитични, диуретичнии успокояващи свойства. Използва се при скорбут, тъй като съдържа доста вит. C. Консумацията на семената на растението би трябвало да се заобикаля, изключително от хора с храносмилателни разстройства. Растението дава положителни резултати при битката с рака и левкемията.
В България кактусовата смокиня може да бъде открита в огромните вериги за хранителни артикули.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ