Кметове искат компенсации от държавата за намалели приходи
Собствените доходи на общините са се сринали на половина след оповестяването на изключителното състояние заради пандемията COVID-19. В същото време орязването на общинските разходи е невероятно без драстнични съкращения на работни места, а противоепидемичните ограничения са довели до непредвидени разходи. Така под риск е поддържането на основни общински услуги освен до края на годината, само че и в средносрочен проект.
Констатациите са от изследване на Националното съдружие на общините в България, направено в периода март-април - най-тежките месеци на коронакризата. Анкетирани са 82% от общините или 217 от общо 265.
Кметовете предизвестяват, че за май общинските бюджети излизат на алено и тези дефицити мъчно може да бъдат покрити до края на годината, в случай че не получат финансови компенсации от страната.
Срив на приходите
Собствените доходи на общините за март и април са намалели с 41% по отношение на предходната година, или с близо 160 млн. лева Очаква се в края на май тези „ загуби ” ще надхвърлят 200 млн. лева Най-засегнати от коронакризата са огромните общини – регионални центрове, при които спадът на постъпленията достига 46%.
В същото време финансовото министерство показва надалеч по-оптимистична картина, като регистрира спад на личните доходи от 24%. За разлика от изследването на НСОРБ, финансовото министерство регистрира данните от началото на годината до края на април. Според общините обаче сходна статистика не демонстрира същинската обстановка. В началото на 2020 година множеството общини изпреварващо организираха своите данъчни акции и по този начин съумяха да съберат с 16% повече лични доходи по отношение на 2019 година, изясняват от НСОРБ. Сривът в постъпленията идва след въведените ограничаващи ограничения и най-много след признатите разпореждания за отсрочване с два месеца за края на юни на периодите за заплащане на данъците върху недвижимите имоти и транспортните средства - двата основни приходоизточника на общинските бюджети.
Приходите от налог здания са се сринали с 51%, което означава 43 млн. лева по-малко. Така да вземем за пример през предходната година към края на април общините са събрали близо 100 млн.лв., като единствено за март и април постъпленията са били над 83 млн.лв. Тази година до края на април в общинските бюджети са постъпили едвам 62,3 млн.лв., от които за двата месеца март и април са едвам 40,6 млн.лв.
Спадът на постъпленията от налога върху транспортните средства за проучвания интервал е с 37 млн.лв. или с 42%. При събрани 93 млн.лв. за първите четири месеца на 2019 година и съвсем 77 млн. лева единствено за март и април, тази година постъпленията са малко над 72 млн.лв., от които за интервала март–април са едва 41 млн.лв.
С 31% са паднали приходите от налог покупко-продажби, туристическия данък и патентният също понижават – с 53% и с 25%. Тези данъци обаче нямат важен фискален резултат върху локалните бюджети, показват от НСОРБ.
Сериозно понижават постъпленията и такса боклук. Много общини отложиха заплащането й наред с налог здания. През април-май приходите по това перо са паднали с 55 млн.лв. или с 38% по отношение на м.г. За съпоставяне в края на април 2019 година общините са събрали 174 млн.лв. такса боклук, като единствено за март и април постъпленията са били 147 млн. лева През 2020 година за първите четири месеца в общинските бюджети са влезли130 млн.лв., от които за март–април са едвам 92 млн.лв.
Тотален срив има и при останалите локални такси - за детски градини и ясли, за прилагане на пазари и борси, за механически услуги и административни услуги и други От средата на март общините стопираха да взимат наеми, с което приходите от благосъстоятелност са паднали с 35%. Паднали си са и постъпленията от санкции, наказания и наказателни лихви.
Единствено са се нараснали приходите от дарения - ръстът им е със 137%, т.е. почти 2,5 повече. От сдружението на общините обаче не показват каква е получената сума от дарения тази година.
Разходите остават високи
Поради неналичието на прогнозируемост в използването на противоепидемичните ограничения е невероятно разноските да бъдат лимитирани със същите темпове, с каквито понижават постъпленията, показват от НСОРБ. Местните управи са съумели да свият разноските в края на април спрямо същия интервал на 2019 година, с едвам 44 млн. лева
В същото време редуциране на разноските за локални действия и за делегираните от страната услуги не се чака, а в противен случай – прогнозите са за растеж на разноските в края на май с над 242 млн. лева, по отношение на май 2019 година
Кметовете поставят големи усилия да се резервира заетостта в общинската администрация и в общинските предприятия, доста от които са прекратили временно дейността си и не генерират доходи, се показва в изследването на НСОРБ. Изплащането на заплати не е спряло, макар, че част служащите и чиновниците са били пуснати в заплатен и неплатен отпуск.
Процентно орязване на разноски е неприложимо, защото би довело до всеобщи съкращения на работещите в най-засегнатите от рецесията общински предприятия, а това ще натовари страната с компенсации за безработица, предизвестяват от сдружението. Заетите в локални действия и общински предприятия са над 36 000 души, чиито заплати и осигуровки се финансират от личните доходи на общините. Това е 1/3 от работните места директно заети в туризма, за който се плануват редица ограничения за държавна поддръжка.
Противоепидемичните ограничения са натоварили локалните управи с нови, непланирани действия и разноски, оплакват се общините. За месеците март и април оценките са за 6 млн. лева спомагателни разходи, а към края на юни се чака да доближат 18 млн. лева.
В изискванията на коронакризата се усилват разноските за дейностите по чистотата. Като цяло общините тази година са заложили 13% растеж на тази услуга, само че сметките демонстрират, че в края на април нарастването към този момент е с 15%. Отлагането с два месеца на периоди за заплащане на такса боклук връзва ръцете на общините при покриването на увеличените разноски за непорочност. Затова и редица общини са отложили внасянето на дължимите отчисления и компенсации към Регионална инспекция за опазване на околната среда по Закона за ръководство на отпадъците, без значение от рисковете от наказания.
Трудно може да бъдат остойностени разноските по компенсиране на зтеагубата на общински сдружения в превоза, по-активния обществен патронаж, закупуването на съоръжение и здравна инсталация за лечебни заведения, за надзор по спазването на обществената отдалеченост в общинските пазари, за закупуване на персонални защитни средства и дезинфектанти на чиновниците от разнообразни бюджетни структури, работещи на територията на общината и други
Всичко това очертава дълготраен недостиг по общинските бюджети, който към края на май се чака да надхвърли 77 млн. лева, демонстрира изследването. П реодоляването на този недостиг до края на годината е минимална, считат от НСОРБ. За да не изпаднат в огромна задлъжнялост кметовете упорстват за допълнителна държавна поддръжка, която също по този начин да подсигурява, че общините няма да преустановят публичните услуги.
Така да вземем за пример НСОРБ считат, че може да получат обезщетения за намалялите доходи от локални налози и такси в резултат на ограничаващите ограничения против COVID-19. Тази опция дава Законът за обществените финанси, когато поради държавна политика падат личните доходи на общините. Освен това кметовете упорстват за предплатено превеждане на прехвърлянията от бюджета, както и разширение на мярката 60/40 за общинските предприятия и действия.
Тези дни обаче финансовият министър Владислав Горанов изясни в отговор на депутатско запитване, че общините не би трябвало да се надяват на компенсации. Финансовото министерство цитира данни, съгласно които в края на април общините отчитат излишък от 338.7 млн. лева - от тях 115.4 млн. лева остатък в локални действия и 223.2 млн. лева остатък в делегираните от страната действия и дофинансирането им.
Данните от нашето изследване демонстрират несъстоятелността на „ оптимистичното говорене “ за опциите на общините независимото да се оправят с негативите от рецесията, считат от НСОРБ.
Констатациите са от изследване на Националното съдружие на общините в България, направено в периода март-април - най-тежките месеци на коронакризата. Анкетирани са 82% от общините или 217 от общо 265.
Кметовете предизвестяват, че за май общинските бюджети излизат на алено и тези дефицити мъчно може да бъдат покрити до края на годината, в случай че не получат финансови компенсации от страната.
Срив на приходите
Собствените доходи на общините за март и април са намалели с 41% по отношение на предходната година, или с близо 160 млн. лева Очаква се в края на май тези „ загуби ” ще надхвърлят 200 млн. лева Най-засегнати от коронакризата са огромните общини – регионални центрове, при които спадът на постъпленията достига 46%.
В същото време финансовото министерство показва надалеч по-оптимистична картина, като регистрира спад на личните доходи от 24%. За разлика от изследването на НСОРБ, финансовото министерство регистрира данните от началото на годината до края на април. Според общините обаче сходна статистика не демонстрира същинската обстановка. В началото на 2020 година множеството общини изпреварващо организираха своите данъчни акции и по този начин съумяха да съберат с 16% повече лични доходи по отношение на 2019 година, изясняват от НСОРБ. Сривът в постъпленията идва след въведените ограничаващи ограничения и най-много след признатите разпореждания за отсрочване с два месеца за края на юни на периодите за заплащане на данъците върху недвижимите имоти и транспортните средства - двата основни приходоизточника на общинските бюджети.
Приходите от налог здания са се сринали с 51%, което означава 43 млн. лева по-малко. Така да вземем за пример през предходната година към края на април общините са събрали близо 100 млн.лв., като единствено за март и април постъпленията са били над 83 млн.лв. Тази година до края на април в общинските бюджети са постъпили едвам 62,3 млн.лв., от които за двата месеца март и април са едвам 40,6 млн.лв.
Спадът на постъпленията от налога върху транспортните средства за проучвания интервал е с 37 млн.лв. или с 42%. При събрани 93 млн.лв. за първите четири месеца на 2019 година и съвсем 77 млн. лева единствено за март и април, тази година постъпленията са малко над 72 млн.лв., от които за интервала март–април са едва 41 млн.лв.
С 31% са паднали приходите от налог покупко-продажби, туристическия данък и патентният също понижават – с 53% и с 25%. Тези данъци обаче нямат важен фискален резултат върху локалните бюджети, показват от НСОРБ.
Сериозно понижават постъпленията и такса боклук. Много общини отложиха заплащането й наред с налог здания. През април-май приходите по това перо са паднали с 55 млн.лв. или с 38% по отношение на м.г. За съпоставяне в края на април 2019 година общините са събрали 174 млн.лв. такса боклук, като единствено за март и април постъпленията са били 147 млн. лева През 2020 година за първите четири месеца в общинските бюджети са влезли130 млн.лв., от които за март–април са едвам 92 млн.лв.
Тотален срив има и при останалите локални такси - за детски градини и ясли, за прилагане на пазари и борси, за механически услуги и административни услуги и други От средата на март общините стопираха да взимат наеми, с което приходите от благосъстоятелност са паднали с 35%. Паднали си са и постъпленията от санкции, наказания и наказателни лихви.
Единствено са се нараснали приходите от дарения - ръстът им е със 137%, т.е. почти 2,5 повече. От сдружението на общините обаче не показват каква е получената сума от дарения тази година.
Разходите остават високи
Поради неналичието на прогнозируемост в използването на противоепидемичните ограничения е невероятно разноските да бъдат лимитирани със същите темпове, с каквито понижават постъпленията, показват от НСОРБ. Местните управи са съумели да свият разноските в края на април спрямо същия интервал на 2019 година, с едвам 44 млн. лева
В същото време редуциране на разноските за локални действия и за делегираните от страната услуги не се чака, а в противен случай – прогнозите са за растеж на разноските в края на май с над 242 млн. лева, по отношение на май 2019 година
Кметовете поставят големи усилия да се резервира заетостта в общинската администрация и в общинските предприятия, доста от които са прекратили временно дейността си и не генерират доходи, се показва в изследването на НСОРБ. Изплащането на заплати не е спряло, макар, че част служащите и чиновниците са били пуснати в заплатен и неплатен отпуск.
Процентно орязване на разноски е неприложимо, защото би довело до всеобщи съкращения на работещите в най-засегнатите от рецесията общински предприятия, а това ще натовари страната с компенсации за безработица, предизвестяват от сдружението. Заетите в локални действия и общински предприятия са над 36 000 души, чиито заплати и осигуровки се финансират от личните доходи на общините. Това е 1/3 от работните места директно заети в туризма, за който се плануват редица ограничения за държавна поддръжка.
Противоепидемичните ограничения са натоварили локалните управи с нови, непланирани действия и разноски, оплакват се общините. За месеците март и април оценките са за 6 млн. лева спомагателни разходи, а към края на юни се чака да доближат 18 млн. лева.
В изискванията на коронакризата се усилват разноските за дейностите по чистотата. Като цяло общините тази година са заложили 13% растеж на тази услуга, само че сметките демонстрират, че в края на април нарастването към този момент е с 15%. Отлагането с два месеца на периоди за заплащане на такса боклук връзва ръцете на общините при покриването на увеличените разноски за непорочност. Затова и редица общини са отложили внасянето на дължимите отчисления и компенсации към Регионална инспекция за опазване на околната среда по Закона за ръководство на отпадъците, без значение от рисковете от наказания.
Трудно може да бъдат остойностени разноските по компенсиране на зтеагубата на общински сдружения в превоза, по-активния обществен патронаж, закупуването на съоръжение и здравна инсталация за лечебни заведения, за надзор по спазването на обществената отдалеченост в общинските пазари, за закупуване на персонални защитни средства и дезинфектанти на чиновниците от разнообразни бюджетни структури, работещи на територията на общината и други
Всичко това очертава дълготраен недостиг по общинските бюджети, който към края на май се чака да надхвърли 77 млн. лева, демонстрира изследването. П реодоляването на този недостиг до края на годината е минимална, считат от НСОРБ. За да не изпаднат в огромна задлъжнялост кметовете упорстват за допълнителна държавна поддръжка, която също по този начин да подсигурява, че общините няма да преустановят публичните услуги.
Така да вземем за пример НСОРБ считат, че може да получат обезщетения за намалялите доходи от локални налози и такси в резултат на ограничаващите ограничения против COVID-19. Тази опция дава Законът за обществените финанси, когато поради държавна политика падат личните доходи на общините. Освен това кметовете упорстват за предплатено превеждане на прехвърлянията от бюджета, както и разширение на мярката 60/40 за общинските предприятия и действия.
Тези дни обаче финансовият министър Владислав Горанов изясни в отговор на депутатско запитване, че общините не би трябвало да се надяват на компенсации. Финансовото министерство цитира данни, съгласно които в края на април общините отчитат излишък от 338.7 млн. лева - от тях 115.4 млн. лева остатък в локални действия и 223.2 млн. лева остатък в делегираните от страната действия и дофинансирането им.
Данните от нашето изследване демонстрират несъстоятелността на „ оптимистичното говорене “ за опциите на общините независимото да се оправят с негативите от рецесията, считат от НСОРБ.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ