Разказ: Всички струваме по равно
Собственикът на един магазин поставял над вратата си надпис: „ Кученца за обмен. " Подобни известия притеглят дребните деца и, напълно естествено, пред прага на магазина скоро се появило момченце.
— По какъв брой продавате кученцата? — попитало то.
Собственикът на магазина дал отговор:
— Зависи, от тридесет до петдесет $. Момченцето бръкнало в джоба си и извадило оттова малко дребни пари.
— Имам два $ и тридесет и седем цента —казало то. — Може ли да ги погледна?
Собственикът на магазина се усмихнал, подсвирнал и откъм кучешката колибка бегом се появила Лейди, следвана от пет мънички пухкави топки. Едно от кученцата куцало и доста изостанало. Момченцето незабавно показало към него и попитало:
— Какво му е?
Собственикът на магазина обяснил, че ветеринарният доктор е прегледал кученцето и разкрил, че няма бедрена ямка, по тази причина постоянно щяло да куца. Щяло да остане сакато. Момченцето се развълнувало.
— Искам да купя това мъничко кученце. Собственикът на магазина споделил.
— Няма потребност да плащаш за него. Ако в действителност го искаш, просто ще ти го подаря.
Момченцето доста се разстроило. Погледнало притежателя право в очите, вдигнало пръст и споделило:
— Не желая да ми го подарявате. Кученцето коства тъкмо толкоз, колкото и останалите и аз ще платя за него цялостната цена. Всъщност, в този момент ще ви дам два $ и тридесет и седем цента, а всеки месец —още по петдесет цента, до момента в който го изплатя.
Собственикът на магазина възразил:
— Ти съществено ли искаш да купиш това кученце? То в никакъв случай няма да може да тича и да скача и да си играе с теб като останалите.
При тези думи момченцето се навело, намотало крачола на панталона си и разкрило мощно извития си недъгав ляв крайник, поддържан от огромна железна скоба. Вдигнало очи към притежателя на магазина и безшумно отвърнало:
- Аз самият не търча чак толкоз добре, а дребното кученце ще има потребност от някого, който да го схваща.
Дан Кларк
— По какъв брой продавате кученцата? — попитало то.
Собственикът на магазина дал отговор:
— Зависи, от тридесет до петдесет $. Момченцето бръкнало в джоба си и извадило оттова малко дребни пари.
— Имам два $ и тридесет и седем цента —казало то. — Може ли да ги погледна?
Собственикът на магазина се усмихнал, подсвирнал и откъм кучешката колибка бегом се появила Лейди, следвана от пет мънички пухкави топки. Едно от кученцата куцало и доста изостанало. Момченцето незабавно показало към него и попитало:
— Какво му е?
Собственикът на магазина обяснил, че ветеринарният доктор е прегледал кученцето и разкрил, че няма бедрена ямка, по тази причина постоянно щяло да куца. Щяло да остане сакато. Момченцето се развълнувало.
— Искам да купя това мъничко кученце. Собственикът на магазина споделил.
— Няма потребност да плащаш за него. Ако в действителност го искаш, просто ще ти го подаря.
Момченцето доста се разстроило. Погледнало притежателя право в очите, вдигнало пръст и споделило:
— Не желая да ми го подарявате. Кученцето коства тъкмо толкоз, колкото и останалите и аз ще платя за него цялостната цена. Всъщност, в този момент ще ви дам два $ и тридесет и седем цента, а всеки месец —още по петдесет цента, до момента в който го изплатя.
Собственикът на магазина възразил:
— Ти съществено ли искаш да купиш това кученце? То в никакъв случай няма да може да тича и да скача и да си играе с теб като останалите.
При тези думи момченцето се навело, намотало крачола на панталона си и разкрило мощно извития си недъгав ляв крайник, поддържан от огромна железна скоба. Вдигнало очи към притежателя на магазина и безшумно отвърнало:
- Аз самият не търча чак толкоз добре, а дребното кученце ще има потребност от някого, който да го схваща.
Дан Кларк
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ