Снощи си писах дълго с моя приятелка, която се омъжи

Снощи си писах дълго с моя другарка, която се омъжи предходната година. Тя ми е другарка от университета и тогава бяхме луди и щастливи, само че по някакъв метод тя се промени.

Спомням си, че сме се подигравали на тези дами, които се ожениха и изцяло не помниха кои са, внезапно се трансфораха в толкоз скучни съпруги. Изглежда, че и тя е станала една от тях.

Оплаквах се от нещо в работата, изтъквайки какъв брой безразсъдно е и какъв брой ядосана ме кара да се усещам. Тя ми съобщи: „ Стига с тези нелепости! Най-добре е да си намериш гадже! Време ти е! “

Наистина ли? Това е твоят отговор - да си намеря гадже? Изведнъж тя се трансформира, тъй като е фамилна и цялата ми работа и достижения са нелепости за нея, тъй като нямам мъж?

Хора, родственици, другари - спрете да ми казвате, че би трябвало да си намеря другар!

Може би не желая никого тъкмо в този момент. Може би съм толкоз ангажирана в кариерата си, благотворителната си активност и изплащането на студентски заем, че нямам време или сила за никого.

Защо допускате, че ще съм нещастна, в случай че съм сама?

Защо смятате, че всичките ми действия и спомагателните старания, които влагам в работата, са, тъй като не знам какво друго да върша с живота си заради обстоятелството, че съм неомъжена и затова „ нямам никаква цел “?

Моля ви, спрете да ми казвате, че би трябвало да си намеря мъж, тъй като съм добре и сама. Не ми казвайте кое е добре за мен и кое не. Човек би трябвало самичък да взема решение какво да прави с живота си и по кой път да мине.

Имах прелестно детство. Бях добра ученичка. Завърших две висши образования, с цел да мога да реализира нещо в живота. Работя, издигам се, щастлива съм. Бе значение дали имам човек до себе си или не.

Кога най-сетне ще приемете моите избори и ще ме оставите да пребивавам? Защото, благи мои, аз съм добре с живота си! Щастлива съм, реализирах всичко сама и най-сетне съм свободна и самостоятелен.

Харча парите си за пътувания, облекла и каквото пожелая. Прекарвам времето си, забавлявайки се с другари или грижейки се за себе си.

Аз в действителност съм удовлетворена. И в случай че одобрявам живота ви, изборите ви, веселя се за вашите деца и така нататък, за какво вие не може да приемете моя живот?

Един ден и аз ще намеря любовта, сигурна съм. Ще основа семейство и ще усетя цялото благополучие на земята. Но дотогава- оставете ме на мира!

Аз съм щастлива със себе си и с всичко, което върша! А вие щастливи ли сте?