Снимките на жените преди век – сериозни, с идеално подредени

Снимките на дамите преди век – съществени, с идеално подредени коси, изящни до неспособност. Каква е тайната им? Определено не са били до една слаби, грациозни и високи, просто са носели облекла, в които са изглеждали такива. Жените преди век имали разполагаем облекла, ушити особено за тях, даже безусловно върху тях. Роклите им стояли толкоз добре и по този начин подчертавали достолепията им, че резултатът бил поразителен. Тези изумителни рокли били основани от една французойка на име Огюста Бернар, която била толкоз всеобщо копирана от съвременниците си, че в последна сметка се разорила и била принудена да закрие ателието си. Роклите, които основала, обаче се копират и до през днешния ден. Световната популярност на Огюста Бернар почнала през 1932 година, когато една от нейните рокли, направена от тънко сребърно ламе, била провъзгласена от Vogue за рокля на годината. Огюста Бернар се родила през 1886 година в Прованс и, сходно на доста от моделиерите от онази ера, от напълно ранна възраст почнала работа като елементарна шивачка в локалното ателие. Основната активност на ателието, несъмнено, била да копира облеклата на фамозните парижки дизайнери. През 1919 година Огюста Бернар разкрила собствен личен салон в Биариц, където почнала да предлага на богатите курортисти красиви и съвършено ушити рокли.

Името и семейството на Огюста Бернар били доста публикувани и, с цел да не стават обърквания, тя кръстила стилната си къща с двете си имена, изписани слято – " Огюстабернар ". По-късно това станало много известно, има и други известни ателиета, кръстени по този метод – да вземем за пример " Луизбуланже ". Самата Огюста била доста скромна, нямала никакъв интерес към светския живот, постоянно била облечена със напълно обикновен, само че съвършено ушит костюм, не се тормозила да работи в ателието си наедно с шивачките, да взема персонално проби на клиентките или да прави корекции на облеклата коленичила на земята. Особено ценени били тези модели в Холивуд, както и измежду европейската аристокрация, тъй като върху тях диамантите стояли ужасно. Онова, с което Огюста Бернар останала в историята на модата, били вечерните рокли, които тя измисляла и шиела. Нейното разбиране било, че всевъзможни бродерии, кормила и декорации са непотребни, задоволителна е просто съвършено скроена рокля, най-често на верев, с цел да пада по тялото идеално. Огюста работела с най-качествени материи, като постоянно поставяла откъм гърба дребен шлейф от напълно тъничък плат, което било доста ефектно. Изобщо запазена марка на " Огюстабернар " били вечерните рокли, които начело изглеждали напълно семпли и съвсем без деколте, а откъм гърба имали бездънен гол тил и комплицирано вързана панделка ниско долу.

Съвременниците й казвали, че роклите разкриват повече от бански костюм. Особено ценени били тези модели в Холивуд, както и измежду европейската аристокрация, тъй като върху тях диамантите стояли ужасно, никакви елементи не разсейвали вниманието от бижутата. Идея на Огюста било и носенето на елмаз откъм гърба на гърба.  Световната популярност на Огюста Бернар почнала през 1932 година, когато нейната вярна клиентка маркиза де Пари спечелила в Сейнт Мориц конкурс за най-елегантен тоалет. Нейната рокля от тънко сребърно ламе била провъзгласена от за рокля на годината. Ателието на Огюста имало клиенти от целия свят, доста от тях – от Северна и Южна Америка, и след Великата меланхолия те не можели да заплащат сметките си. Освен това законът не защитавал авторското право в модата и роклите на Огюста били копирани всеобщо от всичките й сътрудници. Така, в разгара на славата си, през 1934 година тя затворила своя салон по финансови аргументи.

Днес са непокътнати единствено няколко рокли на Огюста Бернар. Но красивите вечерни тоалети с гръмък гол тил са все по този начин известни и все по този начин вършат дамите неотразими.