Янко Атанасов приживе: Искам да отида на Тича като се стопли времето и да чуя пак Айде, моряци
Снимка: Народно дело
Както писахме, легендата на Черно море Янко Атанасов умря на 84 години.
Янко е част от огромния тим на " моряците ", който през сезон 1968/1969 завършва на четвърто място в елита, второ най-хубаво достижение в историята на клуба в " А " група в този момент (ефбет лига).
" Янко е роден в Попово, играе две години в " Спартак " (София) и оттам дойде при нас. През 60-те бе незаместим в защита и дълги години капитан на тима. За мен бе наслаждение, че играех с него. През 1963/1964 взехме наградата за най-хубава отбрана в елита, посредством и на Янко. До нас бяха също Абил Билялов и Димитър Боснов, Бог да го елементарни. Янко бе добър човек, с изострено възприятие за правдивост и почитан от съиграчи, треньори, ръководители, фенове и другари. Изразявам своите съболезнования на околните на Янко Атанасов ", съобщи за " Петел " друга легенда на Черно море Иван Василев.
---
В памет на Янко Атанасов " Петел " напомня една от срещите му с Иван Василев в приют край Варна, където беше през последните години.
Съотборници на терена. Приятели в живота. Но на първо място доста положителни футболисти на оня прочут Черно море, който през 1969 година приключва четвърти в „ А ” група, откакто изпуска неуместно бронзовите медали в последните три кръга.
Естетите и до през днешния ден са единомислещи, че това е един от най-големите тимове в историята на клуба. По-възрастните са имали шанса да го гледат и приветстват, а по-младите генерации са придобили усещания за него от книги, Интернет, дядовци, татковци и откъслечни видеа.
Янко Атанасов и Иван Василев бяха стожери в отбраната на оня Черно море. И близо половин век по-късно те още веднъж се върнаха към приятни случки на терена в приют „ Мишел Паре ” край Варна. Тук 81-годишният Янко е към този момент четвърта година, откакто изгуби жена си.
„ Я, Ванчето е пристигнал да ме види. Ванчето, да. Така му викахме с Димитър Боснов ”, зарадва се Янко на визитата, преди по-малкият с три години Василев да му подари новия календар на Черно море и клубно знаменце. Следват обятия и целувки, и неизменимите при такива срещи мемоари за едно сполучливо минало с обичаната топка.
„ Ванче, Ванче. Каква отбрана бяхме единствено. Аз, ти и Босната, а пред нас Биляла. Две-три години допускахме минимум голове в групата, по-малко даже от Левски и ЦСКА. Когато се постановяваше, аз ви пазех гърба, а ти и Босната – моя. Победи, цялостни трибуни на „ Юри Гагарин ”...Абе, веселя се, че моята футболна фантазия в Черно море продължи по-дълго, в сравнение с допусках ”, споделя Янко.
Последният от дълго време е увековичил името си на „ Тича ”. След като идва от Спартак (София), той носи почтено фланелката на варненския отбор в интервала 1959/1969 в „ А ” група. Записва 246 мача (с 3 вкарани гола), което му отрежда седмо място в класацията по изиграни срещи за Черно море в елита. Имайки поради какъв брой се задържат футболистите на „ Тича ” в днешно време, надали някой в миналото ще измести Атанасов от топ 10.
„ Ванче, за мен бе привилегия, че бях част от такава отбрана и съотборник с такива персони и огромни хора - ти, Босната и Биляла, Иван Иванов-Шопа, Симеон Нинов, Стефан Янев, Стефан Генов, Спас Киров, Никола Димитров, Георги Димитров-Червения, Здравко Митев, Стефан Богомилов, Андрей Стоянов, Стоян Георгиев-Тянко, Тодор Великов, Владко Грозданов, Вахан Саркизов, по-късно Божил Колев, Дамян Георгиев, Кеворк Тахмисян, Никола Димов. Ако изпускам някого, то е само от неспокойствие ”, връща се обратно във времето Янко.
Неусетно раздумката се насочва и към сегашния Черно море. Устните на Янко потреперват, едвам смогва да задава въпроси, като че ли обезпокоен, че може да не помни да пита най-важното: Ще направи ли Илиан Илиев тим? Защо паднахме толкоз тежко от руснаците в Турция? Ще влезем ли в топ 6? Кога ще е подготвен новия градски стадион?
Иван Василев успокоява своя другар, че „ моряците ” от години вървят по верния път, а скоро ще го води и на мач на съвременно оборудване. Янко, обаче го прекъсва:
„ Ванче, до момента в който стане градския стадион, желая най-малко един път да се върна на „ Тича ”, и да чуя „ Айде, моряци ”. Ще ме заведеш, като се стопли времето, нали? ” Василев кимва утвърдително, че и това ще стане през март или април.
Към диалога в този миг се причислява и Серо моряка, прочут потомствен варненец. ”Бате Ванко, хубаво направи, че пристигна да го видиш. Янко постоянно ми приказва за теб и Босната. Знаеш, че всички арменци във Варна сме черноморци, тъй че нека нашите с новия треньор, който си е черноморче, стартират да бият наред ”, пожелава Серо.
Докато мъжете подхващат и тематики отвън футбола, собственичката на приюта Михаела ми разкрива: „ Щом през днешния ден тематиката е Черно море, дано и аз да кажа, че съм обвързвана с този клуб. Вратарят Георги Велинов е мой кръстник, само че не съм го виждала повече от 20 години. С единия му наследник, обаче поддържаме връзка във фейсбук. ”
Както е известно, Велинов пази на Черно море в интервала 1977/1978, а след това отива в ЦСКА, където прави име във футбола.
„ Радвам се, че съм потребна на подобен човек като Янко. Възпитан, оправдателен, с голямо сърце. Изпълнява прецизно каквото му кажат лекарите, съблюдава открития ред и в никакъв случай не ни е създавал проблеми. Много обича да гледа футбол по малкия екран – от всички шампионати. Но дават ли Черно море, внезапно става различен и в идващите 90 минути се придвижва в своя свят. А когато любимците му не са победили, става ужасно. Затваря се в себе си и с часове не приказва с никой, до момента в който го преодолее ”, разкрива Михаела.
На изпроводяк тя благодари на Иван Василев за визитата и календара на националния тим на България, който й подари: „ Ти зарадва с прелестни минути Янко. За финален път той се беше вълнувал по този начин, когато пристигна да го види синът му... ”
Вратата хлопва зад мен и Иван Василев, и си тръгваме към Варна. Докато пътуваме си мисля за онази невидима магия на футбола, която ражда и калява другарства за цялостен живот. Те карат хората да се усещат свързани, да се връщат един към различен и да споделят спомените си. Така потеглят и футболните митове, и истории - от уста на уста...
Недко Петров, petel.bg
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Както писахме, легендата на Черно море Янко Атанасов умря на 84 години.
Янко е част от огромния тим на " моряците ", който през сезон 1968/1969 завършва на четвърто място в елита, второ най-хубаво достижение в историята на клуба в " А " група в този момент (ефбет лига).
" Янко е роден в Попово, играе две години в " Спартак " (София) и оттам дойде при нас. През 60-те бе незаместим в защита и дълги години капитан на тима. За мен бе наслаждение, че играех с него. През 1963/1964 взехме наградата за най-хубава отбрана в елита, посредством и на Янко. До нас бяха също Абил Билялов и Димитър Боснов, Бог да го елементарни. Янко бе добър човек, с изострено възприятие за правдивост и почитан от съиграчи, треньори, ръководители, фенове и другари. Изразявам своите съболезнования на околните на Янко Атанасов ", съобщи за " Петел " друга легенда на Черно море Иван Василев.
---
В памет на Янко Атанасов " Петел " напомня една от срещите му с Иван Василев в приют край Варна, където беше през последните години.
Съотборници на терена. Приятели в живота. Но на първо място доста положителни футболисти на оня прочут Черно море, който през 1969 година приключва четвърти в „ А ” група, откакто изпуска неуместно бронзовите медали в последните три кръга.
Естетите и до през днешния ден са единомислещи, че това е един от най-големите тимове в историята на клуба. По-възрастните са имали шанса да го гледат и приветстват, а по-младите генерации са придобили усещания за него от книги, Интернет, дядовци, татковци и откъслечни видеа.
Янко Атанасов и Иван Василев бяха стожери в отбраната на оня Черно море. И близо половин век по-късно те още веднъж се върнаха към приятни случки на терена в приют „ Мишел Паре ” край Варна. Тук 81-годишният Янко е към този момент четвърта година, откакто изгуби жена си.
„ Я, Ванчето е пристигнал да ме види. Ванчето, да. Така му викахме с Димитър Боснов ”, зарадва се Янко на визитата, преди по-малкият с три години Василев да му подари новия календар на Черно море и клубно знаменце. Следват обятия и целувки, и неизменимите при такива срещи мемоари за едно сполучливо минало с обичаната топка.
„ Ванче, Ванче. Каква отбрана бяхме единствено. Аз, ти и Босната, а пред нас Биляла. Две-три години допускахме минимум голове в групата, по-малко даже от Левски и ЦСКА. Когато се постановяваше, аз ви пазех гърба, а ти и Босната – моя. Победи, цялостни трибуни на „ Юри Гагарин ”...Абе, веселя се, че моята футболна фантазия в Черно море продължи по-дълго, в сравнение с допусках ”, споделя Янко.
Последният от дълго време е увековичил името си на „ Тича ”. След като идва от Спартак (София), той носи почтено фланелката на варненския отбор в интервала 1959/1969 в „ А ” група. Записва 246 мача (с 3 вкарани гола), което му отрежда седмо място в класацията по изиграни срещи за Черно море в елита. Имайки поради какъв брой се задържат футболистите на „ Тича ” в днешно време, надали някой в миналото ще измести Атанасов от топ 10.
„ Ванче, за мен бе привилегия, че бях част от такава отбрана и съотборник с такива персони и огромни хора - ти, Босната и Биляла, Иван Иванов-Шопа, Симеон Нинов, Стефан Янев, Стефан Генов, Спас Киров, Никола Димитров, Георги Димитров-Червения, Здравко Митев, Стефан Богомилов, Андрей Стоянов, Стоян Георгиев-Тянко, Тодор Великов, Владко Грозданов, Вахан Саркизов, по-късно Божил Колев, Дамян Георгиев, Кеворк Тахмисян, Никола Димов. Ако изпускам някого, то е само от неспокойствие ”, връща се обратно във времето Янко.
Неусетно раздумката се насочва и към сегашния Черно море. Устните на Янко потреперват, едвам смогва да задава въпроси, като че ли обезпокоен, че може да не помни да пита най-важното: Ще направи ли Илиан Илиев тим? Защо паднахме толкоз тежко от руснаците в Турция? Ще влезем ли в топ 6? Кога ще е подготвен новия градски стадион?
Иван Василев успокоява своя другар, че „ моряците ” от години вървят по верния път, а скоро ще го води и на мач на съвременно оборудване. Янко, обаче го прекъсва:
„ Ванче, до момента в който стане градския стадион, желая най-малко един път да се върна на „ Тича ”, и да чуя „ Айде, моряци ”. Ще ме заведеш, като се стопли времето, нали? ” Василев кимва утвърдително, че и това ще стане през март или април.
Към диалога в този миг се причислява и Серо моряка, прочут потомствен варненец. ”Бате Ванко, хубаво направи, че пристигна да го видиш. Янко постоянно ми приказва за теб и Босната. Знаеш, че всички арменци във Варна сме черноморци, тъй че нека нашите с новия треньор, който си е черноморче, стартират да бият наред ”, пожелава Серо.
Докато мъжете подхващат и тематики отвън футбола, собственичката на приюта Михаела ми разкрива: „ Щом през днешния ден тематиката е Черно море, дано и аз да кажа, че съм обвързвана с този клуб. Вратарят Георги Велинов е мой кръстник, само че не съм го виждала повече от 20 години. С единия му наследник, обаче поддържаме връзка във фейсбук. ”
Както е известно, Велинов пази на Черно море в интервала 1977/1978, а след това отива в ЦСКА, където прави име във футбола.
„ Радвам се, че съм потребна на подобен човек като Янко. Възпитан, оправдателен, с голямо сърце. Изпълнява прецизно каквото му кажат лекарите, съблюдава открития ред и в никакъв случай не ни е създавал проблеми. Много обича да гледа футбол по малкия екран – от всички шампионати. Но дават ли Черно море, внезапно става различен и в идващите 90 минути се придвижва в своя свят. А когато любимците му не са победили, става ужасно. Затваря се в себе си и с часове не приказва с никой, до момента в който го преодолее ”, разкрива Михаела.
На изпроводяк тя благодари на Иван Василев за визитата и календара на националния тим на България, който й подари: „ Ти зарадва с прелестни минути Янко. За финален път той се беше вълнувал по този начин, когато пристигна да го види синът му... ”
Вратата хлопва зад мен и Иван Василев, и си тръгваме към Варна. Докато пътуваме си мисля за онази невидима магия на футбола, която ражда и калява другарства за цялостен живот. Те карат хората да се усещат свързани, да се връщат един към различен и да споделят спомените си. Така потеглят и футболните митове, и истории - от уста на уста...
Недко Петров, petel.bg
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ