Започва Страстна седмица
снимка: Булфото
Преди да стартира същинския празник (Великден), минава по този начин наречената Страстна седмица. Всеки ден от нея има лично име и традиции които се извършват. Всеки от дните е претрупан със лична символика и носи своите поверия.
Първите 3 дни (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване у дома, като на рутинната активност се придава и алегорично пречистващ темперамент – прави се за здраве.
Страстната седмица или Велика неделя е последната седмица от великите пости. В края на постите от 1 до 3 дни се " тримири " – не се яде или пие нищо, с изключение на вода.
Богослуженията, които се правят през буйната седмица са отдадени на страданията и гибелта на Исус. Всеки ден от седмицата се назовава Велик. Най-тържествени са службите от четвъртък до събота.
От понеделник домакините стартират събирането на яйцата за боядисване. Те би трябвало да са задоволително на брой, с цел да има от тях до Спасовден.
Велики четвъртък (Велик маслосвет, Василиева литургия, вечерта – Последование на 12-те Евангелия). На Велики четвъртък се съблюдава строга възбрана за работа, боядисват се великденските яйца. На този ден се напомнят 4 събития. Смята се че те са станали навръх този ден. Това са Тайната вечеря, молитвата на Исус в Гетсиманската градина, умиването на нозете на апостолите от техния Учител в символ на примирение и обич към тях и измяната на Юда. На утренята (отслужва се на Велики четвъртък вечерта) се четат 12 фрагмента от Евангелието, които описват за страданията на Исус. По време на службата вярващите държат в ръце запалени свещи.
Ранната заран на Великия четвъртък е отредена в множеството региони на страната за боядисването на яйцата. Този ден се тачи навсякъде и за предотвратяване от градушка. Жените не работят, мъжете не орат. Същите забрани се съблюдават и през идващите шест четвъртъка, наричани също Велики четвъртъци.
Великденските яйца - пролетните обредни практики, свързани с яйце, пораждат в дълбока античност. Те са образувани на митологична основа по отношение на националните показа за яйцето като знак на виталното начало, на прераждането и прорастването, на обновителните процеси в природата. С течение на времето тези практики са усвоени от християнството и включени в неговата идеология.
След боядисването на яйцата се подхваща нов, млад мая, в който поставят лековити билки. На Велики четвъртък се слави и напомня Тайната вечеря, молитвата на Христос в Гетсиманската градина, измяната на Юда и съдът над Исус, неговата гибел и заравяне.
В обредната процедура на българите великденските яйца се подготвят по предписание най-често в четвъртък и по-рядко на Велика сряда или в събота против Великден. По традиция приготвените яйца за Великден са два съществени типа - боядисани алено, жълто, зелено, синьо и други и рисувани, наричани ``писани``, шарени, перашки, кадънки, китанчета и други
Великденските яйца са предопределени за дарове на близки и родственици през празника и за великденската софра, само че те са и главен ритуален детайл във великденския празничен цикъл. С тях се правят редица обредни практики за предотвратяване на хора, домашни птици и животни, на посеви от заболявания, урочасване или зли духове и за продуциране на здраве и изобилие.
Първото боядисване на яйце постоянно е алено. Вярва се, че то има по-особена магическа мощ, която може да защищава и подтиква. С него стопанката потърква лицето на всяко дете като изрича богословия (или му бае) за здраве и жизнеспособност: ``Да си жив(а) и здрава(а), да си червен(а) като дядо Великден``. ``Да си червен(а) като Великденско яйце``, ``Да си крепко, бяло и червено``. В някои региони на страната с първото яйце потъркват и лицата на младите моми и невести. То се оставя на домашната икона.
Велики петък или Разпети петък (Царски часове, Вечерня с изнасяне на Плащеницата, вечерта – Опело Христово). На този ден в Западна България се украсяват боядисаните яйца с разнообразни претекстове. Ходи се на черква и се минава под масата 3 пъти за здраве. Това е най-тъжния ден от буйната седмица. На този ден Божият наследник претърпява неимоверни премеждия. На този ден е разпнат на кръст, “изтезаван за нашите беззакония и непреодолим за нашите грехове ”. Исус е пренесен в жертва за спасението на човечеството. Според Евангелските текстове на Разпети петък се раздрали небето и земята, слънцето скрило лика си, мрачевина надвиснала над Голгота. Това е ден за душевно филтриране. На същия този ден Исус бил заровен. В храмовете се отслужва Неговото опело. Според православната традиция в края на вечерняка се изнася Плащеницата и се поставя за поклонение. Православните християни минават под масата с Плащеницата в символ на примирение, смирение и си вземат осветлен здравец от храма.
В петък, само че по-често в събота, се подготвя специфичният Великденски самун, предопределен за празничната фамилна софра, кръстника и за лазарската кумица. Хлябът носи още имената „ яйченик, чупник, кукулник, паска, писан кравай, великденски колак, великденска кукла, плетеница, вит-превит кравай, женско играло ” и други - ритуален самун (чиито модерни заместители са козунаците) за Великден. Приготвя се в събота (някъде и в петък) на Страстната седмица. Меси се от стопанката, по-рядко от най-старата жена в дома. Преди замесването тя се измива и преоблича с нови или чисти облекла. Великденският самун се подготвя наложително от пшеничено брашно, с нов мая (забъркан на Велики четвъртък на Страстната неделя), с лой и намазан преди изпичането с яйце. По време на втасването му в тестото се слага зеленина.
Обредните хлябове са предопределени за празничната фамилна софра, за кръстника, за лазарската кумица, за други близки. Те са разнородни по форма (кръгли, лирообразни, елипсовидни и др.) и са с разнообразни шарки. Характерният детайл от украсата им са яйцата (едно или няколко, червени или небоядисани), които се слагат върху хляба преди изпичането му. Великденският самун не се реже. Той постоянно се разчупва на толкоз части, колкото са хората на трапезата, в това число и децата.
Велика събота (Вечерня с Василиева литургия). Обикновено на този ден се месят и пекат обредните великденски хлябове. В този ден се възпоменава погребението на Христос, пребиваването на Неговото тяло в гроба, слизането Му в пъкъла за възвестяване на успеха над гибелта и за избавлението на душите. Богосложението стартира от сутринта и продължава до вечерта. Събота вечерта плащеницата се внася назад в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста. Западната традиция повелява на Велика събота да се прави освещаване на огъня. Запалва се специфична свещ – Пасхалия, която се поставя на олтара.
В събота дамите отнасят на гробищата и раздават за умрелите свои близки от яйцата и хляба.
Страстната събота, преди изгрев слънце се месят великденски обредни хлябове и козунаци. Те се подготвят с лой и се мажат с жълтък. С великденските хлябове хората изразявали почитта си към Спасителя. През целия ден в храмовете се освещават яйца, козунаци, ястия, хлябове, предопределени за празничната софра. В предишното великденските хлябове не се вдигали от масата три дни, а трохите не се изхвърляли.
Хлябът не се реже, а се разчупва. Смята се, че и той има душа. Има разнообразни по форма и предопределение великденски хлябове: кръгли, продълговати, краваи, за кумове, за фамилията. Не съумелите да боядисат яйцата в четвъртък могат да създадат това в събота. През Страстната седмица се подготвя и мирото за цялата последваща година. Варенето му стартира във Велики понеделник и продължава 3 дни. На Велики четвъртък се освещава. На Велика събота в среднощ водещият службата духовник трикратно възвестява възкресението на Христос с възгласа “Христос воскресе ” и богомолците трикратно му дават отговор “во истинувоскресе ”. Камбаните бият, а хорът на свещениците извършва тропара: “Христос възкръсна от мъртвите, със гибелта си победи гибелта и на тия, които са в гробовете, живот подари ”. Според преданията, след своята кръстна гибел Христос слиза в пъкъла, освобождава библейските пророци и праведниците и ги води в небесата. Така стартира новата епоха в историята на човечеството - правото на индивида на свободен избор - да бъде добър или неприятен, и след гибелта си да реализира парадайса или пъкъла. Обичайно е след възвестяването на Христовото възкресение да се разменят червени яйца.
Възкресение Христово (за разлика от другите неделни дни, на Великден няма литургия, тя се отслужва след среднощ в събота вечерта).
За народа ни това е един от най-важните пролетни празници. За това и всички обичаи се съблюдават прецизно до наши дни.
Неделя след Великден не се върви на гробища и не се прави помен за умрелите.
Източници: Уикипедия, БНР
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Преди да стартира същинския празник (Великден), минава по този начин наречената Страстна седмица. Всеки ден от нея има лично име и традиции които се извършват. Всеки от дните е претрупан със лична символика и носи своите поверия.
Първите 3 дни (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване у дома, като на рутинната активност се придава и алегорично пречистващ темперамент – прави се за здраве.
Страстната седмица или Велика неделя е последната седмица от великите пости. В края на постите от 1 до 3 дни се " тримири " – не се яде или пие нищо, с изключение на вода.
Богослуженията, които се правят през буйната седмица са отдадени на страданията и гибелта на Исус. Всеки ден от седмицата се назовава Велик. Най-тържествени са службите от четвъртък до събота.
От понеделник домакините стартират събирането на яйцата за боядисване. Те би трябвало да са задоволително на брой, с цел да има от тях до Спасовден.
Велики четвъртък (Велик маслосвет, Василиева литургия, вечерта – Последование на 12-те Евангелия). На Велики четвъртък се съблюдава строга възбрана за работа, боядисват се великденските яйца. На този ден се напомнят 4 събития. Смята се че те са станали навръх този ден. Това са Тайната вечеря, молитвата на Исус в Гетсиманската градина, умиването на нозете на апостолите от техния Учител в символ на примирение и обич към тях и измяната на Юда. На утренята (отслужва се на Велики четвъртък вечерта) се четат 12 фрагмента от Евангелието, които описват за страданията на Исус. По време на службата вярващите държат в ръце запалени свещи.
Ранната заран на Великия четвъртък е отредена в множеството региони на страната за боядисването на яйцата. Този ден се тачи навсякъде и за предотвратяване от градушка. Жените не работят, мъжете не орат. Същите забрани се съблюдават и през идващите шест четвъртъка, наричани също Велики четвъртъци.
Великденските яйца - пролетните обредни практики, свързани с яйце, пораждат в дълбока античност. Те са образувани на митологична основа по отношение на националните показа за яйцето като знак на виталното начало, на прераждането и прорастването, на обновителните процеси в природата. С течение на времето тези практики са усвоени от християнството и включени в неговата идеология.
След боядисването на яйцата се подхваща нов, млад мая, в който поставят лековити билки. На Велики четвъртък се слави и напомня Тайната вечеря, молитвата на Христос в Гетсиманската градина, измяната на Юда и съдът над Исус, неговата гибел и заравяне.
В обредната процедура на българите великденските яйца се подготвят по предписание най-често в четвъртък и по-рядко на Велика сряда или в събота против Великден. По традиция приготвените яйца за Великден са два съществени типа - боядисани алено, жълто, зелено, синьо и други и рисувани, наричани ``писани``, шарени, перашки, кадънки, китанчета и други
Великденските яйца са предопределени за дарове на близки и родственици през празника и за великденската софра, само че те са и главен ритуален детайл във великденския празничен цикъл. С тях се правят редица обредни практики за предотвратяване на хора, домашни птици и животни, на посеви от заболявания, урочасване или зли духове и за продуциране на здраве и изобилие.
Първото боядисване на яйце постоянно е алено. Вярва се, че то има по-особена магическа мощ, която може да защищава и подтиква. С него стопанката потърква лицето на всяко дете като изрича богословия (или му бае) за здраве и жизнеспособност: ``Да си жив(а) и здрава(а), да си червен(а) като дядо Великден``. ``Да си червен(а) като Великденско яйце``, ``Да си крепко, бяло и червено``. В някои региони на страната с първото яйце потъркват и лицата на младите моми и невести. То се оставя на домашната икона.
Велики петък или Разпети петък (Царски часове, Вечерня с изнасяне на Плащеницата, вечерта – Опело Христово). На този ден в Западна България се украсяват боядисаните яйца с разнообразни претекстове. Ходи се на черква и се минава под масата 3 пъти за здраве. Това е най-тъжния ден от буйната седмица. На този ден Божият наследник претърпява неимоверни премеждия. На този ден е разпнат на кръст, “изтезаван за нашите беззакония и непреодолим за нашите грехове ”. Исус е пренесен в жертва за спасението на човечеството. Според Евангелските текстове на Разпети петък се раздрали небето и земята, слънцето скрило лика си, мрачевина надвиснала над Голгота. Това е ден за душевно филтриране. На същия този ден Исус бил заровен. В храмовете се отслужва Неговото опело. Според православната традиция в края на вечерняка се изнася Плащеницата и се поставя за поклонение. Православните християни минават под масата с Плащеницата в символ на примирение, смирение и си вземат осветлен здравец от храма.
В петък, само че по-често в събота, се подготвя специфичният Великденски самун, предопределен за празничната фамилна софра, кръстника и за лазарската кумица. Хлябът носи още имената „ яйченик, чупник, кукулник, паска, писан кравай, великденски колак, великденска кукла, плетеница, вит-превит кравай, женско играло ” и други - ритуален самун (чиито модерни заместители са козунаците) за Великден. Приготвя се в събота (някъде и в петък) на Страстната седмица. Меси се от стопанката, по-рядко от най-старата жена в дома. Преди замесването тя се измива и преоблича с нови или чисти облекла. Великденският самун се подготвя наложително от пшеничено брашно, с нов мая (забъркан на Велики четвъртък на Страстната неделя), с лой и намазан преди изпичането с яйце. По време на втасването му в тестото се слага зеленина.
Обредните хлябове са предопределени за празничната фамилна софра, за кръстника, за лазарската кумица, за други близки. Те са разнородни по форма (кръгли, лирообразни, елипсовидни и др.) и са с разнообразни шарки. Характерният детайл от украсата им са яйцата (едно или няколко, червени или небоядисани), които се слагат върху хляба преди изпичането му. Великденският самун не се реже. Той постоянно се разчупва на толкоз части, колкото са хората на трапезата, в това число и децата.
Велика събота (Вечерня с Василиева литургия). Обикновено на този ден се месят и пекат обредните великденски хлябове. В този ден се възпоменава погребението на Христос, пребиваването на Неговото тяло в гроба, слизането Му в пъкъла за възвестяване на успеха над гибелта и за избавлението на душите. Богосложението стартира от сутринта и продължава до вечерта. Събота вечерта плащеницата се внася назад в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста. Западната традиция повелява на Велика събота да се прави освещаване на огъня. Запалва се специфична свещ – Пасхалия, която се поставя на олтара.
В събота дамите отнасят на гробищата и раздават за умрелите свои близки от яйцата и хляба.
Страстната събота, преди изгрев слънце се месят великденски обредни хлябове и козунаци. Те се подготвят с лой и се мажат с жълтък. С великденските хлябове хората изразявали почитта си към Спасителя. През целия ден в храмовете се освещават яйца, козунаци, ястия, хлябове, предопределени за празничната софра. В предишното великденските хлябове не се вдигали от масата три дни, а трохите не се изхвърляли.
Хлябът не се реже, а се разчупва. Смята се, че и той има душа. Има разнообразни по форма и предопределение великденски хлябове: кръгли, продълговати, краваи, за кумове, за фамилията. Не съумелите да боядисат яйцата в четвъртък могат да създадат това в събота. През Страстната седмица се подготвя и мирото за цялата последваща година. Варенето му стартира във Велики понеделник и продължава 3 дни. На Велики четвъртък се освещава. На Велика събота в среднощ водещият службата духовник трикратно възвестява възкресението на Христос с възгласа “Христос воскресе ” и богомолците трикратно му дават отговор “во истинувоскресе ”. Камбаните бият, а хорът на свещениците извършва тропара: “Христос възкръсна от мъртвите, със гибелта си победи гибелта и на тия, които са в гробовете, живот подари ”. Според преданията, след своята кръстна гибел Христос слиза в пъкъла, освобождава библейските пророци и праведниците и ги води в небесата. Така стартира новата епоха в историята на човечеството - правото на индивида на свободен избор - да бъде добър или неприятен, и след гибелта си да реализира парадайса или пъкъла. Обичайно е след възвестяването на Христовото възкресение да се разменят червени яйца.
Възкресение Христово (за разлика от другите неделни дни, на Великден няма литургия, тя се отслужва след среднощ в събота вечерта).
За народа ни това е един от най-важните пролетни празници. За това и всички обичаи се съблюдават прецизно до наши дни.
Неделя след Великден не се върви на гробища и не се прави помен за умрелите.
Източници: Уикипедия, БНР
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ