60 000 българи са загубили живота си заради мръсен въздух
снимка Булфото
Мръсният въздух у нас е погубил живота на 60 000 българи за последните четири години. Това заяви Стефан Димитров, съосновател на плана AirBG.info за мониторинг на качеството на въздуха, предава Българска телеграфна агенция.
Димитров описа за самодейността, почнала преди към четири години, откакто той и негови другари са се пробвали да получат информация за въздуха в една от тежките зими, когато се е обострил хроничният проблем на София с чистотата на въздуха.
Проектът, тръгнал от жителите на Щутгарт, сега работи в над 75 страни, в това число и България.
Доброволци, които все още у нас са към 1500, сглобяват прототипи и ги слагат на всички места, където живеят и работят, с цел да мерят чистотата на въздуха.
Общо 12 хиляди такива станции са в цяла Европа и те са станали стандарт за гражданско премерване на въздуха.
" Положихме доста непринуден труд да сглобим тези станции и да ги поддържаме ", разяснява Димитров.
" Така се оказахме в обстановка, в която четири години и половина разчитахме да се подхващат някакви ограничения, с цел да дишаме по-чист въздух. Сега, четири години по-късно, би трябвало да плащаме за тези неточности, а освен, че тези неточности ни костват към 5 милиона евро, само че и към този момент сме изгубили към 60 000 сънародници, колкото един междинен град, които са си отишли прибързано поради неналичието на воля и предпочитание за смяна ", разяснява той.
Димитров уточни, че в другите страни от европейската общественост на дневен ред са електрически коли, слънчева и ветроенергия, " умни " градове. Той счита също, че инструментите на " зелената договорка " дават на България опция да направи една енергийна промяна.
Хави Лопес, член на Европейския парламент и докладчик по използването на директивите по отношение на качеството на атмосферния въздух, уточни, че е сложена рамка със съответните ограничения и политики, с цел да се усъвършенства качеството на въздуха, само че това към момента не е задоволително.
" Необходимо е да се усъвършенства законодателство и да се вкарат нови принадлежности. Надяваме се, че ще можем да преосмислим политиката за развиване на градовете ", разяснява Лопес, като уточни електрификацията на колите и така наречен умни градове.
Лопес добави още, че един от инструментите са и мрежите за мониторинг.
" Екологичен потенциал може да направи доста за използване на настоящото законодателство, вършим и обзор на законодателството и работим с Европейска комисия, с държавните управления на страните, с цел да вземем взаимни решения какво би трябвало да е новото законодателство в Европа ", разяснява той.
Франсоа Уакенхут, шеф на отдел " Чист въздух " в Генералната дирекция " Околна среда ", уточни, че замърсяването на въздуха води до преждевременната гибел на към 400 000 индивида и до белодробни болести.
" Един от проблемите е битовото отопление и потреблението на твърди горива, и България много страда от този проблем ", разяснява той.
" Имаме и много процедури за определяне на нарушавания, в това число и две от България ", уточни Уакенхут.
По думите му, една от задачите е стандартите за качество в атмосферния въздух да подхождат в по-голяма степен на рекомендациите на СЗО.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Мръсният въздух у нас е погубил живота на 60 000 българи за последните четири години. Това заяви Стефан Димитров, съосновател на плана AirBG.info за мониторинг на качеството на въздуха, предава Българска телеграфна агенция.
Димитров описа за самодейността, почнала преди към четири години, откакто той и негови другари са се пробвали да получат информация за въздуха в една от тежките зими, когато се е обострил хроничният проблем на София с чистотата на въздуха.
Проектът, тръгнал от жителите на Щутгарт, сега работи в над 75 страни, в това число и България.
Доброволци, които все още у нас са към 1500, сглобяват прототипи и ги слагат на всички места, където живеят и работят, с цел да мерят чистотата на въздуха.
Общо 12 хиляди такива станции са в цяла Европа и те са станали стандарт за гражданско премерване на въздуха.
" Положихме доста непринуден труд да сглобим тези станции и да ги поддържаме ", разяснява Димитров.
" Така се оказахме в обстановка, в която четири години и половина разчитахме да се подхващат някакви ограничения, с цел да дишаме по-чист въздух. Сега, четири години по-късно, би трябвало да плащаме за тези неточности, а освен, че тези неточности ни костват към 5 милиона евро, само че и към този момент сме изгубили към 60 000 сънародници, колкото един междинен град, които са си отишли прибързано поради неналичието на воля и предпочитание за смяна ", разяснява той.
Димитров уточни, че в другите страни от европейската общественост на дневен ред са електрически коли, слънчева и ветроенергия, " умни " градове. Той счита също, че инструментите на " зелената договорка " дават на България опция да направи една енергийна промяна.
Хави Лопес, член на Европейския парламент и докладчик по използването на директивите по отношение на качеството на атмосферния въздух, уточни, че е сложена рамка със съответните ограничения и политики, с цел да се усъвършенства качеството на въздуха, само че това към момента не е задоволително.
" Необходимо е да се усъвършенства законодателство и да се вкарат нови принадлежности. Надяваме се, че ще можем да преосмислим политиката за развиване на градовете ", разяснява Лопес, като уточни електрификацията на колите и така наречен умни градове.
Лопес добави още, че един от инструментите са и мрежите за мониторинг.
" Екологичен потенциал може да направи доста за използване на настоящото законодателство, вършим и обзор на законодателството и работим с Европейска комисия, с държавните управления на страните, с цел да вземем взаимни решения какво би трябвало да е новото законодателство в Европа ", разяснява той.
Франсоа Уакенхут, шеф на отдел " Чист въздух " в Генералната дирекция " Околна среда ", уточни, че замърсяването на въздуха води до преждевременната гибел на към 400 000 индивида и до белодробни болести.
" Един от проблемите е битовото отопление и потреблението на твърди горива, и България много страда от този проблем ", разяснява той.
" Имаме и много процедури за определяне на нарушавания, в това число и две от България ", уточни Уакенхут.
По думите му, една от задачите е стандартите за качество в атмосферния въздух да подхождат в по-голяма степен на рекомендациите на СЗО.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ