Бойко Атанасов осъди МВР за незаконно подслушване
Снимка Булфото, списък
Подслушван осъди Министерство на вътрешните работи.
Следователят Бойко Атанасов осъди дефинитивно Министерство на вътрешните работи да му заплати обезщетение от 4000 лв. за нелегално подслушване.
Това стана ясно, откакто Върховният касационен съд (ВКС) не позволи касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд от края на предходната година, заяви.
Министерство на вътрешните работи поддържа пред Върховен касационен съд, че искът на Бойко Атанасов по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) трябвало да бъде ориентиран към ГДБОП, тъй като тя е поискала подслушването му преди 10 години и тогава дирекцията е била независимо юридическо лице. Върховните съдии обаче отхвърлят настояването и показват, че през 2013 година ГДБОП е закрита като независимо юридическо лице и неин приемник е Министерство на вътрешните работи.
До осъждането пък се стигна, откакто през есента на 2011 година тогавашният шеф на ГДБОП Станимир Флоров е изискал против Атанасов да бъдат приложени наблюдаване, подслушване и следене. Искането е било отправено до тогавашния ръководител на Софийския областен съд Владимир Иванчев, който умря година по-късно. Той е разрешил потреблението на специфични разследващи средства (СРС), за които 5 години по-късно Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства установи, че са непозволено употребявани. Атанасов самичък изиска бюрото да ревизира дали е бил нелегално наблюдаван, откакто още през 2013 година бил предизвестен от тогавашния градски прокурор Николай Кокинов, че има проект да бъде задържан.
До задържане на следователя по този начин и не се стигна. След това бюрото установи, че не е имало данни той да е съпричастен към разследваните закононарушения, а разрешението за потребление на СРС е било обещано от незапознат орган, защото настояването е трябвало да бъде изпратено до ръководителя на градския съд и единствено той е имал право да даде позволение.
Атанасов в началото заведе делото против прокуратурата и окръжния съд, само че то беше прекъснато. Последният му иск към този момент беше против Министерство на вътрешните работи, което е отговорно за противозаконното подслушване, откакто го е поискало. Той изиска да бъде заплатен със 151 000 лв., само че градският арбитър Росен Димитров акцентира в решението си, че въпреки и неимуществени, вредите следва да бъдат потвърдени, като тежестта за това се носи от Атанасов.
Вместо доказателства за това по какъв начин му се е отразило противозаконното следене от 60 дни, откакто е схванал за него, той е твърдял пред съда, че му е бил основан облик на „ следовател на олигархията “ и това е попречило на професионалното му развиване. Пред съда той е показал, че е прочут критик на управлението на прокуратурата, както и че против него бяха формирани и дисциплинарни каузи, по които му беше наложена забележка и му беше понижена заплатата. Според Атанасов противозаконното подслушване имало отношение и към несполучливите му опити да оглави районната, градската и Апелативната профилирана прокуратура, в това число и да се кандидатира за основен прокурор. Според съда обаче тези обстоятелства нямат никакво отношение към непозволените СРС-та.
Затова Атанасов апелира решението пред апелативния съд, като се аргументира, че до момента в който е бил наблюдаван се е намирал в естественото си всекидневно държание на човек, на който животът не е следен от Министерство на вътрешните работи. Именно по тази причина Атанасов не счита, че би трябвало да потвърждава нарушените му права. И апелативните съдии обаче отхвърлиха тезата му, а той не апелира решението пред Върховен касационен съд.
Министерство на вътрешните работи обаче изиска анулация на решението на апелативния съд и с претекст, че Бюрото за надзор на СРС не може да реализира надзор на правосъдно решение, като споделя дали ръководителят на окръжния съд е имал право да издаде позволение за следене на Атанасов.
По този въпрос висшите съдии препращат към друго решение на Върховен касационен съд (виж тук), в което се споделя, че актовете на бюрото за констатиране на нелегално потребление на СРС не обвързват съда.
„ В случая е несъмнено, че против ищеца са били употребявани безпричинно СРС – нито има повдигнато обвиняване за осъществено закононарушение, нито има постановена неоправдателна присъда. Следователно нелегално са били лимитирани и нарушени, посредством потреблението на процесуална насила, съществени конституционни права на ищеца. Когато се откри, че безпричинно употребени СРС са с ненадлежно позволение – това би имало значение за размера на отговорността за породените неимуществени вреди “, се споделя в решението на Върховен касационен съд, с което се поставя и точка на разногласието сред Атанасов и Министерство на вътрешните работи.
Подслушван осъди Министерство на вътрешните работи.
Следователят Бойко Атанасов осъди дефинитивно Министерство на вътрешните работи да му заплати обезщетение от 4000 лв. за нелегално подслушване.
Това стана ясно, откакто Върховният касационен съд (ВКС) не позволи касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд от края на предходната година, заяви.
Министерство на вътрешните работи поддържа пред Върховен касационен съд, че искът на Бойко Атанасов по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) трябвало да бъде ориентиран към ГДБОП, тъй като тя е поискала подслушването му преди 10 години и тогава дирекцията е била независимо юридическо лице. Върховните съдии обаче отхвърлят настояването и показват, че през 2013 година ГДБОП е закрита като независимо юридическо лице и неин приемник е Министерство на вътрешните работи.
До осъждането пък се стигна, откакто през есента на 2011 година тогавашният шеф на ГДБОП Станимир Флоров е изискал против Атанасов да бъдат приложени наблюдаване, подслушване и следене. Искането е било отправено до тогавашния ръководител на Софийския областен съд Владимир Иванчев, който умря година по-късно. Той е разрешил потреблението на специфични разследващи средства (СРС), за които 5 години по-късно Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства установи, че са непозволено употребявани. Атанасов самичък изиска бюрото да ревизира дали е бил нелегално наблюдаван, откакто още през 2013 година бил предизвестен от тогавашния градски прокурор Николай Кокинов, че има проект да бъде задържан.
До задържане на следователя по този начин и не се стигна. След това бюрото установи, че не е имало данни той да е съпричастен към разследваните закононарушения, а разрешението за потребление на СРС е било обещано от незапознат орган, защото настояването е трябвало да бъде изпратено до ръководителя на градския съд и единствено той е имал право да даде позволение.
Атанасов в началото заведе делото против прокуратурата и окръжния съд, само че то беше прекъснато. Последният му иск към този момент беше против Министерство на вътрешните работи, което е отговорно за противозаконното подслушване, откакто го е поискало. Той изиска да бъде заплатен със 151 000 лв., само че градският арбитър Росен Димитров акцентира в решението си, че въпреки и неимуществени, вредите следва да бъдат потвърдени, като тежестта за това се носи от Атанасов.
Вместо доказателства за това по какъв начин му се е отразило противозаконното следене от 60 дни, откакто е схванал за него, той е твърдял пред съда, че му е бил основан облик на „ следовател на олигархията “ и това е попречило на професионалното му развиване. Пред съда той е показал, че е прочут критик на управлението на прокуратурата, както и че против него бяха формирани и дисциплинарни каузи, по които му беше наложена забележка и му беше понижена заплатата. Според Атанасов противозаконното подслушване имало отношение и към несполучливите му опити да оглави районната, градската и Апелативната профилирана прокуратура, в това число и да се кандидатира за основен прокурор. Според съда обаче тези обстоятелства нямат никакво отношение към непозволените СРС-та.
Затова Атанасов апелира решението пред апелативния съд, като се аргументира, че до момента в който е бил наблюдаван се е намирал в естественото си всекидневно държание на човек, на който животът не е следен от Министерство на вътрешните работи. Именно по тази причина Атанасов не счита, че би трябвало да потвърждава нарушените му права. И апелативните съдии обаче отхвърлиха тезата му, а той не апелира решението пред Върховен касационен съд.
Министерство на вътрешните работи обаче изиска анулация на решението на апелативния съд и с претекст, че Бюрото за надзор на СРС не може да реализира надзор на правосъдно решение, като споделя дали ръководителят на окръжния съд е имал право да издаде позволение за следене на Атанасов.
По този въпрос висшите съдии препращат към друго решение на Върховен касационен съд (виж тук), в което се споделя, че актовете на бюрото за констатиране на нелегално потребление на СРС не обвързват съда.
„ В случая е несъмнено, че против ищеца са били употребявани безпричинно СРС – нито има повдигнато обвиняване за осъществено закононарушение, нито има постановена неоправдателна присъда. Следователно нелегално са били лимитирани и нарушени, посредством потреблението на процесуална насила, съществени конституционни права на ищеца. Когато се откри, че безпричинно употребени СРС са с ненадлежно позволение – това би имало значение за размера на отговорността за породените неимуществени вреди “, се споделя в решението на Върховен касационен съд, с което се поставя и точка на разногласието сред Атанасов и Министерство на вътрешните работи.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ