Озонът изтънява над умерените ширини и тропиците
Снимка БГНЕС
Озоновият пласт продължава да понижава над страните от умерения климатичен пояс, макар че озоновата дупка над Антарктида последователно се запълва, оповестява БГНЕС. Това са оповестили еколози в публикация, оповестена в списание Atmospheric Chemistry and Physics.
" Тези намаления на равнището на озона, които фиксираме, са доста по-слабо изразени, в сравнение с нашите предшественици са следили преди приемането на Монреалския протокол. „ Няма причина да се съмняваме в позитивната роля на този протокол, само че има нужда да следим по какъв начин се променя концентрацията на озона освен над полюсите, само че и над мегаполисите в тропиците и междинните ширини “, декларира Томас Петер от Федералния политехнически институт на Швейцария в Цюрих.
През 1985 година американски химици откриха, че фреоните и други съединения на халогените унищожават озоновия пласт като унищожават хиляди озонови молекули преди те самите да се разпаднат. В някои райони на Антарктика този развой докара до появяването на озонови „ дупки “, през които ултравиолетовото лъчение на Слънцето гладко доближаваше до повърхността на Земята. През идващите години започнаха огромни интернационалните договаряния, след които бе подписана Виенската спогодба - през 1985 година и Монреалският протокол към нея през 1987 година. В рамките на този протокол множеството страни по света се съгласиха да прекратят производството на субстанции, които унищожават озоновия пласт.
Бързото приемане и реализирането на проектите, както изясниха учените преди три години, спря повишаването на озоновата дупка и тя остана в рамките на Антарктида и Арктика. Томас Петер и сътрудниците му се заели с малко по-различен въпрос - по какъв начин се променя положението на озоновия пласт в тези райони на Земята, където живее на практика цялото население на планетата? За тази цел учените анализирали сателитните фотоси, получени от десетки климатични спътници през последните три десетилетия и ги съпоставили с това по какъв начин се е променяла концентрацията на озона на повърхността на Земята. Анализът на измерванията довел до непредвидени резултати.
Оказало се, че количеството на озона в долните пластове на стратосферата в умерените и тропическите ширини или не се е променяло спрямо 1998 година, или даже доста е намаляло. При това на височина 40-45 км концентрацията му била доста по-восока, в сравнение с в предишното. Причините за това не са напълно ясни, само че учените допускат, че това може да породено от два феномена – внезапното повишаване на изхвърлянето на други субстанции, които унищожават озона и освен това живеят в атмосферата напълно малко, и промените в характера на придвижването на ветровете в горните пластове на стратосферата, свързани с световното стопляне, които пречат на основаването на нови озонови молекули. Подобни заключения не приказват за това, че Монреалският протокол е бил изцяло ненужен.
Снимките от космоса удостоверяват, че озоновите дупки над Антарктида последователно „ зарастват “, и че концентрацията на този газ в атмосферата като цяло продължава да се усилва. Но самият факт, че озоновият пласт изтънява в умерените и тропическите ширини, приказва за това, че учените не схващат до дъно какви фактори въздействат върху кръговрата на озона в природата. Откриването и проучването им, както считат еколозите, ще бъде от жизненоважно значение за отбраната на мегаполисите и на местата, където се събират доста хора под намерено небе.
Озоновият пласт продължава да понижава над страните от умерения климатичен пояс, макар че озоновата дупка над Антарктида последователно се запълва, оповестява БГНЕС. Това са оповестили еколози в публикация, оповестена в списание Atmospheric Chemistry and Physics.
" Тези намаления на равнището на озона, които фиксираме, са доста по-слабо изразени, в сравнение с нашите предшественици са следили преди приемането на Монреалския протокол. „ Няма причина да се съмняваме в позитивната роля на този протокол, само че има нужда да следим по какъв начин се променя концентрацията на озона освен над полюсите, само че и над мегаполисите в тропиците и междинните ширини “, декларира Томас Петер от Федералния политехнически институт на Швейцария в Цюрих.
През 1985 година американски химици откриха, че фреоните и други съединения на халогените унищожават озоновия пласт като унищожават хиляди озонови молекули преди те самите да се разпаднат. В някои райони на Антарктика този развой докара до появяването на озонови „ дупки “, през които ултравиолетовото лъчение на Слънцето гладко доближаваше до повърхността на Земята. През идващите години започнаха огромни интернационалните договаряния, след които бе подписана Виенската спогодба - през 1985 година и Монреалският протокол към нея през 1987 година. В рамките на този протокол множеството страни по света се съгласиха да прекратят производството на субстанции, които унищожават озоновия пласт.
Бързото приемане и реализирането на проектите, както изясниха учените преди три години, спря повишаването на озоновата дупка и тя остана в рамките на Антарктида и Арктика. Томас Петер и сътрудниците му се заели с малко по-различен въпрос - по какъв начин се променя положението на озоновия пласт в тези райони на Земята, където живее на практика цялото население на планетата? За тази цел учените анализирали сателитните фотоси, получени от десетки климатични спътници през последните три десетилетия и ги съпоставили с това по какъв начин се е променяла концентрацията на озона на повърхността на Земята. Анализът на измерванията довел до непредвидени резултати.
Оказало се, че количеството на озона в долните пластове на стратосферата в умерените и тропическите ширини или не се е променяло спрямо 1998 година, или даже доста е намаляло. При това на височина 40-45 км концентрацията му била доста по-восока, в сравнение с в предишното. Причините за това не са напълно ясни, само че учените допускат, че това може да породено от два феномена – внезапното повишаване на изхвърлянето на други субстанции, които унищожават озона и освен това живеят в атмосферата напълно малко, и промените в характера на придвижването на ветровете в горните пластове на стратосферата, свързани с световното стопляне, които пречат на основаването на нови озонови молекули. Подобни заключения не приказват за това, че Монреалският протокол е бил изцяло ненужен.
Снимките от космоса удостоверяват, че озоновите дупки над Антарктида последователно „ зарастват “, и че концентрацията на този газ в атмосферата като цяло продължава да се усилва. Но самият факт, че озоновият пласт изтънява в умерените и тропическите ширини, приказва за това, че учените не схващат до дъно какви фактори въздействат върху кръговрата на озона в природата. Откриването и проучването им, както считат еколозите, ще бъде от жизненоважно значение за отбраната на мегаполисите и на местата, където се събират доста хора под намерено небе.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ